Историкът д-р Драгомир Георгиев: Какво не знаем за Oсвобождението – 143 години след съдбовния трети март
Д-р Драгомир Георгиев е роден на 7.IX.1989 г. в гр. Варна. Бакалавър по „История”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (2012 г.). Магистър „История, Българска история”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (2013 г.). Носител на Академичната награда на Oбщина Велико Търново (2012 г.). Носител на почетния знак на организацията на евреите „Шалом” (2013 г.). През 2017 г. придобива научно-образователна степен доктор. От 2015 г. работи, като уредник в отдел „Нова и най-нова история” на ИМ – Провадия. Научните му интереси са насочени в областта на руската и българската военни истории, Българското възраждане, Новата и най-нова българска история и нумизматиката. Автор на книгите „Участието на провадийци в Българското опълчение и във войните за национално обединение (1877–1945)“, Варна, (2018) и Свиден бащин край (Щрихи от миналото на с. Невша) (в съавторство с Георги Бонев), Варна, (2019), както и на около 60 научни статии и студии.
Какво сподели д-р Драгомир Георгиев за читателите на медия “Нова Варна”:
Трети март е една от най-светлите дати в българската история. Много е писано, много е казано, но има ли все още нещо любопитно, което малко хора знаят за Освобождението на България?
Въпросът за Освобождението на България от османско робство е една от темите в нашата историография, по която е писано доста. Въпреки това все още има много аспекти от събитията, които продължават да бъдат изследвани от историците и в наши дни. Историята е наука, която борави изключително много с документални свидетелства от миналото, а в последните години излязоха някои нови книги, които представят малко известни моменти от тези събития. Разбира се, около тази война има доста любопитни и малко известни неща. Сред нашата общественост, извън академичните среди например, е малко известен фактът, че Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) между Русия и Османската империя. Границите на възстановената българска държава трябва да получат санкция от всички Велики сили, за да бъдат окончателно утвърдени. Нещо, което се случва на практика с конгреса в Берлин през лятото на 1878 г. В същото време с подписването на договора в Сан Стефано Северната империя обтяга изключително много отношенията си с останалите Велики сили, защото тя предварително е поела ангажимент да не създава голяма славянска държава на Балканите. Освен това според границите, прокарани от този договор, районите на днешните български градове Смолян, Момчилград и Ивайловград остават извън пределите на възстановената българска държава.
Известно е, че Варненският край по-късно посреща освободителите. Така ли е? И знаете ли подробности как е станало Освобождението тук?
Въпреки руската победа във войната част от днешна Североизточна България (районите на Шумен, Провадия, Дългопол и Варна) продължава да бъде под османски военен и административен контрол и след подписването на Санстефанския мирен договор на 3.III.1878 г. Това става, въпреки че според някои от неговите клаузи Варненската и Шуменската крепост трябва да бъдат освободени от османските гарнизони. Създава се реална опасност от формирането на анклав в североизточните български земи. Според предложенията на британската дипломация, подкрепени от Австро-Унгария, тези земи трябва да бъдат предадени на Източна Румелия, тъй като нямат пряка граница по суша с територията на Османската империя. Освен това Високата порта иска да има контрол върху този район, за да запази разклатените си позиции в Западното Черноморие. По този начин ще бъде по-лесно оправдано и отстъпването на остров Кипър на англичаните. Този проблем е обект на внимание по време на открития в Берлин конгрес, който трябва да реши съдбата на тази част от Европейския югоизток. След сложни преговори между представителите на Великите сили германският канцлер Ото фон Бисмарк дава подкрепата си на руските делегати, в резултат на което се стига до компромисен вариант. Взето е решение, според което Източна Румелия трябва да предаде южните части на Софийския санджак обратно под властта на султана, като в замяна на това османските гарнизони и администрация ще се изтеглят от тази част на Североизточна България, която все още контролират. С твърдата подкрепа на Железния канцлер руската дипломация успява да издейства северните части на Софийския санджак, заедно с гр. София, както и Варненската крепост, заедно с района около нея, да бъдат предадени на русите, а след това да влязат в границите на Княжество България. Това решение официално влиза в сила с ратифицирането на Берлинския мирен договор на 13.VII.1878 г., но на практика е договорено още на 22 юни същата година. А иначе руските войски влизат във Варна чак на 27 юли 1878 г.
Вие сте уредник в отдел „Нова и най-нова история” на ИМ – Провадия, бихте ли ни разкрили факти от Освобождението на Провадийския край?
Военните действия по време на войната се водят далече от Провадия. След като в началото на 1878 г. руските войски наближават региона, гражданите подписват споразумение, с което се задължават да защитават взаимно живота и имуществото си. Създадена е Временна управа, начело с Осман бей. В нея влизат петима турци, четирима българи и един евреин. Благодарение на енергичната защита на Осман бей и други местни мюсюлмански първенци, Провадия е предпазена от убийства и разграбване. В същото време през пролетта на 1878 г. в града на няколко пъти навлизат руски части. Въпреки това тук продължава да действа старата османска администрация. Окончателното освобождение на Провадия става факт едва на 30 юли 1878 г. На този ден в града влиза 71-ви Белевски пехотен полк, начело със своя командир – полковник Александр Павлович Боргстрем.
В заключение какво бихте пожелали на българите за този празник?
На първо място предвид сложната епидемиологична обстановка в страната и света в момента ще им пожелая да бъдат здрави. В същото време 3 март е една от най-светлите дати в нашата история. На този свят ден бих им пожелал още да помнят, пазят и предават на младите поколения българи заветите на идеолога на нашето национално-освободително движение през Възраждането – Георги Раковски: „Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай“, „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“, „Нашата свобода от нас зависи“ (На 14 април 2021 г. се навършват 200 години от неговото рождение). От съхраняването и реализиране на тези завети в настоящето зависи нашето бъдеще, като народ и държава. Честит празник!
По интервюто работи Росен Гацин
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
