От началото на новия сезон в хандбалната  А група Чавдар Чернев застана начело на варненския „Локомотив“. Юношата на клуба, който до миналата година беше част от състава на „железничарите“, без колебание приема предложението да поеме любимия си клуб вече като треньор. За любовта към спорта и за задължението да продължи серията от над 70 мача без загуба на „Локомотив“ у нас, подета от предишния треньор Никола Карастоянов, разговаряме с Чавдар Чернев…

– Чавдар, отскоро си старши треньор на ХК „Локомотив“ (Варна). Как се стигна до това решение?

– Решението беше взето много лесно. Отдавна исках да се занимавам с треньорска дейност и след като Никола Карастоянов се отказа от поста старши треньор на отбора, бях поканен от ръководството и реших да застана начело. Изобщо не съм се колебал дали да поема любимия си клуб.

– Защо изобщо реши да се посветиш на треньорската дейност?

– Аз съм завършил НСА с треньорски профил. Още като студент съм си мислел, че един ден ще се занимавам с треньорство. Нямаше как да пропусна първата възможност, която ми се отдаде – да застана начело на „Локомотив“, още повече че съм възпитаник на този клуб, и така нещата се подредиха от само себе си.

– Как те приемат вече като треньор играчите в тима, предвид, че доскоро беше техен съотборник?

– Ако кажа, че не съм имал притеснения в тази посока, ще излъжа, но за мое щастие, както са ме приемали с уважение като техен съотборник, сега го правят и в новата ми роля – като техен треньор. Изпълняват всичко, което им кажа, слушаме се взаимно и си помагаме.

– Това ли е всъщност тайната за успеха в един колективен спорт като хандбала – добрият колектив, и каква е ролята на треньора за изграждането му?

– Пътят към успеха според мен е съвкупност от много неща, но добрият колектив е отлична основа за това един отбор да върви напред и да се развива. Ролята на треньора е много важна, разбира се. Той трябва да обединява отбора, да премахва камъчетата, макар и малки, които неминуемо застават на пътя на тима, и няма как да е иначе, когато се работи с много състезатели, както е в колективния спорт. Но отново ще повторя, че когато има добра химия между треньор и играчи, всичко се нарежда.

– Трябва ли треньорът да бъде и добър психолог?

– Абсолютно! За един треньор е важно да съумее да говори с момчетата в отбора, да напипва техните проблеми, за да ги решават заедно, и съответно да споделя техните щастливи моменти.

– Какви са амбициите ти начело на ХК „Локомотив“ през този сезон?

– Отборът вече е с изграден шампионски манталитет. Три години подред сме шампиони на страната и носители на Купата на България, нямаме загуба у нас, така че амбициите продължават да бъдат в тази посока. Вярвам, че ще успеем. За съжаление, нямаме финансовите възможности, за да се реализираме и в евротурнирите, но се надявам, че един ден и това ще се случи.

 – Участието в националния отбор е добър стимул за част от момчетата, тъй като така поне могат да играят в международни мачове…

– Основата на националния отбор е от ХК „Локомотив“. За първи път от 2010 г. насам играхме европейска квалификация и това няма как да не ни мотивира за добро представяне и занапред.

– Ти самият беше част от отбора. Какво е чувството да представяш България в такива важни международни форуми?

– За един състезател няма нищо по-хубаво и по-отговорно. Аз съм носил националната фланелка много пъти през годините, още от дете, минал съм през всички юношески национални гарнитури, бил съм и капитан на юношеския национален отбор. На последната европейска квалификация, в която участвахме през 2010 г., също бях част от отбора. Няма по-хубаво от това да бъдеш национал на собствената си страна.

– Как гледат на България в тези международни състезания?

– За съжаление, в последните години поизгубихме позиции. Не мога да кажа, че се гледа с лошо око, но вече не сме част от хандбалната европейска карта. Надявам се лека полека да започнем да възстановяваме позициите, които имахме.

– Какви са причините да се случи това, предимно финансови ли?

– Да, колкото и тривиално да звучи… Но и не е само това… Липсват специалисти, които да работят, липсват комфортни зали, в които да се подготвят отборите, става все по-трудно… Още от ранна възраст децата се ориентират към други спортове, тъй като хандбалът не е толкова популярен, може би защото не е толкова добре платен в България. Затова и децата предпочитат да тренират футбол, волейбол, баскетбол… Съвкупността от тези фактори води до настоящото състояние на хандбала у нас.

– Работи ли се за популяризирането му в училищата, в недалечното минало хандбалът беше сред спортовете, които се изучаваха в часовете по физическо възпитание…

– Имам доста познати, които работят като учители, и знам, че в последните година-две се води програма за възраждане на хандбала като спорт в училище. Това наистина беше занемарено в последните години. Самият аз съм тръгнал към този спорт от училищни първенства. Бях забелязан от треньори, които ме поканиха да играя хандбал. Така започна моят път и затова смятам, че е важно. Възраждането на хандбала в училище ще е един от начините за възраждане на спорта у нас като цяло. Хандбалът в Европа е на второ място по популярност след футбола. На Олимпийските игри в Рио де Жанейро хандбалният финал беше най-гледан след футболния. Надявам се и в България нашият спорт скоро да бъде популяризиран и развит, повече деца да се запалят, за да достигнем до високо европейско ниво.

– Тази мечта ли ти дава сили да не се отказваш?

– Това е едно от нещата. Аз се влюбих в хандбала от малък и занапред ще остана тясно свързан с играта, няма как да е различно.

– С какво те привлече хандбалът, защо го предпочете като дете?

– Преди да започна да играя хандбал, аз тренирах футбол като повечето деца… Учителят ми по физическо г-н Зандов ме покани в училищния отбор по хандбал. В същата зала, в която и сега ХК „Локомотив“ играе домакинските си мачове – зала „Владислав“, тогава имаше училищно първенство, на което се представих много силно и бях избран за най-добър играч в турнира. Тогава ме забеляза треньорът на юношите на ХК „Локомотив“ (Варна), покойният вече Евгени Китанчев, и ме покани в отбора. Това ме зареди с много емоции и енергия за бъдещи успехи. С всеки изминал ден се влюбвах все повече в хандбала и така до днес…

– Разкажи малко повече за кариерата си като състезател?

– След като започнах да играя като дете в „Локомотив“, преминах през всички юношески формации, влязох и в мъжкия отбор. След като завърших средното си образование, станах студент в НСА и заиграх за отбора на Националната спортна академия. След това преминах в „Пирин“ (Гоце Делчев), по-късно се върнах отново във Варна, в „Локомотив“. Бил съм състезател също на „Спартак“ (Варна), на Шумен, на „Добруджа“, на „Фрегата“ (Бургас), за да се завърна отново в „Локомотив“ (Варна). Държа да отбележа, че с всички отбори, освен със „Спартак“ и НСА, съм ставал шампион на България.

– Какви качества разви у теб хандбалът?

– Спортът като цяло възпитава, учи на дисциплина и самоконтрол, все неща, които изграждат характера на един човек.

– А какво ти отне, какви са трудностите, които, предполагам, продължаваш да срещаш, занимавайки се с хандбал?

– Не мога да кажа, че ми е отнел нещо, напротив, хандбалът много ми е дал – образование, семейство. Моята съпруга е бивша хандбалистка, запознахме се на хандбалния терен. Спортът ми е дал също страшно много приятели, за което също съм много благодарен. Единственият минус е, че като играч претърпях доста контузии.

– След като съпругата ти е бивша хандбалистка, предполагам нямаш трудност да съчетаваш спорта с останалите си ангажименти?

– Така е. Семейството ми е до мен и ме подкрепя, разбира отсъствията ми от къщи почти всяка вечер заради тренировки, събота и неделя – заради мачове. Справяме се заедно.

– Би ли насърчил децата си да поемат по този път?

– Разбира се! Аз съм първият човек, който би ги насочил към спорта и по-специално по хандбала, но дали те ще поемат по моя път, ще го оставя на тях самите да преценят.

– Новият сезон в хандбала у нас е в началото си, какви са очакванията ти, има ли шанс първенството да стане малко по-оспорвано в сравнение с предходните години?

– Мисля, че да. Основният ни конкурент – „Добруджа“, доколкото знам се подсили с трима нови състезатели. Отборът на „Пирин“ (Гоце Делчев) запази състава си и привлече в редиците си един бивш национал – Веселин Чакмаков, който, макар и в напреднала за спорта възраст, би им помогнал много да повишат качеството на игра. „Чардафон“ също успяха да запазят състава си, а това е също сред основните конкуренти на „Локомотив“ в шампионата. Градският ни съперник „Спартак“ също винаги е сред трудните за преодоляване отбори. Надявам се, че всичко това ще допринесе за повишаване качеството на играта.

– Освен заставането ти начело на „Локомотив“ има ли и други промени в състава за новия сезон?

– Един от най-добрите ни играчи – Георги Атанасов, напусна отбора, тъй като замина за Норвегия, реши да продължи там състезателната си кариера. Иван Иванов, който също като мен миналата година беше в състава, за да помага, вече ще бъде до мен на треньорската скамейка. За съжаление, непрестанни контузии преследват нашия отбор и това няма как да не се отрази негативно, но ще се справяме с всяка ситуация, пред която се изправим, няма как да е иначе…

– Трудно ли е да се играе като фаворит? С увеличаване броя на победите очакванията към ХК „Локомотив“ стават все по-високи?

– И да, и не. Да, защото все по-трудно вече могат да се мотивират състезателите да дават най-доброто от себе си във всеки мач, за да е отборът на най-високо ниво. Но, от друга страна, има отбори, които предварително излизат като обречени срещу нас, само като чуят името „Локомотив“ (Варна), и буквално още в началото резултатът вече е с няколко гола аванс за нас.

– Как успявате да не подцените подобни съперници?

– Случвало се е през годините да подценим даден отбор и след това сме виждали, че в хода на мача това ни е изиграло много лоша шега. Като обеца на ухото е вече и ни помага занапред в подобни срещи да не подхождаме по подобен начин, а да играем на високо ниво.

– Как успяваш да мотивираш състезателите – предишният треньор Никола Карастоянов казваше, че това е основната трудност, която среща в работата си, ти също го спомена?

– Към момента само фактът, че работят вече с нов треньор, ги мотивира да дават най-доброто от себе си. И не защото аз съм начело, а защото има някаква промяна, нещата не продължават да се случват рутинно и това поне засега оказва положително въздействие.

– Какви са мечтите ти – с отбора и в личен план? Спечели вече първия си трофей с „Локомотив“ като треньор – на турнира „Тодор Хънков” в Бургас …

– В личен план си пожелавам най-вече здраве – за мен и семейството ми, а в професионален – една титла и една купа на България като за начало. Искам да изкажа моите благодарности към Никола Карастоянов – предишният треньор на „Локомотив“, ние сме били дълго време съотборници още от деца… Искам да му благодаря, че ми оставя прекрасно наследство като отбор – както като състезатели, така и като колектив, и на мен ми остава само да работя в същия дух и да продължаваме да печелим.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема хандбал от рубриката „На спортна вълна“:

Георги Атанасов: Добрият колектив държи ХК „Локомотив“ (Варна) на върха

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Есента застла алеите в Морската градина с пъстроцветния си килим. За да се предотврати опасността от подхлъзване обаче,  общински служители вече са се заели с почистването на листата.

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Изглед от улица „Богданова“ (днешна „Княз Дондуков“).

Днешната непозната история, която ще ви разкажа за миналото на Варна, е провокирана от едно сравнително скорошно събитие, което отново повдига въпроса за именуването на улиците в града и как и от кого се избират имената им. В края на ноември 2018 г. след дълга дискусия комисията по „Култура и духовно развитие“ към Общински съвет – Варна, взе решение ул. „Иван Панайотов Церов“ в район „Младост“ да бъде преименувана на ул. „Васил Чекаларов“ – български революционер и главен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско, който, за съжаление, няма нищо общо с Варна, но с подвизите, родолюбието си и трагичната си кончина си е заслужил почитта на поколенията. Друг въпрос е дали именно Варна бе най-подходящият град, който да именува улица в памет на войводата… По-любопитен е фактът, че това решение бе взето, защото до този момент във Варна имаше две улици, кръстени на Иван Церов – едната в район „Младост“ и втората в СО „Траката“ в район „Приморски“. Дублирането на административните адреси на хората, живеещи на тези две улици, създаваше сериозно неудобство, но самият факт, че варненци са решили два пъти да почетат един човек, именувайки улици на негово име, говори за огромното уважение, което хранят поколенията към делото му.

Изглед от улица „Цар Самуил“.         

Иван Церов е бил кмет на Варна в периода 1909-1912 г.

Той е роден на 26 март 1857 г. в с. Церова Курия, Великотърновско. Завършва богословско училище при Лясковския манастир. Учител е в родното си село, Габрово, Свищов, Варна. Във Варна е назначен за преподавател по български език и литература в Мъжката и Девическата гимназия. През 1890 г. става инспектор във Варненското учебно окръжие. През тези години той съставя и издава „Христоматия по българска литература за средните училища“.

По време на кметуването на Церов по негова инициатива се създава театрално дружество, което да сформира театрална трупа и да съдейства за построяването на театрална сграда. На 26 март 1912 г. Иван Церов прави първата копка на нова театрална сграда.

Изглед от улица „Св. Параскева“ (днес това е ул. „Неофит Бозвели“).

През есента на 1909 г. в местността  Харами-дере се полага основния камък по каптажа на варненския водопровод. Общинският бюджет за 1910 г. осигурява средства за изграждане на нови улици, мостове, канализация, обществени сгради. През мандата на Иван Церов се изграждат 4 нови училища и 4 квартални хали. Той внася предложение за изграждане на електрическа мрежа в града.

Иван Церов е организатор на честването през 1911 г. на „50-годишнината на Първото българско училище във Варна“ и по негово предложение се взема решение

9 улици да се именуват на видни просветители и възрожденци

Ето какво пише по този повод вестник „Народна сила“, бр. 28 от 22 април 1911 г.:  „Общинският съвет е решил да се преименуват улиците на IV участък, наречени линии по имената на видни дейци по учебното дело и възраждането на българщината във Варна. ІІ линия се именува ул. „Рачинска“, ІІІ-та линия — ул. „Братя Георгевич“, ІV-та линия — ул. „Ат. Георгиев“, V-та линия — ул. „Хаджи Стамат“, VІ-та линия — ул. „Господин х. Иванов“, ХІІІ та линия — ул. „Велико Христов“, ХVІІ-та линия — ул. „Сава Доброплодни“, ХVІІІ-та линия — ул. „Христо Самсарон“, ХХ-та линия — ул. „Георги Живков“

Заслугите на тия дейци са проучени от археологическото дружество, което е и поискало от Общинския съвет за преименованието на „линиите“ — по техните имена.“

През 1933 г. във „Варненски общински вестник“ (бр. 297 от  1 януари) излиза и обширна статия със заглавие „Именуване на градските улици“, в която Иван Церов изказва своята позиция как трябва да се случва това:

Възрожденски къщи и чешма на ъгъла на улиците „Княз Дондуков“ и „Граф Игнатиев“.

„Всеизвестно е, че названията на улиците в градовете се дават на заслужили на страната или на града лица, на бележити народостни събития и по-значителни местности. Освен засвидетелствуване на дължима почит и признателност към подобни с будно обществено чувство и благодатни дела личности, цели се идеята, както се приема в днешно време, да се въздействува възпитателно и най-мощно върху подраствуващото поколение и връстното гражданство, като по един нагледен и неотразим начин им сочат и внушават най-потребните и жизнени за тях познания по отечествената история и география – познания за народостна и местна самоценност. И твърде естествено е, че хвърляйки поглед върху надписа на една или друга улица, човек веднага си задава въпрос за нейното именование и ако нещо не знае, за да го изясни, пита някого другиго. По тия съображения и за улеснение изобщо на граждани и гражданки, тук по-долу се дават обяснителни бележки за лицата и местностите, на които са именувани улици в град Варна. Тези бележки са приготвени предимно от назначената от кметството след 1929 г. последна комисия за казаната цел, като комисията внесе по възможност и известна система при наименуването и преименуването на улиците, каквато кажи липсваше, освен за улиците, наименовани през 1911 г. по случай празднуването 50-годишнината от откриване на първото българско училище във Варна, когато тъй наречените линии северно от улица „Съборна“ се наименоваха на дейците по възраждането на българщината във Варна. Според възприетата система,

внесе се историческа или друга съответна връзка при названието на улиците.

Тъй, улица „Гургулят“, разширена и китонирана, се преименува „Цар Симеон“, за да се свърже с улица „Преслав“, която пък е във връзка с ул. „Цар Борис“; улица „Северна“ в I участък се преименува „Сан Стефано“, та с нея се свързва наименуваната там сега улица „Граф Игнатиев“, а близко с последната е и улица „Княз Дондуков“. Все там се наредиха и улици за българските писатели в Симеоново време: Епископ Константин, Ив. Екзарх, Пресвитер Григорий, Черноризец Храбър и Пресвитер Козма (последният от времето на Петра и Самуила).

Стара варненска къща на ул. „Северна“ (днес ул. „Сан Стефано“).

Тук са и улиците „Плиска“ и „Патлейна“. Улица на писателите по нашето народно възраждане са наречени главно в новозастроената част на града към Търговското училище, средоточна на която е улица, „Отец Паисий“. Тук са улиците и на главните руски военоначалници по нашето освобождение и на ония на българските военоначалници през Балканската и Общоевропейските войни. Последните са наречени през 1923 година. Наименуваха се улици и на строителите на нова България: П. Каравелов, Др. Цанков, К. Стоилов, М. Балабанов и Ст. Стамболов към улица „6 септемврий“ и близката ней „Сливница“. Нарекоха се улици и на заслужилите на българския народ чужденци: Феликс Каниц, Скайлер, Братя Бъкстон, Павел Н. Мимоков и Любомир Нидерле. Хубаво стана, че се поставиха вече и табли на всички улици в града, както и за площада пред Съборната черква, назван „Митрополит Симеон“ и за онзи пред общината – площад „Независимост“.

Подписано от Ив. П. Церов“.

Благодарение на екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, за илюстрации ще мога да използвам акварелите на инж. геометъра Индржих Кноб, който е пресъздал в творбите си облика и улиците на града по време и веднага след Освобождението.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Морските състезания

По окръжните избори във Варна

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите