20 медицински сестри и 21 акушерки получиха дипломите си от ректора на МУ-Варна проф. д-р Красимир Иванов на 19. 10. по време на тържествената церемония по промовиране на Първия випуск на Филиал Шумен. Събитието се състоя в зала „Арена Шумен“ пред погледите на представители на държавната и местната власт, ръководители на здравни, учебни и социални институции, съсловни организации, граждани на Шумен, родители и гости.

„Скъпи дипломанти, Шумен е люлка на духовността със Златния век на цар Симеон, с първите две столици Плиска и Велики Преслав… Към славната история и традиции на града, в който възниква първото класно девическо училище, градът на Добри Войников и Панчо Владигеров, заедно с Вас прибавяме нови страници, развивайки съвременната медицинска наука и практика. Бъдете горди, защото само образованието е онова непреходно нещо, което ще остане и за идните поколения и което носи в себе си истинската сила да промени бъдещето на страната ни!“- с тези думи ректорът на МУ-Варна, проф. д-р Красимир Иванов се обърна към дипломантите.

Той отправи благодарности и към кмета на град Шумен, областната управа и обществеността за усилията и желанието им филиалът да отвори врати в техния град.

Със свещички в ръка дипломиращите се медицински сестри и акушерки произнесоха клетвата, повтаряйки словата след отличниците от специалност „Медицинска сестра“ Галина Стоянова и Биляна Карова и зам.-директора на филиала доц. Теодора Евтимова.

Зам.-кметът на град Шумен д-р Найден Косев поднесе приветствие към завършващите, а от името на Общината бяха връчени почетни грамоти и специални награди за принос в разкриването и утвърждаването  на Филиал Шумен на ректора проф. д-р Красимир Иванов, на зам.-ректорът „Международно сътрудничество“ проф. Тодорка Костадинова и деканът на ФОЗ в периода 2012-2018 г. доц. Емануела Мутафова. 

Деканът на Филиала проф. Соня Тончева бе удостоена със специалната юбилейна сребърна монета „Старият бряст-хилядолетен символ на Сливен“ от кмета на град Сливен. 

Отличниците на Първия випуск завършващи Филиал Сливен, Галина Стоянова и Биляна Карова от направление „Медицинска сестра“, поздравиха своите колеги и благодариха на ръководството на Филиала и МУ-Варна.  Те получиха грамота „Отличник  на Випуск 2019“ и парична награда от ректора на МУ-Варна,  почетна грамота от Община Шумен, награди от БАПЗГ, както и от други съсловни и здравни организации. Айше Ереджеб, студентката с най-висок бал от специалност „Акушерка“ също получи грамота, плакет и парична награда от ректора. Мерлин Мехмед от направление „Медицинска сестра“ и Джемиле Али от направление „Акушерка“ получиха грамота за активна студентска дейност от Студентски съвет към МУ-Варна. Голяма част от дипломираните студенти получиха награди от лечебните заведения, в които са започнали работа.

Всички дипломанти получиха сребърна брошка с изображението на тракийската жрица и лечителка Лесескепера, както и с гравиран номер, отговарящ на броя на дипломираните студенти  на Филиал Шумен. Автор на творбата е художникът Ангел Ангелов, а изработката е на бижутера Петромир Стефанов.

41-та дипломанти от Първия випуск на Филиал Шумен попълниха заявление за членство в Алумни клуба на МУ-Варна, с което станаха и своеобразни посланици на своята Алма Матер. 

Откъс от спектакъла “Създатели на българската държава“ на Национално дружество „Традиция“, регионален клон Шумен даде начало на тържествената промоция, а специални поздрави към дипломиращите отправиха трио от Симфониета- Шумен, оперният певец Свилен Николов, Танцов състав „Луди, млади“, Студентски танцов състав „Диана“ при МУ- Варна и Ансамбъл за народни песни и танци „Мадара“.

Дни преди четвъртото издание на едно от най-зрелищните бойни шоута у нас SENSHI, световната кикбокс легенда Петер Артс, който ще бъде сред специалните гости на галавечерта, даде специално интервю за българските фенове на бойните спортове.

Готови ли са бойците на Артс да се изправят на арената на SENSHI на 26 октомври във Варна, каква е стратегията им за победа и кой е съветът, който кикбокс легендата дава на своите възпитаници преди да се качат на ринга, вижте в интервюто с него:

Г-н Артс, през октомври предстои да дойдете отново в България заедно с четирима от своите най-добри бойци, които ще се бият на арената на SENSHI във Варна. Какви са очакванията Ви?

Точно така, това ще е третият път, в който ще дойда в България по покана на веригата галавечери SENSHI. Сигурен съм, че и този път шоуто ще бъде страхотно и съдейки от бойната карта очаквам много оспорвани и тежки битки на ринга. И четиримата очакват с нетърпение идването си в България.

Трима от бойците ви ще се бият в стил фул контакт карате киокушин. Имат ли предишен опит по тези правила и кой от тримата според вас ще се представи най-добре?

Това е изключитeлно сложен въпрос, защото и тримата са страхотни бойци. Трудно ми е да отговоря кой от тях ще блесне най-много, но се надявам всеки един от тях да се справи много добре на ринга.

Томас Дуве е единственият от вашите възпитаници, който ще се бие по правилата на К-1. Разчитате ли на специална стратегия за неговия двубой?

Разбира се,  да – имаме специална стратегия. Но няма да издавам подробности, ще видите на 26 октомври на SENSHIвъвВарна.

Преглеждайки бойната карта на галавечерта, кой мач според вас ще е най-зрелищен?

Сигурен съм, че ще е повече от един. Всички бойци в програмата са изключително добри, очаквам много фойерверки!

Какъв е най-важният съвет, който давате на своите състезатели, преди да се качат на ринга?

Болката е временна, гордостта – вечна!

Какво бихте казали на всички фенове на SENSHI?

Нямам търпение да дойда в България, гответе се за страхотни битки!

Интерактивна изложба на картини, предмети и съкровища разказва славната българска история по време на своето национално турне. То бе официално открито на 7-ми октомври в НДК, а Варна е сред първите домакини на изложбата.

От 5-и до 9-и ноември всички жители и гости на град Варна ще могат да се насладят на величието на предците ни в Галерия „Графит“.

Турнето се провежда за първи път в България и ни показва възхода и развитието на цивилизациите по нашите земи. Във всяка изложба са включени исторически картини, съкровища, предмети и литература, които ще бъдат показани на гражданите в цяла страна.

Национално турне „Историческо величие“ ще посети всички 27 областни града в страната до края на юни месец 2020 година, а през 2019 година ще гостува на Плевен, Стара Загора, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Велико Търново и Габрово.

Между 5 и 9 ноември, всички желаещи могат да посетят изложбата в Галерия „Графит“ от 17 до 21 часа, когато епохите от славното минало на България оживяват пред очите ни. Посетителите могат да участват в различни интерактивни занимания, независимо от възрастта си. Ще могат да видят и пипнат дрехите, които са носели предците ни; съдовете, с които са боравили; и оръжията, с които са се сражавали преди години. Целта е бъдещите поколения на България да бъдат запознати с величието на страната ни през вековете. Нека знаем кои са българите и да почувстваме гордостта им, давайки живота си за земята, която ги е приютила.

„Да си българин не е етническа принадлежност, а титла, която трябва да се заслужи. Целта на турнето е хората в България да си спомнят, че да бъдеш български герой, е въпрос на личен избор. Избор, който всички – ние, правим всеки ден. Картините, скулптурите, съкровищата и интерактивни занимания, представени на изложбата, показват с примери от историята, че всичко зависи от свободата на избора ни.“, споделя Ангел Тодоров – създател и инициатор на изложбата „Историческо величие“.

Николай Йоргов е един от най-талантливите и обещаващи български бойци в сферата на бойните спортове. Сребърен медалист от Световното по карате киокушинна KWU за 2013 година, многократен републикански шампион, шампион на Япония, вицесветовен шампион по ръкопашен бой стил шинкеншобу, досега няма загуба на ринга на SENSHI.

На 26 октомври в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна Йоргов ще се изправи срещу един от 100-те най-добри каратисти в света – японеца Джо Миахара. На арената на SENSHI Миахара и Йоргов ще се бият в категория до 80 кг в стил фул контакт карате, където са позволени удари в главата, с лакти, както и хвърляния. Готов ли е българският ас за тежката битка – вижте в интервюто с него:

Ники, на 26 октомври ще се качиш на ринга на SENSHI за 4-ти път. Разкажи ни как върви подготовката ти?

Подготовката върви по план. Успях да вляза бързо във форма, дори изиграх един предварителен мач на републиканското в Шумен преди по-малко от месец. Там изпробвах нов тип игра и експериментирах нови методи за водене на боя. Остават ми още няколко дни, в които да изостря максимално, това което градихме с треньора ми досега. Ще изляза готов, категорично. Подготвил съм и изненади, ще съм непредвидим на ринга.

На галата на 26-и октомври във Варна ще се биеш срещу един от 100-те най-добри киокушин бойци в света. Познаваш ли го, срещал ли си се с него преди?

Не съм се бил срещу него досега. Виждал съм го през 2014 година по време на турнир в Япония, но не успяхме да се срещнем отблизо на ринга. Аз самият очаквам да е много подготвен, защото японците са бойци и винаги са били. Преди броени дни даже е изиграл профи среща по правилата на WKFO kyokushin. Сериозен състезател е – с много турнири зад гърба си. Смятам, обаче, че имам повече опит в стил К-1 и ще се чувствам по-удобно на ринга. Очаквам зрелищна битка, от която вярвам, че мога да победя.

Каква е стратегията ти за този мач?

Стратегия имам и ще я видите на четвъртото издание на SENSHI. Сега няма да развалям изненадата. Достатъчно е да знаете, че фойерверки ще има. Много се радвам, че ще се бия на родна земя, защото публиката е най-големият мотиватор за победа.

Имаш ли ритуал, който изпълняваш преди двубой?

Представям си как побеждавам , визуализирам си победата с най-малки подробности. Преди двубой се стремя да съм спокоен, да не влагам големи емоции в странични деяния. Обичам да прекарвам време сам, със себе си, и да си спомням предишни турнири, да анализирам грешките си, за да не ги повтарям доколкото е възможно.

Ти си единственият боец, който е участвал във всички издания на галата от самото й начало. Какви са очакванията ти за SENSHI 4?

Очаквам много силна галавечер. Файт картата е подредена така, че слаб мач няма да има. Организацията, както видяхте до сега, е на много професионално ниво, така че на 26-ти предстои нещо грандиозно.

Роден е на 10 октомври 1939 г. в тракийското село Граматиково. Едва 24-годишен влиза в системата на МВР. През 1963 г. постъпва на работа в Четвърто техническо управление на Държавна сигурност.

На 7 февруари 1990 г. е назначен за началник на Централното информационно-организационно управление, но остава на поста само до 29 март 1990 г., когато става първият главен секретар на МВР.

2 години по-късно сам напуска системата.

Работил е 11 години в САЩ, гордее се с това, че е посланик на добра воля на щата Оклахома за света.

Автор е на 15 книги, 12 от които свързани с разузнаването. Твърди, че съдбата е била благосклонна към него, като го е облагодетелствала не само с български приятелства, но и с такива по цял свят.

В деня на своя 80-и рожден ден генерал Тодор Бояджиев представи във Варна най-новата си книга „Маркус Волф Човекът без/с лице и неговите „тройки“ и разкри пред Медийна група “Черно море“ детайли около нея и не само…

В смислените ми години съдбата ме е облагодетелствала с толкова много контакти и познанства, които сега на късни години по ред причини започнах да описвам. И за да мога да свърша с това, което ми се ще да направя, за съжаление ми остава лимитирано време – има няма двайсетина години! Моят 80-годишен юбилей е, но така или иначе в компютъра ми вече има три нови проекта, за което трябва време…

Съдбата беше благосклонна към мен

Ощастливи ме с това, че през последните ми 30 години познавам хора по всички географски направления. Съдбата доведе при мен трима директори на ЦРУ, трима топ генерали и шефове на КГБ, адмирал Пиер Лакост – шеф на френското разузнаване, проф. ген. Мирослав Туджман – ръководител на новото хърватско разузнаване и редица други, между които, разбира се, Маркус Волф, с когото познанството ни е отпреди 50 години. През 2000 г., и това мисля, че е най-голямото ми лично постижение, излезе първата ми книга „Разузнаването“ на български, а през 2006 г. на английски. В нея мои съавтори са директори на ЦРУ, КГБ, хърватското, английското, немското и българското разузнаване, сред които Бриго Аспарухов.

10 години по-късно излезе книгата ми „Разговори за разузнаването“, в която пред камера и микрофон говоря с 52-ма топ професионалисти в сферата на разузнаването. 26 отвъд океана в САЩ и 26 предимно в Русия и Европа. Кой може да се похвали с толкова много контакти…

Най-хубавото нещо в живота на човек е да работи това, което му доставя удоволствие.

За мен това беше мечтаната професия

От юношеските ми години, дори по-рано, като много други младежи имах желанието да съм в допир с тази интересна професия и стана така, че попаднах в нея. 30 години работих на заплата в разузнаването, след което 30 години работя с удоволствие, без за това да получавам каквото и да е, освен многото нови приятели, познанства и книги.

В дълг съм към семейството ми…, но и в това отношение съдбата е била благосклонна. Родил съм се в подходящото семейство – в рода ми по майчина линия има войвода в Преображенското въстание, а по бащина – един от ръководителите на Септемврийското въстание.

Попаднах и на подходящата жена – жена в близка професия, в контраразузнаването. Когато се запознахме, тя беше старши лейтенант, аз бях лейтенант. Трябваше да заминем за САЩ във връзка с провеждането на едно активно мероприятие, където аз продължих да слагам звезди на пагона, а тя трябваше да изчаква… Родиха ни се чудесни деца, дъщеря ни се роди на Илинден, затова е Илина – един реверанс към рода ми по майчина линия.

По бащина линия чичо ми, който е бил ръководител на Септемврийското въстание, през 1949 г. като сътрудник на Трайчо Костов е арестуван и инквизиран, в резултат на което загива.

Чичо ми умира в следствието на Държавна сигурност

Като споменавам за него, напоследък в медиите се появиха заглавия, към които аз нямам никакво отношение и въобще не ги харесвам – „Чичо му убит от ДС“. Вярно, загинал е в резултат на инквизиции, вярно е, че когато аз постъпих в МВР,

целият ми род не обичаше МВР и ДС именно заради това,

но баща ми тогава каза следното: „Това е една система, в която трябва да работят честни хора. Твое право е да решиш къде ще работиш. Единственото, което искам да ми обещаеш, е да не опетниш никога съвестта си и ако настъпи момент, в който трябва да правиш компромиси със съвестта, обещай, че ще напуснеш“.

През май 1992 г., три години след 10 ноември, аз не можех да правя компромиси със съвестта си и въпреки че президентът Желю Желев ме беше направил генерал и бях главен секретар на МВР, депозирах оставката си.

След това започна вторият период от живота ми,

който за мен лично беше далеч по-продуктивен в сферата на разузнаването. Направих много, въпреки че все още има много неща, за които не може да се говори, имал съм пълноценен живот и продължавам да го имам.

Имал съм удоволствието да се срещна с управляващ европейски монарх, който потърси от мен мнение и съвет по един съвсем конкретен случай, който не нарушаваше интересите на България, но имаше опасност да наруши интересите на неговата държава.

Генерал Бояджиев е единственият българин и първи ученик в школата на Ким Филби – шпионинът на XX век, наречен така от своя противник Алън Дълес – създателят на модерното американско разузнаване...

През 1963 г. „гърми“, вече има доказателства, че Ким Филби е трети в Кеймбриджката петорка. По това време той е в Бейрут, където го заплашва арест. По тази причина отива в Москва. 10 години по-късно, през 1973-та, Филби за първи път решава да излезе от Съветския съюз и със съпругата си (рускиня) пристига в България на почивка. Аз току-що се бях завърнал от САЩ с хубав английски. Ким Филби не говореше руски и трябваше да се контактува с него на родния му език. Така всъщност се озовах в неговата компания.

В продължение на 45 дни, 30 от които прекарахме във Варна, обикаляхме заедно и сме спали под един покрив. Всичко започна като една съвсем официална задача, която трябваше да изпълнявам – да се грижа за неговата сигурност, инкогнито и приятно прекарване в България. Стана така обаче, че той толкова хареса страната ни, че след това още четири пъти идва на почивка тук и аз сумарно съм живял повече от половин година под един покрив с него.

Това беше най-големият подарък, който съдбата ми е правила – че ме запозна и

влязох в обкръжението на шпионина на XX век

През 1975 г. при второто посещение на Ким Филби в България трябваше по същото време да отида на семинар в Москва. Тогава той се обърна към министъра на вътрешните работи, казвайки му: „Ако Тодор остане с нас, ви обещавам, че ще го науча на повече неща, отколкото ще го научат в Москва“. Останах и така наистина се оказах първият ученик на Ким Филби. След завръщането му в Москва беше основана неговата школа, в която контактуваше с руски колеги и ги подготвяше за бъдещата им работа…

Кой всъщност е Маркус Волф и защо е наречен „Човекът без лице“?

„Човекът без лице“ създава ГДР-ското разузнаване и го ръководи почти до падането на Берлинската стена. Две години преди падането на Берлинската стена Маркус Волф е в категорията на дисидентите. Той не одобрява това, което прави вътрешното разузнаване по отношение на ГДР-ските интелектуалци. Той не приема много решения и на политбюро и го заявява открито. Против е административните и дори по-грубите мерки спрямо хора, които изразяват различно мнение от официалното. По тази причина излиза от системата…

Дълги години на Запад знаят, че Маркус Волф е човекът, който ръководи ГДР-ското разузнаване, но не знаят как изглежда той.

Нямат негова снимка, не се намира предател, който да му даде словесно описание, и „Шпигел“ го кръщава „Човекът без лице“.

В професионалните кръгове на източните разузнавания Миша Волф винаги е бил с много ясно лице. Голям патриот, голям професионалист и честен човек.

В книгата генерал Бояджиев описва една от стратегиите на Маркус Волф, наречена „Ромео и Жулиета“…

Набеждаването на Маркус Волф, че едва ли не той е въвел в теорията и практиката

любов срещу шпионаж или шпионаж срещу любов –

да се използват връзките мъж-жена за получаване на разузнавателна информация, се оказва неточно. Дори много преди Мата Хари във френското военно разузнаване има специална служба, която практикува точно това – млади мъже получават задание да спечелват чиновнички от чуждите посолства. Маркус Волф на практика едва ли е знаел това. Той никога в разговорите ни не е споделял, съвсем наскоро аз самият открих тази практика във френското разузнаване.

Но тази практика Маркус Волф я докарва до съвършенство. Професионално подготвени кадровици са изпратени да откриват Ромеовци – хора, които могат да станат разузнавачи и имат всички данни за успех сред жените. Втората световна война е свършила, в двете Германии много от мъжете са се сблъскали директно със съдбата си, жените са повече, мъжете по-малко и изведнъж се оказва, че това е един хубав подход да се търсят интересни връзки.

Така се появяват „тройките“ на шпионина Маркус Волф

Негови Ромеовци, подготвени и изведени като бегълци или под някаква друга форма на Запад, успяват да спечелят секретарки на големи шефове в НАТО, помощнички на големи политици и т.н.

В кръга на тези тройки попада секретарката на първия канцлер на ФРГ и Миша Волф чете документите, които са на бюрото на западногерманския канцлер едновременно с него. По този начин се внедрява дясната ръка на Вили Бранд, полковник Гийом, който е офицер на Маркус Волф.

Габи, най-високото ниво на професионализъм в рокля в западногерманското разузнаване, прави анализи и предсказва перестройката в Русия и това, което става в Полша и в цяла Източна Европа след това, няколко години преди Горбачов да започне да упражнява властта си в Кремъл. И докладите на Габи се четат по едно и също време от канцлера на ФРГ и в Кремъл от Михаил Сергеевич Горбачов… Така че „Ромео и Жулиета“ се оказва една сполучлива стратегия и тактика, която дава конкретни резултати.

Маркус Волф я ползва не за да компрометира или да заплашва, а просто за да си осигури достъп до тази информация.

Интерес будят и думите на самия Маркус Волф, който казва, че жените в разузнаването са „по-устойчиви  и издръжливи, особено при арест“…

Маркус Волф уважаваше страшно много жените в разузнаването.

Те имат много сериозно място, не на Мата Хари или на любовници, а именно като предани офицери от разузнаването на дадена държава. И България може да се похвали точно с такива жени.

Познавах три големи руски разузнавачки. Едната от тях, това е другият ми проект, работи 25 години в САЩ като американка, по-точно канадка. Ражда две момчета, които вече са над 20-годишни и не знаят, че имат руска кръв. Дума руски не знаят. В резултат на предателство обаче по времето на президента Барак Обама я задържаха… Скрипал беше човекът, който руснаците пуснаха в замяна на семейството на тази своя разузнавачка.

Така че жените в разузнаването имат много успехи,

а, както казва Миша Волф, в повечето случаи имат и двойно по-голямо натоварване. Като съпруги, майки и домакини те трябва да осигурят спокойствието и тила на своя съпруг. Освен това трябва да вършат и останалото, за което и той е изпратен зад граница заедно с тях.

Описвайки в книгата си „тройките“ на Маркус Волф, генерал Бояджиев обръща внимание на една особена среща, състояла се в София. На една маса, неговата, се срещат пенсионираният вече Волф и също пенсионирания шеф на ЦРУ Ричард Столц. Как са се озовали двамата врагове заедно и каква е била атмосферата на тази среща?…

Обажда ми се Миша Волф, минало е делото срещу него, обвиненията за предателство към родината са отпаднали, първоначалната присъда е отменена и той отново получава всички граждански права. Говорим по телефона и му казвам: „Миша, върнаха ти паспорта, възстановиха ти генералската пенсия, нямаш проблеми, идвай в България, ти обичаш страната ни, заповядай“. Той казва: „Окей, Тодоре, с Анреа (съпругата му) ще дойдем“.

Буквално на следващия ден отново ми звъни телефонът и ми се обажда Ричард Столц – професионалният директор на ЦРУ, също вече пенсионер. Казва: „Тодоре, имам намерение да идвам в България след месец, ако си там по това време, да се видим“. Казвам: „Дик, звъниш ми в най-подходящия момент. Буквално вчера разговарях с Маркус Волф, който пристига след 2 седмици като мой гост в България“. Дик Столц го усетих, въпреки че е оттатък океана, как се изправя и казва: „Маркус Волф? Можеш ли да ми уредиш среща с него?“ Звъня на Миша да го попитам, той го знае, разбира се, по име, като свой противник, и казва: „Няма проблем“. И стана така, че аз ги събрах в София.

Маркус Волф (вляво), Ричард Столц и генерал Бояджиев. 

От това би могъл да стане джеймс-бондовски сюжет, защото всички знаем, че американците тотално слушат света. Открай време знам, че автоматиката на американската Агенция за национална сигурност по ключови думи пали червената лампа. Като чуят Маркус Волф, Ричард Столц, лампите са светнали, записът тръгва, докладвали са в ЦРУ и моментално Дик Столц от там ми звъни. Случаят не е такъв. Просто едно съвпадение, но стана една чудесна среща, която описвам в цяла глава в книгата. Говориха си фантастични неща, които мислех, че никога няма да станат известни…

Относно това дали съжалява за нещо до момента, ген. Бояджиев подхожда философски:

Сигурно ще цитирам някого, мисля, че голям френски философ, който казва

„Ако живея отново, няма да повторя старите си грешки, ще правя изцяло нови“.

Съжалявам единствено, че страшно бързо тече времето…

И, за съжаление, през последните 30 години в сферата на сигурността и конкретно в сферата на разузнаването бяха направени толкова много глупости, че професионализмът, не само в България, а по целия свят, в много области се срина и ние за дълго време унищожихме жизненото функциониране на институцията Разузнаване. Решихме, че след като правим промени, нямаме нужда от разузнаване и буквално го ликвидирахме.

Това е една от причините да пиша. Защото голяма част от професионалистите бяха изхвърлени от системата. Дойдоха млади момчета и момичета, надявам се не по-малко патриоти, отколкото ние сме били. Но се прекъсна връзката между поколенията. Ние не можехме да предадем своя опит на новите, не за да го копират, а да го надградят. Това, което е остаряло, да се махне, това, което трябва да се направи, да се направи, но да се запази тази връзка. Това е причината да има 12 мои книги на тема разузнаване.

Държавата се отказа от нашия опит, но ние сме задължени да го предадем. Вярвам в латинската мъдрост, която на български звучи: „Казаното отлита, написаното остава“. Затова пиша…

Мариана Стойкова

В ход е изграждането на нов паркинг с 40 места на ул. „Момина сълза“ от № 2 до № 8 в район „Приморски“. След окончателното одобрение на техническото задание още нови 70 места за паркиране ще бъдат изградени и на ул. „Люляк“ от № 18 до № 30, съобщиха от дирекция „Инженерна инфраструктура е благоустрояване“ в Община Варна.

Продължават ремонтните дейности и в други райони на Варна. В момента се изгражда нова фитнес площадка в двора на училище “Кап. Петко Войвода” в кв. “Галата”. Съоръжението ще се използва от учениците, а след часовете – от всички граждани. С европейско финансиране ще бъде извършен основен ремонт на местното читалище, в което ще има морски образователен център с компютри, видеоекран, проектор и интерактивни дъски. Проектът ще осигури достъпна среда за хора в неравностойно положение.

В район „Владислав Варненчик“ завърши рехабилитацията на ул. „Димитър Дончев – Доктора“ и на ул. „Ангел Каралийчев“, готов е паркингът зад бл. 1, където предстои изграждане на осветление и поставяне на хоризонталната маркировка. Започва ремонт на бул. „Света Елена“, включително с изграждане на изграждане на тротоари от двете страни на пътя. Продължават и дейностите по строителството на новия многофункционален спортен комплекс.

Live.Varna.bg

Малко по-малко от 10 дни преди четвъртата бойна галавечер SENSHI във Варна, капитанът на националния ни отбор по кикбокс Атанас Божилов и съперникът му от Беларус Павел Правашински си размениха предизвикателни реплики в социалните мрежи. Беларуският кикбоксьор се закани, че е готов на 100% да дойде в България и да победи Божилов.

„На 26 октомври идвам в България. Предстои ми бой, който въобще няма да е лесен, но аз съм готов на 100%. Атанас, ти готов ли си за мен? Хайде да покажем една хубава битка“, заяви Правашински във видеобръщение към родния ас.

Божилов, обаче, не му остана длъжен. „Чувам, че си готов за мен. Аз също съм готов за теб. Чакам те на 26 октомври във Варна на SENSHI, за да разберем кой е по-добрият боец“, отговори капитанът на националния ни отбор по кикбокс в свое видео.

Двубоят между Атанас Божилов и Павел Правашински ще е една от ключовите срещи на SENSHI 4. Двамата ще се изправят на арената на галата по правилата на К-1 в категория до 75 кг.

Бойното шоу е на 26 октомври от 19 часа в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна. Специално за галата у нас ще пристигнат холандската кикбокс легенда Петер Артс и четирима  от неговите най-добри състезатели, които ще се бият на SENSHI. Сред специалните гости ще бъде и четирикратният шампион на К-1 – Ернесто Хуст.

Четвъртото издание на спортното шоу ще предложи 12 киокушин и кикбокс сблъсъка на ринга между  бойци от близо 10 страни. За пръв път на SENSHI ще се проведе и женски двубой на арената. Световната ни и европейска шампионка по кикбкокс и муай тай Теодора Кирилова ще се изправи срещу непобеждавана до момента състезателка от Русия.

VIP маси и билети за зрелищната гала могат да се закупят както от касите на залата, така и от мрежата на Eventim.bg. Билетите са на цени от 10 лв. и 20 лв.