Facebook

Симона Дянкова: Силата на ансамбъла ни е в приятелството и взаимното доверие

Симона Дянкова: Силата на ансамбъла ни е в приятелството и взаимното доверие

Навсякъде по света ни приемат като кралици, тъй като нашата треньорка Весела Димитрова поставя композиции, които се отличават, а ние ги изпълняваме с енергия, отбеляза в рубриката „На спортна вълна“ капитанът на звездните ни момичета

Варненската гимнастичка Симона Дянкова е капитан на националния ансамбъл по художествена гимнастика – една от големите ни надежди за медал от Олимпиадата в Токио. Симона винаги говори с голяма любов и признание за треньорите си в  „ЧАР – ДСК“, единственият клуб, за който се е състезавала! Срещаме се в навечерието на олимпийската 2020-а… За да споделим надежди… На добър час, златни момичета на България, от сърце!

– Симона, какво беше за Вас като една от най-успешните варненски състезателки в последните години да се включите в закриващата церемония на „Варна – Европейски град на спорта 2019“?

– Огромно удоволствие! Много съм щастлива, че заедно с момичетата от ансамбъла гостувахме в моя роден град в навечерието на коледно-новогодишните празници. По време на закриващата церемония на „Варна – Европейски град на спорта 2019“ представихме пред публиката в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта един танц, направен с много любов, и се надявам да се е харесал на всички.

– Вашата кариера започва от варненския клуб „ЧАР – ДКС“. Треньорът Ви – Филипа Филипова, Ви посочи като лицето на клуба в последните години. Гордеете ли се, че започнахте точно в „ЧАР – ДКС“?

– Разбира се… Аз все още съм състезател на клуб „ЧАР – ДКС“, а мой личен треньор е Филипа Филипова. Много съм благодарна както на нея, така и на целия клуб, който винаги е зад гърба ми. Когато имам възможност, не пропускам да се връщам за рождените дни на клуба, както и за коледните тържества. 
 

– Защо избрахте гимнастиката?

– Бях на шест годинки, когато майка ми ме заведе в залата. Може би тя ме е подтикнала към този спорт, но аз с голямо желание отидох на тренировка, много исках да играя с лента. Това е доста интересно, тъй като в момента лентата е уредът, който най-малко харесвам, предпочитам другите, за щастие не ми се налага да играя с лента напоследък…
 

– Спомняте ли си първата си тренировка?

– Не много добре, но си спомням, че в началото бях в масовите групи при г-жа Чиприянова, на която искам да благодаря специално. Тя продължава да е всеки ден в залата и да работи с малките дечица. Освен че ги учи на първите стъпки в спорта, тя им прави курабийки, дава им сокче, с много любов подхожда към тях и съм сигурна, че ще има още много шампионки от клуб „ЧАР – ДКС“.

– Кое е най-важното, което научихте от треньорите си досега?

-Никога да не се отказвам, да не се предавам, да се боря до последно… Пътят ми в гимнастиката не беше никак лесен. Неколкократно опитвах да вляза в националния отбор, но не ме приемаха. На доста късен етап от моя живот се случи това, но мисля, че не е било случайно, просто съм дочакала своето време, за да бъда в ансамбъла точно с тези момичета. Много съм щастлива, че сме заедно с моите съотборнички и нашата треньорка, изключително доволна и благодарна съм за всичко, което постигаме заедно.

– Как се изгражда добрия колектив в един ансамбъл?

– Много важна роля има треньорът. Разбира се, аз като капитан също нося голяма отговорност. Всички от ансамбъла са прекрасни, много бързо се сплотихме, станахме един отбор… Да си призная, не очаквах да се разбирам толкова добре с останалите момичета, тъй като са доста по-малки от мен. На практика обаче станахме истински приятелки и прекарваме доста време заедно не само в залата, но и извън нея. Заедно отбелязваме всеки празник, заедно посрещнахме и тази Нова година. Ние сме истински стабилен и силен отбор! Важна част от него, разбира се, винаги ще остане Ели Бинева. Тя се оттегли от спорта заради контузия през миналата година, но продължава да ни подкрепя и обича, както и ние нея…
 

– Върху Вас като капитан пада ли по-голяма отговорност при тренировки и състезания, при разработване на нови съчетания?

– Всичко това за нас вече е рутина… Всяка от нас знае какво задължение има, аз като капитан, разбира се, трябва да обединя отбора, когато регистрираме неуспех, трябва да вдигна духа на отбора, да всявам желание за борба, за победи и вяра, че рано или късно всеки получава това, което заслужава. Отново ще кажа, че всички момичета от отбора са прекрасни, нямам никакъв проблем като капитан на този ансамбъл, уважаваме се взаимно, вярваме си, а това е най-важното в един отбор! Вече три години сме заедно, познаваме се много добре, отгатваме си всяко едно движение по време на състезание и имаме пълно доверие една на друга.
 

Несъмнено сте един от най-обичаните ансамбли по света, в какво се крие тайната на вашата магия?

– Нашата треньорка Весела Димитрова има главна роля за това, тъй като нейните композиции ни отличават от всички останали ансамбли. Ние ги изпълняваме с много заряд, разбира се, и това се харесва на хората. Наистина се радваме на много любов по целия свят! Испанската публика ни посреща като кралици всеки път, това е много бурна и темпераментна публика и чувството е неописуемо!


 

– Какво е мястото на изкуството в съвременната художествена гимнастика, която става все по-сложна?

– За мен мястото на изкуството трябва да е основно, но в последните години правилникът се промени толкова, че в съчетанията се набляга повече на това да се набират повече точки. Точно тук е отличителната сила на нашия ансамбъл. Треньорката ни Весела Димитрова успява да съчетае по най-добрия начин трудността с изкуството в съчетанията ни, което мисля, че печели все повече фенове по целия свят на ансамбъла на България.

 


 

– Какво означава за Вас като национален състезател да представяте България на най-големите световни форуми?

–  Неописуемо е… Да чуеш химна пред толкова много хора, в най-различни части на света… Както аз, така и моите съотборнички от ансамбъла всеки път сме много горди, когато сме на почетната стълбичка, а това е мечтата на всеки спортист, разбира се.

– Какво Ви даде и какво Ви отне художествената гимнастика?

– Не мога да кажа, че ми е отнела много, освен свободното време, което останалите деца са прекарвали в игри, а аз съм прекарала в залата. Но от друга страна спортът наистина дава много – възможност да пътуваме по света, да пълним залите, където и да отидем, публиката да ни се радва… Това са емоции, които много малко хора могат да изпитат.

– Бихте ли посъветвали момиченцата да се насочат към този спорт?

– Да, бих посъветвала всички малки момиченца, които имат желание, да се запишат на художествена гимнастика… И най-важното е да не се предават, защото няма невъзнаграден труд! Ясно е, че не всеки има качествата и възможността да стане шампион, но спортът наистина учи децата на много неща, които са им полезни в живота.


 

– Лично у Вас какви качества разви?

– На първо място дисциплината. Всеки, който не е работил с нас досега, си мисли, че щом като сме „златни момичета“, сме много разглезени девойки, но когато ни срещнат, всички се очароват от нашето отношение към хората, от това че сме винаги точни. Освен дисциплината спортът развива и волята на човека, съзнанието, че имаш една цел и си я преследваш до края, без да се отказваш, а напротив – даваш всичко от себе си, за да я постигнеш.
 

– А как се става голям шампион, явно само талантът не е достатъчен?

– О, да! Много талантливи гимнастички всъщност не достигат до големия спорт, защото той изисква и други качества като трудолюбие и упоритост.
 

– Повече приятелства или повече завист Ви донесе художествената гимнастика?

– В нашия случай в ансамбъла спортът наистина ни донесе едно голямо приятелство, ние сме изключително задружни, заедно сме като юмрук. А завист – винаги ще има, няма как… Въпреки това мисля, че много хора ни се радват искрено и ни обичат, щастливи са с нашите успехи…
 

– Най-незабравимите емоции, които Ви е донесла художествената гимнастика до момента…

– О, наистина са много! Въпреки това мога да отлича световното първенство в София, когато станахме шампионки на обръчи. Емоцията остана незабравима, тъй като спечелихме пред родна публика. За първи път станахме световни шампионки, родителите на всяка от нас бяха в залата и беше много емоционален момент – крещяха ни, че ни обичат, както и ние на тях… Няма да забравим, когато слушахме химна пред пълна зала, всички бяха на крака, със знамена в ръце и си личеше, че са горди с това, което сме постигнали.


 

– Каква беше 2019-а за българския ансамбъл по художествена гимнастика?

– Много успешна! За пореден път показахме в международни състезания, че мястото ни е на почетната стълбичка, макар и не там, където искахме, особено на световното първенство, което може би ще е последно за нас в този състав. Искахме златния медал, представихме се много добре, всички треньорки бяха много доволни от нас, дори Весела Димитрова, въпреки че много трудно получаваме одобрението й, президентът на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева също. Затова сме горди с представянето си, макар и малко разочаровани поради това, че не получихме златен медал. Но… всичко с времето си… Надявам се 2020-а да е нашата година!

– Какво си пожелавате за олимпийската 2020-а?

– На първо място да сме здрави, защото това наистина е най-важното! Работим върху новите композиции, мисля, че се получават, надявам се да ги представим в най-добрата светлина на Олимпиадата и да сбъднем нашата мечта! Дай Боже!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема художествена гимнастика от рубриката „На спортна вълна“:

Филипа Филипова: Художествената гимнастика е зрелищен и труден спорт

Мария Чиприянова: Художествената гимнастика е красив спорт, но само, който е с характер, успява в него!
 

 

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!