Далия Пенкова е една от грациите на варненския клуб „Аква спорт“, който през последните години е абсолютен хегемон у нас в синхронното плуване. Далия участва в състезания както солово, така и като част от дует, ансамбъл и комбинация. На последното държавно първенство заслужи осем медала. През юли Далия записа силно участие на световното първенство по плувни спортове в южнокорейския град Гуанджу, като заедно с дуетната си партньорка Александра подобриха най-силните си резултати до момента, и то при дебютното си участие на подобен форум при жените. На европейското първенство за девойки старша възраст Далия беше част от комбинацията, която записа най-силното българско представяне до момента на такова състезание. Срещаме се в края на изключително силния за нея сезон, за да обърнем поглед към бъдещето.

– Далия, изключително силна година за вас в „Аква спорт“, разкажи повече за успехите, които постигнахте?

– Беше трудна година още от самото начало, защото имахме да покриваме нормативи за големи международни състезания, както за старша възраст, така и за жени. Първият етап беше през февруари на държавното първенство в София и ние го преминахме успешно. След това трябваше да се представим добре и на международен турнир, за да покрием нормативите за европейското първенство за девойки старша, а с дуетната ми партньорка Александра бяхме на световна серия в Париж през март, където също си покрихме нормативите и за световното първенство в Южна Корея. Календарът беше доста натоварен, както виждате, а освен това и от училище не трябваше да отсъстваме, всички от отбора сме в езикови или математически гимназии. Освен контролни и изпитвания трябваше всеки ден да бъдем и на басейна поне по три часа, за да успеем. Седмицата преди да заминем за европейското първенство, беше точно в края на учебната година, когато имаше доста изпити за оформяне на оценки, но се справихме.

– Как успяваш да съчетаваш училището и тренировките?

– Не ми е лесно, но вече всички от отбора сме свикнали да го правим. Учим предимно вечер, след тренировка.

– Семейството ти подкрепя ли твоето решение – да тренираш синхронно плуване?

– Да! Те са до мен и ме подкрепят винаги, за което съм им много благодарна.

– Заедно с Александра Атанасова представихте достойно България на световно първенство по водни спортове в синхронното плуване при жените…

– Това, което ни помогна, беше, че не се притеснявахме особено, понеже нямахме кой знае какви очаквания. Ние бяхме горди от факта, че сме се класирали за това световно първенство и сме намерили място сред най-добрите. Не бяхме си поставили цели за определени резултати или за място в класирането, за което да се борим, просто искахме да подобрим най-силния си резултат до момента и да покажем това, което наистина можем. Този подход мисля, че доста ни помогна, и смятам, че се представихме добре, доволни сме от постигнатото.

– Успяхте ли да разгледате Гуанджу? Южна Корея е доста далечна страна с различна култура, успяхте ли да се докоснете до нея, какво те впечатли?

– Всички спортисти на това световно първенство бяхме в едно общо селце, както на олимпиада. Атмосферата беше страхотна. Градът може би е интересен, но ние не успяхме да видим много от него, само централната част, тъй като разполагахме само с два дни, след като приключи участието ни в шампионата.

– Разкажи малко повече и за европейското първенство, на което участвахте?

– На европейско първенство участвах с ансамбъла, както и с дуета и две сола. Шампионатът беше в Прага. Успяхме да разгледаме града, който много ми хареса. 

– Доволна ли си от представянето в първенството?

– Разбира се. Аз за първи път играя соло на европейско първенство. Смятам, че се представих добре. С комбинацията постигнахме най-доброто класиране – 9-о място, с най-високия резултат, който е записван. Шампионатът беше за девойки старша възраст.

– Какво е чувството да представяш България на такива големи спортни форуми?

– Има известна доза гордост, въпреки че България не е голямо име в синхронното плуване, има доста по-силни от нас. Винаги се притесняваме, когато отидем на международно състезание, понеже не искаме да се изложим , но до момента смятам, че сме се представяли по най-добрия начин.

– Кои от успехите, които си постигнала, са ти най-скъпи?

– 9-ото място, което постигнахме с комбинацията на европейското първенство… Всички плакахме от щастие накрая. Отидохме без каквато и да е надежда на състезанието, мислехме, че няма да се класираме добре, като виждахме кои са другите държави, които участват в тази дисциплина. Въпреки това направихме, общо взето, невъзможното и постигнахме добро класиране. Другият успех, който много ме зарадва също, е от тази година – резултатите, които записахме в дует с Александра на световното първенство – техническата и волната програма.

– Ти самата кога се чувстваш най-уверена, при соловите си изпълнения, в дует или в ансамбъл и комбинация?

– В ансамбловите съчетания, въпреки че там отговорността е доста по-голяма, когато трябва да се синхронизираш с още 7 или 9 състезателки. Притеснявам се преди всеки старт, но останалите момичета около мен ми носят спокойствие и сигурност.

– Преди колко време започна със синхронното плуване и защо избра точно този спорт?

– Мисля, че беше през 2008 г. Вече са минали повече от 10 години оттогава. Малко преди това започнах да тренирам плуване, по същото време ходех и на модерен балет и видях в синхронното плуване възможност да съчетая двете неща, които обичам да правя.

– Веднага ли те грабна спортът?

– В началото ми изглеждаше доста страшно, притеснително, когато виждах как състезателките стоят с главата надолу под водата, но когато се понаучих малко, започна много да ми харесва.

– Колко време ти отне, за да се почувстваш уверена в басейна?

– Не мога да кажа със сигурност, беше доста отдавна и не си спомням много добре.

– Защо избра клуб „Аква спорт“?

– В началото започнах да тренирам при друг треньор – Петя Георгиева. На нея също съм й много благодарна за всичко, на което ме е научила, тя ми даде основите, над които продължавам да надграждам. В един момент прекъснах за малко, не бях сигурна дали искам да продължавам да тренирам. Тогава „Аква спорт“ бяха първи във всяко състезание и на мен ми се стори страхотно, ако мога да тренирам с най-добрите, и реших да се преместя при тях след малката почивка, която си дадох преди това от спорта.

– Каква е ролята на треньора Галина Георгиева за вашите успехи?

– Най-голяма… Тя дава всичко от себе си за нас, за да ни научи… Благодарение на нея ходим на такива големи състезания и от осем години неизменно сме първи в България.

– Кое е най-важното, което научи от нея?

– Да бъда постоянна… Да не се отказвам, когато стане трудно. Винаги да давам всичко от себе си, колкото и да ми е трудно, да ме боли или да ми се плаче.

– Какви качества разви в теб синхронното плуване?

– Постоянството и дисциплината мисля, че са най-важни. Направи ме доста организирана… Няма как да е иначе, когато трябва да се справям и в училище, и на басейна. Старая се много.

– С какво смяташ, че превъзхождате конкурентките си по време на състезания?

– В нашия клуб тренираме доста повече и по-усилено, отколкото в останалите. Нашата треньорка Галина Георгиева се интересува много от новостите, които прилагат различни школи по света. Ние също гледаме с каквото можем да помагаме. Споделяме какво на нас ни харесва, предлагаме различни неща, които включваме после в съчетанията, ако тя ги одобри. Комбинацията от добър треньор и добри състезатели няма как да не даде резултат. Така е и в нашия клуб.

– Каква е ролята на изкуството във вашия спорт?

–  Всъщност доста голяма… Много хора казват, че синхронното плуване или артистичното плуване, както вече се нарича, е като балет във водата. На практика не е точно така, но има известна доза истина. Трябва да сме много грациозни, много артистични, за да представим съчетанията си по най-добрия начин.

– Кои са най-големите сили в синхронното плуване, от които се учите?

– В света на първо място винаги са Русия от няколко години насам. След това са Китай. Конкурентоспособни на тях са също Украйна, Испания, Япония и др. Разбира се, гледаме какво правят те, но за момента са недостижими за нас, тъй като условията там са доста по-различни от нашите. Опитваме се обаче да се доближаваме максимално, няма да се откажем от това.

– Какво ти дава и какво ти отнема решението да тренираш активно синхронно плуване?

– Освен нещата, които съм научила, спортът ми дава също така изключителна възможност да посещавам различни места по света, макар и понякога единственото, което виждаме, да е пътят от хотела до басейна и обратно. Създала съм и доста приятелства покрай спорта, запознала съм се с хора от различни страни по време на тези големи състезания.

– Кои са най-интересните места, на които те отведе спортът?

– През 2016 г. бях в Израел на световно първенство за девойки младша възраст. Там бях сама с треньорката. Миналата година европейското за девойки беше във Финландия, а това за жени – в Шотландия. Все интересни места, които ако не беше спортът, сигурно нямаше да посетя.

– Приятелствата в живота ти предимно със спорта ли са свързани?

– Да… Винаги съм се замисляла над това, че доста по-лесна е комуникацията с хора, които също тренират и ходят по състезания, защото разбират какво е да ходиш всеки ден на тренировка и да нямаш свободно време, за да излезеш.

– А тези, които не тренират, интересуват ли се от твоите изяви и успехи?

– Приятелите ми, които не са от синхронното плуване, тренират други неща, така че също са от спортните среди. Всички се интересуват от моите изяви, да. Често идват по състезания.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?

– Много обичам да рисувам. Склонна съм да прекарам цялото си свободно време, гледайки филм или сериал, който ме е грабнал. Но най-вече обичам да излизам с приятелите си, защото това е, което най-много ми липсва.

– С какво смяташ да се занимаваш в бъдеще?

– Насочила съм се към архитектурата, понеже математиката и рисуването ми се отдават. Ще видим дали ще продължа със спорта, не е изключено и в него да се реализирам професионално, ако получа такава възможност.

– За какво мечтаеш оттук нататък?

– Да имам повече време да се виждам с приятелите си, да бъда със семейството си. Мечтата ми е да обиколя света, но не по състезания, а да имам време да разглеждам. Искам да ми харесва това, което ще правя в бъдеще, и да се чувствам спокойна с решението, което съм взела.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още по темата:

“Стената на героите” във Варна е един проект, започнат от млади и обикновени хора, обединени около страстта си към българската история. Графитите се намират непосредствено до Аспаруховия мост в морската столица и правят впечатление на гостите на града, както и на самите му жители, минаващи всеки ден в този район. Изпълнени са с майсторски ръце на художници и през миналата, 2018 година част от тях – възрожденската бе обновена, след като следите на времето бяха подкопали цветовете и текстурата.

Останаха да чакат ремонт образите на български царе и владетели, показват кадрите на фоторепортера Пламен Гутинов.

Портретите на бележити български личности бяха изрисувани през 2013 г. „Стената на героите“ представя изображения на бележити личности от историята ни: Васил Левски, Христо Ботев, Капитан Петко войвода, Георги Раковски, Георги Бенковски, Райна Княгиня, Баба Тонка и Паисий Хилендарски.

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Серия видеа, създадени с участието на едни от най-изявените млади български спортисти и спортни журналисти, които казаха „НЕ“ на агресията в спорта ще бъдат представени утре – 25 септември, от 14.00 ч. в заседателната зала на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Част от видеата вече се радват на интерес в социалните мрежи – Facebook и Youtube. Сред най-известните млади българи, които участват в тях са Ивет Горанова – европейски шампион по карате, Божидар Аврамов – състезател от националния отбор по баскетбол, Петър Касабов – старши треньор на националния отбор по борба – жени, Мария Оряшкова – световен и европейски шампион по самбо, Тайбе Юсеин – световен и европейски шампион по борба, Полина Галинова – двукратен световен шампион по кикбокс, Виктор Йорданов – бронзов медалист по кикбокс, Кирил Христосков – шампион по кикбокс и студент на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Димитър Стоянов – балкански шампион по кикбокс, Кольо Данев – футболен съдия и др.

Своята позиция срещу агресията в спорта изразиха и млади български журналисти. „Спортът изгражда спортсменски дух, дух на толерантност, дух на приятелство“, смята Георги Стоянов – главен редактор на plevenutre.bg. „Феърплей трябва да има както в спорта, така и в медиите“, допълни Пламен Славов от информационна агенция Blitz.bg. „Дълг на журналистите е да спрат агресията в зародиш“, смята Красиян Митев от Top Sport и Boec.bg.

Спортисти, журналисти и млади хора участваха във форума по инициативата „България: Срещу агресията в спорта 2019”, която се проведе от 19-21 юли в Националната спортна база „Спорт палас“ до Варна. В продължение на три дни те обсъждаха съвместно с преподаватели на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ механизми за разпознаване на видовете агресия и зависимости при провеждане и отразяване на спортни събития и технологии за туширане на агресивно поведение. Участниците се включиха и във футболен мач, в който демонстрираха честна игра и спортсменски дух.

Инициативата повиши информираността на младите хора за справяне с рискови ситуации при упражняване на натиск от обкръжаващата среда и разпознаване на рисковите фактори, водещи до различни видове агресия и зависимости. Той насърчи отговорно поведение за намаляване на агресията и създаде условия за засилване на мотивацията за предотвратяване на рискови ситуации.

Буна, пострадала от ерозията и времето ще бъде достроена в  к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Подробен устройствен план за дострояване на буна „Минерален басейн“ в курорта одобри постоянната комисия по архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на общината и населените места към Общински съвет – Варна. Решението беше взето по предложение на областния управител на област Варна и се отнася за обект „Морска част за дострояване на буна, крило север „Голям плаж“ и крило юг „Малък плаж“ в курорта.  Дострояването е необходимо, т.като са установени компрометирани участъци и липси в защитната бронировка при върха на буната.

С одобрението на плана ще могат да се реализират ефективни мерки за брегоукрепителна и брегозащитна функция и защита на бреговете от ерозионни процеси. В плана е заложено изграждането на два подводни рифа, а буната ще свързва двете допълнителни крила – северно и южно. По думите на арх. Виктор Бузев в плана е предвидено и изграждането на подводна част. Нейната височина ще позволява навлизането само на плавателни съдове с малко газене – ветроходни и рибарски лодки.  „Според предварителните симулационни модели реализацията на проекта ще позволи натрупването на допълнителна плажна ивица и образуването на нова плажна част.“, допълни арх. Бузев. Участъкът, в който ще се реализира проекта заема крайбрежна брегова ивица с дължина около 660 м. и ширина около 250 м., като в най-широката си част навлиза в морето на широчина 206 м. Първият етап на изпълнение на буната обхваща нейната централна част с обща дължина 117, 6 м. Към момента на буната е изграден заустващ канал, който отвежда повърхностни води от минаващото в близост дере.

Съветниците дадоха също положително становище да бъдат отпуснати средства в размер на 120 000 лв. за изготвяне на инвестиционен проект за реконструкция на ул.“Колю Фичето“ в Западна промишлена зона във Варна. Предложението бе внесено от общинския съветник Марица Гърдева. Главният архитект Виктор Бузев подкрепи предложението с мотива, че това е действително натоварена улица, по която се движат както товарни камиони, така и множество автомобили, превозващи работници в Западна промишлена зона. Реконструкцията на участъка би довела, по думи на Бузев, освен до привличане на повече инвеститори, и до гарантиране на повече работни места в района.

Ели Маринова

ОДК-Варна, открива новата учебна година

В следобеда на първия ден от астрономическата есен щастливи рибари се радват на богатия си улов на риба зарган. Снимка Пламен Гутинов

„Връщам се от Трабзон (Турция), където рибари се оплакват от ниски улови на хищни риби – чернокоп, лефер, паламуд. И при нас е така и не се очаква добър сезон. Тази цикличност не изненадва учените. Риба винаги има, но понякога е твърде далеч от брега“, каза в сутрешния блок на тв „Черно море“ доц. д-р Виолин Райков от секция „Биология и екология на морето” в Института по океанология към БАН.

В момента има отлични „добиви“ на зарган, както и на трицона.

„В по-късен етап – края на септември, началото на октомври, хищните видове да започнат да излизат и уловът да се увеличи. Но е възможно да остане и на това равнище. През октомври, ноември и често дори до Коледа наблюдаваме добри резултати. Очаквам поредната експедиция, която ще даде картина на запасите“, добави той.

Недеклариран улов в Черно море съществува за всички държави. Към някои видове има голям икономически интерес и съответно – черен пазар.

доц. д-р Виолин Райков

„Контролът не е малък. Мрежите за калкан (например) остават в морето за дълъг период и осъществяват „призрачен риболов“. В тях се хващат и китоподобни, което е проблем. Делфините са върховите хищници и контролират популацията. Всяко увеличаване или намаляване на броя им се отразява върху всички риби. Изоставени мрежи се оказват „капан“ за тях. А самите делфини консумират много риба, което пък дразни рибарите“, посочи още доц. Райков.

Иван Барбов

Борис Проданов

Още по темата: Риба зарган кълве на Първа буна (СНИМКИ)

По интересен и забавен начин туристите във Варна ще откриват историческите и природни забележителности в града. Идеята е на дирекция „Туризъм“ и туристическия информационния център на Варна. Посетителите ще трябва да намират различни обекти, с помощта на дневник и карта на града. Целта на инициативата е да се популяризира градската среда и архитектурния облик на града сред туристи и в социалните мрежи. 

Интерактивната игра „Моите разходки из Варна“ започва с изгубен дневник на момиче от Варна, което е описало любимите си места в града. Любителите на градски приключения ще трябва да открият кои са и къде се намират тези обекти. За целта, всеки турист, посетил информационния център, ще получи карта на Варна и изгубения дневник. 

В него има снимки и в стихотворна форма подсказки какво представлява всеки един от обектите. Идеята е след като се открие елемента, откривателят да си направи селфи с него.  

Обектите в брошурата са 20 на брой. Не е задължително те да се открият в рамките на един ден. Придвижвайки се по маршрута, участниците ще се ориентират по специални инструкции, ще преминават забавни изпитания и ще научават любопитни факти за местата, които срещат по пътя си. Инициативата използва принципите на компютърните игри, като целта е да превърне обиколките на градските забележителности в интересни преживявания. 

„Чрез тази игра ние се надяваме да популяризираме градската среда, архитектурния облик, забележителностите и да им направим добра реклама в социалните мрежи, чрез селфитата на защото всеки един участник“, каза за телевизия „Черно море“ Соня Георгиева – директор на Дирекция „Туризъм“ в община Варна.

Маршрутът е направен в кръг. Играта започва от информационния център и завършва отново там. На финала, всички, които са си направили селфита с 20-те обекта, ще получат символични награди. Играта ще продължи и през зимата, казаха още организаторите. 

РАДОСЛАВА ХРИСТОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Членове на Варненския окръжен съвет (I редовна сесия от VII избирателен период 1906 г.)  – Васил Холевич – председател на Съвета, Иван Павлов – секретар при Окръжното управление и заместник на окръжния управител, Петър х. Христов – главен секретар, Еню Дянков – член-секретар на Постоянната комисия, Никола К. Чехларов – член-касиер на Постоянната комисия. Членове на Съвета: Киро Меразчиев, Еню Шишков, Матю Ив. Рачев, Райко Цонев, Венчан Христов, Григор Карабатак, Желязко Дели Атанасов, Георги Лечов, Васил Матеев, Господин Георгиев, Павли Димитров, Руси Каров, Стефан Василев, Атанас Петров, Стоян Саиров, Михал Кръстев, Осман Салиев, Ахмед Хасанов, Абдименан Ахмедов, Мустафа Аптиев, Нури Исамилов, Мехмед Байрактаров. Снимка и текст  Регионална библиотека “Пенчо Славейков“ – Варна

В началото на юли 1891 г. с княжески указ е насрочена дата за провеждането на избори за членове на окръжните съвети в Княжество България.

Окръжните съвети са имали изключително важна роля в административната структура на младата българска държава. След Освобождението при установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи се запазва административно-териториалната структура, като се премахват само вилаетите, а останалите единици са преименувани, както следва: санджаците стават губернии; каазите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски).

Първата териториална реформа в България се провежда 3 години след Освобождението. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/VІІІ/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии. С новото административно-териториално деление след Съединението към 1890 г. територията на княжеството е разделена на 22 окръга с 85 околии, като 6 окръга са в бившата Източна Румелия.

Начело на всяко окръжие стои окръжен управител, който е представител на централната власт и отговаря за финансовото управление на окръга. Всеки окръг има и окръжен съвет, съставен от 12 до 30 членове в зависимост от населението. Околиите се управляват от околийски началник. В София, Русе, Варна и Пловдив се назначават и градоначалници.

При първите избори за окръжни и градски съвети се спазвал принципът за еднакво право на представителност в съвета на всички етнически групи, населяващи града. Така например през 1887 г. за членове на съвета трябвало да бъдат предложени петима българи, петима турци, петима гърци и 1 арменец. Според статия, публикувана във вестник „Добруджа“ (бр. 2 от 31.Х.1887 г.) със заглавие „Варненските избори и предателите“, на 1 октомври с.г. в „старата гимназия“ се събрали над 100 от по-будните и грамотни граждани с идеята да предложат пред гражданството кандидати за съвета. За председател на това събрание бил избран д-р Пискюлиев, а българите поставили ребром въпроса, че „в интерес на града е не да се представляват различните нации с многото си членове в общинското управление, а в умението как да водят градските работи, което много зависи от знаенето на официалния език“, и помолили турците и гърците да им отстъпят от квотата си по още едно място в съвета.

Турците се съгласили, но гърците упорито настоявали да запазят числото на представителите си и в крайна сметка напуснали събранието. „Останалите граждани, като не намериха друг способ за спогодба, избраха и препоръчаха на избирателите 8 българи, 6 турци и 2 арменци.“

Публикация във „Варненски общински вестник“ (20/VІІ/1897,           No. 24-25, 3 с.) Съобщение за назначаване на избори за Окръжен съвет.

Разбира се, бламирането на гръцката общност в града, която по това време била доста силна, не минало без сериозна борба, но в крайна сметка идеята за избор в съвета на грамотни и знаещи хора успяла.

В тази насока са и съветите, които редакцията на вестник „Черно море“ си позволява да отправи към своите читатели, когато четири години по-късно са насрочени новите избори за членове на Окръжния съвет. Ето какво научаваме от статията, публикувана в бр.7 от 21.VІІ.1891 г.:

„Да избира сам народа своите управници, по каквато и част да бъде, е едно сигурно средство, да се управлява той тъкмо по угодата си, според обичаите си, според силите си.

Основният наш закон – Конституцията – е наградил народа с това право,

като без съмнение, е мислел, че по този път той, народа, ще изразява волята си върху всички въпроси и дела, които се касаят до неговите интереси, и ще им дава такова направление, каквото намира за благотворно. Няма да се простираме тука по-широко върху същността на това избирателно право, едно, защото то е вече известно и на малките деца у нас, и друго, не ни е целта да разправяме върху туй, а да говорим само за идущите избори.

Казахме, че окръжни избори ще правим наскоро; с други думи ще избираме хора изпомежду си, за да създадем окръжен съвет за три години.

Какви хора да изберем?

Този е първий въпрос, който неминуемо занимава всеки български поданик. За да си обясним въпроса, длъжни сме да знаем:

За каква работа хора трябват?

Ний сме привикнали да слушаме и да гледаме „окръжен съвет“ и „постоянна комисия“ и, като кажем само тия служби и имена, удовлетворяваме се. Ний сме привикнали да гледаме много по-сериозно на изборите за народни представители и тая сериозност умаловажава изборът на окр. съветници: „Ех там в окр. съвет може да бъде кой да е“ – кажем си и свършим, т.е. избираме както и когото завърнем. Нема да излъжем, ако прибавим и туй още, че за народни представители, ако малко от малко се замисляме и се спираме върху по-видните ни хора, защото там, в Народното Събрание, трябва да се има „дълбок ум и разигран език“ – за окръжни съветници ний гледаме повече по приятелство или по хатъра и личния си интерес, да избираме по-ближните си, макар и от нищо да не отбират! Много са такива случаи. Нека ни простят всички интересующи се от тия избори, че казахме една твърде неприятна истина: Нашите частни (окръж. и град.) избори стават повече по лични и материялни съображения и мъчно може да се установи 10% от истински граждански подбуждения… Било за заплата, било за прокарване на материялни облаги чрез избраните, ний

избираме повечето без да гледаме на способности и честност…“

Статията продължава с анализ на провеждането на местни избори в Европа и за важността, която имат те за развитието на младата държава, като изключително значение се отдава на работата, която Окръжният съвет трябва да свърши, и на значението й за развитието на града, а именно:

„а) Да определя начина за събирането на окръжните приходи и да управлява и издържа движимите и недвижими имоти.

б) Да означава посоки и да предлага правенето и поддържането на околийските и междуселски пътища, като определя помощи на общините за посрещане на разноските.

в) Да отрежда суми и да определя какви мерки трябва да се вземат за подобрението на добитъка, земеделието и развитие на търговията.

г) Да открива и поддържа благотворителни заведения и да разхвърля помощите от общините.

д) Да поддържа трикласните училища и окръжните специални класове.

е) Да дава помощи на общините за училища, черкви, кладенци, чешми, пътища и други строения.

ж) Да определя заплатите и пенсиите от окръжния бюджет.

з) Да се грижи за санитарното и хигиеническо подобрение на окръга.

и) Да разхвърля данъците между общините.

к) Да определя връхнина до 10% от прямите даждия.

л) Да утвърждава бюджета на окръга.

м) Да сключва заеми за сметка на окръжието и прочие други работи.

Колко сериозна дейност! Колко опитни хора трябва да бъдат в окръжния съвет! Колко добре трябва да знаят те своя окръг! Колко честни хора трябва да бъдат те, за да държат касата на окръга в ръцете си!

Много достойни, способни и честни хора трябва да наберем!

Колкото по-тъпи хора наберем, толкова по-зле пак за нас! Свободата, която е дадена от Конституцията в изборите, позволява да избираме каквито хора искаме: и невежи, и неспособни; нема никакви граници, никакъв ценз, освен да се подписват.

Но както виждаме каква работа ще вършат, ний сме длъжни да си отваряме добре очите и да поставим хора, които ще разбират какво вършат!“

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още от рубриката „Непознатата история“:

Посещението на английските военни кораби

Знатните поляци – част 2

Знатните поляци

Една историческа среща

Французи и германци описват стара Варна

Стара Варна през очите на един американец

Гостите италианци

Конете във Варна

Качеството на храната в стара Варна

Битката за един по-чист град