Д-р Ангел Пискюлиев е кмет на Варна два мандата. Първият трае от февруари 1904 г. до септември 1905 г., когато поради политически раздори в Общинския съвет той се разпуска. Вторият мандат обхваща периода от септември 1906 г. до август 1908 г.
Има няколко версии за появата на първоначално шеговитото название „жълта преса“ или „жълт вестник“, както и спор около това кой е „бащата“ на „жълтата преса“. Според някой това е американският журналист от унгарски произход Джоузеф Пулицър и неговият „New York World“, а според други създател на „жълтото“ в медиите е Уилям Хърст с „New York Journal“. Според едни наименованието идва от жълтеещия цвят на хартията на самите вестници, а според по-интересната версия причина за това наименование е комикс на художника график Ричард Фелтън Ауткот, който през 1896 г. „New York World“ започнал да публикува. Героят на Ауткот – бедно момче от нюйоркските бордеи, бил облечен в дрехи, които авторът решил да оцвети в жълто, за да оживи с ярко петно скучните черно-бели страници. Ефектът бил поразяващ, а тиражите скочили главоломно. Медийният магнат Хърст привлякъл автора на комикси заедно с неговото жълто момче за своя „New York Journal“ срещу огромен хонорар. Разбира се, Пулицър не се отказал от печелившия комикс и намерил друг художник, който да продължи работата по него. Спорът за правата върху „жълтото момче“, което дължало цвета си и на китайско-японската война от 1895 г., продължил с години, но по-важното е, че заради него двата вестника получили името „жълти“.
Истината е, че и „New York World“, и „New York Journal“ са рожби на „масовата култура“, която в края на ХІХ век все по-упорито завладява американското общество. Сексуалните теми, скандалите, престъпленията, насилието и т.н. започват да доминират на страниците на тези вестници. Идеята била да се събудят емоциите на читателите – състрадание, гняв, тревога, любопитство. И на това се държало много повече отколкото на достоверността на събитията и фактите. Тиражът на тези вестници успешно летял във висините благодарение на въведените първоначално от Пулицър, а малко по-късно и от Хърст, особен вид сензационни репортажи, основен метод на писане на които било изместването на центъра на внимание от самия факт към „фуража“, разпръснат около него. Уилям Хърст отишъл още по-далеч, като направил опити да използва „New York Journal“ за трамплин към политическа кариера в редиците на американската Демократическа партия. Той създал така наречения scorn list – страница за обругаване, на която политическите му противници (около две хиляди души) се споменавали винаги с точно определена негативна характеристика.
Разбира се, България нямало как да остане настрани от тенденциите в световната журналистика
Още в края на ХІХ и особено в началото на ХХ век се появяват издания, които се опитват да „жълтеят“, въпреки че у нас това не било никак лесно предвид опасността авторите на подобни материали да се запознаят с „юмручното право на отговор“ на засегнатите в тях. За да не попаднат под ударите на „закона“ във всичките му форми, редакторът на създадения във Варна през 1905 г. вестник „Свободен глас“ и неговите репортери прибягват до някои много интересни трикове, които хем да „възбуждат“ обществената емоция, хем да са малко по-здравословни за самите пишещи.
Вестник „Свободен глас“ излиза за първи път на 29 март 1905 г. във Варна като „седмичен информационен лист“. С уводната си статия дава заявка, че ще бъде надпартиен и полезен за обществото, а най-вече за „търговското съсловие в града“, което се нуждаело от реклама. За да бъде интересен за читателите обаче и да привлече повече рекламодатели, вестникът обещавал да не е „безцветен“: „В „Свободен Глас“ ще се поместят и статии с политически характер, но не партизански. Редакцията ще се старае да направи от вестника истинско огледало на съвременния живот по всичките му разклонения… С една реч, всичко по-крупно и по-важно, що става из широкия свят и у нас ще се пише в „Свободен Глас“ – с това обещание редакторът стопанин Стефан Петков дал и амбициозна заявка вестникът да стане „действителен изразител на общественото мнение във Варна“.
Интересно е как изпълняват през десетте години, през които съществува – до 1915 г., тази заявка журналистите, които го списват?
През първата година от съществуването си вестник „Свободен глас“,
подобно на многобройните по онова време печатни издания във Варна, отразява обществения живот в града и действително не показва особени политически пристрастия. Тази политика не дава обаче желания финансов резултат, защото ако прегледаме периодиката от 1905-а и първата половина на 1906 г., ще забележим, че рекламодателите на вестника са не само твърде малко на брой, но и в основата си предимно представители на малкия бизнес и частни лица.
Това е и основната причина, която накарала редактора стопанин Стефан Петков да промени рязко курса и на 20 май 1906 г. на страниците на вестника излиза статия със заглавие „Старецът развратник“, която остро осъжда Христо Капунджията, „служител в едно от местните основни училища, дал свобода на своите скотски страсти“ и блудствал с непълнолетни ученички. Интересът към вестника се засилва, но потокът от рекламодатели не потича така, както явно е очаквал главният му редактор, и след три месеца той се обръща към най-дискутираните и привлекателни за общественото мнение теми – политиката и управлението.
За късмет на Стефан Петков точно по това време варненският общински съвет бламира кмета Кръстьо Мирски. Насрочени са избори за нов съвет и нов кмет. Страстите на политическата сцена кипят, а на „Свободен глас“ му остава единствено да „яхне вълната“ и да се понесе на крилете на пълните си с рекламни послания страници. Само дето не всеки, който се е качил в крехката лодка на жълтото вестникарство, е способен хем да улавя вятъра, хем да остане сух и цял.
И може би именно с тази цел от вестника започват да прилагат, понякога успешно, а понякога малко смешно от позицията на днешния ден, някои интересни трикове, които хем да „възбуждат“ обществената емоция, хем да са малко по-здравословни за самите пишещи. Един от тях е „натоварването на трето лице“ с отговорността за материала:
„Както се научаваме, един варненски гражданин подал против кмета на гр. Варна на тукашният прокурор, за гдето кметството е фалшифицирало плана за парцелацията на квартал № 54, като е молил да се вземат мерки за запазване на веществените доказателства, като е указал на номерата с които е изпратен плана на утвърждение, обаче служебний следовател, по какви съображения още не е турил до сега ръка на преписката, при всичко тази работа му е предадена преди 15 дена. Питаме така ли се запазват интересите на гражданите, като се обръщат към блюстителите на законите“. (бр. 30, 5 август 1907 г.)
Първият брой на вестник „Свободен глас“.
Отговорността за обвинението, вярно или не, срещу кмета на града д-р Ангел Пискюлиев е прехвърлена на неизвестния гражданин, а редакцията се изключва от отговорност за достоверността на материала.
В същия брой на вестника попадаме и на друг любим за редакцията му прийом – да не се споменават имена, особено когато става въпрос за хора, заемащи високи постове: „Един ваш чиновник в града ни, при всичко че от две години насам е на такава длъжност, която се изисква веднага да внесе или представи гаранция и до днес не е внесъл, и нито пък има намерение да внесе. Ние питаме началството му, така ли се отнася с всички чиновници?“
Подобни статии са доста често явление на страниците на вестника, но най-ярък пример е тази от бр. 32 (19 август 1907 г.) със заглавие
„Кметът крадец“:
„Получихме от една община във Варненска околия една дълга дописка за тамошния общински кмет, който със своите престъпни действия – покровителство на крадците – станал нетърпим и възбуждал общото негодувание на съселяните си…“. Следва завоалирано описание на евентуалните „прегрешения“ на неизвестния кмет, последвани от гръмкото заключение: „Ето на какви хора е поверено управлението на селските ни общини“.
В подобни писания няма име – няма пряко засегнати! Внушението за корупция и недобросъвестност на властимащите обаче е направено.
Не са редки случаите, когато след споменаване на някое име, особено на влиятелен варненски гражданин, в следващия брой на вестника се натъкваме на „опровержение“, което почти винаги започва по един и същ начин: „В миналия брой на вестника в едно антрефиле (това е остарялото наименование на малка статия във вестник между две колони или за частно съобщение във вестник – б.а.) бехме съобщили за един скандал…“ и стига до заключението: „Според точните сведения, които събрахме сега, излиза, че сме били въведени в заблуждение“.
Това е приблизително като в старата максима „Аз като кажа, че сестра ти е …., ти иди доказвай, че нямаш сестра“.
През целия мандат на кмета д-р Пискюлиев вестникът е особено критичен към него и подчинените му и това съвсем не било случайно. През юни 1907 г. за помощник-библиотекар в градската библиотека е назначен, не без ходатайството на брат си, Стефан Петков – главен редактор и собственик на вестник „Свободен глас“, Елисей Петков. Назначението предизвиква остра обществена реакция, особено на страниците на вестник „Известник“, където в бр. 7 от 24 юни 1907 г. е публикуван обширен материал, оспорващ „грамотността“ на новия помощник-библиотекар, обвиняващ кмета, че е направил грешка с назначението. Поради една или друга причина само след два месеца д-р Пискюлиев поправя „грешката“ и Елисей е освободен от длъжност. Този акт моментално е окачествен на страниците на „Свободен глас“ като
„Кметско отмъщение“:
„В отговор на писаното в миналий брой на вестника ни за своеволията на нашия „любим“ кмет (става въпрос за описания по-горе материал „от един варненски гражданин“ – б.а.) г. д-р Пискюлиев, биде уволнен от длъжност помощник библютекаря на градската ни библиотека г. Елисей Ив. Петков, брат на редактора ни Ст. Петков. С това г. кмета мери да отмъсти, задето вестника ни във всеки брой изнася по един факт от неразбориите, които съществуват в общинското управление. Г. Пискюлиев навярно си е въобразявал, че като назначи за помощник библиотекар брата на редактора ни, ще ни подкупи и ще ни ангажира да мълчим и да не изнасяме пред обществото истинското положение на обществените работи. Жалка и наивна самоизмама! Нека знае г. Пискюлиев и неговите съподвижници, че ние високо ценим нашия дълг на вестникари, на будни и верни стражи на обществените интереси, и никога и по никакъв начин не ще продадем нашата самостоятелност и добросъвестност на когото и да било, па дори бил и той кмет на град Варна“.
Така уволненият заради своята некомпетентност служител е превърнат в жертва, а д-р Ангел Пискюлиев, който завинаги е останал в съзнанието на варненци като човек, работил с европейски размах (по време на неговите мандати започва строежът на биологична станция с аквариум, нови морски бани, пускат се извънградски автобуси до Балчик и Каварна, и т.н.), става редовен „абонат“ на жълтата хроника на вестника.
Дали редакционната политика на „Свободен глас“ успява да му донесе така желаните рекламни приходи, защо в рамките на четири години срещу неговия главен редактор са заведени десетки съдебни иска и той получава няколко присъди, ще разберем в следващата непозната история „Злото във Варненската община“.
Следва продължение…
МАРИЦА ГЪРДЕВА
Четете още
Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската
Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите
Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна
Именуване на градските улици във Варна
По окръжните избори във Варна
По допущание жените във Висшето училище
