Пламен Колев е варненският представител, който ще опита да покори световния връх по муай-тай в предстоящия шампионат на планетата в Тайланд. Състезателят на клуб „ТИМ“ се подготвя с две от легендите в този спорт – Красимир Димов и Владимир Вълев – Питбула, и очаквано ще отпътува за далечната страна с амбиции за златото. Миналата година, при първото си участие на световното първенство, Пламен завоюва бронз. Сам казва, че тогава се върнал в България със смесени чувства, хем щастлив от първия си медал от подобен форум, хем разочарован, че не е от най-благородния медал. Сега подготовката е безкомпромисна, а целта е една – световната титла!

– Пламене, за втора поредна година ще представяш България на световното първенство по муай-тай в Тайланд. Как завоюва квотата?

– През декември в Стара Загора се проведе турнирът, на който се разпределяха квотите за Шампионата на планетата в Тайланд. Състезавах се в категория до 67 кг при юношите старша възраст. Имах два мача в един ден. В първия се изправих срещу друг национален състезател, бяхме се срещали преди, тогава загубих по точки, но сега го нокаутирах във втория рунд. На финала победих с 3:0 съдийски гласа боец на бургаския клуб „Самурай“ и така си заслужих място в отбора за предстоящото световно първенство. На държавното първенство бях отличен и със специалния приз за най-техничен състезател.

– Тъй като това ще е второто ти участие на световно първенство, чувстваш ли се вече по-спокоен и уверен?

– О, да! Вече имам зад гърба си международен опит и съм доста по-спокоен. Миналата година, за съжаление, не успях да покоря световния връх и си тръгнах от Тайланд със смесени чувства – е, да, спечелих медал, но не беше златен, а бронзов…

– Тайланд е доста далечна от България страна както чисто географски, така и от гледна точка на културата и манталитета на хората… Какво ти направи най-силно впечатление при първото ти посещение миналата година?

– Хората са много добродушни, поздравяват дори непознати, останах много впечатлен от това колко са лъчезарни. Дори да победиш техен състезател, отново ти ръкопляскат, а това не се среща често.

– Кои са другите интересни страни, в които те отведе спортът?

– Освен Тайланд до момента съм посетил само Русия. Бях в Белгород за европейско първенство, там също много ми хареса. Надявам се скоро да имам възможност да пътувам и до други страни по света.

– Как върви подготовката ти за световното първенство? В СК „ТИМ“ работиш с двама от най-добрите треньори – Краси Димов и Влади Вълев…

– Категорично мога да заявя – те са най-добрите! Искам да им благодаря за труда, който заедно влагаме в тренировките. С Влади работим повече по силовата част, с Краси развиваме базови техники, изпробваме различни варианти в атака и защита. Подготовката вървеше по план, преди да отложат състезанието заради върлуващия коронавирус. Най-трудно за мен беше свалянето на килограми, сега ще опитам да задържа формата си за няколко месеца, докато обявят възможна дата за провеждането на шампионата.

– Ти самият имаш ли някакви притеснения да пътуваш до Тайланд?

– Мисля, че цялата картина е леко преувеличена. Тренирал съм здраво и няма как да се откажа! Отивам да покажа какво мога!

– Кои са силните ти качества, на които ще разчиташ на ринга?

– Силните ми удари с крака и контраатаките. Винаги съм разчитал на тях, така ще е и този път. Доста работим над тях, надявам се да успея да наложа своя стил в двубоите, които ме очакват, да покажа това, на което съм способен, и да победя!

– А какво във формата си искаш да подобриш?

– Играта с ръце…

– И двамата ти треньори са доста опитни и са максималисти в това, което правят, постигнали са много успехи… Кое е най-важното, на което те научиха до този момент?

– Да не се предавам, тъй като няма непобедими съперници! През миналата година се изправих срещу състезатели, които първо си мислех, че няма как да победя, но благодарение на техните съвети и тренировките, които водим, видях, че няма нищо невъзможно. И Влади, и Краси са побеждавали доста знаменити противници…

– Защо се насочи към бойните спортове и кога започна?

– Започнах преди три години с цел самозащита. Преди това тренирах футбол, имаше момчета, които ме тормозеха, и реших, че това не трябва да продължава… Това беше причината да отида в залата, не съм имал амбиции да ставам състезател, но впоследствие така се случи.

– Отказал си се от отборен спорт, за да се насочиш към индивидуален…

– Видях, че с футбола няма да се получи, и реших да се насоча към кикбокса. Тренирах редовно и когато ме попитаха дали имам желание да изляза на ринга, се съгласих.

– От началото ли си в клуб „ТИМ“?

– Не, първоначално бях в клуб „Аргус“ при Николай Скипаров и Димитър Илиев за около година и половина. Те ми дадоха основата, но след това прецених, че за развитието ми като състезател ще е по-добре да премина в клуб „ТИМ“.

– Спомняш ли си първото си излизане на ринга и първата победа?

– Аз още на първото си състезание през 2017 г. станах шампион. Бяха минали едва 4-5 месеца, откакто тренирах. Чувството беше неописуемо.  

– Кое според теб е решаващо за победата в един двубой?

– Когато мачът е равностоен, до успеха стига този, който повече търси победата, който дава повече от себе си на ринга в дадения двубой. Силната психика е много важна, особено на големи първенства, където всички са подготвени по най-добрия начин и успехът отива при боеца, който е най-силно мотивиран да го спечели.

– С какво те развиха бойните спортове за времето, в което се занимаваш с тях?

– Научиха ме на дисциплина, на уважение към по-големите и по-опитните… Все неща, които ще са ми полезни и занапред в живота, ще ми помогнат да продължа да се развивам.

– А какво ти отнемат?

– Отнемат ми само неща, за които не съжалявам – дискотеки и чести излизания вечер. Лишението си струва, особено когато на голям форум чуеш химна на България. Това са моменти, в които осъзнаваш, че всичко си е струвало.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време, предполагам, че не е много…

– Излизам с приятели както всеки нормален тийнейджър…

– Приятелите ти предимно от спорта ли са?

– Да, покрай спорта успях да завържа много добри контакти, които се превърнаха в приятелства. Разбира се, имам приятели от детството, с които поддържам връзка и до днес.

– Има ли такива, които се заинтересуваха от бойните спортове покрай теб?

– Доведох в залата почти всичките си приятели!

– Смяташ ли, че бойните спортове са добър начин за справяне с агресията?

– Ако съдя по себе си, аз, след като изляза от залата, където съм се раздал максимално, съм толкова изморен, че искам просто да се прибера, да хапна и да си легна.

– Как успяваш да съчетаваш тренировките с училището?

– Трудно, не ми остава много време да ходя на училище, често отсъствам заради лагери и състезания. Уча в Търговската гимназия, където, за съжаление, спортистите не са много на почит, което поне за мен е странно. Надявам се занапред на повече съдействие и разбиране… Вече ми се случи на два пъти да оставам на изпити, за щастие се справих, но това допълнително усложни ситуацията.

– Как виждаш професионалната си реализация?

– На първо място се надявам да съм здрав, да мога да участвам в колкото се може повече двубои на ринга. А какви успехи ще постигна, само Господ знае. Много искам един ден, след като приключа състезателната си кариера, да започна да работя с деца, да им преподам всичко, което съм научил, това ще е огромна радост за мен.

– Мислиш ли вече за профиринга?

– Очаквам тази година да направя дебют, но на по-късен етап ще мисля за това. Сега съм се съсредоточил изцяло върху световното първенство.

– Кой от успехите, които си постигнал до момента, ти е най-скъп?

– Бронзът от световното първенство. Беше доста емоционален момент в моята кариера.

– Определят Варна като Мека на бойните спортове, защо е така според теб?

– Варна е родила шампиони не само в кикбокса, преди това и в бокса – Ивайло Маринов. Имаме доста традиции и се надявам успехите да продължават.

– Наскоро Варна прие поредното издание на бойната гала „Сенши“. Ти самият би ли приел покана за участие в някое от следващите издания?

– Всеки би искал да играе на „Сенши“, това е една от най-атрактивните и зрелищни гали не само у нас. Битките са доста класни, тъй като съперниците са на ниво.

– Смяташ ли, че организирането на подобни събития допринася и за привличането на повече фенове на бойните спортове?

– Разбира се. И в това издание, както и в предходните, залата беше препълнена, интересът към бойните спортове се увеличава с добри темпове през последните години.

– За какво мечтаеш оттук нататък?

– Мечтая да покоря световния връх! Да надмина успехите на треньорите си! Влади Вълев е двукратен световен шампион по кикбокс и двукратен световен шампион по муай- тай, Краси Димов е световен вицешампион, европейски и балкански първенец. Летвата е вдигната много високо!

– Те самите предполагам, че също ти го пожелават… Изглеждат доста отдадени в работата си като треньори…

– Отношенията ни с тях не спират само до това да се виждаме в залата. Чуваме се често, интересуват се от моето развитие, което много ме радва.

– Близките ти подкрепят ли твоето решение да се занимаваш с бойни спортове?

– Напълно! Родителите ми и моите приятели са зад мен още от първия ден и съм им много признателен за това! Без тяхната подкрепя нямаше да съм това, което съм. Надявам се да успея да им благодаря достойно, като завоювам световната титла!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема бойни спортове от рубриката „На спортна вълна“:

Богдан Шумаров: Щастлив съм, че следвам мечтите си

Христо Христов: Играчът с по-здрава психика винаги е победител на ринга

Eдуард Алексанян: Смятам да взема световния пояс по кикбокс

Теодор Христов: Аз съм много крив и неудобен съперник

Красимир Кирилов: Бойните спортове са моя съдба

Владимир Вълев – Питбула: Обмислям да се завърна на ринга напролет

Едриян Тодоров: Винаги съм мечтал да спечеля медал за България

Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха

Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!

Хюсеин Хюсеин: Боксът ме научи да уважавам другите

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Сребърен медал от Държавното първенство по тенис на маса спечели състезателката на „Комфорт“ Есин Саид, заедно със своята партньорка Детелина Михайлова („Бобата“ Враца).

По пътя към медалите, двете надделяха в драматичен полуфинал над  Н.Убчева / К.Христова от „Корабостроител 92 „/,като губеха 0:1 и 6:10, но успяха да постигнат пълен обрат и спечелиха срещата с 3:1 гейма.

Във финалната среща загубиха от миналогодишните шампиони -П.Трифонова /М.Йовкова-ЦСКА София с 3:0 гейма.

Черно море

Четете още

СКТМ „Корабостроител’92“ втори по медали на държавното

На Мемориала на загиналите руски воини за Освобождението на България в местността “Терасите” традиционно беше честван 3 март. Присъстваха кметът на район “Вл. Варненчик” Николай Костадинов, председателят на постоянната комисия “Европейски въпроси и международно сътрудничество” Николай Георгиев, общинският съветник Марица Гърдева, представители на генералното консулство на Руската федерация във Варна, на районните кметства на Варна, началникът на Щаба на ВМС капитан І ранг Камен Кукуров, членове на обществени организации, много граждани и дори рокери.

Заупокойна молитва в памет на загиналите за Освобождението на България руски воини беше отслужена от отец Георги Петков – председател на храма “Св. Димитър”. Деца рецитираха патриотични стихотворения.

Под звуците на духовия оркестър на ВМС венци и цветя положиха районният кмет Николай Костадинов, Марица Гърдева, Николай Георгиев, от генералното консулство на Руската федерация, зам.-районните кметове на останалите 4 района, духовници, граждани и традиционно – рокерите.

Текст и снимки Борис Проданов

Под надслов „В името на България“ зрелищно мотошествие премина по булевардите в центъра на Варна.

„Има дни, които са изрязани с нож в паметта ни, дни, които не бива да бъдат забравяни, защото носят страданието и мъките на целия ни народ! Такъв ден е 3 март!“ е посланието от фейсбук страницата на организаторите.

Обиколката стартира от Катедралата и премина по булевардите „Мария Луиза”,  „Осми приморски полк”, „В. Левски”, „Цар Освободител”, „Хр. Смирненски” и „Вл. Варненчик“.

Организатори са Североизточно Мото Общество – България и Stormbringers Brotherhood MCC.

Снимки и видео Пламен Гутинов

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=TNngZi3LT8U]
 

Екип медици от Военната болница във Варна спаси колабирала възрастна жена. Тя припадна на Мемориала на загиналите руски воини за Освобождението на България в местността “Терасите” във „Владиславово“, където традиционно беше честван 3 март.

Варненката била активистка към православния храм в района, от сутринта не била хапвала, спазвала и постите, но била с диабет и високо кръвно, срещу което пила и хапчета. В резултат – по време на литургията й прилоша, но намесата на военния лекар предотвратила по-сериозни проблеми. След адекватна спешна терапия на място тя дойде на себе си, но за всеки случай беше откарана с линейка във Военна болница.

Прочетете още: Ето как Варна отбелязва Националния празник на България (СНИМКИ)

3 март е. Закачаме знамената по домовете си, обличаме красивите дрешки на децата, слагаме китка цвете в малките ръчици и излизаме. Защото на 3 март никой не бива да остане в къщи. Нямаме право. Така направиха днес стотици, наистина стотици местни семейства – мъже, жени, старци и деца. Варна се поклони с подобаваща тежест, уважение и почит към тези, оставили костите си по измъчената ни земя.

Има дати и събития, които се вклиняват не само в календара, но и в душите на хората, в националната памет, заедно с майчиното мляко, христовата вяра и надеждата за изцеление от тежкото 5 вековно турско робство. Ето такава дата е 3 март. Празнуваме най-големия национален празник в съвременната история на България. Възкресението на българската държава, която 500 години беше без своя политическа и духовна свобода. Преди 142 години на днешната дата възкръсва България с дълго усилие и много жертви. А тази свобода не ни е дадена даром.

Сутринта на площад „Св. Св. Кирил и Методий” тържествено бе вдигнато националното знаме. За пръв път военнослужещите пяха химна на България. Шествието потегли от Катедралния храм „Успение Богородично” до паметника на Граф Игнатиев, където бяха поднесени цветя на паметника му. Официалните лица, последвани от варненци се отправиха по бул. „Княз Борис I”, бул. „Сливница” до Мемориалния паметник на украинските воини в Морска градина. Камбанен звън посрещна множеството от църквата „Св. Николай Чудотворец“. На паметника на украинските воини всички присъстващи паднаха на колене.

Мъже от Национално сдружение „Традиции“, облечени в точна възстановка на опълченски одежди съпровождаха шествието през цялото време. Венци бяха положени на мемориалния паметник на украинските воини. Пред паметника на руските воини се състоя поклонение с полагане на венци с военен ритуал. Заупокойна молитва прочете Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. „Един Свети Синод и един император дадоха своето благословение и издадоха заповед да започне тази война, отбеляза в словото си след молитвата митрополит Йоан. Всичко онова, което се случи, се случи. Общата молитва на няколко православни общности, обединени под егидата на руския император, руското войнство и световния подвиг на българското Опълченство доведоха свободата. Никой не бива да забравя тези велики мигове от историята на България и по никакъв начин не бива да се съмняваме в онези човеци, които проляха кръвта си по различните бойни полета за освобождението на нашето отечество. Те заслужават дълбоко и изключително внимание.

Това е история. Не бива да я преглеждаме, променяме и да си я измисляме. Това е написано веднъж завинаги с кръвта на тези човеци.

Ние имаме морален дълг и от него няма да отстъпим и на йота. Защото знаем какво значи да дадеш кръвта си за своя ближен. Защото никой няма любов – по-голяма от тая да заложи душата си за благото на ближния. Това е православието на дело. Вечна да бъде паметта на блажено починалите воини, паднали за вярата и Освобождението на нашето Отечество“, допълни още владиката.

Венци и цветя бяха поднесени от министъра на отбраната, областния управител, кмета на Варна, началника на отбраната на Република България, ВМС, Варненска и Великопреславска митрополия, Общински съвет, Генералното консулство на Руската федерация, почетния консул на Италия, почетния консул на Индонезия, ОД на МВР, съдебните институции, районните кметове, Съюза на ветераните от войните, Съюза на офицерите от запаса и резерва, граждани.

Дали на Шипка всичко е спокойно днес? По препоръка на Националния оперативен щаб за заболяването COVID-19 планираният за 3 март официален ритуал за честване на 142 години от Освобождението на България на връх Шипка се отмени. Слава на Бога – достъпът на граждани, желаещи да се поклонят пред Паметника на Свободата, остана свободен. Защото няма земна сила, която да спре този, който желае да се поклони на върха на 3 март – да го стори. По всяка вероятност в паметните боеве преди 142 години част от коравите мъже – руснаци, украинци, румънци, финландци и български Опълченци са имали настинка, болежки и недотам добро здравословно състояние. Но това не ги е извадило от строя. Шипка е там, където орлите вият гнездата си. Всяка стъпка към върха е епопея. Малцина народи са вървели към своето величие с такава мрачна упоритост. Нито една планина не е плащала такава скъпа дан за своите върхове. 3 март обединява всички българи, които носят в жилите си пролятата кръв на Шипка и трябва пеш да извършиш 999-те стъпала до върха, да се задъхаш от умора и възторг, за да усетиш колко е висока България, за да усетиш как се е катерил твоя народ по стръмното нагоре, за да стигне слънцето на свободата.

Едва ли има друг народ, който да е свързвал надеждата за Освобождението си с един единствен братски народ. Думите за това велико и безкористно дело не са и никога няма да бъдат достатъчни. Никога не бива да забравяме за хилядите загинали руски богатири, които оставиха дом и спокойствие и заложиха костите си в нашата земя. Те воюваха и умираха за нашата свобода.

„3 март е датата, на  която българският народ получава така чаканата свобода от 5-вековното жестоко робство – каза генералният консул на Руската федерация във Варна Н. пр.Владимир Климанов. Тогава свършват тези лишения и опит за заличаване на един уникален народ, неговата култура и история – с победата на Русия в Руско-турската война и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Днес е и ден на скръбта, защото в този ден почитаме паметта на хиляди руски войници и български опълченци, загинали за свободата и спокойното бъдеще на своите деца и внуци. Днес те, благодарение на тяхната саможертва живеят в свободна страна. Руснаците и българите се сражаваха заедно рамо до рамо като истински братя, заедно умираха, заедно победиха. Руският патриотизъм е осветен от състраданието към мъките на един народ, близък по дух, език и вяра. Това водеше войниците ни по тези полета, върхове, блата и равнини. Да пазим паметта на тези воини, да я предаваме на следващите поколения“ – бе посланието на Н.пр. Владимир Климанов, който благодари на областния управител, кмета и варненската общественост, че пазят и поддържат паметниците на руските воини на територията на Варна и областта.

Вечна да е паметта на всички герои, загинали за свободата на Отечеството! Достойният български народ завинаги ще пази паметта за онези, които отдадоха живота си за нашата свобода. Защото тъй повеляват християнското човеколюбие и собственото наше достойнство.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Ето как Варна отбелязва Националния празник на България (СНИМКИ)

Варна започна честванията за Националния празник с вдигане на флага