Facebook

Непознатата история: Замръзналото море край Варна

Непознатата история: Замръзналото море край Варна

Колко пъти лед е сковавал залива, пристанището и езерото през последните 120 години

Варна, февруари, 1929 г. Кораби сред леда на пристанището.

Всички, които живеем във Варна, сме свикнали с безснежните и ветровити зими, характерни за черноморското ни крайбрежие. Това е характерно за климата в тази част от страната. Тук лятото е сравнително топло, а зимата ­ мека. Средните януарски температури варират от около 0,8°С (северно от Варна) до 3,4°С (в южната част на Варненска област). Юлските температури са около 22 ­- 24°С, а средногодишните амплитуди са сравнително ниски – ­ 20­ – 21°С. Характерно за нашия регион е и че безмразовият период е от април до ноември. Въпреки всичко това, през последните 120 години, макар и рядко, се е случвало морето да замръзне.

Според архивите на византийски летописци най-голямото замръзване на Черно море е било през втората половина на VIII век – през 762 г., когато, според написаното от летописеца Кедрин, от Несебър могло да се стигне до кавказкото крайбрежие пеш по леда. 

През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за период от 15 дни, а през зимата на 1907-1908 г. за период от 2 – 3 дни.

Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928-1929 г. Ето какво разказва за това Сава Иванов в списание „Морски сговор“, бр. 4 от 1 април 1929 г.:

Сред причудливите ледени фигури на пристанището.

„Тазигодишната зима, 1928—1929 година, беше една от много продължителните и много студените за нашето черноморско крайбрежие, каквато не се е случвала от около две десетилетия насам. При това требва да се отбележи, че от 1900 до 1929 година най-низката температура във Варна е била -19°,4 (на 22. I. 1907 година), а тази година на 10 февруарий 1929 г. най-низката температура на въздуха достигна до -23° Ц, което е едно много редко явление за българското черноморско крайбрежие. Най-големия и продължителен студ беше през месец февруарий, прекъснат с едно малко затопляне към средата и края на месеца.

С настъпването на месец март студа наново сви, обаче не за дълго. При тия студове – в първата и втората половина на м. февруарий и в началото на м. март — пристанищата, малките заливчета и езерата по българския черноморски бряг замръзнаха, а също така част от Бургаския залив и некои части от морето при брега — при нос Галата, при устието на река Камчия, около острова „Св. Анастасия“ и пр.

В морето плаваха ледени плочи,

които при благоприятни ветрове се натрупваха в заливите или около брега. Особено много плавающи ледове са се появили в Бургазкия залив, които, сковали се помежду си от студовете, затрудниха за известно време движението на корабите и даже спряха корабоплаването за няколко дена.

За да имаме една по-ясна представа за това редко явление покрай нашия черноморски бряг, аз ще дам накратко разказите на некои моряци очевидци, пътували по това време с корабите си в Черно море и извадки от официалните донесения на началника на Варненското пристанище и тия от Морската полицейска служба.

Началникът на корабния отряд от Морската полицейска служба г-н капитан II р. о. з. Т. Тодоров, който през време на големия студ през първата половина на м. февруарий е бил с кораб „Строгий“ в Созопол и който в петък, на 8 февруарий след обед се завърна с кораба във Варна, съобщава, че от с. Гьозикен (днес гр. Обзор – б.а.) до Варна по целия хоризонт на морето плавали кръгли ледени плочи. От с. Гьозикен до Варна, кораба се движел през всичкото време между тия плаващи ледове, разпръсквайки ги встрани при движението си.

Във Варненското пристанище, което беше замръзнало, той не можа да влезе, а остана да пренощува на котва в предпристанището. Едвам на следната сутрин, в събота, на 9 февруарий влезе в пристанището и се прибра на местото си — в югозападния ъгъл на пристанището, където е така наречения Военен кей — след като пристанищният катер „Осъм“ разби леда по пътя на движението му.

Командирът на парахода „Варна“ от Бълг. търг. параход, д-во г. Н. Бабев, който през време на първия февруарски студ е пътувал с кораба си от Цариград за Бургаз и Варна, разказва: „Пътувайки от Цариград за Бургаз, през нощта забелязах при Маслинения нос (Зехтинъбурун) плаващи ледове, идващи от северозапад, движени от силния ветър.

Поглед към залива с фара на вълнолома и града от моста на плажа.

Тия ледове изпълваха и целия Бургазки залив. От острова „Св. Анастасия“ по посока на Бургаз морето беше замръзнало и парахода, цепейки ледената покривка, требваше с труд да си пробива път, за да достигне до пристанището. Последното също беше замръзнало. Употребихме също така много усилия до като разбием леда и се долепим до кеевата стена. На излизане от Бургазкото пристанище леда още не беше се разтопил, а продължаваше да сковава целото пристанище, предпристанището и целото море до меридиана на остров „Св. Анастасия“. По-нататък по пътя за Варна морето беше чисто от ледове, но наближавайки към Варна — при устието на река Камчия – морето също беше замръзнало.

Беше замръзнало и Варненското пристанище,

където за да застанем на търговския кей, требваше педя по педя да се приближаваме разбивайки постепенно леда

Началникът на Варненското пристанище инженер Б. Кънев, в своите донесения до Дирекцията на железниците и пристанищата в София по случай големите студове и замръзванията, пише: „Начиная от средата на м. януарий 1929 год. почнаха да духат по нашето крайбрежие, кога по-силни, кога по-слаби западни и северозападни ветрове, като температурата на въздуха спадна много.

От 18 януарий, когато температурата на въздуха през целия ден бе – 6° Ц, до 25 януарий, тя не се качи над нулата, като се отбелязаха минимални дневни температури до – 10° Ц. След това последваха 4 дни с източен ветър при температура пак под нулата.

От 30 януарий наново започнаха да духат силни северни ветрове и температурата на въздуха още се понижи. Поради тия продължителни студове температурата на водата във Варненското пристанище на 4 февруарий спадна на – 2° Ц. и при царуващото по това време безветрие, тя почна да замръзва. Същата нощ е отбелязана минимална температура на въздуха – 11°Ц, а на сутринта при температура на въздуха – 9° Ц. басейна се покри с ледена кора от средно 4 см. дебелина, като на места ледената кора имаше 10 см. дебелина.

На 5 и 6 февруарий температурата на въздуха беше 0°, а на 6 февруарий по обед се качи на +3°Ц.; поради тия причини ледената кора в пристанището не можа да увеличи дебелината си. През това време за да не се пречи на влизането и излизането на корабите, нии разбивахме ледената кора с влекача „Осъм“. На 7 февруарий започнаха да духат пак силни северни ветрове и температурата на въздуха през деня спадна до – 15° Ц., а на 8-и през нощта тя достигна до – 20° Ц. Заледяването започна да се увеличава. На 10 февруарий на разсъмване имахме температура – 23° Ц; нощта беше съвършено тиха и ясна, за това и процеса на заледяването се ускори.

Освен пристанищният басейн замръзна целия залив западно от линията входния фар – Карантината и източната част на канала; останалата част от канала и Девненското езеро беха покрити с лед още от 22 януарий.

На 11 февруарий студа продължи — минимална температура на въздуха – 20° Ц. Още на 10 февруарий се забелязаха на хоризонта — между двореца Евксиноград и нос Галата — обширни ледени полета, а на 11 февруарий фаропазача на Галата съобщи, че плаващи ледени маси обхващат целия хоризонт от нос Калиакра до нос Емине, което се потвърди и от пристигналите параходи „Хиос“ (под германско знаме) и „Евдокия“ (от Българското търговско параходно д-во). Подобно явление до сега по нашето черноморско крайбрежие не е наблюдавано и записано.

По леда в пристанището можеше да се ходи свободно

и множество граждани опитаха здравината му и се фотографираха върху леда. Той имаше следната дебелина: при военния кей 30 см., при седмото место 17 см., а към малкия кей 11 см.

Кораб „България“ се опитва да излезе от ледовете.

На 12 февруарий температурата на въздуха почна бавно да се качи и достигна до — 6° Ц., а на следующия ден 13. II. 1929 г. тя беше — 5°Ц. На 12 февруарий, поради върлуващата североизточна буря и развилото се голямо вълнение леда в залива започна да се чупи…

На 14 февруарий настъпи едно затопляне, като температурата на въздуха на обед се покачи на + 5° Ц., вследствие на което леда в пристанището се разчупи. Затоплянето продължи няколко дена и леда се разтопи. Към 18 февруарий наново се застуди. На 20 февруарий температурата на въздуха достигна до – 13° Ц., вследствие на което се образува слаб лед в пристанището, около Карантината и нос Галата. По хоризонта се появиха пак плаващи ледени полета. На 22 февруарий температурата спадна до – 16°Ц., а дебелината на леда се усили, като достигна на места до 7 см.; по пълния воден хоризонт извън залива се виждаха ледени плочи, обаче, в залива немаше още лед.

От 24 февр. настъпи повишение на температурата на въздуха. Вследствие на това затоплюване, леда почна да се топи. Въпреки това, обаче, целото море пред Варненския залив и по-далеч, доколкото можеше да го обхване окото, бе покрито с плаващи ледени плочи. Параходите се движеха свободно. Сведенията на некои вестници, за дебелината на леда, са крайно преувеличени“.

След тринайсет години, през 1942 г., Варненският залив отново е запълнен с ледени блокове, а само след 12 години, през 1954 г., на три пъти ледени блокове запълват района от Евксиноград до Галата. През месец март същата година морето в залива замръзва на 50-100 метра навътре  от брега.

Само след 9 години, през 1963 г., отново се наблюдава замръзване на Черно море, но далеч по-слабо.

Почти половин век по-късно, през 2012 г., замръзна Варненското езеро. Езерото замръзна отново през 2015 и през 2017 г.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!