Учащите в няколко варненски училища, гимназии и Медицинския Университет изучават китайски език. Възпитаниците на СОУ „Климент Охридски“, СОУ „Димчо Дебелянов“, IV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“, ГПЧЕ „Йоан Екзарх“, МФЛ „Шарл Перо“ и студенти, и преподаватели в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ изучават йероглифи вече повече от три месеца. Това става благодарение на програмата на Институт Конфуций при Великотърновския Университет. Преподавател-доброволец пристигна във Варна, за да преподава езика на древния китайски мислител Конфуций на малки и големи. Преподавателката се нарича Ту Личин, но всички нейни възпитаници я наричат приятелски – Лиса. Тя е специалист по преподаване на китайски език на чужденци и професионализмът ѝ улеснява много българските ученици в усвояването на непознатия език. Преподавателката беше представена във Варна от китайския директора на Институт Конфуций Велико Търново – проф. Дун. Програмата получи подкрепа от дирекция „Образование и младежки дейности“. 

Лиса е възпитаник на университета в китайския град Ухан. Преподавателката не крие надеждата си, през лятото част от нейните възпитаници да могат да посетят родината ѝ на обменни начала. Всеки от учениците и студентите, след натрупване на съответния хорариум могат да се явят на изпит за придобиване ниво на владеене на китайски език – HSK. Лиса и нейните колеги от Институт Конфуций Велико Търново споделят, че основното при изучаването на китайски език е да не се откажеш в началото, когато всичко е напълно различно. След първите няколко месеца неговото всичко става много по-леко. Китайският език е един от най-изчистените в граматичен аспект езици в света. В него няма глаголни времена, изразени чрез промяна в думата, няма падежи, спрежения, склонения, числа и родове.

Черно море

Варна, февруари, 1929 г. Кораби сред леда на пристанището.

Всички, които живеем във Варна, сме свикнали с безснежните и ветровити зими, характерни за черноморското ни крайбрежие. Това е характерно за климата в тази част от страната. Тук лятото е сравнително топло, а зимата ­ мека. Средните януарски температури варират от около 0,8°С (северно от Варна) до 3,4°С (в южната част на Варненска област). Юлските температури са около 22 ­- 24°С, а средногодишните амплитуди са сравнително ниски – ­ 20­ – 21°С. Характерно за нашия регион е и че безмразовият период е от април до ноември. Въпреки всичко това, през последните 120 години, макар и рядко, се е случвало морето да замръзне.

Според архивите на византийски летописци най-голямото замръзване на Черно море е било през втората половина на VIII век – през 762 г., когато, според написаното от летописеца Кедрин, от Несебър могло да се стигне до кавказкото крайбрежие пеш по леда. 

През януари 1904 г. Варненският залив замръзва за период от 15 дни, а през зимата на 1907-1908 г. за период от 2 – 3 дни.

Едно от най-големите замръзвания на Българското черноморско крайбрежие е през зимата на 1928-1929 г. Ето какво разказва за това Сава Иванов в списание „Морски сговор“, бр. 4 от 1 април 1929 г.:

Сред причудливите ледени фигури на пристанището.

„Тазигодишната зима, 1928—1929 година, беше една от много продължителните и много студените за нашето черноморско крайбрежие, каквато не се е случвала от около две десетилетия насам. При това требва да се отбележи, че от 1900 до 1929 година най-низката температура във Варна е била -19°,4 (на 22. I. 1907 година), а тази година на 10 февруарий 1929 г. най-низката температура на въздуха достигна до -23° Ц, което е едно много редко явление за българското черноморско крайбрежие. Най-големия и продължителен студ беше през месец февруарий, прекъснат с едно малко затопляне към средата и края на месеца.

С настъпването на месец март студа наново сви, обаче не за дълго. При тия студове – в първата и втората половина на м. февруарий и в началото на м. март — пристанищата, малките заливчета и езерата по българския черноморски бряг замръзнаха, а също така част от Бургаския залив и некои части от морето при брега — при нос Галата, при устието на река Камчия, около острова „Св. Анастасия“ и пр.

В морето плаваха ледени плочи,

които при благоприятни ветрове се натрупваха в заливите или около брега. Особено много плавающи ледове са се появили в Бургазкия залив, които, сковали се помежду си от студовете, затрудниха за известно време движението на корабите и даже спряха корабоплаването за няколко дена.

За да имаме една по-ясна представа за това редко явление покрай нашия черноморски бряг, аз ще дам накратко разказите на некои моряци очевидци, пътували по това време с корабите си в Черно море и извадки от официалните донесения на началника на Варненското пристанище и тия от Морската полицейска служба.

Началникът на корабния отряд от Морската полицейска служба г-н капитан II р. о. з. Т. Тодоров, който през време на големия студ през първата половина на м. февруарий е бил с кораб „Строгий“ в Созопол и който в петък, на 8 февруарий след обед се завърна с кораба във Варна, съобщава, че от с. Гьозикен (днес гр. Обзор – б.а.) до Варна по целия хоризонт на морето плавали кръгли ледени плочи. От с. Гьозикен до Варна, кораба се движел през всичкото време между тия плаващи ледове, разпръсквайки ги встрани при движението си.

Във Варненското пристанище, което беше замръзнало, той не можа да влезе, а остана да пренощува на котва в предпристанището. Едвам на следната сутрин, в събота, на 9 февруарий влезе в пристанището и се прибра на местото си — в югозападния ъгъл на пристанището, където е така наречения Военен кей — след като пристанищният катер „Осъм“ разби леда по пътя на движението му.

Командирът на парахода „Варна“ от Бълг. търг. параход, д-во г. Н. Бабев, който през време на първия февруарски студ е пътувал с кораба си от Цариград за Бургаз и Варна, разказва: „Пътувайки от Цариград за Бургаз, през нощта забелязах при Маслинения нос (Зехтинъбурун) плаващи ледове, идващи от северозапад, движени от силния ветър.

Поглед към залива с фара на вълнолома и града от моста на плажа.

Тия ледове изпълваха и целия Бургазки залив. От острова „Св. Анастасия“ по посока на Бургаз морето беше замръзнало и парахода, цепейки ледената покривка, требваше с труд да си пробива път, за да достигне до пристанището. Последното също беше замръзнало. Употребихме също така много усилия до като разбием леда и се долепим до кеевата стена. На излизане от Бургазкото пристанище леда още не беше се разтопил, а продължаваше да сковава целото пристанище, предпристанището и целото море до меридиана на остров „Св. Анастасия“. По-нататък по пътя за Варна морето беше чисто от ледове, но наближавайки към Варна — при устието на река Камчия – морето също беше замръзнало.

Беше замръзнало и Варненското пристанище,

където за да застанем на търговския кей, требваше педя по педя да се приближаваме разбивайки постепенно леда

Началникът на Варненското пристанище инженер Б. Кънев, в своите донесения до Дирекцията на железниците и пристанищата в София по случай големите студове и замръзванията, пише: „Начиная от средата на м. януарий 1929 год. почнаха да духат по нашето крайбрежие, кога по-силни, кога по-слаби западни и северозападни ветрове, като температурата на въздуха спадна много.

От 18 януарий, когато температурата на въздуха през целия ден бе – 6° Ц, до 25 януарий, тя не се качи над нулата, като се отбелязаха минимални дневни температури до – 10° Ц. След това последваха 4 дни с източен ветър при температура пак под нулата.

От 30 януарий наново започнаха да духат силни северни ветрове и температурата на въздуха още се понижи. Поради тия продължителни студове температурата на водата във Варненското пристанище на 4 февруарий спадна на – 2° Ц. и при царуващото по това време безветрие, тя почна да замръзва. Същата нощ е отбелязана минимална температура на въздуха – 11°Ц, а на сутринта при температура на въздуха – 9° Ц. басейна се покри с ледена кора от средно 4 см. дебелина, като на места ледената кора имаше 10 см. дебелина.

На 5 и 6 февруарий температурата на въздуха беше 0°, а на 6 февруарий по обед се качи на +3°Ц.; поради тия причини ледената кора в пристанището не можа да увеличи дебелината си. През това време за да не се пречи на влизането и излизането на корабите, нии разбивахме ледената кора с влекача „Осъм“. На 7 февруарий започнаха да духат пак силни северни ветрове и температурата на въздуха през деня спадна до – 15° Ц., а на 8-и през нощта тя достигна до – 20° Ц. Заледяването започна да се увеличава. На 10 февруарий на разсъмване имахме температура – 23° Ц; нощта беше съвършено тиха и ясна, за това и процеса на заледяването се ускори.

Освен пристанищният басейн замръзна целия залив западно от линията входния фар – Карантината и източната част на канала; останалата част от канала и Девненското езеро беха покрити с лед още от 22 януарий.

На 11 февруарий студа продължи — минимална температура на въздуха – 20° Ц. Още на 10 февруарий се забелязаха на хоризонта — между двореца Евксиноград и нос Галата — обширни ледени полета, а на 11 февруарий фаропазача на Галата съобщи, че плаващи ледени маси обхващат целия хоризонт от нос Калиакра до нос Емине, което се потвърди и от пристигналите параходи „Хиос“ (под германско знаме) и „Евдокия“ (от Българското търговско параходно д-во). Подобно явление до сега по нашето черноморско крайбрежие не е наблюдавано и записано.

По леда в пристанището можеше да се ходи свободно

и множество граждани опитаха здравината му и се фотографираха върху леда. Той имаше следната дебелина: при военния кей 30 см., при седмото место 17 см., а към малкия кей 11 см.

Кораб „България“ се опитва да излезе от ледовете.

На 12 февруарий температурата на въздуха почна бавно да се качи и достигна до — 6° Ц., а на следующия ден 13. II. 1929 г. тя беше — 5°Ц. На 12 февруарий, поради върлуващата североизточна буря и развилото се голямо вълнение леда в залива започна да се чупи…

На 14 февруарий настъпи едно затопляне, като температурата на въздуха на обед се покачи на + 5° Ц., вследствие на което леда в пристанището се разчупи. Затоплянето продължи няколко дена и леда се разтопи. Към 18 февруарий наново се застуди. На 20 февруарий температурата на въздуха достигна до – 13° Ц., вследствие на което се образува слаб лед в пристанището, около Карантината и нос Галата. По хоризонта се появиха пак плаващи ледени полета. На 22 февруарий температурата спадна до – 16°Ц., а дебелината на леда се усили, като достигна на места до 7 см.; по пълния воден хоризонт извън залива се виждаха ледени плочи, обаче, в залива немаше още лед.

От 24 февр. настъпи повишение на температурата на въздуха. Вследствие на това затоплюване, леда почна да се топи. Въпреки това, обаче, целото море пред Варненския залив и по-далеч, доколкото можеше да го обхване окото, бе покрито с плаващи ледени плочи. Параходите се движеха свободно. Сведенията на некои вестници, за дебелината на леда, са крайно преувеличени“.

След тринайсет години, през 1942 г., Варненският залив отново е запълнен с ледени блокове, а само след 12 години, през 1954 г., на три пъти ледени блокове запълват района от Евксиноград до Галата. През месец март същата година морето в залива замръзва на 50-100 метра навътре  от брега.

Само след 9 години, през 1963 г., отново се наблюдава замръзване на Черно море, но далеч по-слабо.

Почти половин век по-късно, през 2012 г., замръзна Варненското езеро. Езерото замръзна отново през 2015 и през 2017 г.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Коледата и коледарите във Варна

Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Кметът крадец и кметското отмъщение

Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Снимки Пламен Гутинов

27-годишният Александър Николов извади кръста на Богоявление във Варна. Ритуалът е вид спасяване на символа на вярата и благоденствието и се извършва по традиция на Първа буна в морската столица.  

Младият мъж се занимава с плуване от 20 г. в ПСК „Черно море“ и успешно скача за светинята за трети път. Александър Николов е елитен български плувец, който участва на световното през 2017 г. като състезател на ПСК „Черно море“.

„Кръстът отива при този, който има най-голяма нужда от него, каза Александър Николов веднага след като излезе от морето с кръста. Винаги съм вярвал, че този, който има най-голяма нужда да хване кръста, той го хваща и тази година имах такова усещане, че ще успея. На първо място пожелавам здраве на всички и успешна година и да се случват само хубави работи“, допълни Александър. Той работи като IT  консултант, но от 20 години се занимава професионално с плуване. Първият път, когато се престрашил, се събрали приятели след тренировка и решил да опита. Победителят получи и плакет от кмета на Варна Иван Портних.

Най-малкия участник в надпреварата е 12-годишният Максим, който целуна кръста за здраве и късмет.  В битката за Богоявленския кръст участваха 65 плувци. И тази година, за 20 пореден път, сред тях беше Васил Тепеделенев, който навърши 80 години, но продържава да участва в ритуала.

Ели Маринова

Вижте още: 

Варна тържествено отбеляза 172 години от рождението на Христо Ботев (СНИМКИ)

С литургия в Катедралния храм започна отбелязването на Богоявление във Варна (СНИМКИ)

Десетки варненци се събраха след празнично шествие на Алеята на възрожденците в Морската градина във Варна днес за тържественото отбелязване на 172 години от рождението на Христо Ботев.

Пред паметника на поета революционер бе извършен военен ритуал. Венци и цветя пред монумента бяха положени от кмета на града Иван Портних, областния управител Стоян Пасев, председателя на Общинския съвет Тодор Балабанов, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан  и др.

Черно море

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Навръх Богоявление „Спартак“ (Варна) стартира зимната си подготовка на обновения терен на „Коритото“. Наставникът Кириакос Георгиу беше категоричен, че до 2 седмици футболистите ще могат да ползват и реновираните съблекални.

В първото за годината занимание се включиха 25 играчи, но общо групата наброява 27. Сред тях има и млади таланти, както и четирима юноши до 17 г. Отсъстват Румен Николов и Иво Иванов, които се чакат за Ивановден. „Соколите“ се разделиха с Филип Колев, Боян Илиев, Васил Добрев, Васко Боев и Стоян Иванов.

Георгиу обяви пред медиите, че ръководството в оставка го е определило за старши треньор. Като такъв той търси да привлече футболисти, които обичат играта и са готови да се раздават на терена. Двама елитни играчи са били готови да дойдат в „Спартак“ (Варна), но след напускането на Управителния съвет всичко пропаднало. Дори и стартът на зимната подготовка за понеделник е бил под въпрос.

Девет контроли предвиждат „соколите“, 8 са твърдо уговорени.

Съперниците и датите на мачовете:

11 янури „Спартак“ (Варна) U17

15 януари „Созопол“

19 януари противникът се уточнява

22 януари ‘Черноморец“ (Бч)

25 януари „Царско село“

29 януари „Тополи“

1 февруари „Посейдон“ (Румъния)

5 февруари „Несебър“

8 февруари „Светкавица“ (Тщ)

Прочетете още: Валят оставки в „Спартак“ (Варна)

Снимки ОФИЦИАЛЕН САЙТ „СПАРТАК“ (ВАРНА)

Десетки варненци изпълниха Катедралния храм във Варна на Богоявление. Богоявленска литургията отслужи  Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Кметът на Варна Иван Портних, районни кметове, общински съветници и граждани се включиха в шествието към Морската градина за полагане на цветя пред паметника на Христо Ботев, по случай 172 години от рождението на поета-революционер.

Кулминацията на празника ще бъде на първа буна, където смелчаци ще премерят сили  за кръста в студените води на Черно море.

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Дълго време продължи ликвидирането на най-големия единичен разлив на петролен кондензат в историята, след като ирански танкер потъна край бреговете на Китай преди година и създаде реална опасност от опустошителни щети в морето.

Тръгна разработването на интегрирана информационна схема за координиране и управление в реално време на операциите при бедствия и аварии в български морски отговорен район по търсене и спасяване. Тя ще бъде внедрена и пусната в действие през новата 2020 година. Това заяви за в. „Черно море” к.д.п. Валентин Енчев, директор на  дирекция „Морска администрация” – Варна, към ИАМА. По неговите думи агенцията е водещият изпълнител на разработката, като в нейното проектиране и изпълнение са включени и други институции, които имат отношение към морското пространство.  Идеята била първо да съберат пълната информация за плавателните средства, които оперират в нашия морски район. Както на стандартния трафик на големите търговски кораби, на риболовните, които излизат целогодишно в морето, така и на насищането с допълнителни плавателни средства през активния летен сезон. Ще бъде направен анализ на техния средностатистически брой през годината, на районите, в които най-често оперират, и къде става тяхното струпване в определени моменти. След като се изясни съществуващата картина, ще се премине към анализ на рисковете. Целта е да се разработи специална програма (или софтуер да го наречем), която да може да прогнозира евентуалните инциденти в морето. Така службите ще бъдат своевременно насочвани към възможните очаквани инциденти и ако възникват такива, веднага да получават нужната допълнителна информация за предприетите бързи оперативни действия. Тоест, ще се осъществи ефективен контрол и като резултат ще се повиши безопасността на корабоплаването в Черно море, обясни кап. Енчев.

Кап. Валентин Енчев

Успоредно с това вървят процесите по

морското пространствено планиране,

което произтича от европейската директива, каза още шефът на „Морска администрация” – Варна. Там също се правили анализи на дейностите в морето, на тяхното съвместно функциониране. Така че те не включвали само корабоплаването, но и всички останали дейности: използването на морските ресурси, аквакултурите, опазването на околната среда и др. Всички те така щели да бъдат разположени в морските пространства, че хем да се допълват, хем да не си пречат. Например отглеждането на аквакултури ставало там, където са морски пътища, и това така трябва да става, че да не създава рискове за плавателните средства. Впрочем, за да се получи като резултат, трябвало всички институции да предоставят пълната информация за дейностите, които извършват в морето, какво контролират в него и т.н. Страната ни имала задължението да направи такъв морския пространствен план до 2021 г.  И дотогава ще бъдем готови с него, потвърди шефът на „Морска администрация” – Варна.

Големите търговски кораби са едни от

най-рисковите за екологията,

а също и за безопасността на корабоплаването. Така че важен елемент на морското пространствено планиране са сепарационните схеми за разделно движение, които насочват корабите, подчерта кап. Енчев. Според него сегашната схема е направена преди много години и в много отношения вече е остаряла. После тя съществува на картите, но не е задължителна за прилагане в морските ни пространства, така че някои плавателни средства могат да я избягват. Тук също вече се работи; преди две години бе направен пълен анализ на сегашното разположение на схемата, на параметрите, върху които влияе разположението на трасетата. Говоря за безопасност, екология, сигурност, което означава да има достатъчно време за всякакъв вид контрол и мониторинг, включително визуален. Какво правят корабите, с кои други плавателни средства могат да се сближават евентуално за прехвърляне на стоки, хора. Тоест, всякакъв характер контрол да може да се осъществява, включително по отношение на ВМС, допълни кап. Енчев. Анализът бил завършен със заключението, че задължителната схема трябва да бъде преместена навътре в морето.

Новата схема за разделно движение включва и допълнителните морски пътища близо до брега за малките плавателни средства като корабчетата за разходка.

Навремето, когато е била установявана, сегашната схема била добра, защото техническите възможности за комуникации, радиото и визуалните средства за наблюдение  не са били достатъчно развити и корабите трябвало да минават по-близо до брега. Сега обаче

ситуацията е коренно различна,

развитието на технологиите позволява да се наблюдава много по-навътре в морето. Пък и търговските кораби станаха по-големи и превозват  много повече товари, което ги прави още по-опасни за замърсяване на морската среда. Например танкерите, ако преминават много близо до брега, в случай на инцидент времето за реакция от страна на институциите се намалява в пъти. Така че при сегашното положение възможностите за реакция са сведени до минути. А една от най-големите екологични опасности е да се допусне замърсяването да стигне до брега. Докато разливът е във водата, има възможност да бъде локализиран и събран, но достигне ли  брега, тогава овладяването му  става много трудно и щетите са огромни, особено за туризма. Не трябва да забравяме, че той е едно от основните пера в икономиката на държавата ни.

Когато говорим за контрол на корабоплаването, мнозина го свързват само с транспорта, а трябва много ясно да се разбере от всички институции, че туризмът изключително много зависи от него. Защото при възникване на инцидент можем да забравим този доходен бизнес за години напред. Така че това е въпрос, който не е от сферата само на едно министерство. А би следвало и други ведомства да имат принос в осигуряването на безопасността на корабоплаването, защото от това зависи и тяхната дейност, коментира кап. Енчев.

Що се отнася до новите сепарационни схеми за разделно движение, приключилият анализ показвал, че е добре  да бъде изтеглено на около 11 мили от брега. И още нещо много важно,

подхождането на корабите към пристанищата

да не става по решение на капитана, а да е задължително по определено направление, посочено в схемата.

Новата схема ще осигури разделно движение, което да изкара големите кораби по-далеко от брега. Тя ще създаде възможност за допълнителни морски пътища и близо до брега, които ще са за малките плавателни средства, разделени по видове: за сезонен превоз ( лодки за разходки), малки търговски кораби и други. И когато това стане задължително за движение в морето,  вече ще има определен ред и различаване на плавателните средства по тяхната големина и район на плаване. Така че има още посоки, в които продължава да се работи за осигуряване пълната безопасност на корабоплаването, допълни кап. Енчев.

СТЕФАН ДЕНКОВ