BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Непознатата история: Пролетната благотворителност в едни „интересни времена“

Непознатата история: Пролетната благотворителност в едни „интересни времена“

В периода на войните за национално обединение варненци използват пролетния празник, за да помогнат на децата

ВХОДЪТ НА МОРСКАТА ГРАДИНА през 1919г.
 

Пролетта винаги е била лъч надежда за хората по света. Това е видимо от народната обредност, завещана от древните цивилизации. Както траколозите отдавна са установили, една от съществените разлики между изкуството на елините и това на древните траки е, че елините са разглеждали човека като нещо от отделно от природата, докато при траките той е част нея. Ако разгледаме народните обичаи в България ще забележим, че голяма част от тях са с тракийски или с прабългарски корени, но с течение на времето на са получили християнска окраска. Днес можем да посочим пролетни обичаи като връзването на мартеница, конните състезания на Тодоровден и паленето на огньове на Заговезни, които може би са тракийски и показват нагледно колко важна роля е имала пролетта за нашите далечни прадеди.
 

Въпреки всичко не бива да си правим илюзии, че през цялата човешка история всички народи, които са обитавали нашите земи са били здраво стъпили в почитането на природата. Векове, а може би и хилядолетия наред върви процес, който малко по малко ни отделя от околния свят, и който напоследък е особено видим заради технологическата платформа на новото хилядолетие. По-възрастните наши читатели сигурно си спомнят думите на Алеко Константинов, който твърди, че местата, които са му оставили най-приятните спомени са Ниагара и… Айфеловата кула. Те са показателни, че и в ранните години на Третата българска държава е имало хора, за които постиженията на човека са стрували много повече от идентичността.
 

Така или иначе преди малко повече от едно столетие, посрещането на пролетта е било изключително важно събитие. В много населени места по света, този сезон е бил посрещан подобаващо както и малчуганите в детските градини го правят и до ден днешен.
 

През военните години (1912-1918г.) обаче варненци са решили

да посрещнат пролетта по различен начин
 

За това свидетелства един от най-четените вестници от онова време, ежедневникът „Варненски новини“. Ето какво ни предава той в броя си от 14 март 1916г.:
 

„Бедните гладни деца, както знаят варненските граждани намират топъл обяд при Безплатните Ученически Трапезарии. Превдвид времената, които преживяваме, броят на тия деца се е твърде много увеличил.
 

Средствата на трапезариите, обаче са тъй ограничени, че трябваше от 700-тях гладни дечица, чиято мизерия беше доказана да се приемат само 180. Трогнати от съдбата на тия малки гладни ученици, варненските госпожици решиха да устроят „Праздник на пролетта“ като се надяват че варненското общество ще пропие от идеята и ще вземат участие в праздника знаяйки, че с няколкото свои стотинки те хвърлят късче хляб върху трапезата на гладните деца“.
 

И преди в рубриката „Непознатата история“ сме представяли факти за даренията и доброволческата дейност в нашия град. Този случай обаче е особено любопитен тъй като с него можем да си спомним за написаното в началото, а именно, че пролетта се явява като
 

лъч надежда
 

на фона на бедността от военните години, в които се намира царство България през тези години. Може би мнозина биха изявили несъгласие, че страната ни, и в частност Варна, е била бедна по онова време. По-верните наши читатели знаят, че до началото на Първата световна война Варна се разраства и малко по малко придобива облика на европейски град, но истината е, че блясъкът не е всичко. Ако погледнем криминалните хроники от онова време ще осъзнаем, че те са пълни с какви ли не нередности, кои от кои по-безумни. Дали ще става въпрос за кражби, несвършена работа отстрана на градските предприемачи, надуване на кючеци посред нощ, това няма значение. Има значение факта, че страхът от закона не е бил особено силен, а липсва ли закон – липсва и възможността да дишаш спокойно, особено в години на война. Тук е момента и да си припомним разказа на Иван Вазов „Иде ли“ писан около три десетилетия преди разглежданото от нас време. Може би именно тази враждебна обстановка прави дарителската дейност толкова популярна в тогавашна България. Просто хората са постъпвали така, както биха искали да постъпват с тях.
 

От „Варненски новини“ обаче не спират с оповестяването на празника на пролетта. Два дни по-късно ежедневникът публикува репортаж от
 

радушното шествие
 

„Праздникът на пролетта бе отпразднуван вчера на площада пред Общ. Управление по инициативата на комитета от д-во „Безплатните ученически трапезарии“, в който комитет взеха участие Г-жи и Г-ци и Г-да, за да могат да подпомогнат финансово горното д-во. Програмата на веселието бе изпълнена блестящо. До 4 часа свири германската музика, а след това българският военен оркестър. Изпълнението на детския хор, дирижиран от учителя г-н Ненков, бе отлично. Хорът изпя германския и българският химни, както и други народни песни, които направиха най-отлично впечатление. След това се устрои шествие по улица „Преславска“ начело с детския хор.“
 

Приходът, който е за в ползва на Безплатните ученически трапезарии, придобит от вчерашната пролетна забава е задоволителен”, пише изданието.
 

Подобно съобщение може само да радва читателите. Всичко това показва, че на фона на войната от една страна, и природата, която се събужда за нов живот, от друга,
 

добрината на хората дава своите плодове
 

Все пак еднократната помощ, колкото и голяма да бъде тя, не може да реши един толкова дълбок проблем.
 

В тази връзка три години по-късно, вестник „Добруджанско слово“ помества материал, свързан с благотворителността. Текстът е публикуван на 18 април 1919 под заглавието „Войнишките сираци“. В него анонимният автор призовава всички родители да демонстрират с дела своята православна вяра навръх великденските празници.

ЦЪРКОВНАТА БЕЗПЛАТНА ТРАПЕЗАРИЯ при храм Св. Петка. До 1945 г. тя е ползвана като кухня за бедни.

„Покажете пример пред обичните Ви деца, наследниците и бъдещото общество. Заведете ги във Варненското окръжно сиропиталище гдето 40 деца, кръгли сираци от войната дължат своето бъдеще на милостта и щедростта човешки. Обрадвайте и погалете тия нещастни божии същества, деца като    вашите, поднесете им ако не друго, по едно червено яйце и им кажете „Христос Воскресе!“. Това ваше внимание, майки и бащи, ще допринесе за възпитанието на вашите деца много повече отколкото всичките милувки, подаръци, морални наставления и грижи“.
 

Въпросното сиропиталище за войнишки сираци е било открито на 20 февруари 1918г. и за едва 4 месеца в него били настанени 40 деца. Авторът посочва, че скоро домът ще приеме още 30 сираци, а видимо в касата липсват достатъчно парични ресурси. Поради тази причина той си позволява да зададе риторичния въпрос какво трябва да бъде сторено от страна на варненци.
 

В интерес на истината съчувствието от страна на жителите се е проявила на няколко пъти през въпросната година. Хората, които са преживели ужасите на три войни са стигнали до простата истина, че спасението на отделния човек минава през спасението на общността. Така вместо да се радват на момента и на хубавото време, много от тогавашните варненци са предпочели да помагат, знаейки, че в повечето случаи даването е нещо, от което не се губи нищо.
 

Андрей Андреев
 

Снимки: ВАРНЕНСКА ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА

Четете още:  

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!