Роден е в Сибир, напуска родното си място преди 11 години и се заселва във Варна заедно с цялото си семейство. Захваща се с бизнес случайно. Стартира в периода на кризата през 2009 г., но това не му пречи в рамките на 10 години да се разрасне от едно малко семейно магазинче във Варна в национална верига. Тогава, когато всичко е против него – с минимален капитал, без да знае езика и без опит… към момента ръководи 48 магазина в страната и чужбина, осигурявайки работа на над 300 души.

Каква е формулата му за успех?

Ведър и позитивен, Виктор Бакуревич разказва за опита си с широка усмивка на лицето:

Преди 11 години дойдох от Сибир, където животът ми беше хубав. Роден съм там и неща, които за други хора са чудни, за мен са съвсем обикновени. От град Томск съм, Югозападен Сибир, където не е най-тежката част, но все пак топло няма, почти винаги е студено. Имаме един популярен виц – африканец идва да учи в Русия и след това разказва на своите роднини, че „зелената зима“ още е добре, но бялата е съвсем ужас!

Така е там, при минус 30 градуса всичко работи, дори детските градини. В училищата от първи до четвърти клас учениците могат да не ходят, ако температурата е по-ниска от минус 38 градуса. За по-големите няма никакво значение колко ниска е температурата навън. Минус 45 градуса е най-ниската температура, която съм усетил. Тогава вече не можеш дори да дишаш нормално, защото въздухът става много разреден.

Причините да напусна Сибир са няколко. Климат, професия, политически тенденции…

Русия не е много добро място за свободолюбиви хора

Има, разбира се, и доволни, на които им харесва, обичат някаква желязна ръка да ги ръководи. Аз не съм от тях. Третата причина да напусна страната е професионална. Адвокат съм и в продължение на осем години практикувах професията, но специализацията ми налагаше да влизам в спорове с държавата по данъчни дела. Настъпи време, когато да спориш с държавата, вече нямаше никакъв смисъл. Няма значение колко си подготвен и компетентен и колко грешки са допуснали данъчните при съответна проверка – просто нямаш шанс. Тези неща ме провокираха да сменя мястото и да измисля нещо друго, за да променя живота си.

На 33 години напуснах родното място

Варна избрах заради морето! И не само. Томск е малък град и много прилича на Варна. Никога не са ме привличали големите градове като София например. В Русия най-близкият до Томск град е Новосибирск, на 250 км, който много прилича на София. Натовареното движение и хаосът в големите градове не са за мен.

И тук не живеем в самия град, а в малко село на 15 километра от Варна. Прекрасна природа, тихо, спокойно, близо до града…

Що се отнася до избора ми на страна, нямах много възможности. Лично аз имах два варианта – България или Черна гора. Избрах България като финансово по-изгодна за мен и като страна в Европейския съюз.

Преместихме се цялото голямо семейство. Съпругата ми с нашите три деца, двете ми сестри с техните семейства и деца, родителите ни… общо 15 души тогава, а вече сме над 20!

Носталгия нямам

Бях два пъти в Москва за тези 11 години, но до Томск не стигнах. Роднини там почти нямам, а що се отнася до приятелите, когато си сменяш живота и те заминават, общуваш все по-рядко с тях и накрая вече нямате общи теми. Имах желание на няколко пъти да седна в самолета и да отида, но, първо, не мога да си намеря конкретна причина. Голяма част от приятелите ми, които живеят тук и са отишли след това на гости, казват, че е по-добре да не бяха ходили…

Имам личен пример за това. Когато бях на 17, живях няколко месеца в един малък град в Южна Франция. Бях в едно френско семейство на ученически обмен. След това по различни причини изгубихме връзка. Преди 2 години поисках да се върна на това място, отидох и бях страшно разочарован. Тогава си помислих, че е по-добре тази Франция, която аз помнех, да остане в съзнанието ми в такъв вид, както когато бях там преди 25 години. Не искам подобно разочарование и за родния ми град, затова не бързам да се върна.

Не съм планирал да развивам бизнес тук

Нещата се развиха съвсем случайно.

Когато започнеш да живееш някъде, на съвсем ново и различно място, имаш някакви вкусове, навици, традиции и търсиш нещата, с които си свикнал, но не можеш да намериш. Откриеш нещо, радваш се, пробваш, но установяваш съвсем друг вкус. Майка ми например се опитваше да направи пелмени у дома, но не се получаваха същите, защото брашното е друго. Така у мен се роди идеята да създам руски магазин. Мислих, мислих какво да правя, узнах, че такива магазини има в Германия и Гърция. Отидох да ги видя, срещнах се със собствениците, разбрах откъде мога като начало да се снабдя със стока…

Първоначално наех едно помещение тук, във Варна, и отворихме семеен магазин. В него работехме само семейството. Потръгна и отворихме втори, след това решихме да пробваме в София, където магазинът също имаше голям успех. Малко по малко отворихме в Русе, Стара Загора, Пловдив…

Има един американски маркетолог, който твърди, че

най-важно в бизнеса е тясната специализация

Гледайки сега назад, си давам сметка, че тогава всичко беше против нас – общата икономическа ситуация, нямахме никакъв опит… Беше като първи стъпки в живота, дори не знаехме български. Пари също нямахме.

Помня, когато отворихме първия магазин, всичките ми налични пари за живот бяха 5000 лв. Това е, други нямах. А бяхме 15 души, от които 5 трудоспособни! Останалите – деца и пенсионери.

Единственото, което направихме тогава, е, че хванахме специализацията. Предложихме на клиентите, основно българи, нещо особено, нещо различно, нещо, което го няма. Не сме се опитвали всички да ни харесват. Работим за конкретни хора, които търсят това, което предлагаме. Знаем техните претенции и се съобразяваме с тях.

Съвсем не е достатъчно да отвориш магазин и да мислиш, че вече си бизнесмен и ще имаш гарантирана печалба. Работиш с клиенти и това изисква постоянно да се подобряваш, да подобряваш асортимента. Хората малко по малко отбелязват това, идват, купуват, радват се.

Лично аз не се притеснявам от кризи.

В моето уравнение за успех първо е сметката

Математика. Трябва да знаеш всяка една цифра. Постоянно. Да знаеш как работи този магазин, дали е на печалба или на загуба. Може да прозвучи странно, но хората основно не смятат. Ако някъде видиш лоши цифри, мислиш какво да направиш. Първо започваш да мислиш защо? Каква е причината? Гледаш други цифри, клиенти, каква е динамиката, как може да намалиш разходите… Цифрите не са сложни, това не е висша математика. В конкретния случай – оборот, търговска надценка, разходи –  това е! Не е сложно. 15 реда за всеки един магазин. Но трябва да гледаш постоянно.

Във фирмата ми вече работят над 300 души, в това число и хора, отговарящи за счетоводството. Всяка седмица имаме отчет какво върви и какво не. Как влияят акциите на продажбите, заслужава ли си да правим акции… Събираме логистична комисия и вземаме решение какво трябва да махнем от продажба и какво трябва да търсим… Това е постоянна работа.

Правим грешки понякога, няма как. Нормално е. Така е и в живота – математиката ти дава отговори какво правиш правилно и какво не.

Обичам да пътешествам. Не обичам да седя на едно място. Знам доста хора, които са на 35-40 години и не са отишли по-далече от Добрич, ако живеят във Варна. Погледни, имаш паспорт и възможност да пътуваш без виза. Можеш да вземеш самолет за 40 лв. отиване и връщане. Погледни какво не ти харесва тук, отиди и виж как е навън. Има места, където хората са напреднали, вземи идея, върни се и го направи, промени нещата.

Най-важно е работата да ти харесва, да отиваш с усмивка и удоволствие. Да не мислиш с ужас в неделя, че утре е понеделник. Ако е така, значи трябва нещо да промениш в живота си.

Проблемите идват от песимизма

Ако не ти харесва това, което правиш, няма смисъл. Възможности има много, трябва само да се помисли.

Аз съм доволен, радвам се на живота. От няколко години бягам на маратони. Всяка сутрин карам децата на училище и цяла зима се къпя в морето! Не помня лоши неща. Не съм уморен все още, за да релаксирам…

МАРИАНА СТОЙКОВА

За първи път в социологическо проучване попитаха ученици къде се крие коренът на насилието в училище. „Да надмогнем конфликта с нас и с другите” се казва проект, финансиран от дирекция „Превенции“ към Община Варна. „Изводът от това изследване е, че говоренето не решава проблема, а изкривява представите за днешните юноши и проблемите им“. Това каза пред журналисти Георги Георгиев от СНЦ „Културно пространство“.

333 деца във Варна от 8,9,10 и 11 клас са отговорили анонимно защо им е трудно да ходят на училище и къде се крие причината за тормоза, насилието и конфликтните ситуации, които са част от живота им в школото. „Днес децата се намират в странна ситуация. От една страна не е ясна ролята им като деца, а от друга – няма достатъчно места, на които да покажат, че порастват. Затова избират цигарата, накротика и насилието, за да съобщят на обществото, че вече са големи. Има две неизяснени роли. Едната е на детето у дома, в училище и в обществото, а втората ролята им на ученици. Макар че социологията не би трябвало да ражда впечатляващи новини, данните от това проучване навеждат на много въпроси“, каза още Георгиев. Проучването ще даде анализ за личностните рискови фактори при децата и младите хора, а именно: натиск/стрес, депресия, агресия, импулсивност и хиперкативност, асоциално поведение, психически проблеми, както и може би най-важният фактор – семейна среда и отношенията между учител-ученик и учител-родител. Запитването има за цел да даде основа за въвеждане на добри методики срещу асоциалните прояви в обществото ни.

Едва 12 % от децата тръгват с желание на училище. Толкова е и процентът на тези, които запазват вниманието си в час. 78% тръгват към школото с променливи чувства, а 9 на 100 – с нежелание. Днешните ученици разглеждат училището като свое задължение (така, както предишни поколения – казармата) и не виждат в него хоризонт, смисъл на придобитите знания. Освен това те нямат достатъчно форми и места, за да демонстрират своите умения и да бъдат похвалени за това. Нещо, което преди десетилетия правеше кръжочната форма на занимания. Според изследването, училището се превръща за съвременните деца в рамка, място, където те трябва да пребивават, но където не могат да изразят себе си. Това обаче поражда напрежение в самите ученици.

Какво се случва у дома? Над 80% от запитаните деца споделят, че се чувстват спокойни в къщи. Повече от половината обаче отговарят, че разговорите с родителите им са повърхностни и се заключават до дежурните въпроси „Как мина в училище? И „Какви оценки имаш днес?“. 40 на 100 казват, че говорят с мама и татко на по-широки теми като изкуство, политика и др. Изводът

– болшинството от родителите не се интересуват какви знания са придобили децата им в училище,

а се вълнуват само и единствено от оценката. По думи на Георги Георгиев, 24% от запитаните деца смятат, че учителите не ги оценяват обективно. На въпрос „Изпадали ли сте в конфликтни ситуации в училище и с кого?“, 1/3 отговарят, че са се скарвали предимно със съученици от техния клас. Също толкова – с учители. Какви са причините за предизвикване на конфликт? Най-често децата са отговорили, че сами предизвикват скандал ако са били обидени публично, ако са направили грешка и се чувстват виновни или ако са натрупали напрежение и тревожност след недостойно оценяване.

Препоръките на социолозите след проведеното проучване: Да се измести лекционната форма, в която на децата само им се говори. Да се направи всичко възможно с позитивно отношение да им се обясни точно защо им се дават тези знания, за какво ще им послужат. Да се започне диалог в училище за приложимостта на знанията (по време на самото обучение). Да се потърсят нови форми за изява на учениците. Да се променят образователните програми, които в момента избягват базовите знания. Според Георгиев, който е и действащ педагог, учениците днес не знаят достатъчно за растенията и животните, но им се спускат познания за екология и генетика.

86% от момчетата  и 39% от момичетата в запитването споделят, че най-много обичат да спортуват, 20% – да се занимават с изкуство, 60% да слушат музика, 1/3 четат книги. За 61% любимо е общуването в социалните мрежи, 91% обичат да са с приятели, а 26% искат да са сами.

Откъде се информират  младежите?

 64% – от информационни сайтове, 14% – от радио, 8% – от вестници и списания, 60 % гледат развлекателни предавания по телевизиите. Взаимно се информират един от друг 80% от тях. Как се чувстват младежите, ако си забравят телефона у дома? 44% са нещастни. На въпрос : „Мислите ли, че вашите съученици вземат наркотици в учебно време, 40% отговарят утвърдително, но 80,5% са категорични, че самите те не ползват.

Какво правят в учебния час?

12% внимават в клас. 40% са спокойни, но разсеяни, 16% се страхуват да не ги изпитат, 10 са отегчени, а 16% са ангажирани с телефона си. Преди доста години социолозите са преценили, че един учебен час трябва да трае 45 минути. В момента обаче няма устойчивост на внимание и времето, в което може да се задържи интереса на учениците е 10-15 минути. В заключение Георгиев допълни: „Каквото ни е обществото, такова ни е училището. Обществото не може да се справи с това, че още в началото на века започна да ни залива информация отвсякъде. Тя обаче освен качествена, може да съдържа и фалшиви новини, и насаждане на негативни нагласи. Би било чудесно да паднат и оценките. Но се съмнявам да стане. Основната ни задача е да снемем напрежението от отиването на детето на училище“, отбеляза социологът.

Ели Маринова

Снимки авторът

156 са свободните места в детските ясли във Варна

Тежка катастрофа блокира магистрала „Хемус“ в района на град Девня край Варна, посока Шумен. В района има задръстване. 

Ударили са се три леки автомобила. Предницата на единия е смачкана до неузнаваемост. Другите два са с по-малки поражения, видя екип на медийна група „Черно море“. На място има полиция и пожарна. Две от колите са с варненска регистрация, третата е със софийска. Катастрофата е станала на стеснен участък заради ремонт. 

Очаквайте подробности!

Черно море

снимка facebook

До 15 октомври 2019 г. продължава приемът на заявления за отпускане на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас за учебната 2019/2020 година. Това може да направи всеки родител в дирекциите „Социално подпомагане“ в цялата страна.

Помощта е в размер на 250 лева.

Последните данни от АСП сочат, че към 27 септември са подадени 30 230 заявления, а издадените заповеди за отпускане на помощта са 25 912 и се отнасят за 26 492 деца. Няма издадени заповеди за отпускане на помощта в натура, а заповедите за отказ са 1 362.

Помощта за първокласници се отпуска по реда на Закона за семейните помощи за деца, като право да я получат имат семейства, чиито деца са записани за пръв път в първи клас на държавни или общински училища.

Друго задължително условие е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 450 лв.

Помощта се отпуска без условия за доход за деца с трайни увреждания, сираци и деца, настанени в приемни семейства и в семейства на роднини и близки по реда на Закона за закрила на детето.

Заявлението за отпускане на помощта се подава в съответната дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на заявителя. Към него се прилага удостоверение за брутните доходи на семейството за предходните 12 месеца преди подаване на заявлението, както и удостоверение от съответното учебно заведение, че детето е записано в първи клас на държавно или общинско училище.

От тази година изплащането на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас се извършва на два пъти. Половината от помощта се изплаща или предоставя след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а другата половина се изплаща или предоставя в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да учи.

Помощта ще се възстановява от родителите, ако ученикът не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние, в рамките на един месец от учебната година има допуснати отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.

Четете още:  

Световният ден на пеликана бе отбелязан и във Варна. На 2 октомври редица инициативи по цял свят целят да обърнат внимание върху опазването на застрашеното пернато. В България пеликанът е изключително рядка птица и е включен в „Червената книга“ като изчезващ вид.

„Може би повечето хора знаят, че пеликанът е емблема на Варненския зоопарк и една от най-любимите птици на посетителите“, каза уредникът на зоокъта Нора Люцканова. При нас се оглеждат два вида – розов и къдроглав пеликан. Гостите ни имаха възможност да получат повече информация за живота на животното и интересни факти за човката му, размаха на крилете. Тъй като започват миграциите им, тепърва се очакват сигнали за пострадали или паднали птици, които биват донасяни и обгрижвани в зоокъта. Желаещите да видят атрактивното хранене на пеликаните във варненския зоопарк, могат да го направят всеки ден в 11:3“, допълни зоологът.

Къдроглавият пеликан е една от най-големите птици с дължина 160 – 183 cм, размах на крилата 290 – 345 cм и тегло от 7,25 – 15,0 кг. Различава се от своя събрат – розовия пеликан, по къдравите си пера по тила, от където идва и името му, сивите крака и сребристо-бялото до сиво (а не чисто бяло) оперение. През зимата възрастните къдроглави пеликани сменят цвета си от сребристо-сив на кремав или кафяво-сивкав. Недостигналите зрялост птици са сиви и не разполагат с розово петно на главата като при младите бели пеликани. Костите на огромния клюн и на целия скелет имат множество кухинки, пълни с въздух, което ги прави леки, без да намалява здравината им. Къдроглавият пеликан е защитен вид от 1962 г. Той е включен в Червената книга на застрашените видове от 1985 г. Той е един от видовете, за които се прилага Споразумението за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (AEWA). Предприети са усилия за опазване на вида, особено в Европа. Въпреки че обикновено гнездят на земята, къдроглавите пеликани гнездят и върху платформи, поставени с цел насърчаване на размножаването им в Турция, Гърция, България и Румъния. Създадени са и плотове над водни басейни в Гърция и България, както и някои електропроводи са маркирани или демонтирани в зони в непосредствена близост до колонии на пеликани. В Азия също са предприети мерки за опазването им, но там е много по-висок процентът на бракониерство, стрелба и унищожаване на местообитанията, което прави и усилията за опазването им много по-трудни.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Следващиото голямо предаване на капачки ще е напролет