С химна на България и празничен молебен, отслужен от Варненския и великопреславски митрополит Йоан, тържествено беше открита новата учебна година във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“. Над 600 са новоприетите младежи. Прага на флотската Алма матер във Варна прекрачват и над 100 чуждестранни студенти. Те ще се обучават в навигационни и инженерни специалности, както и в новата специалност „Киберсигурност“.

560 студенти ще се обучават в бакалавърските програми на висшето училище през тази година, а в магистърските – 105.

Изключително успешно се реализират новите програми – обучението във военната специализация „Кибероперация“ и нейният граждански аналог „Киберсигурност“. Ние подготвяме кадри за всички видове въоръжени сили на армията. Много сериозен интерес към подготовката на нашите студенти в тази специалност имат представителите на индустрията, на банковото дело, каза флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, началник на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”.

Сред новите специалности е и „Военен лекар“. В нея ще се обучават 19 курсанти.

В церемонията по откриването на новата учебна година участва зам.-министърът на отбраната ген.-лейтенант Атанас Запрянов. Той заяви, че отпуснатите преди две години от правителството 5 милиона лева за инфраструктурата на базата са усвоени успешно.

Реализирани са над 20 проекта в различни области. И аз мисля, че ако продължим да подпомагаме училището в тази област, то ще остане действително в първата десетка на най-добрите военноморски училища в НАТО, каза ген.-лейтенант Атанас Запрянов.

След официалната церемония във висшето училище беше открита обновената катедра „Кораборемонт“, бяха представени и новите симулатори в катедра „Корабоводене“.

АКО ДЪРЖАВАТА ПРОДЪЛЖИ ДА ПОДПОМАГА ВВМУ, то ще остане в първата десетка на най-добрите военноморски училища в НАТО, каза зам.-министър ген.-лейтенант Атанас Запрянов (в средата).

Радослава Христова

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

На 27 септември за шеста година Медицински университет – Варна посрещна любопитни млади изследователи, гости и приятели на „Европейска нощ на учените“. Темата на тазгодишното издание беше „Наука в мрежовото общество“. Организатор на събитието бе МУ-Варна.

Събитието откри зам.-ректорът по „Международно сътрудничество“ проф. Тодорка Костадинова, която сподели, че е щастлива от факта, че за поредна година МУ-Варна има възможността да е домакин на Нощта на учените.

Специални гости бяха ректорът и зам.-ректорите на Тверския университет в Русия.  Ректорът Леся Чичановская изрази положителните си впечатления от проведените инициативи по повод на европейското събитие.

Партньорите на МУ-Варна бяха подготвили специален видео поздрав за всички присъстващи. Служителите на първата университетска аптека у нас „Мед уни фарм“ направиха демонстрации на тема „Запознаване с лекарствените форми, изготвени в аптеката“. Интересните химични опити продължиха след като студенти от университета, заедно с доц. Диана Добрева, показаха смайващи химични реакции. Доц. Величка Андонова проведе дискусия на интересната тема „Когато науката и индустрията се срещнат“, в която се включи голяма част от аудиторията с интересни въпроси.

През цялото време гостите на Нощта на учените можеха да разгледат фотоизложбата на Петко Момчилов и Петър Петров на тема „Варна: университети – наука – индустрия“, както и изложбата на картини на участниците в конкурса за рисунка „Зелено бъдеще“. Най-добрите творби  в изложбата бяха отличени, а всички участници получиха комплекти за рисуване.

Научна викторина донесе награди на най-любознателните, а за най-малките посетители бе организирана Детска научна лаборатория, в която децата направиха първите си опити.

В Юнашкия салон във Варна също бе изложена експозицията „Варна – университети, наука, общество“, както и картини на участниците в конкурса за рисунка на тема: „Варна в моите мечти“. Проведени бяха още научно кино и научно кафе. 

Ученичка от Варна грабна първа награда в Международен фестивал за прическа и красота.

Нуриш Даил от Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн – Варна, получи приза в категория „Джуниър“  в  XXII Международен фестивал на прическата и красотата.

Победителката Нуриш Даил от 12 клас и Димитър Аврамов от 11 клас бяха избрани да представят своето училище след проведен вътрешен кръг и усилена подготовка за конкурса.

Учителите по фризьорство Айнур Генч, Христина Кучиева и Живка Илиева, заедно с учителите по козметика Росица Трайкова и Ганка Трендафилова и по моден дизайн Емилия Стоилова помогнаха на претендентите за създаване на цялостна визия  в категория  „Вечерна прическа на изсушена коса“.

Млади фризьори от цялата страна, както и ученици от професионални  се включиха в надпреварата. Експертно жури оценяваше цялостната визия, техника на изпълнение, бързина и креативност.

Фестивалът се проведе от  28 до 29 септември 2019 г. в София.

За пореден път обективът на фоторепортера на ИА „Черно море“  улови нарушители на четири колела. Кола, паркирана на тротоара, непосредствено до пешеходна пътека и светофар, отново възпрепятства преминаването на пешеходците. Случаят не е прецедент, на това място често минувачи се принуждават да заобикалят автомобилите, а нерядко и да вървят по локалното платно.

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Бъдещото развитие на варненското пристанище определи темата на нашия разговор с Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който участва в международната конференция във Варна. Тя се проведе по случай  20 години на „Ръководство на корабния трафик в България” – едно от основните направления в дейността на ДП „Пристанищна инфраструктура”.

Инвестицията от 400 млн. лв. за увеличаване на дълбочината на плавателните канали  е насочена към развитието на пристанище Варна-запад.

– Преди години  в интервю за в. „Черно море” Вашият предшественик Ивайло Московски каза, че пристанище Варна има много голям потенциал, докъде стигна  неговото развитие? Впрочем има ли вече морска стратегия на България, в която това да е заложено?

– Да тръгнем малко по-отдалеко. Както е известно, има приета интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., което стана с решение на Министерския съвет  от 23 юни 2017 г.  В стратегията ясно се откроява частта за развитието на морския бизнес. Разбира се, оттогава мина време и данните, на които се базира, вече не са много актуални. Защото всяка година се появяват все нови и нови данни и в момента говорим не само за стратегия, която се отнася за развитието само на Черноморския район, но и изобщо за връзката Европа –Азия. Така че предстои нейната актуализация. Тя се нарича интегрирана транспортна стратегия, защото обхваща всички сектори на транспорта – и сухопътния, и въздушния, и морския, и речния. Така че от гледна точка на системния подход мястото на морската стратегия е в интегрирания комплекс на отделните транспортни сектори.

– Значи имаме морска стратегия?

–  Да, имаме като подраздел в интегрираната транспортна стратегия. И тя е морска и речна стратегия. Както вече казах, анализите и изводите в нея се базират на данни, които би следвало да бъдат актуализирани. Във времето, когато говорим за бизнес идеи, много е важно как се анализира информацията и по какъв начин се правят изводите и в резултат на това да се определят целенасочените политики.

Развитието на Варна като град и като пристанище са две взаимосвързани неща. Градът се развива около пристанището. Говоря за пристанищния терминал Варна-изток, който вече е част от градския център, а също и за другия, Варна- запад.  Сигурно вече е известно, че започва най-големият проект, който някога е реализиран по отношение на пристанищната инфраструктура, това е удълбочаването на плавателните канали 1 и 2, а също и на две корабни места на Варна-изток. Тази мащабна инвестиция е насочена към развитието на пристанище Варна-запад и повишаване на неговата плавателност. Дълбочината на газене на корабите ще бъде увеличена с още 2 метра, за да достигне 13,5 метра. Стойността на проекта е 400 млн. лева и изпълнението му започва още тази година, за да приключи през 2021 г. Неговата реализация ще развие потенциала на Варна-запад, за да може да поема най-големите плавателни съдове, което ще оптимизира и трафика, и себестойността на товарите.

– Как ще се променя пристанищната инфраструктура във връзка с развитието на пристанището като оператор?

– Държавата е собственик на терминалите Варна-запад и Варна-изток, които са в рамките на едно дружество, „Пристанище Варна“ ЕАД. Ангажиментът й към развитието на пристанищната инфраструктура е ангажимент и изобщо към развитието на търговската дейност на превоза на товари по море и река. Знаете, че политиката на правителството е свързана с това летищната и пристанищната инфраструктура да бъдат предоставени на частни партньори под формата на концесионни договори. Сега ще възложа концесионните анализи за пристанище Варна, пристанище Бургас (в частта, която все още не е концесионирана) и за пристанище Русе. В резултат ще се получи и това, за което говоря – по-голяма яснота по анализите на данните, в т.ч. за актуалното състояние на самата инфраструктура и на нейния потенциал. Те ще бъдат публични и мисля, че в рамките на няколко месеца ще имаме пълната информация, за да можем да открием процедура за привличане на частно партньорство по управлението и оперирането на пристанищната инфраструктура.

– А какво става с Фериботния комплекс – Варна?

– Той също е част от този концесионен анализ. Разбира се, всички тези активи не съществуват сами за себе си, тяхното развитие минава през товарооборота.  Икономиката ни като внос и износ няма сериозен самостоятелен потенциал, но като транзитна страна определено  да. И затова са целенасочените ни усилия за привличането на товари. Говорим за връзки между Черно море и Каспийско море, между Черно море и Персийския залив. Наред с традиционните ни транспортни коридори трябва да развиваме и тези, които винаги са съществували във всички стратегии и на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество и в двустранните разговори със страните от Каспийско море и Персийския залив. Фериботният комплекс е важна инфраструктурна част за развитието на тази транспортна свързаност по Черно море. И това не е просто функция на българската икономика. Те са част от усилията ни да развиваме транспортните коридори на България – морски, пътни и железопътни.

– На форума подчертахте, че сме сред четирите водещи държави в Европа по управление на корабния трафик, това има ли връзка с потенциала за развитие на пристанищните терминали?

– Дигиталната инфраструктура е част от пристанищната инфраструктура. Тя има за цел не само оптимизиране на услугите. Тя си поставя още по амбициозните задачи за оптимизиране на всички вътрешни процеси. Това вече е постигнато в резултат на доброто планиране и програмиране при внедряването на най-съвременните информационни системи. И служи за пример не само като системен целенасочен подход, но и като ефективно електронно управление в сферата на цялата логистична верига на такъв значителен бизнес, какъвто е морският транспорт. Хубаво е, когато се говори за нещо изградено, чудесно е, когато това служи за пример за изграждането на останалите системи не само в сектора на транспорта, но и изобщо в процесите за нуждите на бизнеса, на обществото.

Всичко това като подход, начин и ефективност на системата за управление на трафика на корабите предстои да се разпростре и върху останалите системи в сектор транспорт. Много скоро смятам да се случи за автомобилна администрация. Защото това служи не само за облекчаването на бизнеса, на административното обслужване,  но и намалява корупционния потенциал, когато живи хора стоят между отделните информационни системи.

В момента сме между първо и второ четене на закона за електронното управление. Една от целите, които си поставяме, е изграждането на интегрирани системи, а не на отделни системи и на последващата им интеграция. Имаме и политически подход и реални действия в тази насока.

Но да се върна към въпроса за връзката на дигиталната  и пристанищната инфраструктура като цяло.  Това, което се направи, е изключително важно. Първо, защото повишава доверието към клиентите, второ, повишава доверието в рамките на Съюза и, трето, пак ще подчертая, ние сме сред четирите държави с подобна дигитална инфраструктура.  А дали тя прави привлекателни пристанищата ни, със сигурност помага в тази насока. Нейната задача е да се облекчи процесът и на входа, и на изхода, да се обменят данните в реално време, да се увеличават повече потенциалът и доверието.

– Има ли заявен инвеститорски интерес към изграждането на нови пристанищни мощности?

– В момента се опитваме да привлечем инвеститори към съществуващите терминали и мощности. Затова подготвяме и концесионния анализ, който ще покаже какъв е икономическият потенциал на съществуващата инфраструктура. По отношение на други терминали има интерес и държавата трябва да създава предпоставки за неговото привличане.  От една страна в макроаспект с добра икономическа среда, прогнозируемост, намалена административна тежест, прекратяване на всички предпоставки за корупционен натиск върху инвеститорите. И, от друга, в микросредата с всичките тези целенасочени усилия, за които говорим, включително  удълбочаването на канала. Тоест, грижата е за политически и икономически климат за развитието на инфраструктурата, независимо от формата на собственост и на управление.

– Неотдавна се заговори за  инвестиционен интерес пристанище Варна да стане логистичен хъб на китайските стоки за Европа…

– Пристанище Варна има такъв потенциал, а има и такъв интерес. Но да не забравяме, че се намираме в много силна конкурентна среда и по отношение на Констанца и на Солун. Така че ние трябва да намерим не само средствата за влизане в пряка конкуренция, но и в партнирането с тези пристанища чрез изграждането на съответните коридори. Знаете, че премиерът Борисов лансира идеята с предишния кабинет на Гърция за изграждане на транспортна връзка между Солун и пристанище Варна и пристанище Русе. И все още се надявам това да стане, защото дава възможност за привличане на товари от Егейско море до Черно море и респективно до Дунав. Така че този коридор стои като потенциална възможност, надявам се в скоро време гръцките колеги да подновят своя интерес към създаването на смесена компания, така, както е предвидено в междуправителствения меморандум.

СТЕФАН ДЕНКОВ