Кап. Богдан Богданов.
 

Има вече напредък в решаването на проблема, свързан с арестуването на кораби заради неизплатени сметки към доставчици, кораборемонтни заводи, пристанища и други. Все още не е напълно преодолян, но факт е, че оплакванията значително намаляха, заяви за в. „Черно море” к.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на Българската морска камара (БМК). И това той го отчита като една от добре свършените им работи през изминалата година благодарение на съвместните усилия с апелативните съдилища във Варна и Бургас.
 

Кап. Богданов припомни, че Международната конвенция за арест на кораби е  от 12 март 1999 г., нашият парламент я ратифицира на 12 януари 2001 г. и тя  стана част от законодателството ни през февруари 2012 г. (за отбелязване е, че това са го направили ограничен брой страни). По неговите думи след влизането й в сила у нас се оказа, че трябва да има изменения във вътрешното ни законодателство, за да се постигне уеднаквяване на практиката за бързо и ефективно задържане на кораб и обезпечаване на вземанията за извършените услуги.
 

Нещо много важно.

След промените
 

в Кодекса за търговско корабоплаване през 2013 г. задържането на кораб по искане на заинтересована страна може да стане само с решение на съда. В началото това създаде сериозни проблеми не само на членове на БМК, но и за фирми, предлагащи морски услуги. Получавахме оплаквания, че искове за задържане на кораб за неизплатени услуги се отхвърлят от съда, което постави някои от бизнеса в много тежко положение, каза председателят на БМК.
 

Проблемите произтичаха от факта, че конвенцията въвежда ограничения в кръга на ответниците по обезпечаване на морския иск. Те са: корабособственик, беър-боут чартьор, лица, отговарящи по морски иск, основан на ипотека или други вещни тежести върху кораба. Нещо, което лесно  би могло да бъде заобиколено и е трудно доказуемо. Това наложи Българската морска камара да потърси решение на този изключително тревожен проблем, допълни кап. Богданов.
 

 Като първа стъпка
 

проведохме среща с ръководството на Апелативен съд – Варна. Последва втора среща с негови представители, на която присъстваха изпълнителният директор на ИА ”Морска администрация” (ИАМА) и генералният директор на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ). След тази втора среща беше подписано споразумение за сътрудничество между ДППИ и Апелативен съд – Варна, който, благодарение на него, днес има възможност да получава онлайн актуална информация за всеки кораб, намиращ се в пристанище Варна. Това значително улеснява работата на съдиите при вземането на решение. Надявам се скоро да стане факт и в Бургас, подчерта председателят на БМК.
 

В резултат на тези срещи беше взето решение и да се организира семинар с участието на съдии, адвокати, юрисконсулти, представители на бизнеса по проблемите, свързани с ареста на кораби, продължи той. След провеждането му определено има практическа полза, което ни подтикна да организираме подобен форум и в Бургас, също с голям успех. В случая изказваме голямата си благодарност към председателя на Апелативен съд – Варна, Ванухи Аракелян и председателя на Апелативен съд – Бургас, Деница Вълкова  за проявеното разбиране и подкрепа, добави кап. Богданов.  
 

Още сме в началните месеци на годината и логичен е въпросът

какво още смята да прави БМК,
 

за да подпомага морската индустрия? Преди да отговори, кап. Богданов държи да отбележи и за останалото, какво са свършили досега. Това било базата, на която са стъпили за старта им през новата 2020 г. Според него показателен за укрепването на БМК е нарастващият брой на техните членове, които са се увеличили с още три фирми през изминалата година и вече са общо 52 (между тях имало и три физически лица). При създаването на камарата преди 27 години учредителите са били само няколко фирми. Минали през доста тежки времена, като особено критични били 2008 и 2009 г. След избора на ново ръководство  на БМК през следващата 2010-а  тя започнала бързо да се стабилизира и кризата била преодоляна, за да стигне до сегашното си много добро състояние – без задължения и непрекъснато увеличаваща се членска маса. Нарастващият интерес за членство в камарата показвал, че тя вече успява да обедини морската ни общност и да защитава нейните интереси.
 

Другото, с което успяхме да се справим през изминалата година,

 беше свързано с

проблемите пред  нашите пристанища
 

във връзка с прилагането на четири регламента на ЕС ( с номера 952 от 2013 г., 2446  и 2447 от 2015 г. и 341 от 2016 г.), каза още кап. Богданов. Съгласно Регламент 952, който влезе в сила през 2016 г., разрешение за операции в съоръженията за временно складиране на стоки се дава само на лица, които предоставят определеното обезпечение, продължи той. Това на практика означава, че нашите пристанища би трябвало да осигуряват такива гаранции в рамките на много милиони, което не само би затруднило работата им, но може и да ги изправи пред фалит. И като пример даде обезпечението, което трябва да се осигури за един контейнер, което е 10 000 евро, а в едно пристанище реално има хиляди контейнери.
 

Решението е в чл. 84 от Регламент 2446, който дава възможност операторите да получат намаление на размера на общото обезпечение или да бъдат освободени от него, обясни кап. Богданов. За да получат нула процента обезпечение, заявителите трябва да отговарят на определени критерии, като това може да се разреши от директора на Агенция „Митници“. Камарата успяхме в голяма степен да решим този проблем, което е голямо постижение за нас. Иначе представете си какво щеше да стане? Много от пристанищата отговориха на критериите и сега имат нула процента ставка. При други, които не успяха напълно да ги покрият, тя е 30 на сто, добави председателят на БМК. Той се надява в близко бъдеще и те да успеят да отговорят на всички критерии.
 

Сред важните неща,
 

които са свършили, кап. Богданов посочи и проведените за трета поредна година Дни на „сините кариери“ във Варна в партньорство с Морски клъстер – България, на който станали член, а той пък на Камарата. По негово предложение следващото издание на Дните на „сините кариери“ ще бъде изнесено във вътрешността на страната, тъй като проблемът с кадрите е за цялата икономика. Идеята на Камарата била с помощта на кметовете на градовете и на Морски клъстер – България, да бъдат представени възможностите на морското образование, както и за кариерна реализация след неговото завършване. Планираме първия такъв изнесен Ден на „сините кариери“ да проведем  сега през април в Силистра. След това ще направим график и ще обиколим колкото се може повече градове до края на годината, каза кап. Богданов.
 

Другата важна задача, на която ще търсят решение заедно със заинтересованите институции, била за изоставените кораби. Проблемът стоял най-вече пред кораборемонтните и корабостроителните заводи, включително и  пристанищата. Нашето законодателство не третира този въпрос и на практика се създават големи проблеми,
 

когато един кораб бъде изоставен
 

А имаме не един или два такива случая. Дори някои кораби са престоявали повече от една, две, че и до пет години. Съдебният процес е продължителен, а през годините, докато трае, отговорността за безопасността на кораба пада върху завода или пристанището. Това по принцип  не им е работа, но кой ще носи отговорност, ако се случи инцидент?!  Въпросът не е решен и това би трябвало максимално бързо да стане, категоричен е председателят на БМК.  Проверихме как стои този казус в законодателството на други морски държави. Оказа се, че в такива случаи те могат да реагират много бързо и адекватно. Корабът се обявява за публична продан и проблемът се решава. Затова сега ще се съсредоточим върху намирането на неговото законово решение и у нас. И това става една от основните ни задачи през годината. Смятаме да подготвим предложение за промяна в нормативната уредба, което първо ще представим на съответните институции в лицето на ИА ”Морска администрация”, Министерството на транспорта и след това с тяхно съдействие ще търсим подкрепа в транспортната комисия на Народното събрание.
 

Камарата сме си поставили и още една много важна задача за тази година и ще направим всичко възможно да я осъществим, става дума за възстановяването на

Музея на търговското корабоплаване, 
 

каза още кап. Богданов. Той припомни, че неведнъж във в. „Черно море” вече е споделял за тази идея. Многократно сме се опитвали през годините да активираме дейността на сдружение „Национален морски музей“, но безуспешно. Това наложи по решение на УС на БМК чрез нотариално заверена покана да предизвикаме извънредно събрание, което се проведе миналата година. На него бяха избрани нови ръководни органи и се надявам с общи усилия да възродим музея. Това го дължим не само на тези, които го създадоха, но и на бъдещите поколения.
 

Музеят съществуваше до 2003 г. на ул. „Никола Й. Вапцаров” под стадион „Тича”. След това експонатите му бяха събрани за съхранение в  склад на ”Почивка”. Идеята ни е сега първо да се запознаем с тяхното състояние. И другото най-важно – този музей наистина да бъде възроден на ново място. Предлагаме той да се помещава в една от двете магазии на пристанище Варна-изток, което се отваря към града, и БМК приветства тази идея. Тук обаче искам да отбележа нещо, което и друг пък сме коментирали: този музей или музейна експозиция, както искат да го нарекат, може да си остане като част или филиал към Военноморския  музей,  но само при едно условие – да бъде ясно, че експозицията се отнася до търговското ни корабоплаване. Категорично няма да се съгласим  Варна, а и България, да няма морски музей, което би било срам и позор, каза в заключение кап. Богданов.
 

Стефан Денков

Четете още: Асен Недев: Рибарството за мен е вид мореходство
 

Намирането на решение за изискваното по европейския регламент обезпечение за контейнерите на пристанищата  спаси техните оператори от тежки финансови затруднения.

Големият музикант на гости на тв „Черно море“.
 

Той наистина има вълшебни пръсти. Застава пред рояла, отваря онази великолепна топла усмивка и те потапя в светове от магия, мистика, радост, тъга, любов. Обичам да го слушам до замая, до забрава. Най-често в пиано бара нощем. Но когато влезе в концертната зала….там вече спектаклите са на извънпланетарно ниво. Нелко Коларов тъкмо завъртя 60 г. около себе си. От първата глътка въздух до лятото на миналата година. И през тази седмица ще отпразнува юбилей с подобаващ концерт в Операта. На 4 март от 19,30 ч. на Основна сцена ще се потопим в една задушевна камерна атмосфера, за да се насладим на авторската музика на варненския музикант. В първа част на концерта, в „Среднощен концерт“, Нелко Коларов по един поетичен и много личен начин ще ни разкаже за човешките търсения, за пътя към дома, към началото, към истинското. Ще ни срещне с неговите приятели и наши любими музиканти Орлин Горанов, Живко Петров и Димитър Семов. Във втора част ще видим танцов спектакъл по музикалния албум “Омагьосани картини” – композитор Нелко Коларов. Режисура и хореография – Анна Пампулова, костюми и сценична среда – Невена Георгиева, асистент- хореограф – Яница Шопова, премиер-солисти – Веса Тонова и Павел Кирчев. Балет на Държавна опера – Варна. Хващам го дни преди концерта в няколко минути на откровения за извървения път между клавишите.
 

– Как започна пътят ти към музиката?
 

– На пиано ме записа брат ми. Бях на 7 г. В нaчалото беше много тежко. Моите родители не са музиканти. Брат ми беше студент и те трябваше да се оправят с мен. Ужасно е труден пътят от първото сядане зад пианото до концерта. Голяма мъка е да овладееш инструмента. Много хора, които дори завършиха музикално образование, не продължиха след това да се занимават с музика. Когато не чувстваш потребност да се занимаваш с това, по-добре е да се откажеш, защото могат да се получат големи драми.
 

– Как откри, че твоята формула е пиано бар?
 

– С пиано бара нещата станаха случайно. Имахме голямо студио. Дойде един човек и каза: Елате да направим една проба – на Златни пясъци. И така много години. Бил съм в чужбина, виждал съм как действат пиано плеърите, но никога не съм си и помислял, че някой ден и аз ще работя в пиано бар.
 

– Къде е браздата, отвъд която започва творчеството в музиката?
 

– От момента, в който усещаш, че започваш да изкарваш музика изпод пръстите си, от себе си. За едно дете е изключително безинтересно да свири. Това е като кормуването. Когато сядаш за първи път на волана, ти е трудно, страхуваш се. В момента, в който вече тръгнеш с колата, започваш да изпитваш удоволствие.
 

– Кога е добре да започне едно дете да опознава инструмента?
 

– В предучилищна възраст. В началото е тягостно и досадно. Но в началото трябва да има побутване от страна на възрастния. Иначе няма да стане. Може да се свири по 30-40 минути на ден, но трябва да е всеки ден. Аз, още като чуя едно дете, мога да ти кажа дали носи талант. Но самият талант нищо не означава. Трудът е в основата. Един човек трябва да чува музиката. И с пеенето е така. Но певците си носят инструмента със себе си. Дори нямат нужда от музикално образование.

– Промени ли се отношението на хората към музиката през годините?
 

– Според мен музиката трябва да възпитава добър вкус. Това съм се опитвал да правя цял живот. Иначе другият път е по-печеливш. Да застанеш зад пианото в пиано бара например и цяла вечер да свириш това, което хората искат. Аз предпочитам да ги водя обаче. В пиано бара правим винаги две неща, които на нас ни харесват, след това две неща, които посетителите харесват. Имали сме много добра публика.
 

– Възпитава ли днес музиката?
 

– Не. В музиката са много важни подбудите. Защо го правиш? За да печелиш пари? Или защото си призван да го правиш? Тази граница е много интересна. Например аз не съм продал нито една песен в живота си. Правя песента за човека. Например песента за Тодор Колев. Тя е за него. Аз съм си представял как този човек ще я изпълни, как ще я осмисли. Идвали са при мен много хора: „Направи ми песен, плащам”. Отказвал съм. Не мога.
 

– Случвало ли ти се е да прочетеш текст, да те впечатли и развълнува и да напишеш музика?
 

– Да, разбира се.
 

– Аз ли греша, или улавям една тъжна тенденция. И в световен мащаб, и на българска сцена липсват нови заглавия, които да вълнуват от първо чуване. Такива, които да поискаш да слушаш пак и пак, да запееш и да ги отнесеш в сърцето си…Дали всичко е изпято и изсвирено?
 

– Не грешиш, така е. Проблемът е, че с новите технологии, които навлязоха в музиката, си купуваш компютър и ставаш композитор. Само че това не е истинско. Пак ще кажа – подбудите са важни. Ако ти имаш потребност да правиш музика, не можеш да избягаш от това – ти ще я правиш. Но ако някой те кара насила или сам себе си насилваш, няма да стане.
 

– Има много млади талантливи хора, които завършват музикално образование. Някои учат в чужбина. Когато създаваха БГ радио например, аз много се зарадвах, че ще има радио, в което ще звучи само българска музика. Като дългогодишен радиоводещ имам достатъчно наблюдения. Какво чувам сега? Улавям се, че мога да слушам това радио само до първите 4 песни след точен час. Просто защото тогава по формат пускат само златни български хитове. Те в повечето случаи са стари. Те са създадени много отдавна. Когато твориха Тончо Русев, Найден Андреев, Митко Щерев, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Хайгашод Агасян, Морис Аладжем, Ангел Заберски, Кристиян Бояджиев, имаше златни бг песни. Къде е проблемът? Защо не искам да слушам повечето от новите песни?
 

– Имам чувството, че повечето от тези млади музиканти искат прекалено бързо да изминат дългия път. За да се научиш да свириш на един инструмент, ти трябва да свириш поне 10 години. Младите сега нямат търпение. Той започва и иска след три години да стане известен, да му се продаде парчето, да излезе навън, да спечели пари и популярност. Лесният път е да се съобразиш с конюнктурата, с това, което се котира в момента. Трудният път е да не правиш компромис. Сложно е човек в днешно време да не прави поне малко компромиси, без това не може. В общ план един музикант трябва да следва царския път, както казваха моите професори. Не се опитвай да заобикаляш!
 

– Искаш ли да преподаваш?
 

– Не. Нямам време. Това е много отговорно. По-нататък може би. Преди много пътувах в чужбина.
 

– Какво пожелаваш на себе си оттук нататък?
 

– Пожелавам си да съм здрав, да имам все такива добри приятели като Орлин Горанов, Живко Петров, Митко Семов, които ще участват в концерта. Щастлив съм, че успях в живота си да се докосна до големи личности, до големи хора. Ако трябва да избера пътя си, пак ще поема по него. Композицията е висша форма на импровизация. Обичам си всички песни. Моментът на създаване е много сладък. Чувството е една мистерия. Никой не знае как точно се случва създаването на една музика. Трансформираш енергия, извеждаш я и я даваш на хората. Аз съм нощна птица. Радвам се, че по този начин протече животът ми. Ако трябваше да избирам, пак бих избрал този път.
 

Пожелаваме му дълголетие и време да свърши всичко, за което мечтае! В здраве и любов, над приятелско рамо и пред бяло-черните клавиши – бъди щастлив, Нелко! Честита 60-а слънчева обиколка!

ВИЗИТКА

Нелко Коларов e роден на 19 юли 1959 г. във Варна. От 1981 до 1985 г.  е бил член на известната рок група „Импулс“, с която придобива опит в писането и аранжирането на песни. По същото време  следва в Българската държавна консерватория в София, където през 1985 г. завършва магистратура по диригентство. След дипломирането си става диригент на Варненския симфоничен оркестър. Също така дирижира различни представления за Варненската опера, като Джани Скики на Джакомо Пучини, „Любовна магия“ на Мануел де Файя и „Магьосникът от Оз“. През периода 1989-1991 г. се съсредоточава основно върху композирането на мюзикъли, сред които „Най-забележителното чудо”, „Романтични хора” и „Кажи хей, полтъргайст”, всичките представени във Вариететния театър на Габрово.

През 1996 и 1997 г. няколко песни, композирани от Нелко, получават награди в различни конкурси и фестивали за популярна музика в България. През 1999 г. Коларов дирижира „Софийски солисти“ за рок операта „Нострадамус” на Николо Коцев, която е издадена през 2001 г. В рок операта участват също Глен Хюз, Джо Лин Търнър, както и членове на група „Юръп“. Първият солов албум „Ден на гнева” също е издаден през 2001 г., въпреки че е записан основно през 1998 и 1999 г. в студио „Мецофорте“ във Варна и в студиото на Чочо Владовски. В албума са включени и песни като „Зад граница”, „Виновен съм”, „Усмихвай се” и „Грешни хора”, преди това композирани за мюзикъла „Кажи, хей, полтъргайст”.

На 21 юни 2002 г. прави концерт на свещи в зала 3 на НДК, който е промоция на албума му „Среднощен концерт”, състоял се в рамките на Салона на изкуствата. 15 авторски композиции разкриват нежната душа на музиканта. Гост-изпълнители в тавата са Тони Димитрова, Орлин Горанов, Вили Кавалджиев, които пеят също и на концерта. Повечето от времето си прекарва в собственото си студио във Варна, а през другото участва на живо в пиано бар Royal Classic заедно с Асен Георгиев и други български изпълнители като специални гости.

Ели Маринова
 

Снимки ФЕЙСБУК И АВТОРЪТ

Нелко Коларов ще отпразнува юбилея си с подобаващ концерт в Операта.

В познатата творческа атмосфера. 

„Нов парк ще изградим в жк „Възраждане“ 1 в район „Младост“. Той е част от проект, който подготвяме за цялостно благоустрояване на квартала“. Това съобщава кметът на Варна Иван Портних  в личния си профил във Фейсбук.

„След ремонта на ул. „Ана Феликсова“ и ул. „Петър Алипиев“ предстои рехабилитация на по-малките улици, изграждане на тротоари, пътеки, спортни игрища, нови паркоместа, осветление. Подкрепа и контрол на място ще оказва и бай Илия Костов, който от години сам направи пътеки от стари плочки между блоковете в квартала“, казва още кметът.

Снимки: Facebook, Иван Портних