Служители на ОД на МВР – Варна откриха боен арсенал във вилна постройка, разположена в м-ст „Припек” край с. Константиново, съобщиха от полицията.

Вилата е използвана от 63-годишен мъж от Варна – Ц.Г., неизвестен на органите на реда до момента. При претърсване на помещенията в имота са намерени и иззети: три броя ръчни гранати, два снаряда, три пистолета, пушка и различни боеприпаси. Установено е, че Ц.Г. няма разрешителни за притежание и съхранение на нито едно от оръжията.

По случая е образувано досъдебно производство. Работата по доказване и документиране на извършеното престъпление продължава под надзора на Окръжната прокуратура в града.

Четете още: Въоръжен дядо стреля по мъж в центъра на Варна

Снимки: ОД на МВР – Варна

Ескадреният миноносец „USS ROSS“ отново акостира в пристанище Варна. На борда му има екипаж от около 300 души. Преди да влезе в Черно море, корабът е оперирал с френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ и е участвал в съвместни учения с Гърция, Белгия, Германия, Нидерландия, Португалия и Испания.

Корабът е построен така, че да може да може да оперира свободно в морска среда, способен е да води както подводни и надводни бойни действия, така и да реагира по въздушни цели. Това каза пред медиите командирът на бойния кораб капитан II ранг Джон Джон от борда на миноносеца.

Шести флот на военноморските сили на САЩ редовно изпраща кораби в региона на Черно море, които провеждат операции за подобряване оперативната съвместимост между съюзниците и партньорите в НАТО. Те демонстрират колективната решителност към сигурността в Черно море в рамките на операция „Атлантик ризолв“ („Атлантическа решимост“). САЩ стои рамо до рамо със своите съюзници и партньори от НАТО за запазването на безопасен, сигурен и проспериращ европейски регион и глобалната сигурност, заяви командирът на бойната машина.

Капитан II ранг Джон изтъкна ролята на България като изключително важен двустранен стратегически съюзник в НАТО. „Посещенията на американски военни кораби и българо-американските военни учения са ярка демонстрация на нашите укрепващи взаимоотношения. Българският военноморски флот проявява изключителен професионализъм, оперативност и постоянство. Очакваме нашите отношения и сътрудничество в бъдеще да се засилват още повече“, добави той.

Пускова установка за вертикално изстрелване посочи на екипа от журналисти един от членовете на екипажа старши лейтенант Райли. „Ракетите се изстрелват на много голяма височина и на много голямо разстояние, съпроводени са с много ярка светлина и много шум – все едно гледате как се изстрелва космически кораб“, обясни образно старши лейтенант Райли.

Командирът на „USS ROSS“ благодари на Варна, кмета на града Иван Портних и  ВМС за гостоприемството. „Високо ценим гостоприемството ви и възможността да посетим отново вашия красив град“, каза капитан II ранг Джон.

Мариана Стойкова

снимки Пламен Гутинов

Открина изложбата „Знамена на свободата“, посветена на 142-рата годишнина от Освобождението на България.
 

За първи път във Варна бяха представени уникални експонати – символ на извоюваната свобода, които са част от фонда на Националния военноисторически музей.

Посетителите на музея имат възможността да видят три от петте оригинални знамена на Българското опълчение, пренесли през десетилетията стремежа към постигане на желаната свобода. Това са знамената на 1-ва и 5-а опълченска дружина, изработени зад граница със средства на българската емигрантска общност. Те не са участвали в бойни действия по време на Руско-турската война, но се развяват като знамена на Опълчението на военния парад в Пловдив на 30 август 1878 г. Третото знаме е известно като знамето на Горнооряховските въстаници. Ушито за Априлското въстание, то е връчено на 4 дружина по време на Руско-турската война и се развява в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението и трите знамена участват във войните за национално обединение.

Изложбата „Знамена на свободата“ ще гостува във Варна до 26 март.
 

Музеят работи с обичайното си работно време от 9.30 до 17. 30 часа до събота. По препоръка на здравните власти няма да има само вход свободен на Трети март заради нарасналата опасност от разпространение на корона вирус в Европа и обичайното струпване на много хора във вътрешните експозиции в дните на отворени врати.

Черно море
 

Снимки: Пламен Гутинов
 

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Благочестиви християни, жители и гости на град Варна присъстваха на благодарствения молебен, отслужен от Митрополит Йоан по случай 150-годишнината от подписването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ – Варна.

На основание решението на Светия Синод в пълен състав от заседанието му на 20 януари 2020 г. и с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в храмовете на епархията бе отслужен благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън, като в края на молебена бе прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод бележитата годишнина.

Първата част на материала:

Асен Недев: Първите ми спечелени пари са от риболов

Да ти кажа още за моите три места на риболов. След Кранево се преместихме с всички такъми на  Фичоза. Там на два пъти потъвахме с лодките. Интересни истории, но първо да ти кажа как се запознах с великия артист Петър Слабаков. Обажда ми се един приятел, работи в телевизията и казва: ”Виж какво, ти нали имаш лодка на Фичоза? Абе, трябва да се снема един филм, ще ти кажат какво трябва да правиш”. Отивам на Фичоза и виждам, че Петър Слабаков е там. Наеха ме като първи гребец. Точно така пише в гражданския договор, който сключих – назначен за първи гребец.

Слабаков играеше ролята на рибар

Филмът май се казваше „Обицата” или нещо такова. Но не това беше интересното, в случая важното бе, че той трябваше да гребе и се налагаше да го науча как се прави. Облякохме го с нашето рибарско облекло, с една плетена шапка на главата, обаче той не може да гребе. Сцената беше той слиза отгоре с греблата на рамо и се налага аз да бутна лодката. Снимачният екип беше горе на една скала. Направиха към 15 дубъла, защото той не може да се оправи. Не можеше и да се върне с лодката, че трябваше да скачам и да плувам, за да я изтегля заедно с него. Времето беше хладно , не ми се влизаше много във водата и му викам: „Виж сега, аз заставам на дъното на лодката и ще я бутна“. Добре, ама онези от снимачния екип отгоре викат:  „Вижда се гребецът!”. Слагам си пръстите на борда, пак викат: „Свали си пръстите”. Аман, бе! И вече след като всичко свърши, седим двамата с него на брега и си приказваме. Той пита: „Ти какъв си бе, момче? Рибарче ли си?” Казвам: ,,Не“. „Ами  какъв си тогава?” Викам: „Не е хубаво да ти казвам, но съм доцент в университета“. „А, така ли?!” И веднага започна да ми говори на Вие: „Знаете ли, че имам 11 семестъра във ВИНС и наскоро ми казаха, че ще ме възстановят като студент”. И докато си говорим така, извадихме един торук (едър лефер), бяхме го уловили и осолили в тенекиена кутия от халба, нарязахме го и двамата изпихме с него цяло шише ракия. В пиенето Слабаков беше много по-силен от мен, но и голям сладкодумец, велик човек и артист!

Тогава времето беше променливо, октомврийско –  заложихме мрежите, докато беше тихо, но на другия ден, когато трябваше да ги вадим, започна да се разваля. Бях взел със себе си двама кандидати за рибари: комшията Ванко и негов приятел грузинец, Георги, бил от съветските войници в Афганистан. Много лодки са минали през ръцете ми, но тогава бях с една, правена по бързия начин с шперплат върху дъските. С нея трябва да отидем да вадим каяджийските мрежи, обаче нещо ми е студено,  явно съм понастинал от влизането в студената вода, за да тегля лодката със Слабаков. Мрежите са от три пощи, дълги по 60 метра, и викам на Ванко да отиде заедно с грузинеца, защото нещо не ми е добре.  Той няма опит и го наблюдавам от брега. Мрежите са на около 200 метра навътре. Те са такива, че се обират в лодката  заедно с рибата, водораслите и после се чистят на брега. Виждам Ванко как е напълнил с тях лодката и тя е натежала, а той не знае добре да гребе и започва да отива към камъните. Викам му да кара навътре, обаче двамата с грузинеца не ме чуват. Накрая лодката се преобръща и скачам да ги спасявам с плуване. Изтеглям грузинеца на брега, той диша тежко и казва на руски:

„Война в Афганистане была не такой страшной!”

Още едно преживяване на Фичоза. Отиваме да празнуваме Никулден, лодката ни стои там на брега. Хем зная, че на този ден не се влиза много в морето, но решаваме да изкараме парагада – представлява въже с много куки за калкан или кая. Опасен риболов. Предната вечер го бяхме пуснали с лодката. Тогава морето беше спокойно, но сега имаше голяма вълна. Никога не бих се осмелил сам да вляза, но бяхме цяла група, все запалени рибари и освен това пийнали за празника. Бутаме лодката и отиваме точно там, където преди това Ванко и грузинецът без малко не се удавиха. Тръгваме да извадим парагада, аз съм на греблата и виждам как вълната изхвърля нагоре лодката, не мога да я удържа и се обръщаме във водата. Въдиците паднаха между нас и, слава Богу, никой не се закачи за тях, защото можеше да стане страшно.

Третото ми място се нарича далян „Чакър Сава”. Преди 1989 г. там имаше далян на „Черноморски риболов”. С настъпилите промени у нас предприятието започна да се разпада, но мястото на даляна е обозначено на  картата и не биваше да остава празно. В основата на тайфата ни беше Стефан Ненов – почина, след като беше организирал всичко. Останаха брат му Иван – още сме заедно с него, за капитан на даляна избрахме Наско Хараламбиев, а аз постъпих като моряк въпреки сертификата ми за капитан на кораб до 40 бруто регистър тона и механик трета степен. Дипломите не се гледат в рибарството, там се оценяват уменията.

И така далянът заработи като риболовна кооперация

Там сме през цялото време от март до октомври, има само един месец прекъсване, когато е забранителният период. Пристигаме рано сутрин в 5 часа, първото вдигане на мрежите с мауната трае около час и половина и се повтаря в зависимост от количеството уловена риба.

Да ти разкажа какъв невероятен улов имахме на паламуд!  Много интересен ден! Помня беше неделя и имаше избори, тогава Жельо Желев стана президент на България. Отиваме сутринта и още на първото воли много паламуд. Рибата играе вътре. Изкарваме я от едната торба, виждаме, че и другата също е пълна, хайде и нея и, докато се справим, хайде пак обратно. Такъв богат улов не беше ни се случвал дотогава!

Малко след това паламудено време имахме и друг интересен риболов. Влизаме с лодката, настроили сме се за същата риба. Всички сме на единия борд, само един остава на другия да балансира, за да не стане като капак  да се обърнем. Вътре някаква много силна риба, почваме да я вадим с лопатата и гледаме, че е от непознат вид. Ципура, средиземноморска ципура в нашия далян! За да разбера каква е рибата, ми се наложи да купя учебник по биология.

Какво ме е карало през всичките години, че и до днес, да не оставям рибарството, ли? Любовта към морето. За мен рибарството никога не е било просто за препитание, а вид мореходство.  Към него съм вървял стъпка по стъпка. Първо като деца с пръчките по брега, с камъшите, след това със спинингите, идват каяджийските мрежи, фустанелите и накрая най-сериозната работа, даляна. Пак оттам са и уроците на моя живот, които ми даде бай Димо Мъглата.

Този мой учител по риболова се появи, когато бях на Кранево, и не мога да не ти разкажа за него. Той беше приятел на баща ми, заедно пътуваха по корабите. Та бай Димо ни събираше и покрай него много научих. Между другото,

защо му викаха Димо Мъглата?

Като млад рибар се загубил в мъглата. Тежка мъгла, повече от 8 -10 часа не се вдигнала и той не можел да се прибере с лодката, накрая излязъл някъде на съвсем друго място. И сега, като се замъгли, той изпитваше някакъв страх. Веднъж сме с него, аз греба, той с чепарето за паламуд и изведнъж  се спусна мъгла към Кранево. Виждаме я как идва към нас и бай Димо ми вика уплашен : „Греби към брега, ама бързо към брега ти казвам!” 

Човешко е да се получи след такъв стрес. А дали и в мен е имало подобен страх, след като няколко пъти съм се давил още от съвсем малък? Морето винаги ми е давало спокойствие. Ние, „чадата на морето”, знаехме кои и как са се удавили и спокойно го приемахме. Ами, че морето това сме ние. Няма как да се откъснеш от него. Примерно, още бяхме малки деца, живеехме на пристанището, имаше един стар лодкар Тарзана, с малката си гемия превозваше пътници от Карантината до Варна. И веднъж, като се обърна лодката му с 20 пътници, всичките се удавиха и той заедно с тях. По-нататък един сериозен рибар, Данко, имаше далян отсреща на  Карантината (яко си пийваше). Откриха го удавен в него, но не останал на дъното, намерили го изправен като жив, оплетен в проволките.  Другият удавен беше от нашата тайфа, Кольо, много сериозен рибар, работеше и сам, та някъде през декември излязъл с малка лодка, пуснал мрежите за кая, бил с мушама, ботуши и вълната като го обърнала, направо потънал. Синът му  остана при нас, макар че майка му викаше да го спре, но той – не. За него това е

морето на баща му, значи и неговото

Та да продължа за бай Димо. Той имаше далян на Фичоза, сам си го беше построил. Тогава бях в университета и един ден ми каза: „Реших да го преместя на  Караташ ( на Златни пясъци), учен човек си, напиши ми на един лист за уведомление на граничните”. И аз пиша: „ До директора на еди-кое си, молба от Димо Стоянов, моля да ми разрешите да преместя даляна и т.н.“. Нося му го и още докато чете, го скъса. „Ти какво си писал, аз никого не съм молил през живота си!”. Възразявам, че така се пише до началници. „Няма, казва, сядай и напиши: „Премествам даляна от Фичоза еди-къде си и точка”. Идва ред да се премести, а това е цяло стопанство. Товаря на комбито колкото мога, от инвентара. Той вика: „Останалото аз на лопати (гребла)”. Той беше някъде към 80-годишен. Отивам с колата на Златни пясъци на определеното място за даляна и тъкмо почвам да разтоварвам, гледам старецът пристига с лодката на гребла, мотор не признава. Знаеше всичко как се прави и двамата строихме целия далян. Работим и бай Димо почва да ми разказва някоя от безкрайните си истории.“ Сега да ти кажа, имахме, вика той, по царско време грип пред двореца на Евксиноград. Цар Борис имаше обичая да идва при нас. Работим цяла нощ с лодката и изморени сме легнали на пясъка. Идва царят и ни прави запалки – пъха между краката ни едни хартийки и ги пали. Аз му тегля една псувня, а той: „Ти, Димчо, защо псуваш царя си?”. Може и да лъжеше, но сладко разправяше, много сме научили от него.

Знаеш ли, мечтата ми е, ако остана без работа (не знам  дали ще има такъв период в живота ми),  да прекарвам активната част от годината в рибарското си бунгало. На огъня да къкри рибена чорба, а на входа да има надпис: „Професорът  рибар раздава рибена чорба на всеки, който има какво да разкаже”.

Риба винаги ще има, ако не жива, ще си я купя, правил съм го и друг път, важното е да има хора и сладки приказки за морето и рибарството….

Край!

Стефан Денков

„България – древна и млада“ бе предизвикателството, което Регионалният инспекторат по образование Варна, заедно с ОУ „Цар Симеон I“ отправиха към ученици от 1 до 7 клас. За седма поредна година се проведе Регионалното състезание по информационни технологии, посветено на Националния празник на България.

Учениците демонстрираха умения за работа с приложен софтуер. Изразиха своята любов към родината, стремеж към познаване на нейната история и природа. Състезанието премина на два етапа: училищен и регионален. Участваха ученици от: ОУ „П. Р. Славейков“, ОУ „Добри Чинтулов“, ОУ „Стефан Караджа“, ОУ „Цар Симеон I“, СУ „Любен Каравелов“, СУ „Димчо Дебелянов“, II ОУ „Иван Вазов“ – гр. Провадия. Финалът бе поставен на 26 февруари с награждаването  на призьорите от старши експерта по математика в РУО Варна Лилия Стойчева от името на Началника на РУО Варна – Венцеслава Генова. Клуб за художествено слово „Любословие“ към ОУ „Цар Симеон I“  поздрави присъстващите ученици, учители, родители с композицията „България е детска хубава рисунка“, класирана на първо място в XIX  Регионален ученически конкурс „Моята България“. Директорът на училище „Цар Симеон I“, което е съорганизатор и домакин –  Стоянка Велянова поздрави победителите като им отправи посланието да продължат да носят добродетелите на хората, борили се за благото на Отечеството. Пожела на всички участници още по-големи успехи, които неминуемо освен личен празник, са и прослава на училището.

„С лесни програми като Paint може да се започне и в предучилищна група. Това каза Милена Гинева, която е част от журито и преподавател на ученици от 1 до 4 клас. Инструментите тогава се овладяват лесно, но моториката на ръката все още е неразвита, затова им е трудно. От друга страна тези умения (да контролират мишката) помагат и при писането на ръка и при чертането по математика. Дигиталните изкуства все повече навлизат достойно сред традиционните. Пример за това са илюстрациите към книги и анимационните филми. Техническата трудност се овладява в часовете и при самоподготовка. Зависи от възможностите и на самата програма. По отношение на творчеството – за мен то е талант, опит и труд. При по-малките деца от 1-2 клас началото започва с помощта на възрастен (учител, родител). Нужно е на децата да се даде начален тласък, да им се даде увереност и подкрепа“, допълни още Милена Гинева.

„Учениците в по-ранна възраст трябва да бъдат особено внимателни при употребата на компютрите и дигиталните технологии, каза директорът на ОУ „Цар Симеон I” Стоянка Велянова. Веднъж запознали се с мишката, децата трябва да я употребяват за създаване на красова и усвояване на нови знания и то под зоркия поглед на възрастен човек – родител или учител. Те трябва да знаят, че Интернет не е безопасно място за тях и веднъж влезли в Мрежата, не бива да бъдат прекалено доверчиви“, допълни директорът.

Предизвикателствата пред по-малките ученици бе да нарисуват на компютър България – така, както я виждат. По-големите деца използваха презентации с ползване на текст и снимки. За всички участници – победители в отделните възрастови групи и допуснати до Регионалния кръг бяха подготвени плакети, грамоти, сертификати и награди. Остана и нещо невидимо след края на награждаването – вдъхнатата увереност в сърцето на всяко дете, че то може, успяло е, ще се справи и ще опита пак да твори. Защото то това е и основната мисия на училището. Да дава знания, да пали искрата на творчеството и да провокира добро.

Ели Маринова

Снимки авторът