Проф. д-р Хайнц Рьотингер от Германия извърши уникална за Варна операция на тазобедрена става в МБАЛ „Света Анна“. Той направи демонстративната интервенция заедно с двама български ортопеди – доц. д-р Мартин Бърнев от варненската болница и проф. д-р Пламен Кинов, ръководител на клиниката по ортопедия към болница „Царица Йоана“ в София.

Проф. д-р Хайнц Рьотингер

Проф. Рьотингер е създател на предно-латералния достъп за ендопротезиране на тазобедрена става, обясни за Медийна група „Черно море“ проф. Кинов. Подобни интервенции правим в София, но сега това се случи за първи път и във Варна. В тези операции се коригира износване на тазобедрена става по оригинален метод на проф. Рьотингер.

Това се прави чрез миниинвазивна интервенция, без да се увреждат мускулите и тъканите, което води и до по-бързо възстановяване на пациента. На демонстрациите присъстваха и двадесетина колеги от различни градове в страната. Смятам, че колегите от Варна могат да прилагат методиката още от утре под ръководството на доц. Бърнев, смята проф. Кинов. Аз я прилагам от години и резултатите са много добри.

Проф. Пламен Кинов

Практиката показва, че пациентът остава най-много 5-6 дни в болница след операцията, след около месец се възстановява и най-много след два се връща към нормалния си ритъм на живот, каза още проф. Кинов.

Оперираната пациентка е на 40 г. с вродено заболяване на тазобедрената става, което е предизвикало износването и е пречило да упражнява професията си на камериерка. Тя е в добро състояние и е настанена в клиниката по ортопедия и травматогия в МБАЛ „Света Анна“.

Ставри Таргов

Стотици миряни се отбиха в любимия си храм Света Петка“ във Варна навръх големия християнски празник Петковден. Със света литургия, отслужена от отец Живко Георгиев, едноименната църква отбеляза храмовия си празник. Малко по-късно бе раздаден курбан за здраве. Този ден православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка Българска.

Народът

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата. Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия – пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Поверия

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее. На 14 октомври православната църква почита Света Петка. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега. Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.

Трапезата

На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото семейство да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.

Коя е светицата?

Преподобна Петка, именувана също Параскева, е живяла през ХI век. Родителите й били българи. Семейството живеело в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Един ден в църквата чула думите на Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“. Тези думи я развълнували силно и решила да ги изпълни.

На 14 октомври луната бе пълна, под знака на Овен

На 14 октомври видяхме поредното пълнолуние, този път в знака на Овен. Пълнолунието в астрологията бележи повратна точка или затваряне и неговото влияние вече се усеща. Това космическо събитие е вълнуващо както за тези, които търсят любов, така и за обвързаните. Няма да липсва напрежение. Възможно е да бъдем резки, разкриващи своите емоции, защото повече не можем да ги задържаме в себе си.

Варненският храм „Света Петка“

Строежът на църквата започва през 1901 г. и е завършен през 1906 г., но се освещава много по-късно от митрополит Йосиф. За разлика от повечето храмове във Варна, “Света Петка” е една от малкото църкви, която не е била разрушавана. Нейното изографисване е едва през 1973 г. от зографът Александър Сорокин и с помощта на художниците Димитър Бакалски и Сергей Ростовцев. Историята не пази спомени за точната дата на първата служба, но се отбелязва, че се е служело в храма и преди той да бъде осветен. През 1928 г. била построена и пристройката към църквата, която днес е позната като кръщелната. До 1945 г. тя била ползвана като кухня за бедни.

На този ден именници са: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Честит празник!

Снимки Пламен Гутинов

4 години от създаването си отбеляза Дневният център „Слънчевата къща“. От 2015 г., Сдружение „Семеен център-Мария“ управлява социалната услуга Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, държавно делегирана дейност, с капацитет 25 младежи с комплексни нужди –  понастоящем 15 от семейства и 10 от ЦНСТ. Това каза управителят Румяна Йорданова. В момента при нас са настанени 24 младежи, които са навършили пълнолетие – 11 момичета и 13 момчета. Със специалната подкрепа на Община Варна, екипът работи по програми за въздействие и създава условия за грижа, отговаряща на ежедневните и рехабилитационните им потребности, както и от организация на свободното време. „Слънчевата къща“ е единствен по рода си дневен център за младежи с множествени увреждания във Варна. Извоюван с протести, репортажи и неотстъпчивост от страна на родители, за него работят специалисти, експерти, доброволци и дарители.

„Все по-толерантно става обществото ни към хората с увреждания. Това сподели Диана Маркова, майка на дете с церебрална парализа. Тръгнахме от ниво  „под нулата“, когато те бяха изолирани в домове, далеч от останалите. Хората вече разбират, че не е нужно сълзливо отношение към тези деца, а съпричастие, съдействие. Доказват го десетките успешни дарителски кампании. Мога да се похваля със стабилен приятелски кръг, в който и ние, и детето се чувстваме комфортно. Безкрайно съм благодарна на специалистите от Слънчевата къща за отношението и грижата към дъщеря ми“.

Елеонора Хаджиева също е родител на дете, което ползва услугите на центъра и споделя, че е щастлива сина ѝ да намери в него естествено продължение на училището за незрящи в Аспарухово, което е завършил. „Той няма търпение да съмне, за да дойде тук и да се срещне с новите предизвикателства и задачи, които са му подготвили. В Слънчевата къща има добри и сърдечни хора, истински отдадени специалисти, които осмислят ежедневието на младежите с увреждания“.

„Този център бе създаден, освен за да помогне на младежите, но и да даде глътка въздух на техните родители да работят и да правят важните за тях неща, каза Галя Койчева, която е една от създателките на центъра. С много любов, грижа и професионализъм продължаваме напред“.

Дияна Димитрова е ръководител екип и е само от 8 месеца в Слънчевата къща. „Младежите тук имат различни занимания, които да осмислят ежедневието им. Рехабилитатор се грижи за двигателните им упражнения всеки ден, месят питки, правят фигури от глина и после ги оцветяват според възможностите си, рисуват, учат празници и обичаи.

По време на празненството, по случай 4-тия рожден на Дневния център, бе представена и изложбата „Улови вятъра!“. Рисунките са на младежи с множество увреждания, направени на морския бряг на с. Тюленово. Основните проблеми, които срещат екипите, заети в тази сфера е ниското заплащане, текучеството на кадри и малката площ. Центърът разполага с 5 стаи в един апартамент, но те са твърде тесни за 24 младежи. Някои от тях са в инвалидни колички, които не могат да се разминат по тесния коридор.

Вероятно неслучайно датата, на която е отворил врати центърът е денят на Света Петка Българска. Да закриля светицата всички младежи, които прекарват дните си в Слънчевата къща и да даде здраве и стоицизъм на екипите, които работят при трудни и различни условия!

Ели Маринова

снимки Пламен Гутинов

2100 квартири за даване под наем са регистрирани във Варна

В неделя в Нови пазар се проведе Национална купа “Ояма” за деца до 8 и до 10 г. – кумите. Участваха 134 състезатели от 21 клуба в 19 категории в това традиционно състезание от календара на Българската карате киокушин федерация.

Клуб „Нихонто“ (Варна) с треньор абсолютният световен шампион сенсей Захари Дамянов (наставник и на националните отбори) записа поредно достойно представяне с малките си каратеки.

„Изморителните тренировки, постоянството и старанието на възпитаниците на сенсей Захари Дамянов, се трансформира в осем медала от Националната „Купа Ояма“. Треньорите останахме с чувството ,на добре свършена работа от предсъстезателната подготовка.Презаредени сме и готови, за следващото национално предизвикателство“, пише в официалната фейсбук-страница на „Нихонто“.

Васил Кисьов до 8 г. в кат. до 30 кг е шампион, както и Светлозар Славов – (8 г., до 25 кг). Христо Христов (8 г., до 30 кг), Борис Тодоров (8 г., до 25 кг) и Пламен Пенев (8 г., 35 кг) са сребърни медалисти. Никола Костов (10 г., до 30 кг), Калоян Теохаров (8 г., 30 кг) и Рая Пачова (10 г., до 30 кг) са трети в надпреварата.

Жасмин Стоянов от клуб „Сплит“ също има медал – бронзов. Негов треньор е сенсей Анатоли Георгиев.

Награди за най-технични състезатели получиха: Пламен Дишков и Рая Иванова – и двамата от “Самурай”  (Бургас), съобщи генералният секретар на БККФ сенсей Пролет Василева. Призовете за най-висок боен дух отидоха при Стела Пасева (“Ипон” – Русе) и Виктор Василев (“Катана” – Велико Търново).

Още по темата: Националите по киокушин на лагер преди европейското