Матрос от Варна спаси човешки живот и постъпката му не остана незабелязана от ръководството на ВМС. На 28 януари със заповед на началника на отбраната беше награден матрос Левон Топалян от в.ф. 26870 – Варна в Щаба на ВМС. Той получи предметна награда сувенирен нож „Манлихер” от заместник-началника на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов. Поводът за награждаването са доблестта, честността и самообладанието, проявени от  матрос Топалян при инцидент, на който той става свидетел.

На 12.12.2019 г. рано сутринта в района на квартал „Чайка” във Варна той спасява живота на припаднала жена, която удря главата си и получава гърч. Матросът извиква  бърза помощ, събира личните документи, вещи и ключове на пострадалата жена и ги предава на пристигналия медицински екип.

Подготовката и войсковата дисциплина във ВМС получиха висока оценка

Мария Йовкова е сред най-успешните ни състезатели по тенис на маса в последните години. В актива си има европейска и балканска титла на двойки. Срещаме се в края на последното й състезание за 2019-а, което е и финално за „Варна – Европейски град на спорта – 2019-а“. Мария не крие, че винаги идва в града с голямо желание, не само защото партньорът й в спорта и в живота – Денислав Коджабашев, е от Варна. За любовта си към спорта и за амбициите си в олимпийската 2020-а, а и след нея, разказа Мария в рубриката „На спортна вълна“… 

Снимка МИХАИЛ ДЕЧЕВ

– Мария, каква беше изминалата 2019-а за теб?
– Една от най-успешните в спортната ми кариера, разбира се, след 2017-а, когато спечелих европейската титла на двойки. През 2019-а успях да се изкача до 116-о място в световната ранглиста за жени, което не беше никак лесно, но го постигнах с много тренировки, труд и постоянство и съм много щастлива. 

– Защо решихте с твоя партньор Денислав Коджабашев последното ви състезание за 2019-а да бъде точно във Варна, на отвореното първенство за двойки, което традиционно се провежда тук в края на годината?
– Турнирът във Варна е много хубав и нямаше как да го пропуснем. За него се събира почти целият елит в българския тенис на маса, организацията също е на доста високо ниво. 

Снимка МИХАИЛ ДЕЧЕВ

– Не успяхте да се поздравите с трофея, доволни ли сте, въпреки това, от представянето си?
– Можеше и по-добре, разбира се… Лично аз от себе си не съм много доволна, но понеже е последен турнир за годината, може би допуснах малко отпускане. Момчетата, които ни победиха на полуфинал, играха много добре, нещата, които ние искахме да направим, не се получаваха, както трябва, но това го има в спорта, няма как всичко да е перфектно винаги…

– С Дени сте двойка не само на корта, а и в живота, тенисът ли ви събра?
– Да! Тенисът ни събра и сме заедно вече три години. Смятам, че това, че и двамата сме спортисти, допринася много за развитието на нашата връзка. Постоянно пътуваме, има разбиране помежду ни… Когато човек не е спортист, не знае какво му е на другия и често има неразбирателства, но при нас не е така, ние се разбираме чудесно, от една година живеем заедно. 

Снимка МИХАИЛ ДЕЧЕВ

– Освен че играеш смесени двойки с Дени, както казахме, си и европейска шампионка на двойки. Кое е най-важното за добрата спойка в една двойка?
– Много е важно да познаваш партньора, с който играеш, да знаеш каква топка ще ти дойде след неговото отиграване, да имате обща идея за развоя на една среща – какво да атакувате и какво да избягвате от играта на съперника. Партньорите на двойки трябва да са си напаснали играта един към друг, само тогава нещата се получават. 

– Защо се насочи към тениса на маса и преди колко време започна?
– Започнах много малка, мисля, че бях на пет годинки, когато влязох в залата, бях доста нисичка тогава. Нямаше конкретна причина да се запаля точно по тениса на маса. Искахме да спортуваме със сестра ми и майка ни ни записа. Имаше новооткрита зала по тенис на маса в моя роден Асеновград. И така започна всичко… Не е било целенасочено решение да се развиваме точно в този спорт, просто така се получи…

Снимка МИХАИЛ ДЕЧЕВ

– Какво те привлича в този спорт?
– Харесва ми, че е много динамичен, трябва да се вземат светкавични решения, да се мисли с няколко хода напред – как ще дойде топката и каква да е твоята реакция в случая… Точно това ми харесва в нашия спорт – че винаги има интрига. Колкото  и да си трениран или да опитваш, понякога нещата не се получават и тогава просто трябва да се пребориш със себе си. 

– Някога съжалявала ли си, че не си избрала някой по-комерсиален спорт?
– Не, никога не съм съжалявала, защото аз обичам това, което правя. Тенисът на маса винаги ми е носил щастие, не съм се замисляла никога за друг спорт, така се е стекъл животът ми и изобщо не съжалявам за това. 

– Какво разви той у теб през годините?
– Дисциплината. За всеки един спортист е важно да има режим, който да следва. Всеки ден имам план как ще протече денят ми – с тренировки и фитнес, който заема значителна част от подготовката в днешно време. Добре планираният график е решаващ за един спортист, за да е максимално добре подготвен за всяко състезание. 

Снимка МИХАИЛ ДЕЧЕВ

– Кое е решаващо за победата в един мач?
– Трябва да вярваш в себе си, да имаш самочувствие, да си сигурен в това, което правиш. Поне при мен така се получават нещата… Всичко, което постигам, е плод на много тренировки, нещата не ми се отдават просто така, с лекота. Разбира се, имала съм и своите слаби моменти, защото не е лесно винаги да си на върха и да бъдеш позитивен, но това е част от спорта и от живота на всеки спортист, опитвам се да го приема. 

– Кои са най-големите успехи, които си постигнала до момента?
– Европейската титла на двойки за девойки, която завоювахме през 2017-а заедно с партньорката ми от Унгария. Спечелихме 6 последователни мача, което беше наистина много трудно. На финала спечелихме срещу двойката на Азербайджан, която беше от натурализирани китайки, а знаете, че това е най-силната нация в нашия спорт. Другото ми значимо постижение е 116-ото място в световната ранглиста на сингъл, което успях да достигна през миналата година. В България съм печелила няколко пъти титлата на клубното първенство за жени. Ставала съм балканска шампионка на двойки през 2013-а, за кадетки, с моята партньорка Михаела Димова. Като се замисля, по-големи успехи до момента имам на двойки, но занапред съм се концентрирала върху изявите си на сингъл. От този сезон се състезавам за „ЦСКА-София“, отборът бе създаден наскоро от националния ни треньор Асен Асенов. С него работим много, надявам се клубът да продължи да се развива и да постигнем нови успехи заедно занапред.

– Какво ти дава и какво ти отнема решението да се посветиш на спорта?
– Отнема ми много от времето, не съм като повечето 20-годишни момичета и момчета, които са съсредоточени изцяло върху университета. Опитвам се да поделям времето си между учение и тренировки и не ми остават много възможности да излизам с приятели или да се разхождам. Това не го приемам като минус, а като част от пътя ми като спортист. 

– Приятелите ти от спорта ли са?
– Повечето – да! Разбираемо е, тъй като голяма част от времето си аз прекарвам по залите за тренировки и състезания.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време, когато ти остане такова?
– Много обичам да пия кафе и да чета интересна книга. Предпочитам биографии на спортисти, както и книги за психология, за силата на подсъзнанието. Обичам да се разхождам, когато ми остане повече време се прибирам в родния Асеновград, малко ми е тъжно, че не го правя толкова често, колкото би ми се искало, но съм поела по моя път и няма да се откажа от него. 

– Често си във Варна, харесва ли ти градът?
– Аз съм влюбена във Варна още преди да се запознаем с Дени. Често идвам тук за състезания и винаги много ми е харесвало. Градът е много хубав и ме спечели веднага, така е и до днес. 

– Знам също, че обичате да пътувате заедно с Дени… Кои са местата, които посетихте напоследък, които те впечатлиха силно?
– Наскоро бяхме в Милано. Много ми харесаха катедралата и операта, както и всички забележителности, които успяхме да посетим. Отидохме и на футболен мач на стадион „Сан Сиро“, гледахме „Милан“ – „Наполи“, беше много вълнуващо. Ние и двамата сме запалени фенове на футбола, ЦСКА-София е любимият ни отбор и често ходим на мачове на стадион „Българска армия“. Посещаваме и други спортни събития, когато имаме възможност. 

– Като фен на ЦСКА-София, харесва ли ти посоката, в която се развива отборът в последните години?
– Не ми харесва напоследък, отборът играе слабо, футболистите са много добри, но не могат да покажат това, на което са способни, може би и поради треньорски грешки. Много ми е болно, че Николай Бодуров напусна ЦСКА-София. Според мен в българското първенство трябва да играят повече български футболисти. 

– Кои са най-незабравимите емоции, които ти донесе тенисът на маса?
– Когато спечелих европейската титла… Това беше моя мечта и в момента, в който взехме последната точка, аз осъзнах, че тя се е сбъднала. Чувството е неописуемо, а най-голямото щастие е, че всички близки и приятели се радваха заедно с мен. Уникално преживяване…

– Спомняш ли си първата си тренировка, първата победа и първия спечелен медал?
– Още на първия турнир, в който участвах, в Чепеларе, спечелих купата за трето място и бях изключително щастлива, защото бяха минали едва 2-3 месеца, откакто тренирах, бях 7-годишна тогава. Сестра ми стана първа, но това нямаше значение за мен, защото аз също бях спечелила купа и бях много щастлива. 

– Тежките моменти в спорта… Няма как да не те попитам и за тях…
– Тежките моменти в спорта са ежедневие за повечето професионални спортисти. Няма как винаги да си на върха, всеки се справя, както може, с трудностите – някои се затварят в себе си, други гледат да излязат от залата или стадиона, за да не мислят за това, което правят, просто да се откъснат за малко. Всеки си има подход, но при мен, когато е тежко, винаги приемам нещата много навътре, което не е никак хубаво, но просто съм си такава, работя върху това… Успявам да се справя, като просто спра да мисля за това, отдалечавам се от залата за кратко.

– Някога идвало ли ти е да се откажеш?
– Много пъти… По-скоро не да се откажа, а да се оттегля за кратко, за една-две седмици, докато ми се възвърне желанието за тренировки и победи. Много е трудно човек всеки ден да прави едно и също, но така е в професионалния спорт, друг начин няма. 

– Какво е за теб да представяш България на международни състезания?
– Огромна чест и привилегия е за мен всеки път, когато ми е гласувано доверие да съм част от националния отбор. Това е признание, че ти си един от най-добрите в страната си. Аз съм много щастлива, че имам възможността да играя за България на международни състезания. 

– Как гледат на вас, тенисистите от България, на състезанията в чужбина?
– Винаги ни подценяват. Смятам, че това е нормално, тъй като нямаме постоянни успехи на международната сцена. Силите в Европа са Германия, Франция, Румъния. Те на всяко състезание са в топформа, печелят медали, докато при нас не е точно така… Борим се с това, защото не е лесно всеки да те подценява, това неминуемо влияе на самочувствието, но смятам, че вече приемаме нещата доста по-добре. 

– Кое е най-важното, което научи от треньорите си досега, и ти самата би ли работила като треньор някой ден?
– Да, аз съм студентка в Националната спортна академия, уча за треньор по тенис на маса, мисля, че тази професия ще ми се отдава, защото с малки дечица се разбирам много добре, пасваме си, слушат ме, успявам да им привлека вниманието. За в бъдеще може би ще се насоча към тази професия. А най-важното, което съм научила от моите треньори, е, че трябва да тренирам разумно – да не се пренавивам, да не изпадам в излишни драми… От всеки треньор може да се вземе нещо позитивно, както и във всеки има нещо отрицателно, разбира се, както във всеки човек. От самия спортист зависи какво ще извлече за себе си от съветите на треньорите.

– Представяш ли си живота си без спорта?
– Дори когато съм на почивка само за 2-3 дни, тенисът ми липсва, искам някаква активност и не си представям живота си без спорта. 

– За какво мечтаеш оттук нататък?
– Мечтая някой ден да се класирам за Олимпийските игри, мисля, че това е мечтата на всеки един спортист. Надявам се още тази година да се случи, но не искам да прибързвам, просто ще работя много, ще тренирам, ще участвам по турнири и ще видим какво ще ми донесе това и дали ще се получат нещата… 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема тенис на маса, в рубриката „На спортна вълна“:

Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство

Стоян Поппетров: Обичам тениса на маса, защото е интелигентна игра

След като преди дни фотографът на Медийна група „Черно море“ Пламен Гутинов успя за броени минути да заснеме няколко вида прелестни създания в клоните на дърветата в Морската градина, днес реши да им посвети повече време. Вижте какво не виждаме, докато се разхождаме в приморския парк.

снимки Пламен Гутинов

Спектакълът „Мълчаливи предания“ на Варненския куклен театър спечели овациите на публика и специалисти в Обединените арабски емирства. В първото издание на фестивала за модерни иновативни спектакли през януари тази година участваха над 20 трупи от целия свят, сред които и Държавният куклен театър – Варна. Форумът няма конкурсен характер – създаден е, за да популяризира театралното изкуство в цялото му многообразие от жанрове.

Сценичните изкуства не са част от традициите в културния живот на Обединените арабски емирства и точно затова мисията на фестивала е да популяризира театъра – сред публиката от много националности и най-вече сред младите хора. С уникалната си визия – съчетание от танц, музика и мултимедия, „Мълчаливи предания“, реж. Боян Иванов, стана най-впечатляващият спектакъл на фестивалната сцена – това потвърдиха спонтанните реакции на публиката и другите участници във форума.

Десетки са изявите на Държавен куклен театър – Варна на световните фестивални сцени, но това е първото участие в Обединените арабски емирства. А срещите с нови театрални формации пораждат и нови приятелства, и нови творчески контакти. Варненската трупа вече има покани за участия на нови международни артистични форуми, а и очаква част от формациите да пристигнат във Варна в началото на октомври тази година, когато ще се проведе XVIII издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин”.

Окръжен съд-Варна призна за виновни 20-годишния Диян В. и 23-годишния Митко И., за това, че в съучастие са извършили грабеж, придружен с убийство на 80-годишен мъж от Белослав.

Според Наказателния кодекс, престъплението, в което двамата са обвинени е тежко умишлено и се наказва с „лишаване от свобода“ от 15 до 20г., доживотен затвор или доживотен затвор без право за замяна.

Диян В. беше признат за виновен и за това, че няколко дни преди грабежа придружен с убийство, в съучастие с 19-годишен младеж е извършил кражба на 900 лв. и спестовна книжка от дома на същия възрастен мъж. 

От съда припомнят хронологията, според обвинението. Диян В. и Митко И. живеели в Белослав и се познавали от години. Употребявали наркотици и посещавали казина във Варна, за да играят хазартни игри. Към тяхната компания се присъединявал и Георги Г., който също живеел в Белослав. При едно от събиранията им, за да уредят паричните си задължения Диян В. предложил да откраднат пари от къщата на 80-годишен самотно живеещ пенсионер в града. На 21.01.2019г. Георги Г. и Диян В. успели да проникнат в дома на възрастния мъж и да откраднат 900 лв. и спестовната му книжка. За кражбата били уведомени полицейските органи, които започнали разследване. Тъй като откраднатите пари бързо били похарчени, Диян В. и Митко И. започнали да обмислят нов план, как бързо и лесно да се снабдят с още средства. След като употребили наркотици решили да се върнат в дома на 80-годишния мъж. Подозирали, че в къщата му има още скрити пари, като искали да вземат и личната му карта, за да изтеглят и сумата от открадната спестовна книжка.  На 24.01.2020 г. Диян В. и Митко И. проникнали с взлом в къщата и нападнали възрастния мъж, който оказал съпротива. Ядосани от реакцията му, младите мъже му нанесли побой, както и няколко прободни рани с нож и ножица, които се оказали смъртоносни. В къщата успели да намерят 8 000лв., които разделили помежду си. Няколко часа след убийството двамата отишли с откраднатите пари в казино във Варна.

Съдът конституира като граждански ищец и частен обвинител синът за убития мъж, като предявения граждански иск срещу Диян В. и Митко И. е за сумата от 8 000 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, както и 50 000 лв. за нанесени неимуществени вреди.

Пред съда Диян В. и Митко И. признаха изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния акт и отказаха да бъдат събирани други доказателства в съдебната фаза. 

По време на съдебните прения държавното обвинение и защитата на подсъдимите поискаха наказание към минималния размер предвиден в НК, предвид чистото съдебно минало и младата им възраст.  Пред съда Диян В. и Митко И. изразиха съжаление за стореното.

За извършеното престъпление, Варненският окръжен съд наложи на Диян В. и Митко И. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 години, което следва да изтърпят при първоначален строг режим.

Присъдата на Диян В. за извършената кражба е 2 г. затвор при първоначален строг режим, като след групиране на наказанията, той следва за изтърпи по-тежкото от двете, а именно 15 години „лишаване от свобода“.

Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на сина на убития обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 8 000лв., както сумата от 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2019 г. 

Присъдите подлежат на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна в 15 дневен срок.

Черно море

Снимки Пламен Гутинов