Георги Карагеоргиев: Футзалът е третият по популярност спорт в Италия

Георги Карагеоргиев е един от най-талантливите български състезатели по футзал. След неколкогодишен престой зад граница през този сезон подсили отбора на „Черно море Мания“. В Италия е играл за отборите на „Кастеламонте“ и „Чампино“, във Франция за „Кингерсайм“, а в Белгия за „Реал Ноордерлайк“. За причините да се върне в България и за амбициите, които го водят оттук нататък, говори Георги Карагеоргиев в рубриката „На спортна вълна“.

– Жоро, през тази година реши да се върнеш в България, след като през миналата година игра за белгийски клуб, как се стигна до това решение?

– Върнах се в България поради семейни причини. Преосмислих някои неща в живота си и реших, че е по-добре да търся бъдещата си реализация тук. В чужбина не ми беше лесно, но се научих да бъда самостоятелен и да не се притеснявам да рискувам.  Бях доста малък, когато отидох в Италия за първи път, нямах 20 години. Престоят ми там се отрази на живота ми. Научих доста неща. Италианците са топли хора, приеха ме доста добре, попаднах в чудесен колектив. Там футзалът е страст, не е като в България. Един от основните спортове в страната е, може би по популярност се нарежда след футбола и волейбола. След две години в Италия преминах във френски тим, там прекарах само половин сезон и заминах за Белгия. В Белгия нивото на шампионата е доста високо – като класа на отборите,  като организация и финанси също. На двубоите се събират доста зрители, по 500 – 1000 средно на мач. Отборите си имат агитки, продават се билети. Играят се доста дербита с голям заряд, повечето отбори са равностойни и се получават оспорвани срещи. Получих някои тежки контузии, които ме накараха да се замисля за бъдещето ми зад граница. Затова реших да се върна, в България нивото на шампионата тук е доста по-слабо, играта не е толкова динамична и вероятността да се контузя отново е доста по-малка.

– Коя от трите държави, в които си живял, ти допадна най-много?

– Хората, които ме познават добре, знаят, че аз съм пристрастен към Италия още от малък. Затова се насочих натам и в кариерата си. Харесват ми кухнята, начина на живот, хората и футбола, разбира се. Голям фен съм на „Рома“ и Франческо Тоти.

–  Какво трябва да се направи в България, за да стане футзалът  по-популярен?

– На първо място според мен трябва да се изградят детско-юношески школи, подрастващите да се запалят по футзала, да разберат, че в този спорт по-лесно ще получат шанс за изява, отколкото във футбола. Всички отбори, в които съм бил в чужбина, си имаха детско-юношески школи, в които тренираха деца от 8 до 16 години, имаха младежки формации до 21 години, както и женски състави, а в България това го няма. Би трябвало да се инвестират и повече средства във футзала у нас, за да напредва, до момента това не се случва. Надявам се също все повече хора да влязат в залите, за да наблюдават двубоите от Националната лига. Убеден съм, че динамиката и зрелищността на срещите ще ги впечатли.

– Шампионатът тази година започва обещаващо. Отборите изглеждат равностойни, а резултатите си интересни… Ти защо избра да се състезаваш за отбора на „Черно море Мания“?

– Имах предложение от този отбор още преди година, тогава играех във Франция. Почти бяхме стигнали до реализацията на трансфера, но се получи така, че отидох в Белгия. След като приключи сезонът там, вече реших да се върна. От „Черно море Мания“ отново се свързаха с мен, обсъдихме всички гледни точки и целите на отбора и аз реших, че за мен най-добре ще е да премина в този клуб за новия сезон.

– Какви са целите, които си поставяте?

– На първо място да играем в плейофите, което означава, че трябва да намерим място сред първите четири отбора. Оттам нататък вече ще се целим в шампионската титла. Непосредствената задача пред тима сега е да изгради облика си под ръководството на новопривлечения треньор Милош Тодорович и да повиши нивото на представянето си. Оттам нататък успехите ще дойдат.

– Защо се стигна до привличането на нов треньор в „Черно море Мания“?

– През тази година освен с моя трансфер отборът се подсили и с няколко играчи от „Варна Сити“. Постепенно в хода на тренировките дойде идеята да привлечем чуждестранен треньор. Имаме сърбин в отбора – Марко Костич, предложи да ни свърже със специалист от неговата страна, който да води тима в шампионата, тъй като познаваше добре работата на Милош Тодорович. Преди това играещ треньор беше Пламен Стойков, но си дадохме сметка, че това е трудна задача за един човек предвид целите, които сме си поставили. Затова решихме да привлечем друг треньор, който да мисли само за тактиката и представянето на целия тим. Предпочетохме сръбски специалист, защото балканските школи имат сходен стил на игра.

– Успяхте ли вече да се сработите с него, или е нужно още време?

– Минал е само един месец, но смятам, че сме на прав път. Според мен резултатите ще дойдат след февруари -март. Аз съм бил и в други български тимове, дори по-силни, с повече успехи, но за първи път виждам да се работи с такава дисциплина.

– Кои ще са основните конкуренти за призовите места според теб?

– Първенството е доста оспорвано. Шест отбора са записани в Националната лига тази година и мисля, че всичките имат реални шансове да достигнат плейофите. Смятам, че място в челната четворка ще намерят тези тимове, които допуснат най-малко грешки. От това, което виждам до момента, най-сериозните конкуренти са „Черно море“ и УНСС. „Левски“ направиха силно впечатление с представянето си във втория кръг, в който ни победиха с 5:2. Надявам се първенството да продължи по същия начин и да се получават интересни и зрелищни сблъсъци. През тази година решението, което взеха от БФС, да участват само шест отбора в националната лига, е доста по-добро. В предишните години винаги е имало отбори, които просто фигурират в лигата и губят с по няколко гола разлика, а това не вдига качеството както на клубно ниво, така и на националния отбор. За мен този формат от шест отбора с изравнени сили е по-добър.

– За националния отбор предстои важна квалификация за европейското първенство през 2022 година, двубоите от която ще се играят през януари догодина в Двореца на културата и спорта във Варна. В една група сме с Албания, Андора и Сан Марино, какви са очакванията ти?

– Промените в регламента, предприети от УЕФА, дават доста голям шанс на отборите от предварителния кръг да продължат в по-горен етап. Преди в група от четири тима се класираше само първият. От тази година, след  промените в правилата – първият отбор се класира директно за европейското първенство, всички втори и пет от най-добрите трети отбори в деветте групи се класират за плейофите. Нашата група е преодолима. Нужни са ни три точки, за да продължим към следващия етап, най-малкото.

– От съперниците в групата само Сан Марино е непознат за вас…

– Така е… С Андора сме играли отново в квалификации за европейско първенство, през 2015 г. в Благоевград, и ги победихме с 4:1 тогава. Албанците ни победиха преди две години в квалификация за световно първенство тук, във Варна, със 7:1. Единствено за Сан Марино не знаем нищо до момента, но не вярвам да срещнем особени затруднения. Надявам се да спорим за първото място в групата с отбора на Албания, който предварително е сочен като фаворит.

– Казахме, че футзалът е доста интересен и атрактивен спорт, но ти самият кога се насочи към него?

– Преди около 12 години… Бях в школата на „Черно море“, но не получавах от треньорите много шанс за изява, предпочитаха други деца… Реших да опитам с футзал, имах роднина, който се занимаваше с този спорт, той ми предложи. Започнах от клуба, в който съм и днес – „Черно море Мания“, тогава имаше школа. В нея тренирахме около 40 деца, това на практика беше първата школа по футзал в България. След около година преминах в отбора на „Гранд Про“.

– С какво те привлече футзалът?

– Харесах играта, защото е доста оспорвана и динамична, няма много грубости на терена, играе се предимно по земя, подходяща е за технични състезатели, а смятам, че точно това е моята сила. Плюс на футзала е, че се играе на закрито, защитени сме от сняг и дъжд, а това е особено важно и за децата, които се надявам да бъдат привлечени от този спорт. Лично аз предпочитам футзала пред футбола.

– Какви по-специални качества трябва да притежава един състезател, за да се реализира успешно във  футзала?

– На първо място трябва да е техничен, както споменах. Важно е също така да бъде бърз и повратлив. Във футзала трябва много да се мисли, ситуациите бързо се променят. Това, което ми прави впечатление в последните години, е, че силите доста се изравниха и побеждава този отбор, който прави по-малко грешки.

– Кои са незабравимите моменти, които ти донесе футзалът?

– Няколко са… Първият от тях е дебютът ми в официален двубой на футзал с отбора на „Гранд Про“ в Шампионската лига тук, във Варна, срещу шведския шампион „Ибра“ (Гьотеборг). Вкарах гол в дебютния си мач и така тръгна моята кариера. Имам и други незабравими моменти в Шампионската лига с отбора на „Гранд Про“. Играхме четвъртфинал, за първи път български отбор достига тази фаза на турнира. Запомнил съм го и поради факта, че с мой гол се класирахме за тази фаза, преодоляхме основния кръг и намерихме място сред най-добрите 16. Винаги ще си спомням и престоя си в Италия. Доста голове вкарах също във Франция и Белгия и винаги съм се чувствал добре в отборите, в които съм играл.

– За какво мечтаеш оттук нататък, какви цели си поставяш и как смяташ да съвместяваш футзала с останалите си ангажименти, тъй като спортът не е професионален у нас?

– Надявам се да не получавам повече контузии, както аз, така и другите състезатели. Надявам се и в следващите години да продължим да поддържаме добро ниво както на национален отбор, така и на държавно първенство, но целите и амбициите ми в живота претърпяха промяна напоследък. Футзалът е вече на втори план за мен. Затова и когато се върнах в България, започнах с това да намеря професия, в която да се реализирам. Оттук нататък футзалът за мен остава просто хоби, но няма как да се откажа с лека ръка от него след толкова години на усилени тренировки и мачове.

– Ако получиш добро предложение от чуждестранен отбор по футзал, би ли се замислил да пренаредиш отново приоритетите си?

– Да… Преди няколко дни получих две предложения – едното от тим в Полша, другото от Италия. Не бих казал, че се замислих за момента, но оставих отворени врати… Аз съм човек, който обича да си запазва всякакви възможности в живота, понеже не се знае какво предстои. На този етап амбициите ми са да се реализирам в България, но ако нещо се промени в живота ми, бих обмислил всяка оферта от чужбина.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема футзал, в рубриката „На спортна вълна“:

Благовест Марев: Няма ненаграден труд

Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели