BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Румен Николов, главен директор на ГД „Аварийно-спасителни дейности” към ИАМА: Залагаме на опита и иновациите в търсенето и спасяването на море

Румен Николов, главен директор на ГД „Аварийно-спасителни дейности” към ИАМА: Залагаме на опита и иновациите в търсенето и спасяването на море

Има шансове „Мизар” отново да бъде включен в аварийно-спасителната дейност. В плановете се залага и използването на безпилотните летателни апарати

Румен Николов е новият главен директор на Главна дирекция „Аварийно- спасителни дейности” към Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Той е вицеадмирал ( о.з.).  Завършва ВВМУ през 1981 г. и голяма част от службата му минава през всички длъжности от  щурман до командир на противолодъчен кораб, командир на дивизион, командир на Военноморска база – Варна, командир на ВМС, началник на отбраната на Българската армия.

– С каква визия за морското спасяване заемате новата отговорна длъжност?

– Първо, искам да уточня, че към ангажиментите на дирекцията освен морското и речното търсене и спасяване трябва да допълним превенцията и борбата с разливите в отговорните ни райони на Черно море и река Дунав. Аз съм човек, който спазва традициите, старая се да ги доразвивам. Така че всичко, което имаме като наследство, ще го съхраня максимално до степен, в която то е ефективно. А по отношение на това какво трябва да се направи, безспорно трябва да се работи за осъвременяването и развитието на системата за търсене, спасяване, борбата с разливите в отговорните ни райони. И в тази връзка желанието ми е естествено, като ползвам опита и знанията си на военноморски офицер, сега да ги обогатявам в специфичните дейности, характерни за дирекцията и ИАМА както в национален, така и в международен аспект.

– Конкретно, какво набелязвате в плановете си за наближаващата 2020 година?

– На първо място това, което залагаме, е да обогатим системата за получаване на информацията. Да бъдат обогатени и начините за реакции, за планиране на операциите по търсене и спасяване. Това е в частта, чиято отговорност е на Морския координационен спасителен център. Тук искам да направя още една конкретизация. Вече е неправилно използването на наименованието „Морски координационен спасителен център“. Той е Съвместен авиационно-морски координационен спасителен център. И в подкрепа на това ще кажа, че двама оператора работят съвместно през денонощието – от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” и ИА „Морска администрация”. И те отговарят за своевременната реакция при възникване на авария, нещастен случай както със самолети, така и с плавателни съдове. Така че трябва да се уточни, говорим за съвместна дейност на тези две агенции.

– Откога е тази структура?

– Тази съвместна структура е сформирана с министерско постановление отпреди две и половина-три години, но досега не е била коментирана. И тъй като говорим за конкретни планове, ще кажа, че в момента е в процес на изготвяне и се надявам от следващата година, най- много до година и половина, да се реализира една разработка, която  издига на много високо равнище търсенето и спасяването в българския отговорен район. Какво имам предвид? Тази разработка ще даде възможност в реално време да се получава най- актуалната информация от сензорите, които разполагаме в нашата зона. И със съвременната технология, която ще бъде разработена и включена в тази дейност, ще имаме възможност със съвместната реакция на морските и авиационните специалисти да се гарантира в пълен обем решаването на задачите по търсене и спасяване. В тази връзка искам да допълня, че изключително сериозни са намеренията на ИАМА с активното съдействие на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация”  тази структура да бъде финансирана, изградена и да ни даде възможност във всеки момент да реагираме адекватно. Освен изграждането на необходимата инфраструктура залагаме ( говоря за още през следващите месеци) на първо място поддържане в добро състояние на съществуващите средства за търсене и спасяване. На второ място – евентуалното включване в състава на дирекцията на единия от спасителните кораби, „Мизар”, защото тук му е мястото. И още по-голямото желание, което имам, е придобиването на нови сили и средства за изпълнение на нашите дейности. Като тук ще допълня също едно иновативно желание, свързано както с търсенето и спасяването на човешкия живот в отговорния ни район, така и до голяма степен с откриването и въздействието срещу замърсителите на море. Говоря за безпилотни летателни апарати, които също да станат част от възможностите, с които ще разполага дирекцията като обединител на дейността по търсене и спасяване в района. Това са не само амбициозни, а и реално изпълними дейности.

– Съдбата на двата спасителни кораба „Перун” и „Мизар” от години е обект на дискусии, излиза, че за единия вече ще има решение?…

– Няма още решение, това е само наше намерение, тъй като „Мизар” е наистина специализиран кораб за буксировка (не толкова с възможностите на „Перун”), но и за извършване на противопожарни дейности на море. В момента тези два кораба са в структурата на ДП ”Пристанищна инфраструктура” и моето виждане е, че тяхното място не е там, а трябва да бъдат включени към структурата и състава на силите, които участват в търсенето и спасяването.

Що се отнася до „Перун”, ще кажа, че всяко нещо е с времето си. В момента има смисъл след известен ремонт да дадем бъдеще за „Мизар”. Трябва да се насочим повече към следващите платформи, които ще бъдат със съответните съвременни възможности, и те трябва да бъдат далеч по-млади. Не бих казал само новопостроени специално за нас, тъй като зависи от средствата, които можем да си позволим, но при всички случаи да бъдат актуални на времето ни. И затова не случайно включих в плановете ни перспективното използване на безпилотните летателни апарати.

– Тъй като сме европейска морска граница, може ли да се разчита и на европейско финансиране?

– Абсолютно. И не са за бъдещите ни планове, а и за тези, които вече се изпълняват. Но до каква степен всичко това, за което говоря, ще се финансира от там, зависи доколко ще успеем да докажем необходимостта му  за осигуряване на дейностите по търсене и спасяване. Тук влиза изграждането на системата за контрол и съвместни дейности, която вече става факт и  вероятно ще се помещава в сградата на бившата рейдова кула до морска гара. Споменах, че ангажиментите ни са не само на море, а и на река Дунав. В тази насока също говорим за реализацията на една конкретна идея за сътрудничество между България и Румъния, която да дава възможност за много бърза реакция при установяване на проблеми със замърсяването на Дунав, в борбата с евентуални пожари и за адекватна реакция за предотвратяване на възникналите неблагоприятни условия. Говорихме за идеи, свързани с европейско финансиране, и тук ще допълня за още една, по която работим – за трансгранично сътрудничество между България и Турция, свързано с борбата с нефтени разливи и  замърсявания на море.

– Битува мнението, че Черно море е особено рисково за инциденти с кораби, които в голямата си част са много стари, така ли е в действителност?

– Не може да се даде такава оценка за корабоплаването в Черно море. Това, че е рисково, то го носи в името си, което е от векове. Специфичните хидрометеорологически условия са го превърнали в „черно”. А по отношение характеристиката на корабите, не бих казал, че са на такива години, които да предразполагат към аварии. Коректните и перспективно мислещите корабособственици оценяват какво биха им донесли старите кораби. Освен, ако не са решили да ползват застраховките им, което почти е изключено. Инструментите, с които разполагат застрахователните компании, все по-малко дават възможности да можеш да се отървеш от стар кораб и да спечелиш от застраховката му. А иначе доказано е в световен мащаб, че най-евтин остава превозът на товари по море и всеки, който иска да използва тези характеристики, трябва да обновява флота си. Така че по отношение на рисковете до голяма степен те зависят от качествата на капитана, от задачите, които му се поставят от корабособственика. Разбира се, като изключим метеорологичните условия,  които не зависят от човека.

– Каква е динамиката на инцидентите в Черно море?

– Наскоро имаше среща на дирекциите или службите, ангажирани с търсенето, спасяването и борбата с разливите в Черно море. За съжаление, тази година тя мина без участието на Руската федерация по политически и икономически причини. Впрочем, когато се наложи в морето, международните конвенции налагат включването на всяка една страна. По отношение на броя на инцидентите не искам да дърпам дявола за опашката, като казвам дали намаляват, или не, стремежът на всички ангажирани в дейността по търсене и спасяване и борбата с разливите е те да намаляват. Искрено ще се радвам те да намаляват. Има един израз, който ще използвам като лично пожелание към всички пожарникари, лекари и към  нашите колеги в тази дейност: да нямат фактическа работа. А за бившите ми колеги, военните – дай Боже! – по- дългосрочно да нямат причини да изпълняват фактическите си дейности със своите оръжия на труда, защото ако това се наложи, означава нещо много страшно. Пък ние ще се готвим и затова са тези дейности, които се развиват от дирекцията, насочени  колкото е възможно по- бързо и по-ефективно да изпълняваме задачите по търсене, спасяване и борба с разливите.

– Как ще коментирате връзката и взаимодействието с ВМС, които също разполагат  със сили и средства за търсене и спасяване на море?

– Тук ще направя още едно допълнение по отношение на това кой и как действа при подобна ситуация. Национален координатор на дейността по търсене и спасяване на море е ИАМА и  в частност създадената ГД „Аварийно-спасителни дейности”, която оглавявам в момента. Това е по схемата на националния план за действията при бедствия и аварии. А по отношение на взаимодействието, за което питате, то е съществувало, съществува и вярвам, че винаги ще съществува за в бъдеще. И то не само между дирекцията и ВМС. В процес на подготовка са документи, които да конкретизират взаимодействието на ИАМА, респективно на дирекцията, със Сухопътни войски, тъй като отговорностите ни са и на река Дунав, където има само такива ( с ВМС е за морето). В допълнение смятаме да обвържем в тази дейност и МВР с неговите две структури-  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” и ГД „Гранична полиция”. В тази насока също правим сериозни контакти за подписването на договори или споразумения между министрите на отбраната, на транспорта и на вътрешните работи. В тях ще бъде изписано, че при еди-какви случаи се предоставят сили и средства за координиране с цел спасяване, предотвратяване или намаляване на щетите при дадената ситуация.

– Предполагам, че като вицеадмирал ще имате най-близко взаимодействие с ВМС?…

–  Не искам да детайлизирам. Много добре познавам както бившите, а и настоящите възможности на ВМС, което ми дава още веднъж увереност, че ако се наложи, дори още да не съществуват въпросните регламентирани дейности, имам чисто личностната възможност да контактувам с всеки един. И от хората във флота никога няма да срещнем отказ, що се отнася до спасяване на човешки живот и оказване на помощ където и да било в морето.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още:  

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!