Симеон Илиев се влюбва в баскетбола в родния Русе. Привлечен е в детско-юношеската школа на „Черно море Тича“, след като талантът му е забелязан от настоящия треньор на мъжете  Галин Стоянов – Патрика. В България е играл още за отборите на „Дунав“ и „Рилски спортист“, а в чужбина е защитавал цветовете на гръцкия „Кавала“, австрийския „Фюрстенфелд Пантърс“ и френския „Юнион Сент Мари Мец“. През настоящия сезон отново е играч на „Черно море Тича“ и работи отново с треньора, открил го за големия спорт. За щастието да се завърнеш на място, където те ценят, за амбициите, с отбора, който обича, разказа Симеон Илиев в рубриката „На спортна вълна“.

– Доволен ли си от представянето на „Черно море Тича“ в шампионата до момента?

– Доволен съм от работата, която се върши в отбора. Резултатите винаги може да са по-добри, разбира се, на всеки му се иска да е така…

–  Защо реши да се върнеш в „Черно море Тича“ в началото на сезона?

– Аз съм юноша на този клуб, тук е моят втори дом. Имах разговори с ръководството и треньора през лятото, тъй като исках да остана в България след предишния сезон, който прекарах във Франция. С Галин Стоянов съм работил и преди, но не бях имал възможността той да е старши треньор, а аз състезател в мъжкия тим. Харесвам начина му на работа, харесвам съотборниците си в „Черно море Тича“ и обстановката тук и това беше основната причина да се върна.

– Кои ще са отборите, които ще си оспорват титлата според теб?

– Първите четири отбора в класирането в момента – „Левски“, „Балкан“ (Ботевград), „Берое“ и „Рилски спортист“ (Самоков) разполагат с най-силни състави тази година, в тях има най-голям брой национални състезатели и най-скъпи чужденци и мисля, че битката за първото място ще е между тях.

– Кое е решаващо за победата в един мач?

– Много са факторите, в България особено всичко е от значение, дори домакинството. Всеки отбор играе доста по-силно у дома, пред собствена публика, в своята зала. Важни за победата са добрата подготовка преди мач и класата на играчите, разбира се, но от значение е и това как е комплектован отборът. Случвало се е да има отбори с много силни състезатели като единици, но когато те не се допълват и няма химия между тях на игрището, нещата не се получават.

– Как се изгражда добрият колектив в един отбор?

– Треньорът и ръководството комплектоват отборите и е важно, когато вземат играчи, особено от чужбина, да се интересуват не само от показателите в играта им, но и да потърсят информация за техните характери, дали се вписват в екип. Добри играчи има много, но трудно наистина се изгражда отбор. Колективът е съвкупност от характери и един треньор трябва да познава много добре състезателите си, за да може да го изгради. 

– Ти самият защо избра баскетбола и кога започна?

– Аз съм от волейболно семейство, майка ми е била добра волейболистка, по-големият ми брат също беше волейболист доскоро. От малък съм по залите. Роден съм в Русе и там има две основни зали в зала „Дунав“ – за волейбол и за баскетбол. Когато майка ми ме вземаше със себе си да гледам волейболни тренировки, аз винаги бягах в другата зала да гледам баскетбол. От малък имам по-голяма страст към този спорт. Уважавам волейбола, но в баскетбола се влюбих от дете.

– С какво те грабна и какви качества разви у теб впоследствие?

– Спортът развива страшно много качества. Учи на работа в екип, на целенасоченост, учи те, че трябва да работиш здраво, за да се развиеш не само в силните, но и в слабите си черти. Спортът както може да те носи на гребена на вълната след всяка победа, така в следващия момент при една загуба може да те забие ниско долу, да си разочарован, а това изгражда характери.

– Спомняш ли си първата си тренировка и първия мач?

– Първата си тренировка я помня много добре (смее се…) Понеже на моята възраст нямаше още момчешки отбор, аз започнах да тренирам с момичета, защото нямаше друга група. На първата си тренировка изобщо нямах представа от баскетболните термини. Треньорът се опитваше да ми обясни как трябва да топна веднъж топката и да направя две крачки, дори не знаех какво означава дрибъл. Беше доста забавно, сигурно затова съм я запомнил първата тренировка. След една-две години вече имаше отбор за момчета на моята възраст, тогава изиграх и първия си мач. Първият ми сериозен треньор беше Руслан Русев.

– Кога и как попадна в „Черно море Тича“?

– В „Черно море“ попаднах, когато бях 15-годишен. Точно настоящият треньор на мъжете Галин Стоянов ме забеляза тогава. Юношеските отбори на Русе и Варна са в една зона и често играехме един срещу друг. Той ме е забелязал по време на тези мачове, не знам как е преценил, че ще стана добър баскетболист и че имам потенциал. Спомням си, че беше първият, който наистина повярва в мен. Няма да забравя как едно лято получих съобщение от него, в което ме питаше дали искам да дойда в „Черно море“. Аз много добре знаех, че както тогава, така и сега това е най-добрата школа в България, от която излизат най-много таланти, условията са чудесни, а треньорите са най-добрите. За мен беше като сбъдната мечта да попадна тук. Когато получих съобщението от Патрика, веднага отидох при майка ми много ентусиазиран и й заявих – заминавам за Варна! Дойдох първо на проби, след една седмица ме харесаха и ме поканиха да остана в школата. Така започна престоят ми в „Черно море“.

– Кое е най-важното, което научи от треньорите си през годините?

– Работил съм с много треньори, всеки ме е научил на нещо, но най-важни за моето развитие бяха Галин Стоянов, Петко Делев и Любомир Минчев. Те ме превърнаха в истински професионалист, научиха ме да работя здраво и да се развивам в спорта, да не се задоволявам с моментните резултати, каквито и да са те, винаги да съм фокусиран върху това, което предстои.

– Кои са най-скъпите за теб успехи, които си постигнал?

– Най-ценното ми постижение като юноша беше, когато станахме републикански шампиони в Самоков. Година по-рано загубихме титлата във Варна и това ни тежеше, но успяхме да вземем реванш. При мъжете най-големият ми успех е финалът за Купата в София, който играхме преди шест години. За съжаление, не успяхме да го спечелим, загубихме с три точки, но това до момента е най-значимото ми постижение при мъжете. Оттогава не съм имал възможност да играя финал, нито за първенството, нито за купата, но се надявам, че най-доброто предстои тепърва.

– Какво ти даде и какво ти отне решението да се посветиш на баскетбола?

– Аз не мисля за това какво ми отнема, гледам да се съсредоточа върху позитивната страна, вече изброих всичко, на което ме е научил спортът. Баскетболът ми даде много познанства и приятелства, които ще останат и след като прекратя активната си кариера.

– Какво е за теб да защитаваш цветовете на България и какво трябва да се направи, за да се подобри нивото на баскетбола у нас?

– За мен винаги е било огромна чест и гордост да представям България. Бил съм с юношеския национален отбор на две европейски първенства, попадал съм и в мъжкия тим. А какво трябва да се промени според мен, за да се повиши нивото на баскетбола у нас – мисля, че трябва да се започне от основата на пирамидата, да се инвестира повече в детско-юношеските школи, в развитието на треньорите, които работят с подрастващи, да им бъдат създадени много по-добри условия, да са спокойни и да виждат, че това, което правят, се цени, защото реално от тях зависи бъдещето на баскетбола у нас – ще има ли добри играчи, които да вдигат нивото, или не. Според мен би трябвало да се инвестира повече в правенето на по-малки съоръжения, по-компактни, в които да тренират юношите, отколкото да се строят огромни зали, където е скъпо за юношите да играят, а няма и толкова мъжки отбори, които да ги ползват. Виждате в последните години колко големи зали се построиха навсякъде, а на практика няма кой да играе в тях. Ако се инвестира в развитието на юношите и треньорите, убеден съм, че това ще даде резултат. Разбира се, трябва да мине време, да се сменят поколенията, за да се усети ефектът, но това според мен е най-важното.

– В кое от първенствата, в които си играл, се чувстваше най-добре?

– В България! Когато си в чужбина, е съвсем различно. Там има повече напрежение, тъй като ти си чужденецът, от който се очаква да вдига нивото на отбора. Трябва да си постоянен, нямаш право на слаби изяви, защото всички те следят под лупа. Не че в България не е така, но когато си чужденец, е различно, очакванията към теб в такъв случай винаги са завишени.

– Трудностите, с които те сблъска спортът…

– Може би несигурността… Несигурността за това какво може да се случи утре, дали най-малкото падане няма да ти причини контузия, която да се отрази на цялата ти кариера. Както всичко върви добре и изведнъж една контузия преобръща всичко, оставаш без отбор известно време, а конкуренцията е голяма, все повече се увеличава броят на чужденците в родните отбори…

– Сега, когато вече знаеш какво е, ако имаш възможност да се върнеш назад, би ли поел отново по същия път?

– О, да! Аз не съжалявам за нито едно решение, което съм взел през живота си. Убеден съм, че човек дори да прави грешки, от тях само може да се поучи и да извлече позитивното. Съмнявам се, че има човек, чийто живот е преминал перфектно, плавно, без никакви затруднения, но всъщност те изграждат характера.

– За какво мечтаеш оттук нататък – в личен и професионален план?

– Единственото, което си пожелавам в личен план, е здраве – за мен, за семейството ми, за всички близки и познати. Като спортист винаги съм имал една мечта – да стана шампион, и то с „Черно море“.

ПОЛИНА ПЕТРОВА
 

Още на тема баскетбол, от рубриката „На спортна вълна“:

Саша Топчов: Баскетболът е в кръвта ми

Юлияна Вълчева и Янина Тодорова: Силният отборен дух ни изведе до европейската титла

Божидар Аврамов: Варна винаги е била баскетболната школа на България

Галин Стоянов – Патрик: Влюбих се в баскетбола като дете, така е и до днес

Деян и Калоян Иванови: Инвестициите в спорта се възвръщат в здравеопазването и образованието

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Жълт код за сняг е в сила за 27 области на страната за 5 февруари. Това сочи справка на сайта на НИМХ. Предупреждението е в сила за областите Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София-област, София-град, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол. Ще вали обилен сняг и ще се образува снежна покривка около 20 см. В комбинация с умерен вятър ще има виелици и образуване на преспи.

Жълт код за силен вятър е обявен в 25 области в страната – Благоевград, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София-област, София-град, Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен. Вятърът ще бъде силен северозападен с пориви до 20-22 м/сек. През нощта срещу четвъртък вятърът ще отслабне, ще завали сняг и ще има виелици.

В две области – Бургас и Ямбол има жълт код както за снеговалеж, така и за валежи от дъжд.

Построяването на новата варненска Регионална библиотека може да се проведе на 2 или максимум 3 етапа, заяви по време на постоянната комисия “Архитектура и градоустройство” главният архитект на града Виктор Бузев. Според него необходимите за реализиране на проекта близо 40 млн. лв. трудно ще се осигурят веднага, но ако се действа поетапно, няма да има проблеми.

Той добави, че е правилно да се започне от частта с поземните паркинги, която е на около 11 200 кв. м. (капацитет приблизително 300 автомобила), а след това да се премине към сградата и вътрешното обзавеждане. Строителното разрешение за Варненската библиотека изтича догодина, но има още 14 месеца, в които да се предприемат необхомите стъпки.

Арх. Александър Минчев, локален партньор на холандското студио, спечелило международния конкурс, посочи пред съветниците от комисиятя, че подобен проект е емблематичен за Варна и страната и не е реализиран в последните десетилетия. И изтъкна, че библиотеката е не само сграда, а място (едно от четирите в България) за съхранение на архиви от златния фонд, както и за култура, наука, обмен на информация и знания.

Арх. Виктор Бузев добави, че с европейско финансиране може сериозно да се редуцират необходимите средства за новата Варненска библиотека. Той е убеден, че бизнесът в морската столица е достатъчно силен, за да помогне на този голям и важен за града ни проект.

Борис Проданов

Прочетете още: Проектират на 2 нива възлови кръстовища на Варна

Гарата с монтирания през 1929 г. часовников механизъм. Картичката е от 1930 г. с техническа грешка – изображението е обърнато огледално.

Варненската гара е една от първите построени в България, тъй като от града ни е тръгвала и първата жп линия в България – Варна – Русе, открита на 26 октомври 1866 г. Първата гарова постройка се намирала в Памучния квартал на града (района на „топлата вода“ под „Максуда“) и е останала в паметта на старите варненци като „Барон хиршовата гара“ заради барон Мориц фон Хирш ауф Геройт и историята, свързана с построяването и стопанисването на първата железница в българските земи.

Накратко – строежът на линията между Русе и Варна е започнал на 21 май 1864 г. от компанията на англичаните Тревър и Хенри Бъркли, които получили 99-годишна концесия върху нея, след като властите в Османската империя си дават сметка колко изостават от Великите сили, но започвайки строителството на три железопътни линии в европейската част на империята, които да улеснят бързото придвижване на хора и товари, установяват, че нямат опита и средствата да се справят с подобен мащабен проект. Така, благодарение на английския опит и робския труд на хиляди българи, които били изпратени да работят на „ангария“,  до края на 1865 г. са положени 22 км релсов път от Русе и 32 – от Варна.  През 1873 г., поради политическата нестабилност в империята и неспособността си да се справи със стопанисването на линията, Високата порта прехвърлила собствеността й на компанията „Източни железници“ на австриеца барон Хирш, а българите започват да я наричат „Барон хиршовата железница“. От там идва и името на старата гара във Варна, за изграждането на която, подобно на повечето постройки по железния път, били използвани камъни от руините на първите две български столици Плиска и Преслав.

През юни 1907 г., след дълги дебати в Общинския съвет е взето решение и обявен търг за построяването на новата гара във Варна. Обявлението е публикувано на 24 юни 1907 г. в бр.7 на вестник „Известник“. Имало и готов проект. Архитекти на зданието са Никола Костов и Кирил Маричков. Проектът за сграда, разгърната върху площ от 2100  кв.м,  е бил готов още през 1903 г. и бил предвиден за гарата в Бургас. Този проект те използват и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство – бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков.

На 11 юли 1907 г. е положен и първият камък на новата гара във Варна

Крайната стойност на търга е 214 000 лева, а грубият строеж, от изкопните работи до покрива, се изпълнява от български работници. Но първоначално строителството тръгва бавно поради редица пречки, свързани с терена и качеството на доставените материали. На 6 март 1910 г. в бр. 6 на вестник „Известник“ четем: „Тухлената постройка ще бъде дигната, защото материала е негоден. Основите ще бъдат облепени с асфалт, защото е отдолу вода. Гарата ще бъде готова в продължение на една година“.

Прогнозата за сроковете обаче не се сбъдва, защото заради войните строителството скоро е спряно. А в края на 1913 г. е обявен нов търг за доизграждането й. В дневните новини на вестник „Свободен глас“, бр. 16 от 16 януари 1914 г., се споменава, че:

„Преди неколко време се произведе търг за довършването на новата Варненска гара, която от неколко години е занемарена. Търгът е останал и утвърден върху Ст. Гъдев & С-ие. Според поемните условия, работите на предприятието требва да бъдат привършени през идната есен“. Но и тази прогноза не се сбъдва. Започва Първата световна война, в която през 1915 г. влиза и България на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя). През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, а след нея териториалните и стопански последици за страната ни са катастрофални. Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери десетки хиляди са ранени и пленени. България е напълно разрушена стопански и преживява втора национална катастрофа. Всичко това отлага във времето и довършването на новата сграда на гарата във Варна. Строителните работи се възобновяват едва през 1920  г. под ръководството на инж. Георги Петков, а източното крило се строи от предприемача Тодор Капитанов. Окончателното завършване на приемното здание, за което мраморът и плочките са докарани от Австрия, се осъществява от предприемача Нико Станков.

За довършването на гарата са използвани „трудоваци“

(Законът за трудовата повинност е приет от Народното събрание на 28 май 1920 г. и влиза в сила на 14 юни 1920 г. Основната клауза в него гласи, че всички български граждани от двата пола — мъжете, навършили 20, а девойките – 16 години, подлежат на задължителен обществен труд, като първоначално целта била да се възстанови инфраструктурата на страната, разрушена по време на воините.) Свидетелство за участието на трудоваците в изграждането на гарата във Варна откриваме в дневните новини в бр. 39 от 5 май 1923 г. на вестник „Земеделски глас“:  „Окр. Трудово бюро свиква на 4 май 250 души трудоваци от 111 трудови набор които ще работят около новостроящата се гара“.

1917 г. Старата варненска гара.

С тяхна помощ гарата  частично започва да функционира през 1923 г. На 11 септември с.г. в хрониката си в бр. 76 вестник „Северна поща“ съобщава, че „новата постройка на Варненската митница е вече окончателно привършена. На 1 октомврий в нея се премества всичкия чиновнишки персонал. Липсва само парно отопление. Респективното на место требва час по-скоро да се инсталира парното отопление, за да може новото здание да се запази чисто. Старото помещение на митницата е определено да служи за жилища на чиновнишкия персонал. Вчера понеделник — 10-ий того — 12 часа по обед службата на гарата: влакова, пътническа, багажна и колетна се премести в новата гара. За вход и изход ще служат източните врати на гарата“.

След малко повече от година и половина,

на 3 март 1925 г., цар Борис III официално открива новата гара във Варна

Веднага след откриването се повдига и въпроса за превръщането на старата гара в междинна спирка за влаковете, за да може да се улесни населението на все по-бързо разрастващата се Варна. На 25 април 1925 г. в бр. 693 на вестник „Търговско-промишлена защита“ по въпроса пише: „Варна е наспорена с три гари: най-новата, по-старата и най-старата — от барон Хиршовото време. Града порастна — разшири се до към Пашакьой (сегашно Владиславово) и Инджикьой (сегашното с.Тополи).

Той мина и премина със стотици къщи и обиталища барон Хиршовата гара. И от онова место, дето се простре града до най-новата гара — от която единствено сега спират треновете и патуват пътниците — има едно разстояние приблизително около 5 километра.

Обаче, барон Хиршовата гара е прилежаща до тия нови квартали на Варна — за най-далечното място от тия квартали е на 5—6 стотин метра. Населяващите тия квартали граждани претендират, а и справедливостта го изисква, службата на барон Хиршовата гара да се поднови и треновете, макар и за по една минута, да спират там, да вземат и разтоварват пътници и багажи, ако не даже и стоки.

Ако тия улеснения са направени за Русе, Бургас, Пловдив, а даже и за Провадия, защо да не се направят и във Варна? По тоя въпрос ще се повърнем. Но длъжим тук да добавим, че и работата на централната гара ще се опрости и улесни, най-главно, в продаването билети, в лесната разпоредба на местата и в много други отношения“.

Областната стопанска камара също подкрепя идеята, като излиза на 14 юни 1925 г. в бр. 33 на официоза си „Информационни икономически известия на областна стопанска камара – Варна” с кратко съобщение, че „Камарата ни е поискала от главната дирекция на железниците и пристанищата в най-скоро време старата гара при памучния квартал на Варна, построена от Баронхиршовата компания да се превърне в спирка, което, след като се въведе в нея багажна и билетна служба, да може да обслужва на населението от западната част на града“.

По въпроса за построяване на станцията в бившата Барон Хиршова гара

„с цел улеснение на гражданите от кварталите“ се произнася и вестник  „Търговско-промишлена защита“ в бр. 700 от 11 юли 1925 г.: „Преди три и повече месеца, под големия натиск на нуждата на отдалечените с 5-6 километра от централната гара квартали на гр. Варна, ние повдигнахме въпроса за откриване в бившата барон Хиршова станция — прилежаща до тия квартали — клон за съкратена пътнишко – багажна служба от централната станция, за да се даде едно улеснение на гражданите от същите квартали при пътуването им — да не обхождат едно разстояние от 5—6 километра, което е свързано с разходи и трудности, които би се избегнали, ако тая служба се въведе. От нас писаното заинтересова кръговете от Варненската търговка камара и тая наша идея бе подкрепена от органът й „Ик. Известия“, а като резултат от това, и самата търговска камара, в изложение, подкрепено с проучени данни, направи формални постъпки пред Главната Дирекция на железниците за откриването на тая служба.

За да даде едно правилно разрешение на въпроса, Главната Дирекция на железниците командирова във Вирна за проучването на въпроса инспектора на железопътната област от гара Горна-Ореховица г. Костова. Последния на 6 и 7 т. м. обходи местата, на които ще служи тая втора станция, посети търговската камара и проучи всичките положителни и отрицателни условия, които говорят за и против откриването на пътнишкобагажната служба при Максуда, в старата барон Хиршова станция. Ако и да съществуват причини и основания да гледаме с не малък песимизъм на разрешението на тоя въпрос по един удовлетворителен начин, все пак за нас една много голяма гаранция е личността на г. Костова — познат като много свестен чиновник и отличен железнопътен администратор, който много добре разбира от интереса на самата служба и особено добре е в състояние да прецени големите ползи за населението на три-четирите отдалечени от централната гара квартали, които новата служба ще има да обслужва. Ние верваме, че г. Костов ще упражни всичката своя служебна вещина и големото си влияние пред дирекцията да се удовлетвори тая нужда на гр. Варна“.

Фасадата на гарата през 50-те години на ХХ век.

Интересен факт е, че добавянето на още една междинна спирка по пътя на влаковете по това време не влияело особено на разписанието им, защото в тези години най-бързият влак София – Варна се е движел с 22 км/ч. и според разписанието от 1920 г. пътуването от София до Варна е траело 24 часа и 21 мин.

Едва през 1938 г. тренът започнал да развива нечуваните дотогава  50 км/ч. и да изминава същото разстояние само за 11 часа.

В следващите години градът продължил да се разраства и „Барон хиршовата гара“, по-известна днес с името Стара гара, започнала да работи като междинна спирка с гише за продажба на билети.

Продължило и доизграждането на новата гара във Варна. През 1929 г. от Германия бил доставен и монтиран часовников механизъм за кулата на сградата. Оформен е и площада пред централния вход, а през 1939 г. били построени навесите на пероните. Едва през 1952 г. е завършено и вътрешното оформление на гарата.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите