Те приличат на яренца, но всъщност не са. Две  нови бебета изблеяха днес в Зоопарка, съобщиха от варненския зоокът. Поредната изненада е от вида Европейски муфлон.

Муфлоните са диви овце, предшественици на почти всички домашни породи овце. Европейският муфлон произхожда от островите Корсика и Сардиния, откъдето е разселен изкуствено в множество Европейски страни, включително и в България. Напоследък се налага мнението, че муфлоните и дивите козли  от средиземноморските острови всъщност представляват вторично подивели в древността домашни овце и кози, а не диви предшествественици съхранили се в естествен вид. Европейският муфлон е сравнително дребен: дължина на тялото до около 120 cm, височина при плешката до около 80 cm и тегло до 35 – 55 kg, като женските са значително по-дребни. Мъжките имат големи спираловидно извити рога с насочени напред върхове и обща дължина до около 70 cm. Рогата при женските са много по-малки или изобщо липсват. Лятната козина на европейския муфлон е ръждивокафява, а зимната е по-тъмна. Муцуната, околоочието, коремът и долната част на краката са бели. За мъжките е характерно едно светло петно от двете страни на тялото, което се нарича седло. Рогата на зрелите възрастни мъжкари тежат до 5 kg и са дълги по извивката до 83 cm. През лятото живеят на малки групички по 3 – 5 екземпляра, но зиме се събират на стада от по 12 – 18 животни.

Обикновено женските в стадото се разгонват по едно и също време, което означава че през следващата седмица се чакат още муфлончета.

Ели Маринова

Варненци дариха 600 елхи за животните в зоопарка

Варненската фирма „Юнион инвестмънтс” спечели търга за продажба на спасителния кораб „Перун“ за сумата от 274 800 лв. без ДДС, съобщиха от  „Пристанищна инфраструктура“.  

Мълчаливият  протест на представители на морската общност срещу продажбата на спасителния ни кораб не даде резултат. „Събираме се на погребението на Перун“, заяви Никифор Герчев, който е първият капитан на плавателния съд. Самият  той е правил не малко опити да спаси кораба ни от продажба, като е сигнализирал Окръжната прокуратура във Варна. От там му отговорили обаче, че институцията нямала правомощия да спре търга. В петицията, която ще бъде изпратена от представителите на морската общност до премиера Бойко Борисов, освен искане за спиране на търга, се настоява и за оставка на ръководството на Морска администрация София, проучване и възстановяване на „Перун“ със средства от ЕФ. и др.

Според Герчев обявата за продажба е компрометирана и има редица груби нарушения. Обявената първоначална цена на търга за „Перун“ е необяснимо ниска – 269,480 лв, а дори само за скраб тя е около 650-700 хиляди лева – каза на среща с журналисти във Варна председателят на БУЛСАР к.д.п. Герчев. Не са показани важни технически и функционални данни за Перун, от които ще се констатира, че скъпо държавно имущество, изпълняващо важни ангажименти е безотговорно изоставено за продължителен период от време. Нека се има предвид, че Перун е основна и единствена спасителна единица, която изпълняваше функциите си във всякакви хидрометео условия. „Перун“  е без валидни документи за регистрация  от 2012 година и е извън експлоатация. От 2017 година е заличен от регистъра на корабите.

Търгът с тайно наддаване, който се проведе днес в сградата на Морска администрация беше с начална цена от 269 480 лв.

Моряци на мълчалив протест срещу търга за „Перун“

„Щрихи от утрото“ (19.02.2020) – Mорската общност на бунт срещу продажбата на кораба „Перун“

Едва ли има ненаписана и неизстрадана дума за Апостола на свободата за всичките тези 147 години, откакто черното бесило ни го взе. Все го търсим в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на родолюбие и толерантност, на човещина. И все не можем да се приближим и на йота до тази духовна чистота и святост. Неуморим и всеотдаен към народното дело, безкомпромисен към своите и чуждите грешки, непримирим към лъжата и предателството, красив и обаятелен, обречен на отечеството. Към 2020 година от никого не се очаква да хване Балкана с пушка в ръка, за да повтори същите стъпки на Левски. Това, което му дължим, е да го пазим в сърцата си и да го предадем в сърцата на идващите след нас.

Стотици варненци почетоха паметта на Апостола на свободата пред паметника му в Морската градина. Венци и цветя бяха поднесени и пред барелефа на Апостола на бул. „Осми приморски полк“. В знак на почит сведоха глава представители на местната власт, патриотични и културни институции и организации, социални, учебни и детски заведения, граждани. Венци и цветя бяха поднесени от министъра на отбраната, областния управител, кмета на Варна, началника на отбраната на Република България, ВМС, Варненска и Великопреславска митрополия, Общински съвет, Генералното консулство на Руската федерация, почетния консул на Италия, почетния консул на Индонезия, ОД на МВР, съдебните институции, районните кметове, Съюза на ветераните от войните, Съюза на офицерите от запаса и резерва, ХУ „Васил Левски“, едноименната гимназия в града, както и читалището, носещо името на Апостола.

Много мъченици има в българските борби за независимост, но Левски  се откроява сред тях с личността си, съчетала в едно  ум, деятелност, мъдрост, дързост. Историческите извори, осветляващи живота и делото му, сочат датите на неговото рождение – 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и неговата смърт – 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. Присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник. От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Васил Левски се отбелязват на датата 19 февруари. Противоречието идва от грешното разчитане на календарите. Без значение на коя дата отбелязваме гибелта му, без значение дали църквата ще го канонизира за светец или не, всички ние го носим в сърцата си и пазим паметта му чиста.

Много негови съвременници казват пламенни думи за Васил Левски. Те си остават по страниците на историята. Ще припомним думите на Христо Ботев: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-доброто… Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дни, а той пее и все весел. Вечер, дордето си легнем – той пее, сутрин, щом отворим очи, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяние, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с такива личности“.

Вечна да е паметта ти, Апостоле! Остава като питанка последната думичка от твоето тефтерче: „Народе???“

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Отбелязваме 147 години от гибелта на Васил Левски

Пламен Стойков е сред най-опитните играчи в националната лига по футзал и представителния тим на България. Срещаме се в разгара на шампионата у нас и дни след като стана ясен следващият съперник на страната ни в европейските квалификации. Ще се пребори ли неговият „Черно море Мания“ за титлата и какво трябва да се направи според него, за да върви родният футзал напред, коментира Пламен Стойков в рубриката „На спортна вълна“.

– Пламен, преди дни стана известен съперникът на България в плейофа за европейските квалификации по футзал. Какви са шансовете ни срещу отбора на Армения?

– Армения са сериозен отбор, който през последните няколко години доста вдигна нивото си. Това до голяма степен се дължи на натурализираните бразилци в състава, но резултатите са факт. Федерацията им явно е избрала този метод, който и много други страни използват. Със сигурност обаче не са непреодолим отбор. Имаме си нашите шансове и можем да ги отстраним. Веднъж вече съм се изправял срещу тях в официален мач и резултатът бе 0:0, но какъв ще е сега, времето ще покаже.

– Доволен ли си от представянето ви по време на турнира във Варна, след който заехте третото място в предварителна група D и продължихте към плейофа в евроквалификациите?

– Доволен съм поради факта, че продължихме, но смятам, че можехме да се представим доста по-добре, най-вече с оглед на съперниците, които бяха ни се паднали. Убеден съм, че имахме сили да победим отбора на Сан Марино, доминирахме през целия мач и трябваше да вземем трите точки, което да ни осигури второто място в групата.
 

– Сан Марино изненада ли ви по някакъв начин, тъй като това беше единственият отбор в групата, срещу който не бяхте играли досега? Подценихте ли ги в някаква степен? Какво точно се случи в този мач?

– Отборът на Сан Марино демонстрира значително израстване през годините. Допреди тези квалификации те нямаха победа, а равен резултат бяха постигали преди повече от 10 години. Те затова и толкова се зарадваха на успеха срещу Андора и на равенството, което постигнаха срещу нашия отбор, защото класирането им за плейофите на европейските квалификации действително е най-големият им успех до момента. Треньорът им е доста добър специалист от италианската школа. Аз самият също съм чел негови лекции, гледал съм тренировки, които води.

– Какво означава за теб да носиш националната фланелка на България? Част си от националния отбор вече доста години…

– За мен, както най-вероятно и за всички мои съотборници, това е изключителна гордост. Всяка покана за националния отбор ми дава самочувствие и вяра, че съм на прав път, че моят труд не остава незабелязан. Това е много голям стимул, още първия път, когато бях повикан в представителния ни тим, през 2010-а, получих невероятен прилив на енергия и ентусиазъм да продължавам с футзала, така е и до днес.

– Как се разви футзалът у нас в годините, откакто се състезаваш, и какво трябва да се направи още за този спорт?

– Развитието на футзала у нас е доста колебливо според мен. Направиха се доста добри неща, но същевременно и интересът от страна на играчите някак намаля през годините. Когато аз започнах през 2008-а да се занимавам с този спорт, доста по-аматьорски тогава, имаше 14 -15 отбора само във Варна, които практикуваха футзал, въпреки че не мога да кажа, че нивото е било много високо. Година след година отборите намаляваха, това се дължи на няколко фактора, единият от които е създаването на минифутболните лиги. Така футзалът даде заден ход преди 5-6 години, докато появата на националната лига не доведе до своеобразен рестарт. Този сезон е най-интересният досега, тъй като първенството е доста оспорвано, без изявени лидери до момента. „Черно море“ почти безгрешно води в класирането, но и другите отбори показват с всеки изминал мач, че са способни да поднесат изненади.

– Как ще коментираш представянето на твоя отбор – „Черно море Мания“, какви са целите, които си поставяте? Засега успешно преследвате лидера „Черно море“, ще можете ли да се преборите за титлата?

– Надявам се! Със сигурност титлата не ни е самоцел, не е основната и най-важна задача пред отбора, поне не е поставена от ръководството на този етап – и за тях, и за нас като играчи не е най-важно в момента да станем шампиони, по-важното е да създадем отбор, който да играе добър футзал и в който се дава шанс на млади момчета, както се случва засега. Представянето ни е много по-добро в сравнение с предишни години, селекцията ни е доста качествена, а сръбският специалист Милош Тодорович, когото привлякохме като треньор, ни показа едно друго лице на футзала. Той успява да мотивира всеки един от нас да подхожда професионално във всяка тренировка и всеки мач, да дава много повече от себе си, да работи усилено. Смятам, че това е пътят и пред всеки друг отбор, който иска да се развива, тъй като в България треньорите по футзал не са толкова много и това е друг от проблемите на спорта у нас. Курсове за треньори по футзал не са се провеждали от години и ако повече чуждестранни специалисти навлязат в българското първенство, аз съм убеден, че нивото ще се покачи. В Румъния например, страна, в която съм играл, футзалът се развива много по-добре, отколкото у нас, както на клубно, така и на ниво национален отбор. Преди няколко години шампионът на страната привлече испански специалист за треньор, който застана начело и на националния отбор в продължение на пет години. Така Румъния достигна до световно и европейско първенство, намери място сред 10-те най-добри отбора благодарение на този испански специалист. По време на работата си в Румъния той предаде опита си на своите футболисти и те продължиха делото му. В момента поне 7-8 от неговите играчи са треньори и затова румънското първенство е доста по-силно от българското. Нещо подобно се случва във Финландия, където един от най-добрите инструктори на ФИФА по футзал Мичо Мартич пое националния отбор преди 4-5 години. През 2016 г. България и Финландия играха квалификация за световно първенство и завършиха 0:0, което в някаква степен означава, че отборите са били равностойни. В момента, отново в световни квалификации, Финландия постигна равенства 2:2 срещу европейския шампион Португалия и един от последните световни шампиони – Италия, победиха и Беларус с 5:3 и сега ще играят бараж за класиране на световно първенство. За четири години тази държава от равенство с България е достигнала до това да бъде част от 12-те най-добри на света. Футзалната общественост в Европа е учудена от темпото, с което Финландия се развива, но всичко се дължи на специалиста, който застана начело на националния отбор. Освен че работи като треньор, Мичо Мартич провежда и поредица от курсове, за да подготви специалисти, които да работят на местно ниво.

– Спомена младите играчи – това не е ли друг от проблемите на футзала у нас, сякаш рядко млади момчета се насочват към този спорт, може би и липсата на школи оказва влияние…

– Точно така… „Черно море Мания“ може би е първият клуб у нас, който имаше школа преди доста години – 2009-2010-а. Започнахме с много голям ентусиазъм, но точно тогава видяхме къде се прекъсва пътеката. Когато школата е само една, тези деца на практика няма срещу кого да играят. БФС трябва да създаде условия и да привлече децата към този спорт. Със сигурност повишеното ниво на мъжкия футзал у нас и по-доброто отразяване на спорта от медиите спомага за неговото популяризиране сред младите, но те на практика могат да играят едва след 17-18-годишна възраст в мъжките отбори. Преди това нямат възможност за изява поради липсата на отбори от техни връстници. В страната има 7-8 клуба по футзал, които, ако имат школи, могат да се организират турнири за различните възрастови групи, но когато школите са само 1-2, няма как да се получи. Липсата на мачове обезверява както децата, които са проявили интерес към спорта, така и техните родители, понеже няма дете, което да не иска да играе. Работещите модели по света са различни, надявам се компетентните органи у нас да преценят как да развият спорта у нас, за да има бъдеще. Ако не се създаде футзална култура при децата още в ранна възраст, то тогава спортът ще продължи на досегашното си ниво – ще се събират ентусиасти, които искат да играят, и студенти, които да си запълват свободното време с футзал.

– А при теб как стана срещата с футзала, с какво те привлече?

– През 2008-а приятел ме покани да играем заедно в един отбор, както и сега се случват нещата. Аз тогава не бях много запознат със спорта, бях играл нещо подобно в САЩ, където участвах на един турнир в зала, но правилата бяха малко по-различни. След като се прибрах в България, ми предложиха да играя в тогавашния градски шампионат по футзал – само приятели, абсолютно аматьорски. Хареса ми идеята, хареса ми и спортът и не след дълго Мартин Балулов ме покани заедно да основем „Черно море Мания“, намерихме момчета и създадохме отбора през 2009-а.

– Кои според теб са най-атрактивните черти на футзала?

– Футзалът е динамичен спорт за мислещи хора. Особено, ако се гледа футзал на световно ниво, човек наистина може да остане без дъх, тъй като ситуациите пред двете врати следват една след друга. Това е основната разлика между футзала и футбола на голям терен, където поради голямото пространство мачовете понякога са доста скучни. Във футзала игрището е малко и честотата на положенията пред двете врати е доста по-голяма, което прави спорта доста по-интересен и резултатен. Не случайно набира популярност в цяла Европа и по света.
 

– Какви са качествата, които трябва да притежава един играч на футзал, и може ли всеки футболист да се реализира в този спорт, или са нужни по-специфични умения?

– Моето мнение е, че не всеки футболист може да бъде добър футзалист. Във футзала има много тактика, доста заучени положения се използват. Добрият футзалист трябва да мисли и да разбира играта, да умее да я „чете“… Разбира се, има случаи, когато много добри футболисти, влизайки в залата, се приспособяват много лесно, но това се случва рядко. В повечето държави децата от ранна възраст избират единия или другия спорт, защото е трудно да ги съчетаваш. България е една от малкото страни, в която доста от хората, които практикуват футзал, играят и на голям терен. Това според мен пречи на развитието им в спорта и го казвам не само на база моя опит, но и от това, което съм чувал от различни чуждестранни треньори. Футзалът и футболът изискват различен тип мислене.

– Как успяваш да съчетаваш футзала с другите си ангажименти, тъй като това не е професионален спорт у нас?

– Доста трудно е наистина… Въпреки че през тази година ми е малко по-лесно, тъй като вече съм просто състезател, а не играещ треньор, както бе доскоро. Разбира се, имам доста административни задължения покрай отбора, опитвам се да помагам на новодошлите и младите момчета да се адаптират, като капитан съдействам да се осъществява по-лесно връзката между треньора и играчите. Наистина доста време и енергия ми отнема, но така е с всяко едно хоби, а за мен футзалът е истинска страст. Съчетавам работата с тренировките, мачовете и пътуванията, няма как…
 

– Кои са най-незабравимите емоции, с които спортът ти се отблагодари?

– Всеки един момент, в който съм обличал националната фланелка и в който съм чувал химна на България преди мач, е специален за мен. Много ценна за мен също е благодарността на младите играчи, които съм привлякъл към спорта, както и признанието на другите треньори за това. Футзалът ми даде много приятелства, които ще ми останат за цял живот.

– Трудностите, с които те сблъска…

– Поради това, че не е професионален спортът, всяка една година е трудна, не само за нашия отбор, но и за другите, най-вече във връзка с намирането на средства, за да може отборът да се издържа. Като играч трудните моменти, през които съм преминал, са двата загубени финала за титлата, все още не съм изпитвал радостта да бъда шампион на страната. Преодолял съм ги, но няма как да не са оставили някакъв отпечатък – че си имал шанса, но си го пропилял…

– Каза, че спортът ти е дал доста приятелства, как се изгражда добрият колектив в един отбор и има ли го сега в „Черно море Мания“?

– Няколко са факторите, които влияят, а основният от тях е треньорът. От решаващо значение е той да подхожда с разбиране към всички, но да е ясно, че той командва, тогава е много по-лесно да се запази колективът. Ако това не е налице, настава хаос, всеки започва да се изживява като треньор и да опитва да налага мнението си. В „Черно море Мания“ обстановката е приятелска, познавам се с повечето момчета от доста години и мога да го заявя спокойно. Разбира се, когато отборът не играе добре в даден мач, прехвърчат искри помежду ни, но това е нормално и ни помага да вървим напред. Колективът се изгражда както по време на тренировките, така и извън тях и съм щастлив, че с момчетата от „Черно море Мания“ сме не само съотборници, но и приятели.

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема футзал от рубриката „На спортна вълна“:

Георги Карагеоргиев: Футзалът е третият по популярност спорт в Италия

Благовест Марев: Няма ненаграден труд

Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели

Сред всичките ни герои и свети мъже и жени от мътните години на историята, няма друг човек, чийто лъвски скок продължава вече близо две столетия  да ни респектира и натъжава така, както Оня паметен скок на Апостола. Защото нека си го кажем направо – няма и частица от чистотата и устрема на Левски в днешния обществен живот. В учебниците на децата по всяка вероятност още пише заучените клишета, че идеалът и примерът на Васил Иванов Кунчев ни „води към онези светли идеали, които трябва да изграждат основите на нашето мислене и възприятие за света“.

В цялата страна на 18 февруари си припомняме злощастното въже, на което увисна една от най-свидните рожби на отечеството. А училищата намират свой начин да поддържат паметта на Апостола жива. Във варненското едноименно школо в Аспарухово битува традиция децата да повтарят лъвския му скок. Тази година учениците, които са разпределени заради ремонта на своето школо, го проведоха в двора на училище „Любен Каравелов“. Опитах се да науча кой и откога е въвел тази традиция, но корените ѝ се оказаха съвсем в началото на създаването на НУ „Васил Левски“. Правим тази поредица от мероприятия, посветени на нашия патрон, за да възпитаме у децата нещо от духа на Апостола – каза Янка Димитрова, учител на 4 клас, която е и вдъхновител на лъвския скок през последните години.

Децата са много борбени и емоционални, включват се с готовност и искат да покажат, че са носители на повелите на Левски. Показват го и по време на уроците, и в допълнителната работа през тази седмица. Рисуваха тематично по темата за Апостола и имаше 4-5 рисунки за отличен. Приготвили сме и награди, но и по една емблема – лъвче, което всяко дете участник в скока ще получи. Те си ги пазят през годините. Случвало ми се е да ме спрат вече пораснали, мои бивши възпитаници и да споделят, че още пазят тази емблема и тя означава много за тях. Оптимистка съм, ние учителите трябва да вярваме, че ще се роди втори Левски. Имаме нужда от него. Но затова на децата трябва да се помогне. Родителите също трябва да дадат своя принос в това“ каза още Янка Димитрова.

Директорът на Начално училище „Васил Левски” Стела Петрова разказа за поредицата инициативи, посветени патрона на школото. „Във всяка класна стая е подреден кът на Апостола, в часа на класа проведохме беседи за живота и делото му. Всеки клас излъчва участници за училищните конкурси, както и рисунки на тема „Моята родина България“. Учениците от ІV клас творят есета на тема „И аз обичам Левски“. Във вторник във фоайето на първия етаж в кметство „Аспарухово“ подредихме изложба под надслов „Моята родина България”. По класове се четат произведения, посветени на живота и делото на Левски. Подготвени са мултимедийни презентации. Вълнуващото състезание „Лъвски скок“ води началото си още със създаването на училището. На 19 февруари в храм „Св. Цар Борис І“ от 9.30 ч. ще бъде отслужена панихида в памет на Васил Левски с участието на третокласниците. В същия ден четвъртокласниците ще участват в общоградското поклонение пред паметника на Васил Левски в Морската градина“, каза още Стела Петрова. Тя пожела на учениците да запазят Левски в сърцето си.

Малката Никол Пламенова цитира крилатата мисъл на Апостола „Ако загуба, губя само мене си, спечеля, печели цял народ“. Стилиян Тодоров, който е четвъртокласник сподели, че училището ще му липсва догодина, когато трябва да го смени. Той знаеше, че Левски е създавал комитети. Теодора не иска да се ражда друг Левски, защото няма как да е същият.

Състезанието по лъвски скок бе  вълнуващо и наситено с много емоция от всички деца – участващи и гледащи. От всеки клас бяха излъчени деца, които да скочат. Победител стана Михаил, който скочи от място 1,80 м. От няколко години в скачането участват и момиченца. Лакомства и топки за класовете, излъчили победители във всяка възраст имаше на финала на своеобразния Лъвски скок.

Целият преподавателски екип се е включил в мисията да запечата в сърцата на тези малки деца делото и посланията на Апостола.

На тях и на родителите на тези деца им предстои нещо ново и сложно. Ново, защото в част от тези учебници към днешна дата ще пише изопачена и омекотена информация, за която те ще трябва да останат будни. На добър час на тези малки българчета, които ще трябва да разчитат все повече своите инстинкти за национално самосъхранение!

Поклон пред делото и саможертвата на Апостола на свободата! В негово лице България получи необикновения дар по земите й да броди една от най-непреходните личности. Човек – необикновен по своята същност и характер. Буден и непримирим дух. Боец и радетел за свобода и равенство. И днес Левски продължава да е нашата мярка за човечност.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

В Пункт за базиране – Варна, беше тържествено чествана 11-ата годишнина от вдигането на военноморския флаг на Република България на минен ловец „Цибър”. Той е в състава на отряда противоминни кораби – едно от формированията на флотилия бойни и спомагателни кораби, дислоцирани във Варна.

Екипажът беше приветстван от заместник-командира на флотилията капитан I ранг Ваньо Мусински и от началника на отдел „Подготовка” в Щаба на Военноморските сили капитан І ранг Петър Димитров. Те изказаха своята и на командването на ВМС благодарност към военните моряци за професионализма и положения през изминалите години труд.

Тържественият ритуал по присвояването на военноморския флаг на Република България е на 09.02.2009 г. във военноморската база Зеебрюге, Кралство Белгия. Тогавашният командващ на Военноморските сили вицеадмирал Минко Кавалджиев го връчва на първия командир на кораба капитан III ранг Димитър Желев.

Кръстница на третия „Цибър” става Полина Кавръкова.

Командир на минен ловец „Цибър” от 2016 г. е капитан III ранг Лъчезар Иванов.

Прочетете още: Подготовката и войсковата дисциплина във ВМС получиха висока оценка