Вече работи най-модерният крематориум на Балканите, който се намира на гробищния парк запад в близкото до Варна с. Тополи. Изграден за около 1 година, по идея на Иван Иванов и Кирил Стоянов, управител на фирмата „Крематориум Инвест“ ООД, траурният център е със застроена площ 1200 кв.м. върху терен от близо 8 декара и половина. В парковата част са разположени колумбарийни стени. Те носят наименованието „Варненски могили“ и са изпълнени като отделни могили, с лице от бял масив и с ниши, покрити с черни гранитни плочи. Сградата включва административна част, модерна зала за траурни ритуали с мултимедия, зала за раздаване, в която са създадени всички необходими удобства, голямо хладилно помещение и просторно работно хале на две нива, където е изградена пещта и е монтирана необходимата техника. По думите на управителя – г-н Стоянов, пещта е последен модел от етажен тип с усъвършенствана технология на най-големия сертифициран производител на крематориуми в Европа.
 

Центърът предлага кремация на изключително високо ниво. Използва се шамотна плочка с идентификационен номер на починалия, така че ако нещо се случи с алуминиевия надпис на урната и той се заличи, или има няколко урни в гроб, по номера на тази плоюка може да се разпознае, на кого е урната. Всеки номер е уникален и се съхранява в базата данни на крематориума завинаги.
 

Предимство на траурния център е, че гарантира, че в урната попада единствено прах от костите на починалото лице.
 

Кремацията струва 400 лева, като в тази цена е включена и урната.
 

Траурният център работи с всички частни и общински фирми, които извършват погребална дейност. Услугата навлиза все повече като метод за паметна раздяла с близък човек, смята управителят на фирмата. Според него това е тенденция, която се увеличава не само в Европа, но и в България. Хората вече започват да мислят по различен начин и за тях не е пречка да изберат този метод за погребение.
 

Крематориумът решава сериозен проблем за големите градове, включително и за Варна, където са изчерпани местата за гробищни паркове.
 

Пълна информация за предлаганите услуги тук: https://www.varnacrematorium.bg/

[embedded content]
 

Моника Желязкова е млада поетеса от литературния клуб „Касталия“ към ОДК – Варна, с ръководител Магдалена Маркова. Възпитаничка е на Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“. През месец май тази година издава първата си стихосбирка „Където морето докосва брега“. В началото на август Моника се включва и в най-голямото пътуващо книжно изложение у нас – „Алеята на книгата“. Тя споделя, че освен в писането преоткрива себе си и в дизайна. Затова е решила да продължи образованието си в Техническия университет във Варна със специалност „Индустриален дизайн“. 

– Мони, как започна да пишеш?

– Бях на 11 години, когато написах първата си творба. По-сериозно обаче се занимавам с литература от около 4 години. След 7 клас присъствах на представяне на литературния клуб „Касталия“ към ОДК – Варна, с ръководител Магдалена Маркова, но така и не успях да се запиша. Две години по-късно реших, че е време да опитам. В клуба написах и първото си стихотворение „Есенно море“.  По този начин започнах да изразявам емоциите си и да споделям на листа хартия по-чувствените моменти, които преживявам. В началото в школата всички ми бяха чужди, но с времето намерих много приятели и сродни души. 

– Спомняш ли си първата творба, която написа?

– За първата ми творба ме вдъхнови известен писател, но скоро след това спрях да пиша. На по-късен етап реших, че ще отделям повече време на поезията. Рядко пиша проза, формата на изразяване зависи от начина, по който се чувствам. 

– През месец май представи първата си самостоятелна стихосбирка „Където морето докосва брега“. Какво е посланието на тази книга?

– Тя представя последните 3-4 години от моя живот – най-ценните и лични изживявания, от най-големите разочарования до най-щастливите ми моменти. Преоткрих себе си, докато я пишех. На листа представям тези неща, които не успявам да кажа с думи пред хората. За мен морето е всичко. Книгата носи заглавието „Където морето докосва брега“ от едноименното стихотворение в нея. В него пиша за любовта между морето и самия бряг. Съществува  фраза, която гласи, че няма живот след морето. Може би тя най-точно описва моите чувства към морската шир. 
 

– Наскоро участва в „Алеята на книгата“. Какво научи по време на най-голямото книжно изложение у нас? 

– „Алеята на книгата“ позволява на хората да чуят тези неща, които не искат да осъзнаят. Според мен трябва да се правят повече подобни мероприятия, чрез които да може да се привлече вниманието на публиката, за да се провокира интерес към литературата. Малко хора в днешно време четат. Аз съм млад автор и ми стана изключително обидно, че липсваше интерес от страна на читателите. Видях как хората подминаваха щандовете с книги, без дори да ги погледнат. Останах разочарована от минувачите, които много бързо губят интерес към случващото се, а не трябва да е така.

– Какви са темите, които най-често присъстват в творбите ти?

– Почти цялата книга, която издадох, е посветена на любовта и морето, защото те са свързани. 

– Какво е литературата за теб?

– Тя е съкровище, без което не можем. Тя е страст. Намирам вдъхновение и успокоение в литературата. Изключително много обичам да чета и да пиша. 

– Какво послание искаш да носят творбите ти?

– В живота има и трудни, и хубави моменти. Важното е да ценим всеки един от тях и да извлечем положителното. 

– Има ли място, на което пишеш най-лесно?

– За мен най-специалното място за писане е на брега на морето и на пристанището. Там намирам своето вдъхновение. 

– Какви качества според теб са нужни на добрия писател?

– Най-важното е творецът да чувства… всичко да идва от сърцето и да преминава през сърцето. Само качествената творба може да докосне душата и ума. Тогава придобива истинската си форма.

– Разкажи ми за отличията в областта на литературата…

– Всички мои постижения са еднакво значими. Не ги разделям в зависимост от това дали са от национален или регионален конкурс. Най-значимата награда са читателите на всяка една книга или произведение. Спомням си, че първото си отличие спечелих със стихотворението си „Есенно море“ от конкурса „Аз обичам морето“ в Бургас. 

– Какво мислиш за електронните книги?

– Не виждам нищо лошо в електронните книги, но те отново ни връщат към компютъра. Най-добрата книга е на хартиен носител. Не можеш да докоснеш същината на книгата, когато е електронна. Тя акцентира върху модернизацията, в която младите хора деградират. Според мен книгата трябва да откъсне човек от реалността, в която живее. Когато ползва електронно устройство, той не може да вникне в самото съдържание. 

– Кои автори са ти повлияли с творчеството си?

– Един от любимите ми писатели е Димитър Талев. Панайот Марков изключително много ми повлия. В съвсем друга област е, но също много харесвам творчеството на Иво Сиромахов. Искам от всеки автор да взема по малко и от това, което съм прочела, да сформирам нещо мое. Най-много се влияя от писателите на моята възраст. 

– Промени ли те литературата?

– Литературата ме направи човек. Хората, които четат и пишат, живеят много повече от останалите. 

– Откъде черпиш вдъхновение?

– Аз пиша в моментите, в които съм преживяла някаква лична драма, или съм видяла нещо, на което съм се възмутила. Трансформирам го и го представям в стих. Всичко може да ме вдъхнови. 

– Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш от писането?

– Момента, в който реших да напиша книгата, изпитах най-голямото колебание дали да я издам. Почувствах се несигурна, но това е моя детска мечта и реших да я сбъдна. 

– А какво мислят приятелите ти за тази твоя страна?

– Те ме подкрепят, някои останаха възхитени. Дълго време пазих в тайна творбите си. Исках да разберат, че пиша чак, след като издам книгата и всичко е официално. Винаги съществува онзи момент, в който се разколебаваш и плановете ти да не се осъществят. 

– Какъв съвет би дала на други млади хора в България, които се опитват да пишат и публикуват?

– Важно е да продължат да го правят, защото ние сме бъдещето и ние сме хората, които можем да променим всичко. Мисля, че е хубаво да четем произведения на нашите връстници, защото изказът и разбиранията ни са сходни. 

– Освен литературата кои са другите ти страсти?

– Занимавам се с интериорен дизайн. Това е следващата ми страст след писането, защото виждам изкуството и в двете неща. Успявам да намеря баланса между тях, защото и рисуването, и дизайнът идват от сърцето.  

– За какво мечтаеш?

– Мечтая да водя нормален и спокоен живот. Надявам се да успея да се реализирам като личност. 

ИЛИЯНА МИТАКОВА

Четете още от рубриката „Надеждите на Варна“

Антон Кръстев: Същинското изкуство се ражда от експеримента

Донко Марков: Музиката е магия, която събира сродните души!

Маргарита Тодорова: Рисуването помага да опознаеш себе си, без да бъдеш наранен!

София Иванова: Музиката ме кара да се усмихвам!

Яница Георгиева: Мечтая някой ден да стана примабалерина

Максим Христов: Искам да съм този човек, който помага на изкуството да се развива!

Стефан Трифонов: Ако не пея, нещо вътре в мен остава неизказано

Александър Зайранов: Чувствам цигулката като част от себе си!

Димитър Аврамов: Прическата трябва да отговаря на стила и духа на човека!

Мишел Луканова: Искам всичко в гимнастиката да ми се получава от първия път!

Петя Панева: Мечтая музиката да е мой спътник за цял живот!

Мерая и Елиса Дончеви: Не си представяме живота без балет!

Димитър Николаев: Светът е цветен и рисуването го доказва!

Константина Георгиева: Емоцията да си на сцената не избледнява никога!

Соня Клисарова: Насила не се рисува, художникът сам трябва да усети момента

Желислав Николаев: Една снимка може да замести цяла книга!

Веселина Цветковска: Чрез танците аз общувам и чувствам!

Ели Пенчева: В театъра най-важна е истината!

Маринела Георгиева: Гримът е изкуство и страст!

Мариян Кънчев: Пиша със сърцето си!

Анна Неделчева: Трупането на опит е ключът към успеха

Ивона Георгиева: В България искам да уча и да се развивам!

Момчил Танев: Вярвам в идеите си!

Пламена Борисова: Учителите ни помагат да се изградим като личности

Денимир Неделчев: Преоткривам себе си във всеки дебат!

Радост Денева: Винаги защитавам позицията си!

Деница Русева: Усетила съм всеки ред, който съм написала!

Александър Габровски: Писането е рисуване с думи

Милица Иванова: Живея, за да пиша!

Даниел Луканов: Всеки от нас е лидер

Защо две 10-годишни момичета от Варна не обичат лятната ваканция?

В рисунките съм си пресъздал това, което за секунди ме е вадило от ежедневието, споделя Анри Кулев.
 

Изложбата „Власт и еротика в рисунка и комикс“ на художника карикатурист Анри Кулев може да се разгледа в галерия „Графит“ от 12 до 25 септември. Експозицията е част от съпътстващата програма на Световния фестивал на анимационния филм, който се провежда във Варна. По време на откриването й беше представен и луксозният сборник „Ориент SEXPRESS“, който излиза в лимитиран тираж, а в него са включени голяма част от творбите на Анри Кулев, показани в изложбата. 
 

В голямата зала на галерия „Графит“ са подредени около 250 творби на художника карикатурист, рисувани през последните 25 години. Изложбата е във връзка със 70-годишния юбилей на Анри Кулев. „Реших да направя кратка ретроспекция на последните години от творчеството си. Исках посетителите на тази изложба да видят част от рисунките, които ще оставя след мен, освен филмите, освен постановките, освен преподавателската ми дейност“ – сподели авторът пред камерата на тв „Черно море“. 
 

Голяма част от рисунките, включени в изложбата, са публикувани в периодичната преса в последното десетилетие на миналия век. „Персонажите са такива, каквито съм ги видял през годините, пресъздал съм това, което за секунди ме е вадило от ежедневието, което ми се струва, че е важно или смешно и интересно“, коментира Анри Кулев.

На въпрос каква е пресечната точка между властта и еротиката в тази изложба, художникът отговаря така: „Мисля, че всяка власт е обсебена от еротиката, както и еротиката е обсебена от властта, има някакъв хумор във връзката между двете. Озаглавих изложбата си така, защото ми се иска да бъде малко закачлива и смешна, а и властта, и еротиката са достатъчно предизвикателни, за да могат да съществуват заедно“, отбеляза той.

Рисунките на Анри Кулев имат силен социален заряд, носят морални послания, често са заредени с ирония, а еротичната тема в илюстрациите му напомня на съвременна приказка от 1001 нощ. Творбите му са колкото изящни, толкова и карикатурни, те са къси разкази с неочакван край.

Полина Петрова

Снимки: Пламен Гутинов
 

Творбите са на художника карикатурист и имат силен социален заряд и носят морални послания.

Над 20 служители на „Солвей Соди“ се включиха в инициативата „Безопасно пристигни за първия учебен ден“, подета от отдел „Здраве и безопасност при работа“ в компанията. На 12 септември 2019 г. 10 пешеходни пътеки в районите около три училища и две детски градини на територията на град Девня грейнаха в снежно бяло.

„Солвей Соди“ си партнира с община Девня по повод началото на учебната година с цел безопасното придвижване на учениците и децата от детските градини. Сътрудничеството между компанията и общината в сферата на социалните дейности, особено по отношение на образованието и културата, е традиционно.

През 2016 г. трите големи девненски предприятия „Солвей Соди“, „Агрополихим“, „Девня Цимент“ заедно с община Девня и СУ „Васил Левски“ поставиха началото на един успешен проект в областта на образованието – създаване на професионални паралелки в СУ „Васил Левски“ по специалности „Автоматизация и електрообзавеждане на производството“.

Проектът получи национално признание и се дава като пример за успешно партньорство между бизнеса и местната власт.

С висока репутация на един от най-големите инвеститори в България, с дълбоки корени на девненска земя, „Солвей Соди“ се стреми да управлява дейността си в дух на добро сътрудничество с обществото, с грижа за местните общности, за околната среда и, преди всичко, за здравето и безопасността на работещите на територията на содовия завод.

Следвайки политиката си за устойчиво развитие, компанията планира провеждането и на други социални инициативи в региона.

Черно море

Прочистването на варненския квартал „Максуда“ от незаконните къщи продължава. 38 постройки ще бъдат премахнати още днес, каза за Медийна група „Черно море“ кметът на район „Младост“ Христо Христов. Той уточни, че заповедите за премахването им са влезли в сила на 17 май, като за две от тях съдът за сега е спрял изпълнението.

Продължава обследването на незаконните постройки под моста на ул. „Свобода“. Сега ще бъдат съборени тези между улиците „Под игото“ и „Свобода“, добави кметът.

„Над 200 къщи вече сме съборили, вършим си работата, обследваме цели карета, процедурата е трудна и тежка, но няма да спрем да работим, така че Варна да бъде изчистена от незаконните постройки.

На тези, които се нуждаят сме осигурили подслон, останалите не са пожелали. Като юрист считам, че никой не може да черпи права от собствената си недобросъвестност“, каза в заключение Христо Христов.

Мариана Стойкова

снимки Пламен Гутинов