Далия Пенкова: Синхронното плуване е като балет във водата

Далия Пенкова е една от грациите на варненския клуб „Аква спорт“, който през последните години е абсолютен хегемон у нас в синхронното плуване. Далия участва в състезания както солово, така и като част от дует, ансамбъл и комбинация. На последното държавно първенство заслужи осем медала. През юли Далия записа силно участие на световното първенство по плувни спортове в южнокорейския град Гуанджу, като заедно с дуетната си партньорка Александра подобриха най-силните си резултати до момента, и то при дебютното си участие на подобен форум при жените. На европейското първенство за девойки старша възраст Далия беше част от комбинацията, която записа най-силното българско представяне до момента на такова състезание. Срещаме се в края на изключително силния за нея сезон, за да обърнем поглед към бъдещето.

– Далия, изключително силна година за вас в „Аква спорт“, разкажи повече за успехите, които постигнахте?

– Беше трудна година още от самото начало, защото имахме да покриваме нормативи за големи международни състезания, както за старша възраст, така и за жени. Първият етап беше през февруари на държавното първенство в София и ние го преминахме успешно. След това трябваше да се представим добре и на международен турнир, за да покрием нормативите за европейското първенство за девойки старша, а с дуетната ми партньорка Александра бяхме на световна серия в Париж през март, където също си покрихме нормативите и за световното първенство в Южна Корея. Календарът беше доста натоварен, както виждате, а освен това и от училище не трябваше да отсъстваме, всички от отбора сме в езикови или математически гимназии. Освен контролни и изпитвания трябваше всеки ден да бъдем и на басейна поне по три часа, за да успеем. Седмицата преди да заминем за европейското първенство, беше точно в края на учебната година, когато имаше доста изпити за оформяне на оценки, но се справихме.

– Как успяваш да съчетаваш училището и тренировките?

– Не ми е лесно, но вече всички от отбора сме свикнали да го правим. Учим предимно вечер, след тренировка.

– Семейството ти подкрепя ли твоето решение – да тренираш синхронно плуване?

– Да! Те са до мен и ме подкрепят винаги, за което съм им много благодарна.

– Заедно с Александра Атанасова представихте достойно България на световно първенство по водни спортове в синхронното плуване при жените…

– Това, което ни помогна, беше, че не се притеснявахме особено, понеже нямахме кой знае какви очаквания. Ние бяхме горди от факта, че сме се класирали за това световно първенство и сме намерили място сред най-добрите. Не бяхме си поставили цели за определени резултати или за място в класирането, за което да се борим, просто искахме да подобрим най-силния си резултат до момента и да покажем това, което наистина можем. Този подход мисля, че доста ни помогна, и смятам, че се представихме добре, доволни сме от постигнатото.

– Успяхте ли да разгледате Гуанджу? Южна Корея е доста далечна страна с различна култура, успяхте ли да се докоснете до нея, какво те впечатли?

– Всички спортисти на това световно първенство бяхме в едно общо селце, както на олимпиада. Атмосферата беше страхотна. Градът може би е интересен, но ние не успяхме да видим много от него, само централната част, тъй като разполагахме само с два дни, след като приключи участието ни в шампионата.

– Разкажи малко повече и за европейското първенство, на което участвахте?

– На европейско първенство участвах с ансамбъла, както и с дуета и две сола. Шампионатът беше в Прага. Успяхме да разгледаме града, който много ми хареса. 

– Доволна ли си от представянето в първенството?

– Разбира се. Аз за първи път играя соло на европейско първенство. Смятам, че се представих добре. С комбинацията постигнахме най-доброто класиране – 9-о място, с най-високия резултат, който е записван. Шампионатът беше за девойки старша възраст.

– Какво е чувството да представяш България на такива големи спортни форуми?

– Има известна доза гордост, въпреки че България не е голямо име в синхронното плуване, има доста по-силни от нас. Винаги се притесняваме, когато отидем на международно състезание, понеже не искаме да се изложим , но до момента смятам, че сме се представяли по най-добрия начин.

– Кои от успехите, които си постигнала, са ти най-скъпи?

– 9-ото място, което постигнахме с комбинацията на европейското първенство… Всички плакахме от щастие накрая. Отидохме без каквато и да е надежда на състезанието, мислехме, че няма да се класираме добре, като виждахме кои са другите държави, които участват в тази дисциплина. Въпреки това направихме, общо взето, невъзможното и постигнахме добро класиране. Другият успех, който много ме зарадва също, е от тази година – резултатите, които записахме в дует с Александра на световното първенство – техническата и волната програма.

– Ти самата кога се чувстваш най-уверена, при соловите си изпълнения, в дует или в ансамбъл и комбинация?

– В ансамбловите съчетания, въпреки че там отговорността е доста по-голяма, когато трябва да се синхронизираш с още 7 или 9 състезателки. Притеснявам се преди всеки старт, но останалите момичета около мен ми носят спокойствие и сигурност.

– Преди колко време започна със синхронното плуване и защо избра точно този спорт?

– Мисля, че беше през 2008 г. Вече са минали повече от 10 години оттогава. Малко преди това започнах да тренирам плуване, по същото време ходех и на модерен балет и видях в синхронното плуване възможност да съчетая двете неща, които обичам да правя.

– Веднага ли те грабна спортът?

– В началото ми изглеждаше доста страшно, притеснително, когато виждах как състезателките стоят с главата надолу под водата, но когато се понаучих малко, започна много да ми харесва.

– Колко време ти отне, за да се почувстваш уверена в басейна?

– Не мога да кажа със сигурност, беше доста отдавна и не си спомням много добре.

– Защо избра клуб „Аква спорт“?

– В началото започнах да тренирам при друг треньор – Петя Георгиева. На нея също съм й много благодарна за всичко, на което ме е научила, тя ми даде основите, над които продължавам да надграждам. В един момент прекъснах за малко, не бях сигурна дали искам да продължавам да тренирам. Тогава „Аква спорт“ бяха първи във всяко състезание и на мен ми се стори страхотно, ако мога да тренирам с най-добрите, и реших да се преместя при тях след малката почивка, която си дадох преди това от спорта.

– Каква е ролята на треньора Галина Георгиева за вашите успехи?

– Най-голяма… Тя дава всичко от себе си за нас, за да ни научи… Благодарение на нея ходим на такива големи състезания и от осем години неизменно сме първи в България.

– Кое е най-важното, което научи от нея?

– Да бъда постоянна… Да не се отказвам, когато стане трудно. Винаги да давам всичко от себе си, колкото и да ми е трудно, да ме боли или да ми се плаче.

– Какви качества разви в теб синхронното плуване?

– Постоянството и дисциплината мисля, че са най-важни. Направи ме доста организирана… Няма как да е иначе, когато трябва да се справям и в училище, и на басейна. Старая се много.

– С какво смяташ, че превъзхождате конкурентките си по време на състезания?

– В нашия клуб тренираме доста повече и по-усилено, отколкото в останалите. Нашата треньорка Галина Георгиева се интересува много от новостите, които прилагат различни школи по света. Ние също гледаме с каквото можем да помагаме. Споделяме какво на нас ни харесва, предлагаме различни неща, които включваме после в съчетанията, ако тя ги одобри. Комбинацията от добър треньор и добри състезатели няма как да не даде резултат. Така е и в нашия клуб.

– Каква е ролята на изкуството във вашия спорт?

–  Всъщност доста голяма… Много хора казват, че синхронното плуване или артистичното плуване, както вече се нарича, е като балет във водата. На практика не е точно така, но има известна доза истина. Трябва да сме много грациозни, много артистични, за да представим съчетанията си по най-добрия начин.

– Кои са най-големите сили в синхронното плуване, от които се учите?

– В света на първо място винаги са Русия от няколко години насам. След това са Китай. Конкурентоспособни на тях са също Украйна, Испания, Япония и др. Разбира се, гледаме какво правят те, но за момента са недостижими за нас, тъй като условията там са доста по-различни от нашите. Опитваме се обаче да се доближаваме максимално, няма да се откажем от това.

– Какво ти дава и какво ти отнема решението да тренираш активно синхронно плуване?

– Освен нещата, които съм научила, спортът ми дава също така изключителна възможност да посещавам различни места по света, макар и понякога единственото, което виждаме, да е пътят от хотела до басейна и обратно. Създала съм и доста приятелства покрай спорта, запознала съм се с хора от различни страни по време на тези големи състезания.

– Кои са най-интересните места, на които те отведе спортът?

– През 2016 г. бях в Израел на световно първенство за девойки младша възраст. Там бях сама с треньорката. Миналата година европейското за девойки беше във Финландия, а това за жени – в Шотландия. Все интересни места, които ако не беше спортът, сигурно нямаше да посетя.

– Приятелствата в живота ти предимно със спорта ли са свързани?

– Да… Винаги съм се замисляла над това, че доста по-лесна е комуникацията с хора, които също тренират и ходят по състезания, защото разбират какво е да ходиш всеки ден на тренировка и да нямаш свободно време, за да излезеш.

– А тези, които не тренират, интересуват ли се от твоите изяви и успехи?

– Приятелите ми, които не са от синхронното плуване, тренират други неща, така че също са от спортните среди. Всички се интересуват от моите изяви, да. Често идват по състезания.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?

– Много обичам да рисувам. Склонна съм да прекарам цялото си свободно време, гледайки филм или сериал, който ме е грабнал. Но най-вече обичам да излизам с приятелите си, защото това е, което най-много ми липсва.

– С какво смяташ да се занимаваш в бъдеще?

– Насочила съм се към архитектурата, понеже математиката и рисуването ми се отдават. Ще видим дали ще продължа със спорта, не е изключено и в него да се реализирам професионално, ако получа такава възможност.

– За какво мечтаеш оттук нататък?

– Да имам повече време да се виждам с приятелите си, да бъда със семейството си. Мечтата ми е да обиколя света, но не по състезания, а да имам време да разглеждам. Искам да ми харесва това, което ще правя в бъдеще, и да се чувствам спокойна с решението, което съм взела.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още по темата: