Кола се запа пред НАП във Варна и изгоря минута, след като шофьорът отбил пред автобусната спирка срещу приходната агенция. Той усетил дим в купето и реагирал максимално бързо и адекватно, коментираха свидетели на огнения ад. 

Возилото е изгоряло изцяло. В него е имало и газова бутилка, която навреме била извадена. На мястото е пристигнала линейка и екип на пожарната, който потушил пламъците. Според очевидци водачът на МПС-то бил в шок и му е оказана помощ.

Тепърва предстои да се установява причината за инцидента. Както се вижда, колата вече става само за скрап.

Снимки ФЕЙСБУК, група „Виждам те КАТ – Варна“

Открит урок по предприемачество на тема: „Професиите в нашето семейство“ се проведе в СУ „Неофит Бозвели“ във Варна. Учениците от ІІ „а“ клас имаха задачата да разпознават различните професии и да определят тяхното значение. Според организаторите това ще им помогне да осъзнаят как семейството спомага за развитието на местната икономика, как родителите печелят пари и задоволяват своите потребности.

„Учениците ще се учат да разпознават различните видове професии, ще разказват за професиите на своите родители, какво те работят, ще осъзнаят, че образованието е  много важно за бъдещия избор на професия и че всеки труд трябва уважение и че всяка професия е важна, значима  и необходима. Това каза Флора Великова, класен ръководител на ІІ „а“ клас в СУ “Неофит Бозвели“. 

Децата показаха завидни знания и конкретика за това – какво работят собствените им родители. Момченце от класа сподели, че майка му и баща му работят в завод за фолио – съответно като спедитор иначалник цех. Малка госпожица уточни, че майка ѝ е домакиня вкъщи, а баща ѝ – строителен работник. На открития урок присъстваха и родители, които разказаха за своите професии. Един от татковците, присъстващи на събитието разказа „Моята работа се свежда до това, когато корабът излезе от корабозавода, да остане в една камера, за да могат да се извършват по него различи ремонти. При мен работят всякакви специалисти и може след години да се видим там с тези деца, вече пораснали“. След занимателните игри, второкласниците изработиха книга с професиите и получиха грамоти за участие. Инициативата е част от Световната седмица по предприемачество, която се провежда от 18-и до 24 ноември.

снимки Пламен Гутинов

През уикенда Шумен даде арена на националната купа “Мадарски конник” (опитни състезатели) и XXI Международен турнир купа “Шумен” (начинаещи бойци) – основни състезания от календара на Българската карате киокушин федерация. Участваха над 380 каратеки. Състезанието се проведе в 2 дни при огромен интерес.

В условията на силна конкуренция Методи Якимов от спортен клуб ТИМ (Варна) завоюва златен медал след две победи при първото си състезание за мъже клас – Б (с по-ниски степени и до 3 състезания). На финала направи ипон в продължението. Кристияна Калоянова също спечели златен медал при девойките след много убедителни победи. Ивайло Иванов спечели сребърен медал при мъже – А клас. Мирослав Мирчев стана шампион при юноши младша възраст. В същата възраст Кристиян Радев взе сребро. При малките почетната стълбичка покориха Александра Христова и Стефания Златева. Стефи спечели и награда за дебют при момичетата. Мартин Кънчев завоюва бронз, Кристия Желязкова и Пламен Симеонов от филиал „Виница“ също са бронзови медалисти. Останалите ни участници се представиха отлично, но не можаха да вземат медали този път, написаха във „Фейсбук“ от спортен клуб ТИМ, посочвайки, че тренировките на талантите са в основната зала и филиал „Виница“.

Клуб „Нихонто“ (Варна) с треньор абсолютният световен шампион сенсей Захари Дамянов (наставник и на националните отбори) и в Шумен записа поредно достойно представяне с малките си каратеки. Ивайло Данев има титла, Владимир Маринов стана вицешампион, бронз завоюваха Гарбис Бейлерян (вкл. и купа за най-добър дебют), Каан Акиев, Алекс Марков, Артур Тахмизиян, Александра Борисова, Никол Йорданова и Гергана Христова. Damien Hueber е 3-ти при начинаещите мъже.

„С изключение на няколко бойци, за всички останали това беше първо състезание!“, посочи във „Фейсбук“ сенсей Дамянов.

В Шумен Никола Стоянов от клуб „Сплит“ (Варна) завърши с бронз.

Борис Проданов

Прочетете още: Варненци взеха медали на киокушин и в „Купа Ояма“

ЕЛИ МАРИНОВА

Само на 3 км от Варна, на самия бряг на Варненското езеро има селце, което обикновено посещават фотографи и романтични двойки. Залезите там са вид спектакъл, а населеното място е съвсем компактно. Казашко е най-малкото село в община Варна. Тук се съхраняват духа, обичаите и културата на казаците. За поддържането на родовата памет се грижи атаман Гергана Петкова, която е кмет вече шести мандат. Понякога добрината се вижда в очите. За тези, които умеят да виждат. Местните хора разчитат на своята кметица почти за всичко – да решава семейни спорове, да води болни до първата най-близка градска лечебница. Нещо повече, тя се грижи и за неща, за които никой не разчита на нея. Като това да откара ранен лебед от езерото до варненския зоопарк с цената на десетки трафик премеждия. За да съхрани и възроди родовата памет, духа и традициите на казаците, Гергана Петкова е създала музей само преди месец. Нарича се  Център на казашката култура и обединява неделно училище и музей, където хората да се връщат към корените на техните предци. Усещането, след като влезете, е, че всеки момент ще се завърне рибарят от приказката за златната рибка, ще метне мрежата да съхне и ще обуе старите си вълнени чорапи. А на вратата ще го чака неговата старуха.

Решението за създаване на музей

„Музеят на с. Казашко е от 1 месец, макар това да е отдавнашна моя мечта, разказва Гергана Петкова. – Реших да го направим спонтанно след завръщането ми от Русия, където бях командирована за подписването на договор за побратимяване между нашето село и една станица – Натухаевская, която попада в района на град Новоросийск. Бях силно вдъхновена, емоционално заредена и реших, че сега е моментът. Тази сграда, в която се помещава сега музеят, е общинска сграда, която пустееше. Създадена е като училище, по-късно се превръща в медицински пункт, а от години в нея нямаше нищо. В нея ще видите предмети от бита, религиозни символи и частици от основния поминък на местното население – рибарството. В миналото мрежите почти не са се изваждали празни“, разказва кметицата.

Експонатите

Макет на старинна казашка къща показва как са изглеждали тези стари, бели, варосани казашки къщички с малките прозорчета, с тръстиковите покриви. На фотографии се вижда и точният им изглед. „Един от първите заселници е Амос Паничев с къщичката му. Той с баба Елена са имали дом със силен заряд. Идеята е идващите да се докоснат до миналото. Макар и само за един месец живот, този музей е успял да създаде тези емоции, заради които сме го направили. Видях и сълзи, видях и възхищение, и радост. Гости от Русия наскоро показаха емоция, която ми подсказа, че сме на прав път. И заради това, което правим, и с помощта на медиите и усилията на фолклорен състав „Калинушка“, ние показваме фолклора, песните, които са завещали нашите предци.“

Неделното училище

По думи на Гергана Петкова има голям интерес. В неделното училище засега има само 12 места, но ще се обмисля създаването на втора група за по-големите. „Има едно-две поколения, които изтървахме, отбелязва кметът. – Време е да наваксаме с по-малките деца. В училището ще се изучават традициите в селото, вероучение, фолклор, елементи от руската кухня. Имаме кухня, където децата с удоволствие приготвят пелмени, пирожки. Така под формата и на игра, и на сериозни занимания  ще гарантираме бъдещето на селото.“

Ценностите

Казашко е населено с потомци на донските и кубанските казаци. Според Петкова казачеството не е само риболов и характерни носии, с които са ходели на църква. Това е начин на живот, който се опира на 10-те божи заповеди. Казаците са учели, че трябва да се уважава и да се помни миналото, да се тачат близките, човек да бъде достоен и трудолюбив. „Всичко това като правилник е залегнало и в нашето неделно училище“, разказва още кметът.

Риболовът

В миналото казаците са се заселвали в близост до водоеми. Освен село Казашко в момента в България има още едно подобно селище на наследници на тези хора. Това е село Татарица до град Силистра. Те са били риболовци в Дунав. Днес риболовът е само хоби на местните. В миналото е било препитание. Мъжете с месеци са отсъствали от семействата си. Когато са се завръщали, са били посрещани от жените и децата си. „Именно този ритуал по посрещането го пресъздаваме в Деня на село Казашко – летният празник на селото, Денят на моряка и рибаря. Много колоритно сме го правили през всичките тези години. Той беше най-интересен, когато ги имаше тези белобради казаци рибари. Сега, за съжаление, тях ги няма, но остават спомените, снимките и духът им. Видеа, изрезки от вестници и разкази на очевидци припомнят делата на старите казаци.  На зимния рибарски празник – 19 декември (по стар стил Никулден), създадохме традиция да прожектираме материали – стари филми. Така виждаме близките, които вече не са сред нас.“

Лодкарството

Най-популярният лодкар сред казаците в селото е бил дядо Конрад. Ненадминат майстор, умел рибар, най-големият майстор на лодки. По-късно обучава и синовете си Фома и Данаил. Цар Борис ІІІ често е посещавал селото. При едно посещение харесал лодките и си поръчал лодка на Конрад. Когато лодката била готова, той заедно с Фома я откарват на брега до Евксиноград и тогава получава от царя майсторско свидетелство.

Затворена общност

„Ние сме били затворена общност, но вече не е така. Оставаме затворени до 1949 г. на миналия век, когато е приета първата българка за жена. В началото тя е криела, че е българка, говорела е на местния език, носела се е като казашка жена, имала плитки, докато една нощ мъжът й ги отрязва и й казва: „Искам да бъдеш такава, каквато си, а не да подражаваш на тукашната култура.  Аз съм те взел заради теб самата“. Днес от 400 души жители на селото 60% са потомствени казаци, останалите – българи. „От 2006 г. сме посещавани от немци, руснаци, французи. Почти всички деца от варненски училища идват по време на летните си лагери да ни посетят. Така популяризираме нашите традиции. Нашите деца така създават повече контакти.

Тук почти всеки ден е празник, защото празнуваме празниците и по нов стил, и по стар. Няма как да не бъдат преплетени традициите, защото така извличаме най-хубавото. В този музей има и българско кътче. Така и гостите ни ще видят и частица от българската култура.“

Атаман

Гергана Петкова е кмет 6-и мандат. „Защо ме избират отново ли? Във всяка една професия, ако работиш отдадено и с любов, хората виждат, че им служиш съвестно и от сърце. Като кмет аз получавам тяхната благодарност във време на избори. Всяка направена стъпка е повече от което и да е предизборно обещание. Аз поех щафетата от Варвара Липатова – мила и знакова фигура, която даваше всичко от себе си за селото. Мотивира ме обичта и признателността на хората. Получих званието атаман след посещението на един руски генерал, който останал много впечатлен от селото. Атаман се дава в няколко направления – войскови, походни и други.  Аз съм селски атаман.  Получих званието през 2006 г. в Москва. То е почетно. Ангажиментите, които има атаманът, не се различават от тези на кмета – грижа за възрастните, немощните, обезпечаване живота на сираците, организиране  на празниците. В миналото го е правил станичният атаман. Един казашки генерал, идвайки в селото, бил във възторг от духа на селото, фолклора, който показахме, и  споделил това в Русия. Било е обсъдено и бях поканена, за да ми връчат званието. А новият договор за побратимяване е ново начало, защото чувствахме, че корените, устоите на традициите ни са разклатени. Хората, ангажирани в своите проблеми и ежедневието, все по-малко се сещат, че трябва да пазим традициите и духовността. Иска ми се това да се промени.

Свещопалници

Хората днес станаха свещопалници. Те палят свещи, когато имат някакъв проблем, а след това дори забравят да благодарят на този, на когото уж са се помолили. Нищо на този свят няма как да се случи без Божията воля. Мисля си, че всички беди в днешно време идват точно защото хората се отдалечиха от Господ. Освен здраве и сили с Божията воля аз пожелавам на себе си и останалите да не губим връзката с духовното.“ Така атаманът по звание и по дух Гергана Петкова ни влюби и нас, екипа, в селцето, което няма да подминаваме по пътя си.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=Bj9ZAHrpF0o]

Демонстрационен център за отглеждане на стриди, бели миди и други деликатесни черупчести морски видове ще бъде изграден във Варна, съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Галин Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).  Още един такъв център ще има в Бургас, който ще бъде специализиран за изкуственото производство на калкан. Предложението на ИАРА вече е одобрено от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFСM ) по време на последното заседание, което се проведе в Атина.

Д-р Галин Николов

Преди това идеята за изграждането на демонстрационните центрове е била обсъдена на експертните срещи на GFСM. За отбелязване е, че за председател на работната група за Черно море бе избран изпълнителният директор на ИАРА . По неговите думи не било лесно да убедят страните, членки на GFСM, в необходимостта от тяхното изграждане, но накрая на годишната среща на Научния комитет по аквакултурите в Малага получили съгласие за следващите стъпки по реализацията им. А сега вече с одобрението на GFСM на практика се давал старт за изграждането на центровете, което можело

да приключи още през 2020 година

Демонстрационните центрове ще дават ноу-хау на всички желаещи да правят стопанства за тези деликатесни видове, каза д-р Николов. Досега развитието на аквакултурите в нашите морски води беше ограничено  до отглеждането на черна мида и по крайбрежието ни вече има десетки такива ферми, което не е случайно. Отдавна у нас има изпитани технологии за производството на черна мида (още през 80-те години  варненските океанолози Ценка и Асен Консулови успешно експериментираха създадената от тях инсталация край Каварна). В същото време обаче редица фактори и особености на черноморското ни крайбрежие (липсата на лагуни и други подходящи места) караше специалистите да бъдат скептични, че и други видове могат да бъдат изкуствено отглеждани в морето. Развитието на технологиите вече дава нови възможности и сега идеята на демонстрационните центрове е да докажем пред бизнеса, че може да печели и от такива аквакултури като стриди, калкан, без да рискува, инвестирайки в тяхното производство, обясни д-р Николов.

Още не е уточнено място на демонстрационния център за стриди и други черупчести видове във Варна.

Отглеждането ще става в морето, като ще се използват и базите на Института по рибни ресурси (Аквариума), на ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, който също ще участва, обясни шефът на ИАРА. В работата на трите демонстрационни центъра ще привлекат учени от ИРР – Варна, и сродния институт в Пловдив, от ИО, Тракийския университет и други.

Стридите, които все още се водят като луксозна храна,  скоро може да станат достъпни и за масовия потребител у нас.

Във варненския център ще използват и опита на създадената ферма за стриди в Кранево, ще се развият и нейните възможности сама да почне да  произвежда зарибителен материал, каза още д-р Николов.

Вестник „Черно море” вече информира за зародилата се преди няколко години идея за изграждане на една от първите у нас ферми за стриди югоизточно от Кранево. Тяхното оглеждане и продажба е много популярен бизнес в Европа, където развитието им става на рафтове. В Япония пък се използва друг метод, с кошници. Специално тук бе приложена технологията със специални касети, които да се спускат с носещи въжета на 15-18 метра дълбочина, тъй като за стридите се изискват чисти води. В тях става първоначалното им развитие и след като достигнат определени размери, се прехвърлят в по- големи съдове. Стридите се хранят с фитопланктон, който изобилства по нашето Северно Черноморие.

Стридите още не са популярни у нас, но с отварянето ни към европейския пазар, където се приемат за луксозна храна, те стават все по търсен морски дар както от ресторантите, така и от магазините. Освен месото от ядката ценни са и  черупките им, защото съдържат до 90% калций и са ценна суровина за производството на биохранителни добавки и лекарства.

Във варненския център освен стриди ще се приложи и отглеждането на бели миди като аквакултура, каза още д-р Николов. Припомняме, че неведнъж на страниците на вестник „Черно море” сме информирали за  интензивния улов през последните години на бели миди, които станаха доходоносен бизнес, защото са много търсени на пазарите в Италия, Гърция. Проблемът е, че добивът им става с тралиращи средства, които водят до сериозни екологични последици. Учените от ИРР – Варна, сигнализираха, че ако продължава така, ресурсът на бяла мида ще бъде сериозно застрашен. Според тях най-ефективното решение е в разработването на технологии за тяхното отглеждане като аквакултури.  Добър пример в тази насока можели да бъдат работещите вече технологии за ферми за черна мида по българското крайбрежие.

А що се отнася до новия център за изкуственото отглеждане на калкан, ползата е преди всичко за потребителите на деликатесната риба, чиято консумация е силно ограничена заради високата й цена. А има ли аквакултурно производство, цените ще се стабилизират на по-достъпно равнище и мнозина ще могат да си я позволят, като в същото време ще се намали натиска върху запасите в морето.

Чрез този демонстрационен център ще се търси и вариант за захранване със зарибителен материал в морето и така да се стигне до по-бързо възстановяване на запаса от калкан в естествената му среда, каза още директорът на ИАРА. Той уточни, че в него ще показват нагледно как може да се отглежда калкан в развъдници, като се ползва опита и модела на центъра в турския град Трабзон, където вече има подобна ферма.

Припомняме, че възможностите да използваме опита на Турция в отглеждането на калкан в изкуствени условия бяха обсъдени през лятото на миналата година. Тогава по време  на ХII заседание на земеделския управителен комитет наред с другите актуални проблеми беше засегнат и въпросът как можем да използваме добрите практики в Трабзон за отглеждането на деликатесната риба.

За сведение  вестник „Черно море” информира още преди няколко години за опита на южната ни съседка в развитието на тази аквакултура. В публикацията под заглавие „5 пъти е намалял калканът в морето за няколко години” доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология сподели впечатленията си от фермата за отглеждане на калкан в турския град. Тогава ставаше дума за съвместен научен проект, реализиран в периода 1997-2002 година от японската международна агенция за сътрудничество, турското министерство на земеделието и селските райони и централния институт за изследване на риболова в Трабзон. През първата година са започнали с отглеждането на 8000 млади екземпляра, които през 2000 г. са нараснали на 27 000 бр. После в периода 2005-2009 г.  са стигнали 150-200 хил. бр. зарибителен материал. На третата година е започнало връщането на малките екземпляри ( 10 см) в морето, а големите са отглеждани при изкуствени условия за консумация. Така, от една страна, се помага за увеличаване на ресурсите от калкан в Черно море и, от друга, се осигурява продукция за пазара. По ориентировъчни данни рентабилността бе около 50%.

Подобна ферма за калкан имало и близо до Констанца, Румъния, твърдеше доц. Райков. Нейната стойност била над 6,5 млн. евро, частна инвестиция с джойнт венчър с датска компания, която произвежда калкан, обясни ученият. Всъщност датчаните давали ноу-хауто, а зарибителният материал бил техен, североатлантически, а не е от черноморските видове, което поставяло под въпрос вкусовите качества, характерни за нашия калкан. Отглеждането му ставало в затворени помещения с циркулационни системи за водата, която се  взема от морето. Той не можа да каже повече подробности, тъй като в румънската ферма са спрели достъпа на външни лица. Исках да заведа там наши бизнесмени, които желаят да инвестират във ферми за калкан, но ми отказаха, сменила се политиката им, допълни той.

От години и у нас има сериозен инвеститорски интерес към фермите за калкан, сочат данните на ИАРА. Но както бива при всяко пионерско начало и тук  все още има много неизяснени въпроси.  И за тяхното решаване от агенцията неведнъж вече са заявявали, че ще търсят консултантската помощ на учените от Института по рибни ресурси, Института по океанология  и други, с които поддържа тесни връзки. И явно това тяхно желание вече се осъществява с изграждането на демонстрационните центрове във Варна и Бургас.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Мостове, направени от 500 гр спагети, носят тежест от над 13 килограма, а със спагетен сферичен купол може да се проектира обсерватория, елемент от църква, модерен природо-научен музей, арт-галерия или дори стадион. Това показаха 6-те студентски и 13-те ученически отбора, които участваха в Международното състезание за креативни умения „Varna Spaghetti Engineering“. Събитието се провежда за седма поредна година във Варненския свободен университет по инициатива на катедрата „Строителство на сгради и съоръжения“. Екипът на състезанието, с ръководител доц. д-р Милена Кичекова, е носител на престижната награда „Варна“ за 2019 г.

Всеки от отборите разполагаше с по два пакета спагети, 10 пръчки силикон, транспортир, линия, макетен нож и три часа, за да създаде своя макет. Тази година учениците избраха да правят куполи, а студентите – мостове. Спагетеният гонг удари проф. д.ик.н. Анна Недялкова – председател на настоятелството на Варненския свободен университет. Тя пожела на участниците в състезанието да построят най-здравите и елегантни мостове между миналото и бъдещето, които да бъдат връзката на знанието с професионалната им реализация.

Безспорен победител в строителството на куполи стана отбор „Утопия“ от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Арх. Камен Петков“ от Пловдив, който със 191 спагети конструира 3v сферичен купол, заимстван от руските църкви. За да получи идеалната форма, отборът започна строителството на купола отгоре на долу, използвайки триизмерни петоъгълници и шестоъгълници от спагети.

Втори се класираха отбор „Диада“ от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в гр. Шумен, а трети – отбор „Болонезе“ от СГСАГ „Христо Ботев“. Учениците представиха проект от спагети на нов вид арт-галерия – класическа фермова конструкция с болтови разглобяеми връзки. Наградата на Камарата на строителите в България взе отбор „Алфа“ от ПГСАГ – Бургас, за проекта за отворен купол на бъдеща обсерватория. Вторият отбор от Бургас – „Кольо Фичето“, получи наградите на Ha-Be България за идеята за модерен природо-научен музей, в който с холограми ще се проектират изчезнали животински видове. „Боляри“ от Велико Търново ще почива уикенд в първия български морски курорт „Св. Св. Константин и Елена“, след като получи наградата си от изпълнителния директор на холдинга. Призът на Община Варна отиде при тима „Арт 2020“ от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ във Варна, заимствал идеята за своя купол от катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция.

При студентите на първо място се класира „Космос инженеринг“ – отбор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ в състав Георги Димитров, Андреян Маслинков и Константина Спасова. Съоръжението им безпроблемно понесе тежест от 13 кг. Отборът стана и любимец на публиката, а наградата, осигурена от строителна компания „Полийорд“ връчи проф. д-р Петър Христов – ректор на ВСУ „Черноризец Храбър“.

Студентите от Харковския национален университет по градско стопанство „А. М. Бекетов“ взеха наградата на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за Hi-Tech-мостът, символ на приятелството между Харковския и Варненския свободен университет. Камарата на строителите в България награди отбора „Младите инженери“ – мостът им също понесе натоварване от 13 кг. Община Варна отличи отборът „Древен и вечен“, чийто мост бе вдъхновен от майсторството на уста Кольо Фичето. Съоръжението рухна под тежест от 8 кг.

Наградени бяха и фотожурналистите, участвали в конкурса за най-атрактивна фотография през миналата година. Това са Петър Павлов от медийния център на ВСУ „Черноризец Храбър“, Пламен Гутинов от медийна група „Черно Море“ и алумни-студентът на Варненския свободен университет Христо Русев, чиято фотография наскоро влезе в 100-те най-добри снимки на CNN. Фотосите са включени в благотворителен календар за 2020 г., а средствата от продажбата му ще бъдат предназначени за стипендия за обучение в специалностите на катедра „Строителство на сгради и съоръжения” на учениците от отбора-победител в състезанието. Петър Павлов дари своята награда за инициативата.

Партньори са община Варна, Камарата на строителите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и много строителни компании от Варна и региона. Тази година събитието е подкрепено от „Св. Св. Константин и Елена холдинг“ и представители на бизнеса.

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

332-ма здравни професионалисти от факултета по обществено здравеопазване и 200 от Медицински колеж – Варна, се дипломираха на тържествена церемония в Двореца на културата и спорта. Официалното събитие се състоя на 16. 11. 2019 г. пред очите на близките и приятелите на завършващите в препълнената зала.

Под звуците на студентския химн в залата бе посрещнато академичното ръководство на университета заедно с членовете на академичния състав, които за първи път също бяха част от тържествената процесия на промоцията.

Дипломантите от специалности „Медицинска сестра“ и „Акушерка“  се заклеха в морала на древните лечители, повтаряйки клетвата за посвещаване в професията след ръководителят на катедра „Здравни грижи“ проф. Силвия Борисова и абсолвентките Нона Тасева от специалност „Медицинска сестра“ и Ралица Николова от специалност „Акушерка“.
3-ма от абсолвентите от специалност „Медицинска сестра“ получиха парични награди от изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ проф. д-р Валентин Игнатов.

86 са отличниците от двете звена на университета, чиито дипломи връчи лично ректорът на университета проф. д-р Красимир Иванов. Той се обърна към всички завършващи с думите:

„От днес вие ще поемете своя път в професиите, които сте избрали. От вашите умения, усилия и професионализъм ще зависи качеството на грижите за пациентите, развитието на организациите и институциите в здравната ни система,  бъдещето на здравеопазването като цяло!  Нека моралът и етиката да бъдат водещи във всяко ваше действие и мисъл. “

Приветствие към дипломантите поднесе и зам.-председателя на Народното събрание на Република България д-р Нигяр Джафер, която е възпитаник на МУ – Варна.

Към медицинското съсловие в България се присъединиха още дипломанти от специалностите: „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Здравен мениджмънт“, „Управление на здравните грижи“, „Фармацевтичен мениджмънт“, „Рехабилитация, морелечение, уелнес и СПА“, „Опазване и контрол на общественото здраве“, „Оптометрист“, ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“ и  „Инспектор обществено здраве“, „Медицински козметик“, „Медицински оптик“, „Зъботехник“, „Помощник-фармацевт“, „Рехабилитатор“, „Медицински лаборант“ и „Рентгенов лаборант“, ОКС “Професионален бакалавър“. Техните дипломи бяха връчени от декана на Факултета по обществено здравеопазване доц. д-р Клара Докова и директора на Медицински колеж проф. д-р Димитричка Близнакова.

Красимира Димитрова и Виктория Живкова от специалност „Здравен мениджмънт“ , Цветелина Михова от специалност „Оптометрист“, Десислава Йовчева от специалност „Рентгенов лаборант“ и Яница Ташева от специалност „Рехабилитатор“ получиха плакети „Отличник на Випуск 2019“, а всички отличници от ОКС „Бакалавър“ и „Професионален бакалавър“ получиха парични награди от ректора.

Парични награди от кмета на Варна бяха предоставени за четирима от отличниците, а изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Марина“ проф. д-р Валентин Игнатов награди 3 медицински сестри с парични награди.
Университетска болница „Св. Марина“ – Варна, Специализираната акушеро-гинекологична болница  „Проф. д-р  Димитър Стаматов“, Очна болница- Варна, Майчин дом – Варна, и клиника „Дентапрайм“ осигуриха свободни работни места за голяма част от завършващите абсолвенти.

Председателят на Студентски съвет Божидар Касабов връчи почетни плакети и грамоти за активна студентска дейност през годините на обучение и високи заслуги в изграждането и развитието на съвременния облик на Студентски съвет в МУ – Варна, на Ивелина Борисова и Ванина Керанова от специалност „Здравен мениджмънт“ и Мартин Кръстев от специалност „Рехабилитатор“.

Почетни грамоти бяха връчени и на Преслава Славова от специалност „Медицинска сестра“, Николай Колев от специалност „Помощник-фармацевт“ и Красен Бойчев от специалност „Медицински оптик“ за активна дейност в отбелязващия 5-ата си годишнина Студентски танцов състав „Диана“. Наградите връчи ръководителят на учебен сектор „Спорт“ Жулиета Виденова.

Музикални поздрави към завършващите студенти бяха изпълненията на солистите на Варненската опера Даниела Димова и Пламен Димитров, както танцьорите от СТС „Диана“ при МУ – Варна.

Черно море

Родният първенец по плажен футбол МФК Спартак продължава да държи 23-то място в клубната ранглиста на Европа – постижение, което си струва да бъде отбелязано. Тимът от морската столица изпраща поредния си изключителен сезон, в който за втора поредна година прескочи групите в най-силния турнир – Шампионската лига, класирайки се сред топ отборите на континента. Играчите на Спартак се нареждат до грандовете в спорта, а след тях в ранглистата има имена като ЦСКА (Москва), Бенфика и Лацио, както и шампиони на страни с изключително развит футбол като Англия, Чехия, Хонландия, Франция, Белгия, Гърция и Румъния. 

Припомняме, че МФК Спартак спечели за четвърта поредна година титлата на страната след безапелационна серия от победи във всички срещи от шампионата – 7 в редовния сезон и 3 в Суперфиналите с впечатляващата голова разлика 94-20. Успехът и точките в ранглистата почти сигурно гарантират на тима място във втората по сила урна при жребия за Шампионската лига през следващата година. Старши треньор на тима е националният селекционер Симеон Христов, който изведе България до трети последователен финал в ЕВРО лигата.