Facebook

Далия Пенкова: Синхронното плуване е като балет във водата

Далия Пенкова: Синхронното плуване е като балет във водата

Трябва да сме много грациозни и артистични, за да представим съчетанията си по най-добрия начин, каза състезателката на „Аква спорт“ в рубриката „На спортна вълна“

Далия Пенкова е една от грациите на варненския клуб „Аква спорт“, който през последните години е абсолютен хегемон у нас в синхронното плуване. Далия участва в състезания както солово, така и като част от дует, ансамбъл и комбинация. На последното държавно първенство заслужи осем медала. През юли Далия записа силно участие на световното първенство по плувни спортове в южнокорейския град Гуанджу, като заедно с дуетната си партньорка Александра подобриха най-силните си резултати до момента, и то при дебютното си участие на подобен форум при жените. На европейското първенство за девойки старша възраст Далия беше част от комбинацията, която записа най-силното българско представяне до момента на такова състезание. Срещаме се в края на изключително силния за нея сезон, за да обърнем поглед към бъдещето.

– Далия, изключително силна година за вас в „Аква спорт“, разкажи повече за успехите, които постигнахте?

– Беше трудна година още от самото начало, защото имахме да покриваме нормативи за големи международни състезания, както за старша възраст, така и за жени. Първият етап беше през февруари на държавното първенство в София и ние го преминахме успешно. След това трябваше да се представим добре и на международен турнир, за да покрием нормативите за европейското първенство за девойки старша, а с дуетната ми партньорка Александра бяхме на световна серия в Париж през март, където също си покрихме нормативите и за световното първенство в Южна Корея. Календарът беше доста натоварен, както виждате, а освен това и от училище не трябваше да отсъстваме, всички от отбора сме в езикови или математически гимназии. Освен контролни и изпитвания трябваше всеки ден да бъдем и на басейна поне по три часа, за да успеем. Седмицата преди да заминем за европейското първенство, беше точно в края на учебната година, когато имаше доста изпити за оформяне на оценки, но се справихме.

– Как успяваш да съчетаваш училището и тренировките?

– Не ми е лесно, но вече всички от отбора сме свикнали да го правим. Учим предимно вечер, след тренировка.

– Семейството ти подкрепя ли твоето решение – да тренираш синхронно плуване?

– Да! Те са до мен и ме подкрепят винаги, за което съм им много благодарна.

– Заедно с Александра Атанасова представихте достойно България на световно първенство по водни спортове в синхронното плуване при жените…

– Това, което ни помогна, беше, че не се притеснявахме особено, понеже нямахме кой знае какви очаквания. Ние бяхме горди от факта, че сме се класирали за това световно първенство и сме намерили място сред най-добрите. Не бяхме си поставили цели за определени резултати или за място в класирането, за което да се борим, просто искахме да подобрим най-силния си резултат до момента и да покажем това, което наистина можем. Този подход мисля, че доста ни помогна, и смятам, че се представихме добре, доволни сме от постигнатото.

– Успяхте ли да разгледате Гуанджу? Южна Корея е доста далечна страна с различна култура, успяхте ли да се докоснете до нея, какво те впечатли?

– Всички спортисти на това световно първенство бяхме в едно общо селце, както на олимпиада. Атмосферата беше страхотна. Градът може би е интересен, но ние не успяхме да видим много от него, само централната част, тъй като разполагахме само с два дни, след като приключи участието ни в шампионата.

– Разкажи малко повече и за европейското първенство, на което участвахте?

– На европейско първенство участвах с ансамбъла, както и с дуета и две сола. Шампионатът беше в Прага. Успяхме да разгледаме града, който много ми хареса. 

– Доволна ли си от представянето в първенството?

– Разбира се. Аз за първи път играя соло на европейско първенство. Смятам, че се представих добре. С комбинацията постигнахме най-доброто класиране – 9-о място, с най-високия резултат, който е записван. Шампионатът беше за девойки старша възраст.

– Какво е чувството да представяш България на такива големи спортни форуми?

– Има известна доза гордост, въпреки че България не е голямо име в синхронното плуване, има доста по-силни от нас. Винаги се притесняваме, когато отидем на международно състезание, понеже не искаме да се изложим , но до момента смятам, че сме се представяли по най-добрия начин.

– Кои от успехите, които си постигнала, са ти най-скъпи?

– 9-ото място, което постигнахме с комбинацията на европейското първенство… Всички плакахме от щастие накрая. Отидохме без каквато и да е надежда на състезанието, мислехме, че няма да се класираме добре, като виждахме кои са другите държави, които участват в тази дисциплина. Въпреки това направихме, общо взето, невъзможното и постигнахме добро класиране. Другият успех, който много ме зарадва също, е от тази година – резултатите, които записахме в дует с Александра на световното първенство – техническата и волната програма.

– Ти самата кога се чувстваш най-уверена, при соловите си изпълнения, в дует или в ансамбъл и комбинация?

– В ансамбловите съчетания, въпреки че там отговорността е доста по-голяма, когато трябва да се синхронизираш с още 7 или 9 състезателки. Притеснявам се преди всеки старт, но останалите момичета около мен ми носят спокойствие и сигурност.

– Преди колко време започна със синхронното плуване и защо избра точно този спорт?

– Мисля, че беше през 2008 г. Вече са минали повече от 10 години оттогава. Малко преди това започнах да тренирам плуване, по същото време ходех и на модерен балет и видях в синхронното плуване възможност да съчетая двете неща, които обичам да правя.

– Веднага ли те грабна спортът?

– В началото ми изглеждаше доста страшно, притеснително, когато виждах как състезателките стоят с главата надолу под водата, но когато се понаучих малко, започна много да ми харесва.

– Колко време ти отне, за да се почувстваш уверена в басейна?

– Не мога да кажа със сигурност, беше доста отдавна и не си спомням много добре.

– Защо избра клуб „Аква спорт“?

– В началото започнах да тренирам при друг треньор – Петя Георгиева. На нея също съм й много благодарна за всичко, на което ме е научила, тя ми даде основите, над които продължавам да надграждам. В един момент прекъснах за малко, не бях сигурна дали искам да продължавам да тренирам. Тогава „Аква спорт“ бяха първи във всяко състезание и на мен ми се стори страхотно, ако мога да тренирам с най-добрите, и реших да се преместя при тях след малката почивка, която си дадох преди това от спорта.

– Каква е ролята на треньора Галина Георгиева за вашите успехи?

– Най-голяма… Тя дава всичко от себе си за нас, за да ни научи… Благодарение на нея ходим на такива големи състезания и от осем години неизменно сме първи в България.

– Кое е най-важното, което научи от нея?

– Да бъда постоянна… Да не се отказвам, когато стане трудно. Винаги да давам всичко от себе си, колкото и да ми е трудно, да ме боли или да ми се плаче.

– Какви качества разви в теб синхронното плуване?

– Постоянството и дисциплината мисля, че са най-важни. Направи ме доста организирана… Няма как да е иначе, когато трябва да се справям и в училище, и на басейна. Старая се много.

– С какво смяташ, че превъзхождате конкурентките си по време на състезания?

– В нашия клуб тренираме доста повече и по-усилено, отколкото в останалите. Нашата треньорка Галина Георгиева се интересува много от новостите, които прилагат различни школи по света. Ние също гледаме с каквото можем да помагаме. Споделяме какво на нас ни харесва, предлагаме различни неща, които включваме после в съчетанията, ако тя ги одобри. Комбинацията от добър треньор и добри състезатели няма как да не даде резултат. Така е и в нашия клуб.

– Каква е ролята на изкуството във вашия спорт?

–  Всъщност доста голяма… Много хора казват, че синхронното плуване или артистичното плуване, както вече се нарича, е като балет във водата. На практика не е точно така, но има известна доза истина. Трябва да сме много грациозни, много артистични, за да представим съчетанията си по най-добрия начин.

– Кои са най-големите сили в синхронното плуване, от които се учите?

– В света на първо място винаги са Русия от няколко години насам. След това са Китай. Конкурентоспособни на тях са също Украйна, Испания, Япония и др. Разбира се, гледаме какво правят те, но за момента са недостижими за нас, тъй като условията там са доста по-различни от нашите. Опитваме се обаче да се доближаваме максимално, няма да се откажем от това.

– Какво ти дава и какво ти отнема решението да тренираш активно синхронно плуване?

– Освен нещата, които съм научила, спортът ми дава също така изключителна възможност да посещавам различни места по света, макар и понякога единственото, което виждаме, да е пътят от хотела до басейна и обратно. Създала съм и доста приятелства покрай спорта, запознала съм се с хора от различни страни по време на тези големи състезания.

– Кои са най-интересните места, на които те отведе спортът?

– През 2016 г. бях в Израел на световно първенство за девойки младша възраст. Там бях сама с треньорката. Миналата година европейското за девойки беше във Финландия, а това за жени – в Шотландия. Все интересни места, които ако не беше спортът, сигурно нямаше да посетя.

– Приятелствата в живота ти предимно със спорта ли са свързани?

– Да… Винаги съм се замисляла над това, че доста по-лесна е комуникацията с хора, които също тренират и ходят по състезания, защото разбират какво е да ходиш всеки ден на тренировка и да нямаш свободно време, за да излезеш.

– А тези, които не тренират, интересуват ли се от твоите изяви и успехи?

– Приятелите ми, които не са от синхронното плуване, тренират други неща, така че също са от спортните среди. Всички се интересуват от моите изяви, да. Често идват по състезания.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?

– Много обичам да рисувам. Склонна съм да прекарам цялото си свободно време, гледайки филм или сериал, който ме е грабнал. Но най-вече обичам да излизам с приятелите си, защото това е, което най-много ми липсва.

– С какво смяташ да се занимаваш в бъдеще?

– Насочила съм се към архитектурата, понеже математиката и рисуването ми се отдават. Ще видим дали ще продължа със спорта, не е изключено и в него да се реализирам професионално, ако получа такава възможност.

– За какво мечтаеш оттук нататък?

– Да имам повече време да се виждам с приятелите си, да бъда със семейството си. Мечтата ми е да обиколя света, но не по състезания, а да имам време да разглеждам. Искам да ми харесва това, което ще правя в бъдеще, и да се чувствам спокойна с решението, което съм взела.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още по темата:

 

 

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!