Чудотворно хапче ли е аспиринът или носи повече вреда, отколкото полза?

Смята се, че помага за предотвратяване на сърдечни удари, дори рак, но съществуват и доклади, които го свързват с фатални припадъци и с повишаване на риска от вътрешни кръвоизливи

Преди четиридесет години аспиринът беше приветстван като чудодейно лекарство, което предотвратява сърдечните заболявания, защото разрежда кръвта и по този начин възпрепятства образуването на съсиреци, запушващи артериите. Лекарите започнаха да препоръчват ежедневен прием на аспирин на всеки човек, навършил 55-годишна възраст, който се притеснява, че е изложен на риск от инфаркт.

Преди осем години, същото това лекарство беше обявено за едно от най-добрите оръжия на човечеството срещу рака, благодарение на противовъзпалителните си свойства, проявяващи се на клетъчно ниво. Отново повечето лекари започнаха да препоръчват дневна превантивна доза аспирин и срещу раковите заболявания.

Производството на това скромно „хапче чудо“ струва по-малко от стотинка. Всяка година в световен мащаб се произвеждат около 40 000 тона от лекарството (почти четири пъти теглото на Айфеловата кула). Но бляскавата слава на аспирина е на път да залезе.

Новите изследвания все повече затвърждават подозренията, че страничните ефекти на лекарството, които включват вътрешно кървене и стомашни язви, са толкова разпространени, че рисковете от ежедневния прием на дори ниска доза аспирин могат сериозно да надхвърлят всички ползи от предотвратяване на сериозно заболяване.

Въпреки това, някои лекари твърдят, че значителен брой пациенти все още трябва да приемат дневна доза аспирин.

Основната съставка на аспирина е салициловата киселина, която се съдържа в големи количества в кората на върбовото дърво. Аспиринът се използва от повече от 4000 години под формата на болкоуспокояващ мехлем за ревматизъм.

Хипократ, древногръцкият баща на медицината, го препоръчва при треска, болка и дори раждане.

Тъжникът е друг растителен източник на салицилова киселина. Той е бил свещена билка за британските друиди и се споменава от Чосър още през XIV-ти век.

През 1700 г. английски свещеник Едуард Стоун, извършва първото научно изследване на върбова кора и пише до Кралското общество, че я е използвал успешно за лечение на треска при петдесет от своите енориаши.

Но немският химик, д-р Феликс Хофман, е този, който през 1897 г. изолира в лабораторна среда от растението ливадна сладка съставката ацетилсалицилова киселина и който създава болкоуспокояващото лекарство. Съединението е регистрирано като аспирин -(„А“ идва от ацетил, а „спир“ от научното наименование на ливадната сладка по това време – Spiraea ulmaria).

Може ли ниска доза аспирин да предотврати рак?

След Втората световна война лекарите по света забелязват, че пациентите, приемащи редовно аспирин за хронична болка, имат по-ниски нива на сърдечни заболявания.

А през 1980 г. професор Ричард Пето, епидемиолог от Оксфордския университет, публикува анализ на шест проучвания и заключава, че хората, приемащи редовно аспирин, намаляват риска от смърт от съдови заболявания с близо една четвърт.

Съвсем наскоро аспиринът придоби известност с друга превантивна сила – противовъзпалителните свойства на аспирина могат да предотвратят хроничното увреждане на клетките, което води до развитието на ракови заболявания.

През 2014 г. Джак Кузик, професор по епидемиология в университета „Куин Мери“ в Лондон, пише рецензия, в която се предполага, че повече от 130 000 смъртни случая от рак ще бъдат избегнати в Обединеното кралство, ако всеки на възраст от 50 до 64 години приема ниски дози аспирин ежедневно.

Според Кузик, най-голям положителен ефект се наблюдава при рак на червата, стомаха и хранопровода, а по-малки ефекти – при рак на простатата, гърдата и белия дроб.
„Второто най-важно нещо, което можете да направите, за да предотвратите рак, след спиране на тютюнопушенето, е да приемате ниска доза аспирин“, казва професор Кузик пред журналисти през 2015 г.

Оттогава обаче статусът на аспирина като чудотворно лекарство е поставен под съмнение.
През 2016 г. консорциум от британски, испански и американски изследователи анализира резултатите от 39 проучвания и предупреждава, че рисковете от кръвоизливи при ежедневен прием дори на ниски дози аспирин може да надвишат ползите за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, съобщи списание PloS One.

Оттогава страховете от негативните реакции при ежедневен прием на аспирин постоянно се повишават и стигат до точката, в която през април ключов експертен панел – Работната група за превантивни услуги на САЩ (USPSTF) – обяви, че хората над 60 годишна възраст не трябва да използват ежедневно аспирин за превенция на сърдечен удар, тъй като потенциалният риск от вътрешно кървене е много висок.

Да продължаваме ли да използваме тогава аспирин за профилактика?

Експертите казват, че отговорът на този въпрос е индивидуален за всеки човек и не може да му бъде даден еднозначен отговор.

Превод и редакция – Венета Николова

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!