ПО ДИМИТРОВДЕН ПОСРЕДНИЦИТЕ – ДРАГОМАНИ, СЪБИРАЛИ ДЕВОЙЧЕТА от селата и ги довеждали „да се цанят“ за прислужници във Варна.

Още в първите години след Освобождението Варна дава заявка, че ще се превърне не само в един от най-важните  търговски, пристанищни и индустриални центрове на Княжеството, но и в негова морска столица. Само за няколко десетилетия от типичен ориенталски град с мръсни и тесни криволичещи улици Варна се превръща в първостепенно пристанище на България, летовище и културен център, любимо място за почивка на княжеското семейство и представителите на властта.  

Увеличава се и населението, като успоредно с бежанците от Одринска Тракия, Добруджа и Македония във Варна се установяват и адвокати, културни дейци, предприемачи, индустриалци, военни и политически дейци, които привнасят и много от европейските маниери, поставяйки началото на модерното градско общество в морската столица.

Да стане човек част от този елит било немислимо, ако не разполага в къщата си с необходимата прислуга.

В някои от „най-уредените“ домове слугите били облечени с униформи – „по европейски образец“, имало задължителен салон за визити с приемен ден, салон за вечеринки с музика, все новости в още ориенталска Варна. Домакините вече не се занимавали с кухнята и къщната работа, а се отдавали на визити и благотворителност, ставайки част от новосъздадените женски дружества.

Набирането и управляването на персонала в един дом било основно задължение на господарката му, а взаимоотношенията между слуги и господари не се регламентирали по никакъв начин. Единствено женските списания, като притурката на сп. “Женски свят“ – „Домакиня“, давали практични съвети относно правилния подбор, възпитанието и отношенията със слугите („Избор на слугиня“, бр. 7 от 10 юли и бр. 8 от 10 август 1897 г.), а други като „Семейно огнище“ в статията си в бр. 7 от 1 юли 1895 г. – „Някои от причините защо слугини не се намират“, разглеждали морално-етичната страна на проблема. Като цяло обаче всеки работодател предлагал заплащане и условия на труд по своя преценка. Много често някоя или друга „кадърна“ прислужница ставала причина за раздори, защото се намирали недобросъвестни посредници, които да я „отвлекат“ да работи за друго семейство.

През 1885 г. вестник „Здравие“ в броя си от 15 август поставя ребром

„въпросът за слугите и слугините, както в другите големи градове, има и за Варна голямо значение“.

Ето какво предлага авторът на статията: „Гражданите, които живеят в отличителни от селяните условия, не могат да се обхождат без слуги, а пък здравието на последните и нравствеността им не се подлага на никакъв надзор. Ако не се лъжем, преди няколко години е бил изработен закон за надзора върху слугите, но той не се прилага на практика. Между това организирането на някакъв контрол върху слугите е лесно възможно, ако местното градско управление би поискало да направи тази добрина на Варненското градско население. За това се изисква наемане на един особен писар при градското управление, регистрация на всички слуги в града, изследване на здравето им и издаване на слугите на нужните книжки, в които стопаните да записват и за поведението на слугите. Разноските по този предмет са съвършено малки, а нашето градско управление не е бедно.

Когато се правят подобни предложения за уреждане на града, винаги се чува отговор, че за веднъж всичко това не е възможно, че то ще стане „лека-по-лека“ и т.н. Но ако нямаме енергия нещичко да направим, то и лека-по-лека нищо не ще да стане“.

През 1889 година е приет и първият

Правилник за слугите в град Варна,

публикуван в бр. 20-21 от 12 октомври с.г. на „Варненски общински вестник“, който бил по-скоро в защита на работодателите и не регламентирал отношението на господарите към персонала.

Според този правилник задължително било „снабдяване на слугите с необходимите документи“, но и това не се спазвало от всички, както разбираме от издадената от кмета на града Руси Матеев „Заповед N 112 от 23 Априлий 1901 год.“, публикувана в бр. 6 от 31 май с.г. на „Варненски общински вестник“. 

Не били редки случаите на физически тормоз и даже на сексуални посегателства върху персонала, за които разказват вестниците, а през 1913 г. Сава Г. Амуджиев, подначалник на Телеграфопощенската и Телефонна станция във Варна призовава в бр.10 на „Християнски свят“ за „Справедливост и учтивост към слуги и слугини“.

ДНЕВНИ НОВИНИ, „Свободен глас“, 01/07/1908, No. 26. 

Този въпрос не се разрешава и с приетия през 1905 г. от 13-ото обикновено народно събрание „Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения“. Сферата на приложното действие на закона била ограничена само по отношение на труда на жените и децата единствено на работещите в индустриалните заведения, като по този начин останал извън приложното поле на закона „домашният труд“, т.е., трудът на домашната прислуга.

След края на Първата световна война настъпили дълбоки промени в държавно-политическия, стопанския и културния живот на българското общество. В условия на тежка икономическа криза, след наложените от подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор задължения на България, наличието на прислуга в една къща започнало да се смята за неоправдан лукс.

Варненската община взела решение да санкционира този лукс, като първоначално, според публикуваното в бр. 35 от 14 юни 1922 г. на „Варненски общински вестник“ обявление, това било обвързано с наличието на „способен член от женски пол“ на съответното домакинство:

„Всеко домакинство, което държи: слугини или слугиня, требва да заяви за това на общинското управление. Всяка държана втора слугиня в домакинството, ще се облага с годишна такса от 500 до 1000 лева и до 300 лева ще се облага всека първа слугиня, ако в домакинството има способен член от женски пол, който може да извършва домашната  работа. Таксата плаща господаря“.

В тарифа за събиране на годишна такса от 1938 г. (бр. 3-4 от 1 април на „Варненски общински вестник“ )

таксите, които господарите заплащали за правото да държат слуги, били изравнени с тези за кучетата:

„За всеки пръв прислужник, слугиня, домашен слуга, ратай, шофьор и пр.

1) В домакинството с един от следните домашни помощници: прислужник, слугиня, домашен слуга, ратай, шофьори пр. господарят заплаща — 100 лева.

2) За всеки кой да е последующ от горните, господарят заплаща — 500 лева.

Прислужник, слуга, домашен слуга, ратай, шофьор и пр. се счита всеко лице, което срещу известно възнаграждение извършва физическа работа в едно домакинство.

Не плащат такса:

а) Чистачки, перачки и др., които работят периодично в дадено домакинство и получават само надница т. е. немат постоянна заплата или възнаграждение.

б) Домакинствата на дипломатическите консули, но не и почетните и търговски такива.

в) Пазачите на кьошковете, вратарите на съжителските домове и

г) домакинствата, които са дошле през курортния сезон в гр. Варна заедно със слугините и пр., или пък дошлите през годината от други градове и представят квитанция, че са заплатили таксата си“.

Според  публикуваната в същия брой на вестника „Тарифа за събиране такса от стопаните на луксозни кучета“ за тях се заплащало:

„1) От стопаните на всички луксозни кучета в гр. Варна (луксозни са всички кучета от каквато и порода да са — чл. 285 от правилника за прилагане закона за градските общини) — годишно 100 лв.

2) От стопаните на ловни кучета (гонче), по стари от една година, не членове на ловната организация — 500 лв. годишно.

3) От стопаните на хрътки по (чл. 26 от закона за лова) — 1000 лв.“

На 24 март 1933 г. с решение No 171160 е приет новият „Правилник за слугите в гр. Варна“ (бр. 311 от 8 май с.г. на „Варненски общински вестник“), в който най-обстойно са разписани всички правила за отношенията между слуги и господари, забранени са частните посредници, наричани драгомани, и е създадена специална служба към общината, която да се занимава с проблема.

Правилникът обаче не успява да заработи

и през 1938 г. в бр.11 от 4 март на вестник „Варненски кореняк“ отново е повдигнат „Слугинският въпрос“ като един от най-важните за града и „тормозещ всяко домакинство“:

„Всички знаем, какви неприятности изпитват семействата към Гергьовден и Димитровден, когато се главяват къщни прислужнички – слугини.

 Дохождат драгомани с орляци слугини, които ги настаняват по лично усмотрение, без всекакъв контрол по цена каквато те желаят, без да държат сметка за работоспособността на слугинята, нейната добросъвестност и здравословно състояние.

Предава слугинята на нуждаещите се без легитимация, медицинско свидетелство и др. документи, по които все може отчасти да се съди за тая прислужница. Често попадаме на болни — страдащи от заразна болест, лъжкини, крадли и др. порочни качества. Такива слугини заразяват децата и целото семейство, без да се знае източника на заразата.

Крадат, каквото им попадне незабелязано и предават на свои близки съселянки, тоже слугини, които ги укриват до изтичане срока на договори и си отиват на село.

За всеки работник, чиновник и какъвто и да е служащ има задължително служебен лист, в който се вписват сведения за службата им. По тоя лист се вижда акуратността, похвалата и целата дейност на служителя. За домашните помощници (слугините) такива книжки не са задължителни, макар че за форма съществуват, и при главяването не се предават от драгомана или слугинята.

ДНЕВНИ НОВИНИ, „Свободен глас“, 14/12/1908,        No. 50.  

От тук следват и големи куриози. Драгоманът предава слугинята на семейството срещу възнаграждение от 100 – 200 лева, като не поема никакъв ангажимент за нейното добросъвестно служене. След една – две недели, драгоманът заминава и слугинята избегва в друго семейство, където й е дадено 20 – 30 лева повече месечно.

Административната власт не е в положение да задължи слугинята да се върне на първото си место, защото тя скроява некакви измислици (бой, тормоз) и по този начин нема кой да отговаря за даденото възнаграждение на драгомана и лишаване семейството от прислужница, макар че тя е необходима в тази къща, поради болест в семейството, стари и немощни съпрузи и др.

В столицата този въпрос е уреден по начин, че са гарантирани правата и задълженията и на двете страни (господар и прислужница). Там по всеко време може да се намери слугиня от специално бюро за това. Във Варна плащаме ежегодно по 100 лева на предприемач, че имаме слугиня в къщи. Обаче, и до сега недоумяваме кому и защо плащаме тая сума, когато никой в нищо не ни е ослужил в тая привилегия, нито пък можем да прибегнем към тоя откупчик, когато имаме нужда от слугиня!

Варна, като трети град по население и положение на курортен с всички нюанси на благоустроен, требва да намери своя правилно разрешен и слугински въпрос. Общинската управа требва да учреди едно бюро, занимаваше се и с тоя въпрос. Всички драгомани и слугини да се отправят към бюрото с всички надлежни документи, от където гражданите ще си вземат слугини срещу заплащане на известна такса.

От същото бюро ще се издават и слугински книжки, в които господарите да вписват усърдността на прислужницата, месечното възнаграждение, здравословното състояние и проявени пороци.

Така ще се тури край на тоя толкова важен въпрос и ще се спасят стотици семейства от ужасен тормоз“.

След рая на Втората световна война и наложената от новата власт идеология за равенство проблемът с домашната прислуга отпада от дневния ред на обществото.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Превръщането на „Барон хиршовата гара“ във Варна в спирка

Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Странни знаци се появиха на различни места из Варна, забеляза фотографът на медийна група „Черно море“. Оказа се, че същите знаци присъстват и в други градове в страната, като Кърджали, Пловдив, Пазарджик, дори Несебър. Самият знак произхожда от хитов турски сериал – „Чукур“, който се гледа от милиони зрители в Турция.

За историята на филма и знака пише rodopi24: В ръцете на семейство Кочовалъ е контролът върху „Чукур“ – един от най-проблемните квартали в Истанбул. Най-важното правило при управлението на сем. Кочовалъ е никога да не допускат наркотици. Но съществуващият ред е нарушен с появата на нова група, която е хвърлила око на квартала и се готви да наруши тази забрана. Точно когато си мислят, че сем. Кочовалъ са се предали, се завръща малкият син във фамилията – Ямач, който преди много години е оставил зад гърба си „Чукур“, за да създаде съвсем различен живот, и с това започва една нова ера…

Във втория сезон на сериала се появява и българската наркомафия…

Нарисуваният знак с черен спрей всъщност е знакът на „Чукур“ и фамилията Кочовалъ, като го има дори по колите на феновете на сериала. Не са малко и онези, които си го татуират по телата, а пръстени със знака заливат и сайтове за онлайн пазаруване.  

снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Знаците от хитовия сериал могат да бъдат видяни на различни места из целия град.

В брифинга участваха апелативният прокурор Владимир Чавдаров(в средата), директорът на Териториалната митническа дирекция „Северна морска“ Соня Трифонова и заместник-директорът на ОД на МВР – Варна Андрей Ангелов. Снимка авторът

Постъпили са заявки от двама превозвачи за реекспорт на общо 74 контейнера с отпадъци, складирани на пристанище „Варна запад“. Това съобщи на брифинг апелативният прокурор Владимир Чавдаров.

От 54 от тях са взети лабораторни проби за анализ, като вреден за здравето на хората товар не е констатиран, добави той. Останалите 20 са в процес на оглед, като всеки момент се очакват и резултатите от направените проби. Ако корабите за реекспорт акостират навреме, утре ще започне товаренето на контейнерите, увери апелативният прокурор.

Той припомни, че през миналата седмица 28 от контейнерите бяха освободени и отплаваха с кораб към италианската фирма, която ги бе изпратила при нас. Общият брой на контейнерите на „Варна запад“ е 127, като се очакват нови заявки за реекспорт на оставащите количества отпадъци.

Снощи във Варна е акостирал нов кораб, превозващ по документи гориво. Става дума за RDF отпадъци, които се горят законно в специализирани инсталации, обясни прокурор Чавдаров.

Те са докарани тук от изпращач, който е различен от този за досъдебното производство на „Варна запад“. Отпадъците ще бъдат насочени за изгаряне в лицензираната инсталация в Златна Панега. Техният получател е различен от този във воденото досъдебно производство, обобщи Владимир Чавдаров.    

RDF се получава след предварително третиране на твърдите отпадъци директно от камиона за боклук и разделянето им в две фракции – горима и негорима. В случая става дума за горими(обикновено смес от хартия и пластмаса), които са опаковани във вакуумирани бали.

Ставри Таргов
 

Лихнусът се отличава от другите попчета по своя сравнително голям размер, който може да достигне 35 – 40 см и е сред предпочитаните за улов по нашето крайбрежие.

Има симптоми за промяна в обичайното време през годината, през което става размножаването  на някои видове риба по нашето черноморско крайбрежие, като една от най-вероятните причини за това са по- високите температури през зимния сезон в резултат на глобалните климатични промени, заяви за в. „Черно море” доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология към БАН.  

Доц. Виолин Райков

Той е наблюдавал

нещо необичайно през тази зима –

още в началото на януари попчетата вече имали зрял хайвер. А това означавало, че размножаването им е започнало много по рано. Тревожно било това изместване във времето на биологичния цикъл на развитие, който се разминава с периода на забрана за техния улов, за да се запази популацията им. Тук доц. Райков уточнява, че при конкретния случай, който е наблюдавал, става дума за зрял хайвер при големите видове попчета по нашето крайбрежие: черното попче, лихнуса, пясъчното попче. Общо  в Черно море те били 22-23 вида, навлизали и някои нови разновидности от Средиземно море, но нямало изследвания, дали са се установили трайно в екосистемата.

При тази ситуация трябва да продължи наблюдението на периода, когато се размножават местните, а също и мигриращите видове риби. И ако се докаже, че това вече не става по едно и също време, явно ще трябва да се мисли за въвеждането на плаващи забрани, каза доц. Райков. Например карагьозът бил много важен преходен вид, който трябва да бъде обект на наблюдение. Той се хранел в морето, а се размножавал в Дунав и при него тези цикли също били от голямо значение; миграцията му  зависела от доста фактори, като отток на реката, температура на водата и т.н.

Точно на тревогата от глобалните климатични промени до голяма степен са подчинени

научните изследвания в ЕС

през следващите години, отбеляза доц. Райков. Тук новото е, че за първи път активно се включват икономическите науки, също фундаменталните анализи, които досега не са правени. Приоритетна става връзката с бизнеса, как науката ще допринася за развитието на циркулярната (кръгова) икономика, свързана със „синия” растеж. Това е разбираемо, тъй като досега не се обръщаше достатъчно внимание на взаимовръзката между многообразните дейности на хората и екологичната обстановка в съответния регион, в случая  Черно море, но това се отнася и за всички останали европейски морета, добави доц. Райков. Той обясни какво представлява кръговата икономика и защо е толкова важна, след като Европейският парламент призовава всички държави членки на общността да преминат към нея. Става въпрос за икономически модел, насочен към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, повторно ефективно използване, рециклиране на съществуващи материали и продукти и така да се намали до минимум изхвърлянето на отпадъци.

Концепцията за кръгова икономика

се изгражда в противовес на традиционния линеен модел, при който от суровините се създават неща и след тяхното консумиране се изхвърлят като отпадък. Този модел разчита на големите количества достъпни евтини материали и източници на енергия. Част от този традиционен модел е вграждането на дефекти в уредите за бита, за да спрат да работят след определен брой цикли и потребителите да бъдат принудени да си купят нови. Европейският парламент приканва към мерки точно срещу тази практика, защото по-разумното използване на суровините може да помогне в борбата срещу глобалните промени в климата, обясни доц. Райков. Само от тези мерки европейските фирми можели да реализират икономии в размер на 600 млрд. евро, което представлява 8 на сто от общия им годишен оборот,  и в същото време да намалят от 2 до 4 на сто годишните емисии на парникови газове.

Страната ни е в благоприятна среда

като членка на ЕС и морската ни наука има уникалния шанс да се включи в европейските инициативи за развитие на кръговата икономика, която решава много от най-острите екологични проблеми, категоричен е ученият. По неговите думи имаме морски институт, който разполага с инфраструктурни връзки и е добро позициониран в научната среда, участваме в доста консорциуми, които работят по различни научни програми. В същото време той отчита голямата конкуренция, пред която е изправена морската ни наука. Очаквала се появата на поне три много силни консорциума, които да си съперничат, и в крайна сметка щял да спечели този, който е по-добрият. Според него идеите в новите европейски инициативи са в две основни насоки: едната е в морската политика, другата е  чисто технологична и е насочена към подобряване на съществуващите и създаване на нови иновативни решения. Например една от новите технологични иновации можела да бъде свързана с подобряването на уредите за риболов. Нещо, за което отдавна се говори в бранша.

Важно предимство на участието в новите европейски инициативи е тяхната дългосрочна реализация и пряката им обвързаност с практиката, каза още доц. Райков. Науката сама за себе си вече не била толкова интересна за обществеността. Интересни били конкретните изследвания и нововъведения, които могат да се използват от бизнеса. Тоест, бързо да бъдат приложени за подобряване на екологията, средата на живот и едновременно с това да доведат до по- добро управление на ресурсите, които непрекъснато намаляват. А това означавало нов подход към тяхната експлоатация, промяна в отношението на хората не само от технологично, но и чисто правна гледна точка, тоест, законодателството също да се подобри.

За съжаление, не сме от най- добрите по отношение на капацитета на морската ни наука, който не е толкова голям, примерно, колкото в Норвегия, Германия, Нидерландия и др., които разполагат с необходимото ноу-хау и имат възможност да създават иновативни технологии. Ние сме повече ползватели и нямаме стремеж в тази насока (трябва да сме реалисти), но можем да се включим с предлагането на по- качествени данни, с тяхната интерпретация, анализи, което никак не е малко. Защото, реално погледнато, всяка задача в процеса на нейната реализация изисква качествени данни, които са събирани във времето по определени методологии. И ние точно в това отношение

имаме какво да предложим,

подчерта доц. Райков. Той не се ангажира конкретно по кои научни изследвания ще работят през новата 2020 година, защото било още рано да се каже, тъй като процесът на тяхното оценяване продължавал и в най-добрия случай стартът им щял да бъде през октомври, ноември. Иначе продължавала работата им по договорите с ИАРА за пелагичните и придънните изследвания на рибните ресурси. А също и на разтоварванията от риболова на определените пристанища. Много били параметрите, по които ги изследвали през всеки месец от годината. Резултатите от тях предоставяли на агенцията, която пак чрез института ги изпращала на обединения научен център към ЕС и на Генералната комисия по рибарство за Средиземно и Черно море.

От рибните ресурси в момента изследваме запасите от трицона, меджид, черноморска акула, хамсия, сафрид и барбуна (с калкана се занимава Институтът по рибни ресурси). От събраните данни анализираме динамиката през годините, за да се получи реална картина на състоянието им. Това се прави по нашето крайбрежие, румънските колеги – по тяхното. Все още не говорим за категорично въвеждане на квоти за трицоната и калкана извън сегашните, допълни ученият. Що се отнася до екологичната обстановка в Черно море, той смята, че не може да се прави с голяма точност дългосрочна прогноза, защото процесите са много динамични. В общи линии нещата в крайбрежната зона били по- лесно предвидими, но не и за цялото море, защото ставало дума за различни брегове, за различни процеси, които се случват там. По нашия бряг нещата били, общо взето, зависими от главното черноморско течение, което е от север на юг към Босфора. Основно се влияели от това какъв отток влиза през Дунав, а също и от метеорологичните условия. Оттам нататък миграциите на самите видове риба били толкова комплексни, че едва ли някой можел да  предвиди с пълна точност кога, как и какво ще се случи с пасажите им по нашия бряг. Ученият можел по-конкретно да говори за местните видове риба, каквито са попчетата.Те имали ограничена миграция по крайбрежието и били ценен ресурс. Трицоната също била много важна. При барбуната засега не отчитали намаляване на запасите, въпреки непрекъснатото увеличаване на нейния улов. Засега важното било това да става устойчиво, без да се унищожават малките екземпляри, за да се съхрани популацията.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още: 

От тази година: Нова категория научни водолази ще влязат в морското обучение

Флотилен адмирал Коста Андреев (о.з.): Промените не са ме плашили