В първото ноемврийско издание на „На спортна вълна“ ще ви запозная с една от най-интересните личности, с която рубриката ме срещна. Състезателят на варненския плувен спортен клуб „Астери“ Георги Цурев е роден в Благоевград. Открит е за футбола от местната легенда Ивайло Андонов, който е част от златната селекция на Димитър Пенев за СП САЩ’ 94. Въпреки това Георги предпочита плуването. Заминава за Германия, заедно с майка си и брат си, в търсене на по-добри възможности за реализация в спорта. Но се връща… И избира не родния Благоевград, а Варна. Защото спортен клуб „Астери“ го среща с треньора Динко Юкич, на когото Георги се доверява изцяло, а така е  и до днес…

– Георги, през тази година спечели 79-ото издание на плувния маратон „Галата – Варна“, който е емблематично състезание не само за региона, а и за цялата страна, тъй като е най-старата плувна надпревара у нас. Какво беше чувството?

– Състезавах се за първа година, за мен беше нещо ново, още повече че плувам предимно в басейн. Смятах, че имам шанс да спечеля, въпреки че нямах опит, тъй като нашите тренировки са насочени към издръжливостта, и бях сигурен, че нивото ми е достатъчно добро, за да мога да се сравнявам с другите, които имат повече опит в маратоните. Придържах се към тактиката да си пазя повече силите за накрая и да не се отделям от основната група, а в последните метри да спринтирам. Така и стана… Това лято плувах на три маратона, харесва ми, по-различно е, отколкото в басейна. В морето може да се случи всичко и това е най-интересното, но въпреки това аз предпочитам да плувам в  басейна.

–  Смяташ ли догодина да се включиш в юбилейното издание на маратона „Галата – Варна“, след като вече го спечели…

– Да, разбира се. Стига да съм жив и здрав. Състезанието много ми хареса, интересно е за мен. Стига да съм във Варна, винаги бих участвал с удоволствие.

– Освен варненския спечели и бургаския маратон тази година…

– Да, а също така спечелих и маратона в Бяла, който беше преди „Галата – Варна“. Това беше първата ми победа на подобен тип състезание в открити води и се оказа своеобразна загрявка за мен преди „Галата – Варна“. В Бургас маратонът също беше доста оспорван, там поделихме първото място с още едно момче.

Снимка ПЕТКО МОМЧИЛОВ

– След успеха на „Галата – Варна“ заедно с твоята съотборничка Василики Кадоглу плувахте и на маратона в побратимения на Варна град Дордрехт. Разкажи повече за това участие, което имаше и благотворителен характер?

– Беше много хубаво, много добре ни посрещнаха. Чакаха ни още на летището, за да ни откарат в Дордрехт, срещнахме се с кмета на града, както и с олимпийския шампион на 10 км в Пекин, холандеца Мартен ван дер Вейден.

През втория ден ни показаха най-важните забележителности на Дордрехт. Цялостната организация на маратона беше много добра. Плувахме в каналите на града и беше много интересно. За първи път плувам в подобни условия. Дистанцията не беше много дълга, но като цяло не ни беше лесно, тъй като трябваше да плуваме срещу течението.

– Какви забележителности видяхте в Дордрехт, какво ви впечатли?

– На първо място ме впечатли поведението на хората, въпреки че сме чужденци, те ни приветстваха много топло, приеха ни като част от тях. Посетихме местната църква, трябваше да изкачим около 600-700 стъпала, за да стигнем на върха, откъдето се разкри невероятна гледка към три реки, които се вливат една в друга. Опитахме различни местни специалитети. Много от хората, които срещнахме там, казаха, че често идват във Варна и много им харесва. В Дордрехт водят по-спокоен живот, дори вечер оставят прозорците отворени, вижда се от улицата как живеят вътре в домовете си, но те нямат притеснения от това.

– Освен Дордрехт кои са другите интересни места по света, на които те отведе плуването, и какво ти хареса там?

– Аз живях в Германия от 2013 до 2016 г., там съм обиколил доста градове за състезания. Миналата година ходих във Финландия на Европейско първенство за юноши, Хелзинки много ми хареса, запознах се с много хора, дадох си сметка каква е конкуренцията в моята възраст. Преди това съм ходил на състезания в Сърбия, Македония, Гърция, Испания, в Хърватия също, понеже треньорът ми е от там.

– А кога започна с плуването?

– Аз съм от Благоевград, започнах да тренирам плуване през 2008-2009 г., бил съм 7-8-годишен. Да си призная, в началото не исках изобщо, но повечето ми приятели се бяха записали и аз си казах – защо да не отида и аз да видя как е. Започнах, бях много активен, не ме свърташе на едно място, но по някакъв начин успях да се успокоя във водата, имах време да размисля над доста неща. По същото време тренирах футбол, което беше най-важно за мен тогава, ходех също на актьорско майсторство, на рисуване, на баскетбол…  На първото си състезание по плуване четири пъти се наредих на второ място и понеже мразя да губя, това ме мотивира да продължа. Казах си, че ще тренирам много сериозно до следващото състезание, ако трябва ще спра с футбола, въпреки че имах покана от елитен клуб от Благоевград по онова време. Прецених, че плуването е за мен, защото е индивидуален спорт, при колективния, ако отборът загуби, отговорността е обща, а ако загубя в басейна, знам, че сам съм си виновен. През 2013 г. получих покана от германски клуб да тренирам там и решихме да отидем с майка ми и брат ми.  Бях постигнал много силно време за моята възраст тогава, което явно ги е впечатлило, и понеже майка ми е била студентка в Германия, има и доста близки оттогава, решихме да се преместим. В началото ми беше тежко, трябваше да науча немски, но с времето свикнах. Няколко години по-късно обаче имах проблеми с раменете, почти една година бях спрял да тренирам плуване, бях загубил мотивация. През лятото на 2016-а дойдох до Варна, за да се видя с Василики Кадоглу, защото сме близки приятели, и така се запознах с треньора Динко Юкич. Благодарение на него не спрях да тренирам плуване и така до ден днешен. Той ме мотивира, заради него реших да се преместя във Варна. Успехите, които е постигнал, са значими – има четвърто място на олимпийски игри, европейски и световен шампион е и мисля, че той е най-добрият треньор в България. Научи ме на неща, които никой друг не ми беше показал преди това. Видях доста голяма разлика в плуването си след това, подобрих си времената още на следващото състезание, на което се явих. Най-трудно ми беше да убедя майка ми, че трябва да се върна в България. Тогава бях на 15 години и за нея не беше лесно да ме пусне да живея сам във Варна, а те с брат ми да останат в Германия. Когато видя, че това да съм в България ме прави щастлив, се съгласи.

– Какви качества разви у теб плуването?

– Кара ме да бъда по-спокоен, да размислям повече над нещата. Когато започнах да тренирам, бях много палав, никой не можеше да се справи с мен, но първата ми треньорка Валентина Атанасова в „Пирин“ успя да ме научи на дисциплина. Тогава се промених и пораснах.

– Кое е най-важното, което научи от треньорите си през годините?

– Взаимоотношенията с тях ме научиха на респект и уважение. От всеки треньор съм „взел“ различни неща. Настоящият ми треньор Динко се опитва да ми покаже как трябва да живея правилно, да бъда по-позитивен, да не обръщам внимание на негативните неща. Аз живях с него две години, след като се преместих във Варна. След като се завърнах от Германия, си позволявах да ям различни неща, които са вредни. В началото ми беше трудно да се справя с това, но благодарение на неговата настоятелност постепенно свикнах. Сега вече съм самостоятелен, но ако не бях живял с треньора ми в началото, може би всичко щеше да е много различно за мен.

Снимка ПЕТКО МОМЧИЛОВ

– Смяташ ли, че щеше да бъдеш човекът, който си в момента, без плуването?

– Не мисля… В момента не мога да си представя живота си без плуването, не знам как ще ми протича ежедневието, ако не са тренировките и състезанията. Когато се запиша в университет, вече ще се опитам да се фокусирам върху следването, защото все пак спортът е до време, а искам да постигна нещо в живота си и след това.

– Лесно ли се научи да плуваш, изпитваше ли страх в началото?

– Не, изобщо. Баща ми ми беше показал как да се задържам над водата, но не мога да кажа, че съм можел да плувам, преди да започна да тренирам. Още първия път, когато отидох на басейна, видяха, че не съм за малкия и решиха да ме преместят на големия, тъй като не изпитвах никакъв страх от водата. Беше ми забавно, често излизах и скачах във водата, много ми се караха за това, често ме наказваха, защото не мислех за последствията от постъпките си, но постепенно се научих на дисциплина. За момента плуването е моят начин на живот и това ме прави щастлив.

– С какво смяташ, че превъзхождаш конкурентите си?

– Не бих казал, че ги превъзхождам. Смятам, че това, което ме държи е умението да бъда позитивен, дори когато не показвам толкова добри резултати. Знам, че трябва да имам доверие в плановете, които треньорът ми прави. Това според мен е най-важното. Ако не се довериш на треньора си, тогава не мисля, че може да се върви напред. Психиката също е много важна за успеха.

– Как успяваш да се концентрираш на старта, мислиш ли за това как твоите конкуренти ще се представят или се фокусираш върху твоето плуване?

– Зависи какво е състезанието. Ако е по-маловажно, тогава съм доста по-спокоен. Всеки път обаче се фокусирам върху това, което треньорът ми каже и целта ми е да победя. Винаги скачам с настройката да победя, а каквото е писано се случва.
 

– В кой от стиловете се чувстваш най-уверен?

– 200 мера гръб и 100 метра свободен стил. Като по-малък плувах доста повече дисциплини, но в последствие реших да се фокусирам върху тези, които са ми най-силни.

– Подобрил си доста рекорди в различните възрасти. Какво е чувството да си най-добрият?

– От 10- до 12-годишна възраст имах доста подобрени рекорди, сигурно над 40, и на всяко състезание скачах за рекорд. От днешната ми гледна точка обаче не мисля, че са нещо специално, особено ако ги сравня с най-добрите резултати в света. Затова рекордите не ме вълнуват, гледам да плувам на ниво, а каквото има да стане, ще стане. Вземам пример от треньора си, който ме учи, че ако искам да се сравнявам с най-добрите на световно ниво, е важно да не мисля изобщо за постиженията у нас.

– Кои са идолите ти в плуването?

– Разбира се, както всеки, който обича този спорт, и аз се впечатлявам от резултатите на Майкъл Фелпс. Още от малък му се възхищавам.

– А от футбол продължаваш ли да се интересуваш?

– О, да, аз съм голям фен на футбола. Подкрепям моя отбор „Левски“, дори пъпът ми е хвърлен на „Герена“ по инициатива на баща ми. От чуждестранните клубове съм фен на „Барселона“. Напоследък нямам толкова време да играя футбол, често тренирам двуразово на басейна, а и е опасно да не се контузя, но за щастие гледам често мачове на моите два любими отбора.

– Не съжаляваш ли понякога, че не си поел по този път, тъй като футболът е доста по-популярен спорт?

– Няма да крия, че съм се замислял за това. Като дете тренирах при Иво Андонов, който е участник на световното първенство в САЩ през 1994 г. Той ме забелязал в едно училище как играя, след това се свързал с баща ми, за да ме покани да отида на една от тренировките му. По-късно поех към плуването, въпреки че в този спорт няма толкова развитие, колкото във футбола. Не беше изключено да стана добър футболист, но не съжалявам, защото плуването ме свърза с много приятели.

– Каза, че от баща ти идва любовта ти към „Левски“. Той подкрепи ли решението ти да предпочетеш плуването пред футбола?

– Да, разбира се… В началото съжаляваше, няма как да е различно. Но когато започнах да постигам успехи, се радва за мен. Най-голяма подкрепа ми дава майка ми, тя никога не е преставала да бъде до мен. Баба ми и дядо ми също. Близките хора около мен са това, което ме държи.

– Смяташ ли, че ще успееш да намериш реализация в плуването?

– В бъдеще обмислям да замина за Америка, имам около година, за да взема решение. Мога и да почакам още една, докато постигна по-добри резултати, за да отида в по-добър университет. Надявам се и някой от моите съотборници да дойде с мен. Когато свикна на едно място, ми е доста трудно да се разделя с хората, но знам, че ако искам да постигна нещо в живота, понякога трябва да се лишавам от това, което обичам.

– В каква сфера ще продължиш образованието си?

– Все още не съм решил. Първо мислех за актьорско майсторство, но в момента съм се спрял на психологията, смятам, че би ми помогнала много в живота, след като завърша.

– Как успяваш в момента да съчетаваш учението и спорта?

– Аз съм 12 клас в Спортното училище „Георги Бенковски“. Ако не беше подкрепата на учителите там, не смятам, че бих се справил. Както ви казах, понякога тренирам двуразово на басейна, а като прибавим и сухата тренировка, се събират по три на ден. Справям се, защото съм на индивидуален учебен план. Не забравям, че трябва да завърша успешно образованието си, но основната цел пред мен сега са Олимпийските игри през 2020 г. Все още не съм се отказал и смятам, че ако остана позитивен, имам реални шансове да спечеля квота за участие. Концентрирал съм се върху 200 метра гръб, защото това ми е коронната дисциплина. Имам секунди, които трябва да сваля, и не е лесно. През юни следващата година мисля, че ще е последното състезание, на което може да се спечели квота за Олимпиадата.

– Кои са най-незабравимите емоции, които ти донесе плуването досега, най-ценните успехи, които си постигнал?

– Доста са… Може би първият ми рекорд на 50 метра гръб за възраст златна рибка при децата, тъй като този резултат не беше подобряван повече от 30 години. Незабравима ще остане емоцията, когато покрих норматив за европейското първенство за юноши миналата година на Балканиадата в Хелзинки, където станах вицешампион. Много се зарадвах и след това, когато слязох под две минути на 200 метра гръб, миналата година декември месец стана това. Всеки един старт носи емоция…

– Трудните моменти…

– Когато отидох в Германия, в началото се справях доста добре, постигах първи времена. След това обаче дойдоха моменти, в които не постигах нищо, резултатите ми бяха доста по-слаби. Тогава започнах да се колебая дали да продължа с плуването, или да се откажа. Все пак успях да се задържа, майка ми ми помогна много, продължава да ме подкрепя до ден днешен, за което й благодаря. По същото време дойдоха и проблемите с рамената, ходех всеки ден на физиотерапия, дори ми казаха, че има вероятност да не продължа с плуването, тогава ми мина през ума, защо пък да не се върна към футбола, не ме свърташе на едно място, трябваше да правя нещо. Започнах да тренирам в местния отбор и видяха, че имам талант, искаха да продължа, но аз им казах, че всъщност дойдох в Германия заради плуването и няма как да се откажа толкова лесно. След това дойдох във Варна и всичко постепенно се нареди. За втори път предпочетох плуването пред футбола.

– За какво мечтаеш оттук нататък?

– Мечтая да отида на Олимпийските игри, да спечеля златен медал. Да участвам на световни и европейски първенства. Аз съм си такъв, не се отказвам, дори в моментите, в които се усещам слаб, мотивацията, която нося в себе си, ме държи. Борбеността ми е заложена, наследил съм я от майка ми и от дядо ми, те и двамата са ме учили да не се предавам.

ПОЛИНА ПЕТРОВА
 

Още на тема плуване от рубриката „На спортна вълна“:

Калина Николаева: Плуването ме срещна с много приятели

Александър Николов: Първият винаги остава в историята

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище
 

Евродепутатът и посланик на библиотеките в Европейския парламент Емил Радев направи ново дарение от книги за Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” във Варна. Инициативата, която през годините се утвърди като традиция, е жест на подкрепа за обновяването на библиотечния фонд и израз на внимание към екипа на варненската библиотека по повод Деня на народните будители.   

„1 ноември съвпадна с предизборната кампания и предпочетох да не натоварваме празника с политическо звучене. Днес съм тук, за да засвидетелствам отново своето уважение към труда на съвременните будители, които работят в библиотеките”, коментира Емил Радев и пожела на екипа на РБ „Пенчо Славейков” сградата на библиотеката, която предстои да се реализира, да се превърне в нова емблема на града ни. „Работите с жар и устрем и заслужавате модерна среда, отговаряща на съвременните тенденции и развитието на технологиите”, допълни Радев.

„В лицето на Емил Радев библиотеките имат своя най-отговорен посланик в ЕП”, коментира на свой ред народният представител от Парламентарната група на ГЕРБ и дългогодишен директор на варненската библиотека Емилия Милкова. Тя информира, че тази година конкурсът за обновяване на библиотечните фондове, който обяви Министерството на културата, е с увеличено финансиране – 2 млн. лв. „Надяваме се, че в държавния бюджет за следващата година ще бъде заложена същата сума, а защо не и по-висока”, изтъкна Милкова. 

Директорът на РБ „Пенчо Славейков” Радка Калчева благодари за подкрепата на Емил Радев, който за седми път прави дарение от книги за библиотечния фонд във Варна. „Доказали сте във времето, че сте истински приятел на библиотеките”, посочи тя, приемайки подаръка от нови издания. Голяма част от дарените книги са нова художествена литература от съвременни български автори, които са сред най-търсените от читателите, стана ясно по време на срещата.

Екипът на библиотеката запозна евродепутата и народния представител със своята изложба, посветена на Деня на народните будители и на любопитни исторически факти за присъствието на българските писатели в българското училище.

Обсъдена бе идеята за провеждането на нов съвместен конкурс, насочен към младите таланти на Варна, като евродепутатът се ангажира да покани победителите в Брюксел, където да се запознаят отблизо с работата на Европейския парламент.

С близо 300 проби за биоразнообразието на дънната безгръбначна фауна (зообентоса) и с натрупани богати визуални впечатления приключи 18- дневната морска експедиция с научноизследователския кораб „Академик”. Задачата ни беше да извършим мониторинг на биоразнообразието на 97 станции, разположени на морското дъно в българския черноморски шелф, заяви за в. „Черно море” ръководителят на експедицията доц. д-р Валентина Тодорова, зам.- директор по научно-изследователската дейност на Института по океанология към БАН. Експедицията беше по  споразумение между МОСВ и ИО за извършване на  ежегодния мониторинг на морската околна среда, който се прави по двете рамкови директиви на ЕС – за водите и за морската стратегия.

доц. д-р Валентина Тодорова

Освен пробите от зообентоса направихме и

близо 100 измервания

за температурата, солеността, а също и за разтворения кислород в придънните води, който е задължителен показател за степента на еутрофикацията им. Тези изследвания са свързани, защото разтвореният кислород е важно условие за живота на дънната безгръбначна фауна, обясни доц. Тодорова, която е специалист по зообентос  в секция „Биология и екология на морето”.  Припомняме, че миналата година научният екип, на който тя е ръководител, стана носител на колективна награда „Варна” на общината. Тя им беше присъдена за научно постижение в проучването на състоянието на морската околна среда и подобряване на програмата за мониторинг, разработена съгласно рамкова директива за морска стратегия.

Що се отнася до богатите ни визуални впечатления, най- интересното е, че на 68 метра дълбочина открихме банки на жива черна мида, каза доц. Тодорова. Те са много ценни като ядро на морското биоразнообразие и местообитание на редица други организми, включително на ценни видове риба като калкана. Освен това осъществяват биофилтрация и така усвояват фитопланктон и неразтворени органични вещества, които се преобразуват в биомаса на мидите, а те, от своя страна, служат за храна на рибите. С други думи, черните миди, от една страна, пречистват водите, а, от друга,  са важно звено в хранителната верига на дънните риби.

Друга любопитна находка

установихме долу край Резово, пред устието на Велека, най-чистата наша река, на 52 метра дълбочина на морското дъно, което там е черупчесто. Това бяха колонии на асцидии, които са нисши хордови животни и са индикатори за чисти води. Същевременно обаче там и пред Силистар видяхме много черупки на мъртви черни миди. Смятам, че на това място с най-чисти води на тази дълбочина мидените банки са унищожени от инвазията на хищния охлюв рапана (Rapana venosa) – пришълец от Жълто и Японско море в Черно море. Както е известно, това е станало през 40-те години на миналия век, когато най-вероятно са дошли прилепени върху корпусите на кораби. След като унищожават мидените банки, рапаните също изпитват висока смъртност от недостиг на храна (редом с черупките на мъртви миди там има и много на рапани). Равновесието обаче не е възстановено. 

По време на експедицията наблюдавахме единствения вид

черноморска змиевидна морска звезда,

също много интересно като находка. Установихме я на по-голяма дълбочина; тя се среща под 40 метра, където винаги е студено с температура около 8 градуса.

Много важно местообитание, което открихме, беше на  малката виолетова на цвят мида  фазеолина, но, за съжаление, от нея имаше само празни черупки ( останали са единични живи екземпляри, и то на отделни места). А в нашия северен шелф е имало огромни популации на фазеолина, за което свидетелства образувалият се дебел слой от техни черупки. Каква е причината за нейното изчезване? Допускам, че е свързано с еутрофикацията, чийто пик е бил през 70-те и 80-те години на миналия век, която е довела до влошаване на кислородните условия на по-голяма дълбочина в шелфа  (местообитанията на фазеолината са под 50-60 метра). Вероятно тогава е настъпила масовата смърт на фазеолината. Защото има научни публикации от средата на ХХ век, в които се посочва, че тази мида е имала обилна популация в българския шелф, а въпросният пик на еутрофикацията е станал точно след това в резултат на т. нар. зелена революция в селското стопанство с масово използване на изкуствените торове.

Да не забравяме, че Черно море е

една от най-уязвимите екосистеми

на планетата и се нуждае от особено предпазлива човешка намеса. А географското му положение на вътрешноконтинентално море е предпоставка за висок антропогенен натиск.

Сега предстоят месеци работа по лабораторна обработка на взетите проби, на анализи и оценка на събраните данни. За какво ще послужат резултатите? Първо, през следващата година да направим оценка на състоянието на морското дъно и неговото биоразнообразие по изискванията на рамковата директива за морска стратегия. Тъй като сме страна по тази директива като член на ЕС, ние сме задължени да поддържаме добро състояние на околната среда  в морските води. От направените анализи ще установим дали са влошени екологичните показатели и във връзка с кои видове човешки натиск са довели до това тяхно състояние. Това е смисълът на нашата работа – да предоставяме обективна информация за състоянието и причините морето да е такова, за да могат да се вземат обосновани и ефективни управленски решения по отношение на човешките дейности, които му въздействат и влошават неговото състояние, подчерта доц. Тодорова.

Има и друго, за което ще използваме получените резултати, каза още тя. Нашият институт за трети пореден път ще бъде партньор в програмата на ЕК за

картиране на дъното на европейските морета,

включително на дълбочината, релефа, дънните субстрати и физическите местообитания. Това се отнася и за Черно море, като освен за България и Румъния, като членки на общността, се събират данни и за всички останали черноморски държави. Така че новите данни, които набрахме по време на нашата експедиция, ще послужат за подобряване на вече съществуващите карти по този общоевропейски проект.

Доц. Тодорова не се ангажира с отговор на въпроса дали от първоначалните си впечатления може да направи някои изводи за екологичното състояние на морето ни. Много били показателите, по които то се оценява. По някои от тях, като биогените, имало подобрение в предходните години, по други, като рибните ресурси, се поддържало състояние на преулов за повечето от видовете. По трети, като подводен шум и морски отпадъци, пък нямало цялостни оценки, защото мониторингът не бил финансиран в неговата пълнота, за да обхване всичките задължителни 11 качествени показателя на морската директива. Пък и обобщената оценка била дело на големи екипи, които я правели по много индикатори, и не можело един учен самостоятелно да отсъди.

Засега можела единствено да сподели, че има признаци за недобро състояние,  като райони с мъртви популации на различни видове миди – черна мида и фазеолина. Същевременно обаче имало и запазени находища на живи черни миди, като надеждата е в това, че при намаляване интензивността на натиска от човешки дейности може да се очаква тяхното възстановяване. А те са много важни като среда за размножаване, изхранване на други видове, включително и на стопански ценни риби като калкана.

Положително е и това, че макар и да са недостатъчни за пълното финансиране на всички необходими дейности, вече трета поредна година се осигуряват национални средства (тоест, заделени от държавния бюджет) за осъществяване на морския мониторинг по рамковата директива за морска стратегия. Особено важно е регулярно това да продължи и се увеличи през следващите години, за да изпълняваме изцяло националните си ангажименти, допълни доц. Тодорова.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още:   

На пазар в центъра на Варна.

След Освобождението във все още доминираната от турското и гръцкото население Варна започват да се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония. Те пристигат в морския град с каруците, повели след себе си я крава, я бивол, я някоя и друга овца или коза. От дворовете в Ени махале, т. е., българската махала, често се чувало и квичене на прасета, а сутрин целият град се огласял от кукуригането на петли.

Така с увеличението на населението на града бързо нараснало и числото на домашните животни, много от които се отглеждали буквално на улицата. Съвсем нормална част от ежедневието било да се разминеш с крава, бивол или прасе, дори и в най-значимите обществени места на града –  Балък-пазар, Мусалата или на Ченгене-пазар.

Гражданите започнали сериозно да негодуват от това положение и да се жалват до всички институции, както личи от дописка, публикувана във вестник „Свободен гражданин“, бр. 34 от 19 март 1897 г.: „Кравите, биволите и т.н., като си правят всекидневната променада (разходка – б.а.) из Мусалата и главните улици, оставят сума нечистотии, вредителни за здравето на гражданите. На това зло не могат да помогнат и метачите. Освен това държането на добитъците в центъра на града и в тесни дворове развалят въздуха и способствуват за развитието на разни епидемически болести….

Животните, независимо от друго, плашат из улиците и малките деца, които ходят на училище. Тази азиатска дивотия никъде в света вече не съществува, освен у нас.“

В бр. 32 от 3 март 1897 г. на същия вестник се изтъква и друг проблем, свързан със свободното отглеждане на животни в града: „Крави, коне и магарета ходят свободно и законно из къщите на гражданите ден и нощ, развалят им градините, изяждат им праза, зелето и другите запазени зеленчуци…

Освен това дръвчетата из главната улица и видни места, едвам израсли на няколко години, са повредени или в стеблото или в листата (короната) от тия животни…“

Справката е публикувана на 28.І.1890 г. в бр. 4 на „Варненски общински вестник“.

Пръв, още същата година, взема (макар и частично) мерки кметът Жеко Жеков

На 17 октомври 1897 г. той издава заповед, с която забранява отглеждането на овце в дворовете. „Приказът“ е публикуван в бр. 36 от 20 октомври 1897 г. на „Варненски общински вестник“: „Констатирано е че некои Варненски жители държат овци в дворовете си. Понеже с държанието на овци в дворищата, освен че се произвеждат разни нечистотии миризми, но безпокоят се и жителите на съседните домове, на основание чл. 88, т. 23 от „3акона за градските общини“ постанових:

1) Забранявам държанието овци в дворовете на града.

2) Нарушителите на настоящии ми приказ ще се наказват с глоба по чл. 96 от „3акона за градските общини“.“

На 13 май 1902 г. Руси Матеев издава историческата Заповед № 141, която има за цел да прекрати свободните разходки на животни по улиците на Варна. В документа, публикуван в бр. 14 от 1 юни с.г. на „Варненски общински вестник“, е записано: „Подписании Кмет на гр. Варна, като взех пред вид, че от пущането на свобода на разни добитъци из и извън града, се правят много пакости на градини и частни домове, както и на посадените градски фиданки, тъй щото не люлее да се постигне целта и напразно отиват грижите, както на гражданите, така и на само го общинско управление, за упазвание посадените по улиците и отвън на оградите фиданки. Като имам предвид… че запрещението за пущание свободно без никакъв надзор на добитъци е наумявано неколко пъти, то въз основание т. т. 18 и 21 на член 88 от закона за градските общини, заповядвам:

I. Задължавам всеки притежател на какъвто и да е добитък, когато се изкарва на паша или докарва от паша, да бива придружаван непременно от човек и то тъкмо от домът до определеното за събиране на чардата место на край града и от там обратно за домът;

II. Под никакъв предлог нема да се взимат във внимание никакви извинения за неизпълнение ст. I от настоящата заповед;

III. Добитъци, които се намерят свободни из града или на поляната към лозята, било по всички шосета и пътища около града, по които има посадени фиданки, ще се задържат като добитъци „гова“, а стопаните им ще бъдат глобявани съгласно чл. 72 от закона за градските общини с глоба от 1 до 50 лева и ако добитъкът е причинил некаква вреда, то по надлежнии ред и съставен акт, ще се изисква и загубата.

IV. Грижата по надзора за точното изпълнение на тая заповед, възлагам на общинските санитарни пристави и пазачите на фиданките.“

С развитието на града и околностите му като курортно място се предприемат и мерки за осигуряване на съответните комфорт и чист въздух за пристигащите от близо и далеч гости. През 1909 г. са закрити краварниците на окръжното стопанство „Св. Константин“. Животните са раздадени на скотовъдци и земеделци срещу условието първото теле (здраво и добре угоено, двегодишно животно) да бъде върнато обратно.

Разбира се, съвсем не било лесно, дори и с налагането на глоби, да бъдат принудени новоизпечените „гражданя“ да се съобразяват със съседите си и да спазват заповедите и наредбите, свързани с отглеждането на домашните животни.

През 1910 г. кметът Иван Церов започва истинска битка срещу тази напаст

С публикуваната във „Варненски общински вестник“ Заповед № 334 от 3 май 1910 г. Церов се опитва за пореден път да въведе правила и да ограничи безразборното отглеждане на селскостопански животни в града: „Забелязал съм, че повечето от гражданите, стопани на добитъка, като коне, крави, телета, овци, свини и пр. ги оставят свободно и без всякакъв контрол да ходят низ улиците на града и околностите, с което причиняват повреди на частната и общинска собственост, пред вид на това и въз основа на чл. 64 от закона за градските общини, Заповедвам:

1) строго се забранява безконтролното пущане на добитък низ улиците на града;

2) задължавам стопаните на добитък да го придружават всекога при изкарването му на паша до предаванието му на пастиря;

3) заловеният добитък из улиците и праздните места на града, непридружен от стопанина му ще се откарва в общинския капан, дето при поискването му ще бъдат глобявани стопаните от 1 до 5 лева, вън от определената такса за храна, съгласно решение № 189/908 год.

Изпълнението на настоящата заповед възлагам на всички административни, полицейски власти и общински органи.“

На 26 юни същата година във вестника излиза и допълнение към заповедта, което регламентира и движението на животните в околностите на Варна. В новия административен акт на Иван Церов се казва: „Строго се забранява на гражданите да пускат добитъка си на паша без пазач покрай шосетата, особено край града, понеже причиняват повреди на тия последните. Нарушителите на тая заповед ще се наказват с глоба от 1 до 50 лева съгласно чл. 72 от същия закон, решение № 189/908 година. Изпълнението на настоящата заповед възлагам на всички административни, полицейски, горски власти и общински органи“.

Товарене на параход на пристанището във Варна през 1933 г. Железопътните вагони с животни са в близост до кораба. Фотографът е уловил момента на вдигане на добитъка с кран на борда на парахода.

През следващите няколко години изобретателните стопани на преживни животни в града намират ново място, на което да пускат свободно животните си – новия гробищен парк.

Жалбите и протестите на гражданите принуждават общинските власти да вземат необходимите мерки

и през 1914 г. кметът Александър Василев забранява подобни своеволия. Ето какво гласи публикуваната на 10 май с.г. във „Варненски общински вестник“ Заповед №250:

„В оградата на новите гробища общината е запазила доста големо пространство за косение на сено. Въпреки това обаче, некои граждани съседни на гробищата са пущали нощно време тайно добитъка и овцете си да пасат и с това нанасят вреди на общината. По повод на това, заповедвам: Строго се забранява пущането на какъвто и да било добитък да пасе в оградата на новите гробища. Предупреждавам, че провинилите се ще се глобяват с най-тежки глоби, а хванатия добитък ще се запира в градския капан след което ще се събират вреди и загуби. Изпълнението на настоящата ми заповед възлагам на техническия надзирател при гробищата и на полските пазачи от тази местности“.

Глобите ставали все по-високи, а хигиенните изисквания все по-големи. През 1922 г. за неизмита и почистена кочина санитарните власти издавали веднага акт до 500 лева.

Днес според Наредбата за обществения ред на община Варна отглеждането на селскостопански животни и птици в морската столица е забранено и се санкционира с глобата от 50 до 500 лв. Забраната се отнася и за обитателите на къщи в града. Въпреки наредбата все още има случаи на новоизлюпени граждани, на които (за ужас на съседите) им е трудно да се разделят с „домашните си любимци“. За щастие на варненци днес тези случаи са изолирани и при сигнал нерегламентираните кокошарници и свинарници бързо се премахват.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Именуване на градските улици във Варна

Морските състезания

По окръжните избори във Варна

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите