Facebook

Бизнес и в условия на криза? Във Варна е възможно!

Бизнес и в условия на криза? Във Варна е възможно!

Ведър и позитивен, Виктор Бакуревич споделя опита си с широка усмивка на лицето

Роден е в Сибир, напуска родното си място преди 11 години и се заселва във Варна заедно с цялото си семейство. Захваща се с бизнес случайно. Стартира в периода на кризата през 2009 г., но това не му пречи в рамките на 10 години да се разрасне от едно малко семейно магазинче във Варна в национална верига. Тогава, когато всичко е против него – с минимален капитал, без да знае езика и без опит… към момента ръководи 48 магазина в страната и чужбина, осигурявайки работа на над 300 души.

Каква е формулата му за успех?

Ведър и позитивен, Виктор Бакуревич разказва за опита си с широка усмивка на лицето:

Преди 11 години дойдох от Сибир, където животът ми беше хубав. Роден съм там и неща, които за други хора са чудни, за мен са съвсем обикновени. От град Томск съм, Югозападен Сибир, където не е най-тежката част, но все пак топло няма, почти винаги е студено. Имаме един популярен виц – африканец идва да учи в Русия и след това разказва на своите роднини, че „зелената зима“ още е добре, но бялата е съвсем ужас!

Така е там, при минус 30 градуса всичко работи, дори детските градини. В училищата от първи до четвърти клас учениците могат да не ходят, ако температурата е по-ниска от минус 38 градуса. За по-големите няма никакво значение колко ниска е температурата навън. Минус 45 градуса е най-ниската температура, която съм усетил. Тогава вече не можеш дори да дишаш нормално, защото въздухът става много разреден.

Причините да напусна Сибир са няколко. Климат, професия, политически тенденции…

Русия не е много добро място за свободолюбиви хора

Има, разбира се, и доволни, на които им харесва, обичат някаква желязна ръка да ги ръководи. Аз не съм от тях. Третата причина да напусна страната е професионална. Адвокат съм и в продължение на осем години практикувах професията, но специализацията ми налагаше да влизам в спорове с държавата по данъчни дела. Настъпи време, когато да спориш с държавата, вече нямаше никакъв смисъл. Няма значение колко си подготвен и компетентен и колко грешки са допуснали данъчните при съответна проверка – просто нямаш шанс. Тези неща ме провокираха да сменя мястото и да измисля нещо друго, за да променя живота си.

На 33 години напуснах родното място

Варна избрах заради морето! И не само. Томск е малък град и много прилича на Варна. Никога не са ме привличали големите градове като София например. В Русия най-близкият до Томск град е Новосибирск, на 250 км, който много прилича на София. Натовареното движение и хаосът в големите градове не са за мен.

И тук не живеем в самия град, а в малко село на 15 километра от Варна. Прекрасна природа, тихо, спокойно, близо до града…

Що се отнася до избора ми на страна, нямах много възможности. Лично аз имах два варианта – България или Черна гора. Избрах България като финансово по-изгодна за мен и като страна в Европейския съюз.

Преместихме се цялото голямо семейство. Съпругата ми с нашите три деца, двете ми сестри с техните семейства и деца, родителите ни… общо 15 души тогава, а вече сме над 20!

Носталгия нямам

Бях два пъти в Москва за тези 11 години, но до Томск не стигнах. Роднини там почти нямам, а що се отнася до приятелите, когато си сменяш живота и те заминават, общуваш все по-рядко с тях и накрая вече нямате общи теми. Имах желание на няколко пъти да седна в самолета и да отида, но, първо, не мога да си намеря конкретна причина. Голяма част от приятелите ми, които живеят тук и са отишли след това на гости, казват, че е по-добре да не бяха ходили…

Имам личен пример за това. Когато бях на 17, живях няколко месеца в един малък град в Южна Франция. Бях в едно френско семейство на ученически обмен. След това по различни причини изгубихме връзка. Преди 2 години поисках да се върна на това място, отидох и бях страшно разочарован. Тогава си помислих, че е по-добре тази Франция, която аз помнех, да остане в съзнанието ми в такъв вид, както когато бях там преди 25 години. Не искам подобно разочарование и за родния ми град, затова не бързам да се върна.

Не съм планирал да развивам бизнес тук

Нещата се развиха съвсем случайно.

Когато започнеш да живееш някъде, на съвсем ново и различно място, имаш някакви вкусове, навици, традиции и търсиш нещата, с които си свикнал, но не можеш да намериш. Откриеш нещо, радваш се, пробваш, но установяваш съвсем друг вкус. Майка ми например се опитваше да направи пелмени у дома, но не се получаваха същите, защото брашното е друго. Така у мен се роди идеята да създам руски магазин. Мислих, мислих какво да правя, узнах, че такива магазини има в Германия и Гърция. Отидох да ги видя, срещнах се със собствениците, разбрах откъде мога като начало да се снабдя със стока…

Първоначално наех едно помещение тук, във Варна, и отворихме семеен магазин. В него работехме само семейството. Потръгна и отворихме втори, след това решихме да пробваме в София, където магазинът също имаше голям успех. Малко по малко отворихме в Русе, Стара Загора, Пловдив…

Има един американски маркетолог, който твърди, че

най-важно в бизнеса е тясната специализация

Гледайки сега назад, си давам сметка, че тогава всичко беше против нас – общата икономическа ситуация, нямахме никакъв опит… Беше като първи стъпки в живота, дори не знаехме български. Пари също нямахме.

Помня, когато отворихме първия магазин, всичките ми налични пари за живот бяха 5000 лв. Това е, други нямах. А бяхме 15 души, от които 5 трудоспособни! Останалите – деца и пенсионери.

Единственото, което направихме тогава, е, че хванахме специализацията. Предложихме на клиентите, основно българи, нещо особено, нещо различно, нещо, което го няма. Не сме се опитвали всички да ни харесват. Работим за конкретни хора, които търсят това, което предлагаме. Знаем техните претенции и се съобразяваме с тях.

Съвсем не е достатъчно да отвориш магазин и да мислиш, че вече си бизнесмен и ще имаш гарантирана печалба. Работиш с клиенти и това изисква постоянно да се подобряваш, да подобряваш асортимента. Хората малко по малко отбелязват това, идват, купуват, радват се.

Лично аз не се притеснявам от кризи.

В моето уравнение за успех първо е сметката

Математика. Трябва да знаеш всяка една цифра. Постоянно. Да знаеш как работи този магазин, дали е на печалба или на загуба. Може да прозвучи странно, но хората основно не смятат. Ако някъде видиш лоши цифри, мислиш какво да направиш. Първо започваш да мислиш защо? Каква е причината? Гледаш други цифри, клиенти, каква е динамиката, как може да намалиш разходите… Цифрите не са сложни, това не е висша математика. В конкретния случай – оборот, търговска надценка, разходи –  това е! Не е сложно. 15 реда за всеки един магазин. Но трябва да гледаш постоянно.

Във фирмата ми вече работят над 300 души, в това число и хора, отговарящи за счетоводството. Всяка седмица имаме отчет какво върви и какво не. Как влияят акциите на продажбите, заслужава ли си да правим акции… Събираме логистична комисия и вземаме решение какво трябва да махнем от продажба и какво трябва да търсим… Това е постоянна работа.

Правим грешки понякога, няма как. Нормално е. Така е и в живота – математиката ти дава отговори какво правиш правилно и какво не.

Обичам да пътешествам. Не обичам да седя на едно място. Знам доста хора, които са на 35-40 години и не са отишли по-далече от Добрич, ако живеят във Варна. Погледни, имаш паспорт и възможност да пътуваш без виза. Можеш да вземеш самолет за 40 лв. отиване и връщане. Погледни какво не ти харесва тук, отиди и виж как е навън. Има места, където хората са напреднали, вземи идея, върни се и го направи, промени нещата.

Най-важно е работата да ти харесва, да отиваш с усмивка и удоволствие. Да не мислиш с ужас в неделя, че утре е понеделник. Ако е така, значи трябва нещо да промениш в живота си.

Проблемите идват от песимизма

Ако не ти харесва това, което правиш, няма смисъл. Възможности има много, трябва само да се помисли.

Аз съм доволен, радвам се на живота. От няколко години бягам на маратони. Всяка сутрин карам децата на училище и цяла зима се къпя в морето! Не помня лоши неща. Не съм уморен все още, за да релаксирам…

МАРИАНА СТОЙКОВА

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!