Използвайте всички възможности, които ЕС Ви предлага, за да пътувате, да се обучавате и непрекъснато да надграждате своето образование. Поддържайте своя интерес към Европа и европейските институции, но никога не забравяйте каква древна държава с богато културно-историческо наследство сме и винаги се гордейте, че сте българи, заяви евродепутатът от ЕНП Емил Радев при срещата си с ученици от школата по история към варненската Първа езикова гимназия, избрана за училище – посланик на Европейския парламент през учебната 2019/2020 г.

„Където и да решите да продължите образованието си, работете за България. Все повече млади хора, завършили зад граница, намират добра професионална реализация в родината си. България е спокойна и стабилна държава с много добри перспективи за икономическо развитие, която се нуждае от знанията и енергията на образованите и способни млади хора”, категоричен бе Радев. Той припомни на гимназистите, че програма „Еразъм+” открива перспективи за обучение и обмен, за усвояването на безценен опит. Евродепутатът допълни, че нови възможности дават и европейските програми, чрез които младежите могат да пътуват безплатно и да опознават други страни – членки на ЕС.

„Младите хора са най-добрите посланици на ЕС. Това потвърждават и проучванията. Одобрението, с което Евросъюзът се ползва сред младите хора у нас достига 82%, докато този дял е наполовина по-малък сред хората над 65-годишна възраст”, отбеляза Радев, като цитира изследване на „Евробарометър“, осъществено по поръчка на Европейската комисия през 2017-та, когато се навършиха 10 години от членството ни в ЕС.

Учениците от школата по история с ръководител Нели Димова демонстрираха огромен интерес към актуални теми от дневния ред на европейските институции и използваха възможността да зададат на българския евродепутат редица въпроси относно работата в ЕП, механизма на взимане на консенсусни решения в ЕС, предизвикателствата пред страната ни, свързани с Брекзит, миграционната криза, усвояването на еврофондовете, дългоочакваното членство в Шенген, приемането на еврото. Младежите показаха, че активно следят външнополитическите събития и повдигнаха актуалната тема за напрежението в отношенията между САЩ и Иран.

„Наред с жертвите, които взима, нов военен конфликт би генерирал нова бежанска вълна и огромни икономически загуби. Дано здравият разум да надделее и да не се стигне до продължаващи военни действия и терористични атаки. Искрено се надявам ескалиралото напрежение в Близкия Изток да бъде туширано. В ролята на посредник ЕС полага усилия за намиране на мирен изход от кризата в този толкова чувствителен регион”, посочи Емил Радев и увери, че страна ни води мъдра и много умерена външна политика, в резултат на която в момента по границата ни с Турция се отчита нулев миграционен натиск.

Директорът на Първа езикова гимназия Веселин Василев благодари на евродепутата за отзивчивостта, с която винаги подкрепя инициативите на учениците. „За нас е гордост, че Емил Радев е възпитаник на гимназията ни и винаги откликва на поканата ни да сподели своите знания и опит с нашите ученици”, каза той, изтъквайки, че днешната среща е посветена на ангажимента на училището да бъде посланик на ЕП.

Над 100 учебни заведения в страната са кандидатствали за възможността да бъдат част от образователната инициатива „Програма за училища посланици на Европейския парламент” през учебната 2019/2020 г. Първа езикова гимназия е единствената профилирана гимназия сред избраните 10 училища в България.

Черно море

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ отбеляза 139 години от основаването си с посрещане на бойното знаме, посрещане на Старшия

и поздравително слово на Началника на училището. Тържеството уважиха замeстник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, офицери и общественици.

Беше прочетен поздравителен адрес от президента и върховен главнокомандващ Румен Радев. Бяха наградени военнослужещи, цивилни служители и курсанти. Цветя бяха положени пред барелефите на изявени преподаватели в Алеята на преподавателя. Началникът на Военноморското училище флотилен адмирал проф.Боян Медникаров посочи, че университетът е най-високотехнологичният в системата на министерството на отбраната. В него освен българи се обучават и близо 500 чужди граждани от 14 нации.

Гордостта на училището е новоизградената Морска астрономическа обсерватория към Центъра за въздушно и космическо наблюдение. Новата научно-изследователска структура дава възможност да се изследват обекти от близкия Космос и Слънчевата система.

Александър Йорданов

Снимки: Пламен Гутинов

Морска астрономическа обсерватория беше открита във Висшето военноморско училище „Николай Йонков Вапцаров“ във Варна. Тя дава възможност да се изследват обекти от близкия Космос и Слънчевата система, а откриването ѝ беше в деня в който морското училище навърши 139 години.

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ отбеляза 139 години от основаването си с посрещане на бойното знаме, посрещане на Старшия началник и поздравително слово на Началника на училището. Тържеството уважиха замeстник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, офицери и общественици. Беше прочетен поздравителен адрес от президента и върховен главнокомандващ Румен Радев. Бяха наградени военнослужещи, цивилни служители и курсанти. Цветя бяха положени пред барелефите на изявени преподаватели в Алеята на преподавателя. Началникът на Военноморското училище флотилен адмирал проф.Боян Медникаров посочи, че университетът е най-високотехнологичният в системата на министерството на отбраната. В него, освен българи се обучават и близо 500 чужди граждани от 14 нации. Гордостта на училището е новоизградената Морска астрономическа обсерватория към Центъра за въздушно и космическо наблюдение. Новата научно-изследователска структура дава възможност да се изследват обекти от близкия Космос и Слънчевата система.

На практика откриваме още едни нови очи на България към небето, каза доц. д-р Веселка Радева – ръководител на Планетариума във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“. Това е третата университетска обсерватория, имаме към Софийския университет, както и в Шуменския. Имаме голям екип от преподаватели и студенти, които са обучени и които вече имат доказани резултати. Ще се правят отворени врати, тоест отворени нощи, астропартита, така че ще бъде възможно и за граждани да наблюдават с нашите телескопи. Ще бъде модернизиран и планетариумът на училището, където ще бъде осигурен апарат за сферични прожекции. Висшето учебно заведение ще се сдобие и с дълбоководен басейн, който ще бъде използван за обучение по спасяване на екипажи при инциденти на море“, каза още доц. Радева.

Морската астрономическа обсерватория разполага с един телескоп, но предстои да бъде купена още техника.

Александър Йорданов

снимки Пламен Гутинов

Най-големият център за киберзащита ще бъде в морското училище

Във Варна валежите са само 55% от средните за последните 10 години, или едва 339,5 литра на квадратен метър. Валежите през 2019 г. в страната са най-слабите за последните 8 години, показват данни на НИМХ към БАН, публикувани в stringmeteo.com и обработени от Investor.bg.

В София са 63%, или 451,5 литра, а в Бургас също са 63%, или 417,1 литра на квадратен метър.

Според данни валежите в 11 точки са 547,3 литра на квадратен метър, или 75% от средните за последните 10 години.

Най-много са били в Кърджали и Сандански – съответно 95% и 88% от средните за последните 10 години. Това са били съответно 792,6 литра и 524,4 литра.

Към слабите валежи през 2019 г. трябва да добавим и факта, че около 70-75% от всички валежи в България се изпаряват, малко след като са паднали. Едва 25-30% проникват в почвата и се оттичат чрез реките. Затова при спад на общите валежи и количеството валежи със стопанско значение се понижава.

Например в земеделието валежи под около 15 литра на квадратен метър през лятото са на практика без стопанско значение, защото не проникват в почвата. Основната част от валежа отива за намокряне на растенията, а повърхностно намокрената почва изсъхва бързо от слънцето и вятъра. Десет валежа по 5 литра на квадратен метър на практика нямат стопанско значение, за разлика от един в размер на 50 литра на квадратен метър.