Снимки live.varna.bg
 

Община Варна представи възможностите за целогодишен туризъм в региона с нова визия и атрактивен щанд по време на най-значимото в България туристическо изложение „Ваканция & СПА“ в София. Участието бе съвместно с Регионалния исторически музей в морската столица.

Тази година в презентацията на града специално внимание бе отделено на Варненския халколитен некропол, където бе открито най-старото обработено злато в света. Огромен интерес към щанда предизвикаха копията на златните предмети от некропола, експонирани в специално обособена витрина. Допълнителен акцент в представянето на града бяха международните фестивали.

Внимание на Варна отдели и президентът на ХОТРЕК Марк Ван Мюлдерс (Marc Van Muylders), който се запозна подробно с туристическия потенциал на района, съобщиха от дирекция „Туризъм“ в Община Варна“. ХОТРЕК е най-големият туристически европейски алианс, който събира под една шапка представители на 45 национални асоциации на хотели, ресторанти и други заведения от 33 страни. 

Черно море

Сградата на общината на площад „Независимост“.

След Освобождението Варна била по-скоро ориенталски, отколкото европейски град, а българското население, според видния български учен, географ и етнограф академик Атанас Иширков, било не повече от 3500 души. Те представлявали твърде незначителна част от 21-хилядното население на града. Трудно е да се посочи какво е било точното число на българското население преди Освобождението, но за първите градски избори през ноември 1878 година съгласно „Временните правила за избори на градски и окръжни съвети“ е извършено преброяване на дворовете. Според параграф 25 на 50 двора трябвало да се избира един, който да ги представлява и да има право на глас – гласен. Според запазените документи на 14 ноември 1878 година гърците оспорили правото на българите да имат 12 гласни, защото във Варна нямало 500 български къщи.

Доста „шарени“ по своя етнически състав били и първите общински съвети на града, но това не им попречило да вземат решения и да приемат най-необходимите правилници и наредби, които да гарантират развитието на Варна като модерен европейски град. В тази „Непозната история“ ще ви разкажа за някои от тези важни за времето си документи, които днес може би звучат малко странно и дори смешно, но са създали основата на Варненската община като местен орган за самоуправление.

Разбира се, първите и най-важни решения, които трябвало да бъдат приети, били тези за събирането на местните данъци и такси, но общинските приходи се формирали и от приходи, свързани с влизането на стоки, животни и други вещи на територията на града.

Такъв бил гласуваният от Общинския съвет и публикуван в бр. 27 от 9 декември 1889 г. на „Варненски общински вестник“

Правилник „за начина, по който се събира във Варна интизапа, т. е. правото от продажба на едрий добитък“

По-важен за приходите в градската хазна обаче бил друг документ, наречен „Правилник за начина на събиранието градските права (октроа, бариерно право – „бач“, за тегление стоки – „кантарие“ и от мерение храните – „шиник-парасъ“) и за делопроизводството на октроалното управление в гр. Варна“ („Варненски общински вестник“, бр.1-2 от 19 януари 1891 г. и бр. 3 от 26 януари 1891 г.).

Според него влизането във Варна „на стоки или други предмети, които подлежат на облагане с градски права се допуща само през тези места на града, в които има учредени особени за това бариери, наречени октроални пунктове“, като се изброявали освободените от налози стоки и лица, както и правилата за преглед.

За чистотата и предпазването от разпространение на епидемии бил изработен друг документ със заглавие „Правилник за испразднювание в гр. Варна нужниците и хвърляние человеческите непотребни вещества“. Според излязлото в бр. 9 от 25 април 1889 г. на „Варненски общински вестник“ копие  изхвърлянето ставало в морето „зад стария железен път на около 500 метра от Английската скеля“ в специално обозначено със знаци място.

През 1888 г. от Общинския съвет бил приет „Правилник за публичните файтони в гр. Варна“, който регулирал не само цените и правилата за извършване на услугата, но и местата за престой, както и правилата за придвижване на територията на града. За престоя на файтоните били определени специални места в града, за които стоянки файтонджиите заплащали такса, а „паркирането“ им след работно време „извън дворовете“ било абсолютно забранено. Тази своеобразна „синя зона“ била в сила и за престоя и нощуването на каруците, пренасящи товари. Приходящите колари, след разтоварването на стоката, нямали право да оставят каруците за нощувка „извън дворовете на ханищата“. Храна на животните коларите можели да дават само в специални торби, за да не се разпръсква фуражът наоколо, а също така те били задължени да почистват изпражненията на животните. За неспазване на правилника се предвиждали глоби от 25 до 50 лв., суми, които често надвишавали седмичния надник на превозвача. (Пълната му версия е отпечатана във „Варненски общински вестник“, бр. 1-2 от 5 януари 1890 г.) 

Редът в града се регламентирал с „Правилник за Варненската градско-общинска стража“, публикуван в бр. 34 от 31 декември 1890 г. на „Варненски общински вестник“, но той бил тясно свързан с няколко други документа, които имали същата нелека цел. Най-важните от тях трябвало да съхранят морала в обществото и били свързани с проституцията и изникващите в града „по-западен образец“ заведения, със съмнителна репутация, наречени „кафе-шантани“.

Варна е първият български град, който регламентира проституцията

чрез приетия през юни 1888 година „Правилник за проституцията в гр. Варна“. Според него за „публични жени“ (проститутки) се считали „всички онези моми, разведени жени или вдовици, които се занимават с проститутство т.е. с блудство, като средство за поминък“.

Всички проституиращи били вписани в специални списъци в полицията и се водели на отчет от здравните власти, като периодично били преглеждани за венерически болести. Резултатите от тези прегледи се публикували във „Варненски общински вестник“, а болните били изолирани до оздравяването им. Задължително било дамите да имат навършени поне 18 години, но в редки случаи можело да бъде издадено разрешение и на по-млади, като според параграф 3 от глава 1 на Правилника „ако се яви някоя публична жена, по-млада от 18 години и заяви, че постъпва в публичен дом във Варна, за всяка такава жена са долага на Общинский Съвет за специално решение по нейното заявление“.

Правилникът за „Кафе-шантаните в града Варна“ бил приет през 1895 г., като впоследствие е допълнен и на 21 март 1909 г. в бр.11-14 на „Варненски общински вестник“ излиза новият

„Правилник за Кафе-шантаните и Вариететата в гр. Варна“

Ето какво гласял той:

„§ 1. Кафе шантани и вapиeтaтa се cчитaт всички публични заведения, в които за увеселение на публиката свиpят, и пеят или играят лица oт двата пола или само oт женския пoл.

§ 2. Кафе шaнтaнитe и вapиeтaтa се paздeлят на paзpяди c решение на общински съвет.

§ 3. Кафе шантаните и вapиeтaтa се oтвapят c предварително разрешение oт Окp. Упpaвитeл, съгласно закона за Окр. Управители и Околийски Началници (чл. 23, II к.).

§ 4. Който поиска да открие кaфe шaнтaн или вариете в гp. Варна, требва да заяви за това на Окр. Упpaвитeл, като приложи към заявлението си дoкyмeнти, yдоcтoвepяющи нeговитe: възраст, поданство, нapoднocт, чecтнocт и дотогавашно занятие, както и да укаже yчacтъкa, улицата и номера на зданието, в което желае да открие кaфe-шaнтан.

З а б е л е ж к а. Ако заявителя е чyжд пoдaник, требва да представи заверена oт надлежния кoнcyл дeклapaция, че за разправии по нарушение тоя правилник, не ще пpибeгвa към консулска защита.

Публикувано във „Варненски общински вестник“, бр. 9 от 25 април 1889 г.

Oкp. Упpaвитeл назначава c ocoбeнa зaпoвeд кoмиcя в cъcтaв:

кмета или негови пoмощник, началника на общ. санитарно отделение, дъpжaвния apxитeкт и градски oкoл. нaчaлник, която преглежда дали помещението отговаря на предвидените в правилника наредби.

§ 5. Салоните в които се свири, пее и играе требва да бъдaт достатъчнo пространни и хигиенични, а заведенията да не бъдaт в криви затънтени и отстранени улици и квартали.

Кафе шaнтaнитe и вариететните заведения не тpeбвa да имaт входни съобщения c никакви частни домове, хотели, гостилници и дp. подобни заведения.

Забележка. Салона на кaфe шaнтaнa и вapиeтaтa, ако e в първия eтaж (пapтepa) не може да имaт вxoд направо oт улицата в салона и прозорци към улицата. Ако има такива те требва да бъдaт измaзaни c бела боя.

§ 6. C изключение на салона за свирене, пеене, игpaнe и на бюфета, забранява се кафе шантаните и вapиeтaтa да дъpжaт за посетителите отворени каквито и да cа други стаи и помещения.

§ 7. На лицето (фасадата) на кафе шaнтaнитe и вapиeтaтa на видно место c едри и четливи бyкви требва да има поставена табела c нaдпиc „Кафе шaнтaн“ или „Вариете“ и името на съдържателя, — всичко така осветлено, щото да може и в най-тъмната нoщ да се прочита.

§ 8. Питиетата и закуските в кaфe-шaнтaнитe и вapиeтaтa тpябвa да бъдaт винаги дoбpoкaчеcтвeни, а прислугата да е чисто oблeчeнa и обноските и c посетителите и други лица, учтиви и прилични.

§ 9. Във всеки кaфe-шaнтaн и вариете на видно место требва да има oкaчeн цeнopaзпис за питиетата и закуските, yдoбpeн oт кметството.

§ 10. Винаги салона требва да се държи чисто, пода му да се измива чисто и стените да се бeлocвaт.

§ 11. Която жена или мома желае да започне упражняването на занятието шaнcoнeткa, требва лично да се яви в общ. управление да пoдaдe заявлението си, пpидpyжeнo oт документи, yдocтoвepяющи нейното поданство, нapoднocт, здраве, по раншно занятие, възpacт, семейно положение, а така също да съобщи в кой шaнтaн, или вариете ще упражнява занятието си и квартирата, гдетo ще живее.

§ 12. Шaнcoнeткa, която има пo-дoлy oт 18 годишна възpacт, ocвeн документите по § 11 требва да приложи още нотариална декларация на родителитe си, или на фopмaлeн нacтoйник че c тexнo съгласие тя почва занятието.

3абележка. За организирани музикантски трупи позволение за упражняване зaнятиeтo иска директора на трупата. Последния  ще представи списъка на всички лица в трупата, за себе си свидетелство за чecтнocт, заверено oт респективната консулска влacт и декларации, че той лично гарантира за доброто поведение на всекиго oт своята трупа. Директорите — български поданици ще пpeдcтaвят cвидетeлcтвa oт общината към която пpинaдлeжaт.

§ 13. Кмета cлeд като провери представените oт пpocитeлкaтa документи, изпраща ги до град. околийски нaчaлник за да й издаде позволително, а на основание на него тя се явява в кметството и си плаща таксата и почва занятието си.

§ 14. Таксите бивaт мeceчни и се cъбиpaт винаги cлeд снабдяването шaнcoнeткaтa c позволително oт полицията, което се подновява ежемесечно oт 1 до 5 число.

Забележка 1) Размера на таксите се определя oт общ. cъвeт, при гласуване бюджета. Зaбeлежкa 2) Позволително oт друга община нeмa сила за гp. Варна.

§ 15. Забранено е на шaнcoнeткитe да cядaт между посетителите, да зaeмaт c тex отделни стаи и да cъбиpaт пapca.

На шaнcoнeткитe е забранено да живеят в помещението, дето paбoтят.

§ 16. Шaнcoнeткитe cа длъжни да бъдaт ocoбeнo внимателни в повeдeниeтo си и да се дъpжaт прилично, както в шaнтaнa, тъй и вън oт него. Шaнcoнeткитe които се зaлoвят в блудство, се тpeтиpaт като тайни проститутки, съгласно пpaвилникa за проститутките и се пpeдaвaт на cъд.

§ 18. Болна шaнcoнeткa, до oздpaвянeтo й небива да посещава кaфe шaнтaнa и вариетето и да упражнява занятието cи.

Забележка 1). Не се позволява на шaнcoнeткaтa да живее, ocвeн три дни при пристигането си, в xoтeл, cлeд което се настанява на частна квартира.

Забележка 2). Изключение се прави за лице oт организираните тpyпи съгласно забележката към § 12.

§ 19. Слугите и слугините в кафе шaнтaните и вариетета требва нeпpeмeннo да cа с дoбpo поведение, инак, по зaпoвeд на полицията се от cтpaнявaт. Строго е забранено да ceдaт при посетителите.

§ 20. Всеки cъдъpжaтeл на кафе шaнтaн и вариете е длъжeн да заведе и води книга, в която да вписва шaнcoнeткитe. Тая книга ще съдържа: № по peд, името и фамилията, oт где е, oт где е дошла, нapoднocттa, поданството, възpacттa, семейното положение и дp. подробности потребни за случайни ревизии. Подобна книга се води и в общинското yпpaвлeниe.

§ 21. Времето за отваряне и затваряне на кафе шaнтaнитe и вариететата се oпpедeля oт общинското управление в съгласие c местната полицейска влacт.

§ 22. За нарушенията на настоящия пpaвилник, извършени oт шaнcoнeтките, слугите, слугините oтгoвapят самите нарушители солидарно cъс съдържателя на заведението, в което се e извъpшило нapyшeнитo. За вceкo нарушение се съставя aкт, който се изпраща в градско общинското управление, за глобяване нарушителите c глоба oт 5 до 50 лева.

§ 23. Cлед трикратно нарушение на правилника в едно и също заведение oт когото и да било на шaнcoнeткaтa се забранява да yпрaжнявa своето занятие и заведението се затваря. Зaкpивaнeтo става cъ зaпoвeдь oтъ Oкp. Упpaвитeл cъглаcнo закона за Oкpъж. Управители и Окол. Началници.

§ 24. Всеки кафе шaнтaн и вapиeте требва да има на видно место зaкaчeн в рамка пpeпиc oт настоящия правилник, а на вcекa шaнcoнeткa се дава по eдин eкзeмпляp oт същия правилник срещу 20 cт. такса.

§ 25. Изпълнението на настоящия пpaвилник се възлaгa на общинските и полицейски власти. Настоящия пpaвилник отменява всички до сега наредби, които му пpoтивopeчaт и влиза в сила oт деня на публикуването във „Варненски Общински Beстник“.“

Следва продължение…

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

„Слугинският въпрос“ – един от най-важните за града, „тормозещ всяко домакинство“

Превръщането на „Барон хиршовата гара“ във Варна в спирка

Грипът дойде във Варна

Дай, Държаво!

Откъде идва водата във Варна

Замръзналото море край Варна

Мълчалив протест срещу обявения търг за продажба на многофункционалния спасителен кораб „Перун“ организират морски неправителствени организации. В сряда 19 февруари от 10:30 ч. несъгласните с решението за продажба на кораба ще се съберат пред сградата на Морска администрация във Варна. Исканията на протестиращите са: спиране на търга, реална оценка на техническото състояние на кораба от специалисти, възстановяването му, както и подвеждане под отговорност от прокуратурата на „виновните за целенасоченото държане на кораба 12 години извън експлоатация“. Тайният търг ще се провежда на метри от тях в териториалното поделение на ДППИ. Там обаче протестиращите нямат достъп заради специалния пропускателен режим в Пристанище Варна. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” организира търг с тайно наддаване за продажба на спасителния кораб „Перун”, а началната тръжна цена е  малко над 269 хил. лв без ДДС. Призивът на организаторите на протеста е под мотото „Стига черни забрадки за моряшките майки!“.

За търга:

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” организира търг с тайно наддаване за продажба на спасителния кораб „Перун”. Началната тръжна цена е 269 480 лева без ДДС или 323 376 с ДДС, а желаещите да участват в търга трябва да внесат депозит в размер на 10 процента от сумата. Спасителният кораб „Перун” е произведен в Русия през 1977 година. Състоянието му е описано от ДППИ по следния начин“ „Корабът е без валидни документи за регистрация и е извън експлоатация. През 2017 година „Перун” е заличен от регистъра на корабите.Техническото състояние на плавателния съд е незадоволително. Целият корпус и винто-рулевата група на „Перун“ е покрит с ръжда, като на места обшивката е доста тънка. Подводната част на корпуса на кораба е силно корозирала и обрасла с миди, липсват протектори. Котвите и котвените вериги са в много лошо състояние“.

Защо търгът е компрометиран:

Обявената първоначална цена на търга за „Перун“ е необяснимо ниска – 269,480 лв, а дори само за скраб тя е около 650-700 хиляди лева – каза на среща с журналисти във Варна председателят на БУЛСАР к.д.п. Герчев. Не са показани важни технически и функционални данни за Перун, от които ще се констатира, че скъпо държавно имущество, изпълняващо важни ангажименти е безотговорно изоставено за продължителен период от време. Нека се има предвид, че Перун е основна и единствена спасителна единица, която изпълняваше функциите си във всякакви хидрометео условия.

При това единствен в югозападно Черно море. Кап. Герчев посочи, че има важни обявени за търга данни за състоянието на Перун, които не са верни и вероятно умишлено показани така, че навеждат на мисълта за някакъв специален интерес на „правилния купувач“.Обявеното, че подводната му част е „силно корозирала“ е обща фраза, тъй като анализ от 2014 г. сочи, че по корпуса има отделни места изтъняване от около 0,5 мм, при това конструктивната му дебелина е между 22 мм и 18 мм, т.е. абсолютно незначително изтъняване. Регистровите изисквания за влекач са 8 мм. За състоянието на надстройката се твърди, че е „с корозирали елементи“, но надстройката на Перун е от специална алуминиева сплав и тя не корозира въобще. Общият извод на морските неправителствени организации е, че търгът е компрометиран, с некоректно въведена информация и следва да бъде спрян.

След завръщането на „Перун“ от Дубай стана ясно, че Морска администрация е в близки отношения с фирмата, на която отдава под наем на безценица кораба, като при това дори е налице протокол за разсрочено плащане. Това каза председателят на Моряшкия професионален съюз Иван Велков. Според морските организации „Перун“ е бил подложен на 12-годишно целенасочено занемаряване, което окачествиха като престъпление.

Герчев информира, че ако не бъде спрян търга, ще бъдат сезирани всички компетентни органи за поръчката на администрацията. По негови думи е налице безстопанственост и явно нежелание на администрацията на Министерството на транспорта да реши този въпрос. С това се цели „Перун“ да се премахне от Черно море, за да може частни фирми да извършват спасяване. Той изтъкна, че „Перун“ е проектиран и построен като мултифункционална аварийно-спасително и противопожарна морска спасителна единица. Корабът има възможност за осигуряване на целия отговорен район от 39000 кв. км при всякакви метеорологични условия и за спасяване на плаващите съдове и човешкия живот.

Морските организации настояват държавата да спре търга и да ремонтира единствения специализиран за тези цели плавателен съд – „Перун“. По техни думи има изпратени предложения за ремонта на кораба, които са около сумата 2 млн. лв. За тези пари такъв кораб не може да бъде построен, уточни Герчев. Според него и морското ни образование е на ръба на съсипването. А освен основаната си функция да спасява кораби по море, „Перун“ може да служи и за обучението на матроси в морските ни училища. Той може да побере на борда си 150 души в аварийна обстановка и 500 души по време на тежка авария. Герчев посочи, че ако „Перун“ бъде възстановен и модернизиран, той ще може и да събира нефт. С ранга на „Перун“ в Черно море функционира украинския „Sister ship”.

Морските неправителствени организации, които организират протеста предупреждават, че България остава единствената страна в Черноморския регион, която не е в състояние да изпълнява международните си конвенционални задължения в сферата на хуманитарното морско спасяване.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Иван Велков, председател на Моряшкия професионален съюз: Трудът на моряка стана най-защитения у нас

Рекорден брой близнаци се родиха в МБАЛ „Света Анна – Варна“ в седмицата на любовта. Само за пет дни – между 11 и 16 февруари в най-старото родилно отделение в региона изплакаха три двойки близнаци – еднояйчни момчета, и две двойки – разнояйчни – момче и момиче, съобщи началникът на сектора д-р Милко Папазов. Трите двойки близнаци са рекорд за отделението, в което по статистически данни средно месечно се раждат максимум по две двойки, обясни д-р Папазов.

От началото на годината в МБАЛ „Света Анна -Варна“ първа глътка живот са поели 200 бебета. Най-младата родилка е на 15 г, а най-зрявлата – на 45. Темпът на раждаемост за първите два месеца на годината е същият като през 2019 г, обобщи д-р Папазов.

Продължава работата по инфраструктурните обекти в „Аспарухово“ (СНИМКИ)

Кметът на Варна Иван Портних инспектира работата по инфраструктурните обекти в кв. „Аспарухово“.  В лични си профил във Facebook той обобщава какво е изпълнено до този момент.

„Напредва ремонтът на НУ „Васил Левски“. Готова е цялата фасада, сложена е дограмата, завършени са новият покрив, ВиК и ел. инсталациите, монтирани са металните стълбища между етажите. Вървят довършителни дейности във физкултурния салон и санитарните помещения, боядисват се стени и тавани. Уверенията на новата фирма изпълнител са, че до края на месец май обектът ще е готов, а децата ще влязат в класните стаи през новата учебна година. Припомням, че сградата на училището е била построена през 2011 г., но заради некачествено изпълнение се наложи изцяло да я ремонтираме и укрепваме. Община Варна си търси правата в съда, делата продължават

С добри темпове се движат и строителните дейности на рибарското пристанище „Карантината“. Изградени са оградните молове, източният и западният слип, изцяло са приключени дейностите, свързани със строителството под вода. Започват дейности за изграждане на сградата на брега, в която са предвидени помещения за предвидени помещения за разтоварване, съхранение, продажба и спедиция на уловената риба. Срокът за приключване на строителството е ноември 2020г.“

Започва И ремонт на читалището в кв. Галата, такъв предстои и в читалището в Аспарухово.

„Вековният чинар ще бъде запазен! Срещнах се със собствениците на терена, дървото няма да бъде засегнато от инвестиционните интереси, ще бъде защитено с нова декоративна ограда“, съобщава още кметът.

„Зелена улица“ се отваря и пред проекта ни за развитие на Аспаруховия парк, след като и Върховният административен съд се произнесе в полза на проекта на Община Варна (все пак има срок за обжалване), казва още в профила си Портних.

„Усилията ни за развитие на зелените зони във Варна продължават – на юг ще развиваме горските масиви край кв. „Галата”, парк „Боровец“ в Джанавара – с опазване и експониране на археологията, горите край Звездица и Константиново“.

Снимки: Facebook, Иван Портних

Трудът на моряка в момента е много по-защитен в сравнение с всички останали работници в страната от гледна точка на обезщетения, заплащане, осигуровки и т.н., заяви за в. „Черно море” Иван Велков, председател на Моряшкия професионален съюз, по повод отбелязването на 30-годишнината на браншовия синдикат. По неговите думи имали девиз „Силата на правото, а не правото на силата”. Тоест, да търсят

само вариантите на законово решаване,

което да важи за всички, докато стигнат до решаване на проблемите със сигурността на моряците, които плават по корабите.

Иван Велков разделя 30-годишния  период от създаването на моряшкия профсъюз на две приблизително равни части. В края на първата, някъде към 2003 – 2004 г., постигнали основните резултати, свързани с техните  членове. Решили проблема с възнаграждението на моряците в българските корабни компании, което се изравнило със заплащането на международно ниво. Оттам нататък насочили усилията си към подобряване на условията на труд, по-високата сигурност на моряка, когато тръгне да пътува. Също – към постигането на по-голямата му сигурност и в перспектива – сключването на трудовия договор, осигуряването на нормални взаимоотношения с корабособственика, редовното изплащане на заплатите. Защото

едно е говоренето за възнаграждението,

което ще ти дават, и съвсем друго дали ще го получаваш в заявения размер. С този проблем най-често се сблъскват моряците, които самостоятелно вземат своето решение при сключване на трудовия договор и в нашата практика има не един или два такива случая, каза Иван Велков. Морякът получавал покана за определено заплащане на труда му, качвал се на кораба и после се оказвало, че то е по-малко. При това положение той нямал възможност да се върне обратно и оставал по принуда като закрепостен с утехата все пак да получи някакво възнаграждение,  докато намери начин да се прибере.

Всички  тези неща, свързани със

сигурността в заплащането,

бяха в основата на нашите действия, а също и на Международната транспортна федерация, докато стане факт Морската трудова конвенция от 2006 г., подчерта председателят на моряшкия профсъюз. Разбира се, за да се стигне до този успех, бяха водени разговори и много преди това от Международната транспортна федерация с Международната организация на труда – допълни той. И от приемането на конвенцията до днес усилията ни са насочени към осигуряването на все по-голям контрол върху нейното изпълнение. Наред с това от влизането на страната ни в ЕС започна прилагането и на европейските директиви, в които изискванията са дори по-високи от тези в Морската трудова конвенция от 2006 г.

Ако все още има един нерешен сериозен въпрос, той е за изоставянето на кораби от техните собственици и неизплащането на заплати на екипажите – продължи Иван Велков. Припомняме, че в. „Черно море” неведнъж информира за този проблем. (Виж  „Законови промени ще спрат изоставянето на кораби у нас” в броя от 12 август 2019 г.) 

Изоставените и арестувани кораби наред с огромните затруднения трупат и загуби, защото кейовете, които са заели, не могат да се използват за други дейности.

Снимка архив, агенция „Черно море“

От началото на 2018 година

влязоха в сила промени в морската конвенция – 2006, направени от Международната организация на труда. Те бяха продиктувани от голямата криза, тръгнала през 2008 г., която силно засегна световното корабоплаване. Тогава много корабоственици изпитаха затруднения с поддръжката на плавателните си съдове, с изплащането на заплатите, със своите разплащания. Много от по-малките сред тях  дори се наложи да спрат корабите си. Такива случаи имаше и у нас. Кораби стояха дълго време след ремонт или след разтоварване  в наши пристанища, без да могат да се разплатят с доставчиците. Някои от тях оставаха повече от година. Това  стана проблем не само  у нас, а и в международен мащаб. И понеже моряците са най-потърпевши от такова изоставяне, накрая бяха приети нови норми, даващи допълнителна възможност за тяхната защита. Те бяха свързани с изискването всеки корабособственик да сключи застраховка, покриваща случаите, когато не може да се грижи за кораба си, а също и за моряците, на които не са изплатени заплатите за дълъг период от време. Или когато поради някаква злополука морякът не получава подкрепа от корабособственика. Изискването за сключване на тази застраховка стана задължително от началото на 2018 г. с промените в конвенция – 2006, обясни председателят на моряшкия профсъюз. Обаче

всичко е добре, когато се изпълнява

За да бъдат спазвани новите изисквания на конвенцията, всяка от държавите, която я ратифицира, трябваше да направи съответните промени във вътрешното си законодателство. В него трябваше да се заложи не само всеки кораб да има такава застраховка, но и да се извършва проверка дали е направена от собственика му. За съжаление, практиката показа, че масово корабособствениците с по-малък брой кораби, които са в тежка ситуация по обслужването им,  декларират, че имат такава застраховка, но после се оказва, че не са я сключили, каза още Иван Велков. Имало примери на изоставени кораби в нашите пристанища и когато трябвало да се търси застрахователят им, изведнъж лъсвало, че просто нямат такава застраховка и на практика моряците оставали без възнагражденията си. В същата ситуация изпадали и всички останали, които са подпомагали работата на кораба в пристанището: оператори, снабдители и други, които  не можели да си покрият направените разходи.

 В нашето законодателство

единствено в наредбата за трудовите правоотношения на моряците беше извършена промяна в съответствие на конвенция – 2006, коментира синдикалистът. В нея беше въведено изискването корабособственикът да има такава застраховка, но оттам нататък – нищо повече. Това означава, че контролните органи, които трябва да проверят за нейното сключване, не са задължени да го направят, добави той. Неговото мнение е, че и двете наредби, свързани с проверка на корабите (едната за плавателните съдове от задгранично плаване – Наредба 12, и другата за тези с националния флаг – Наредба 11), трябва да съдържат клаузи, които да задължават инспекторите от пристанищния контрол да проверяват именно за този вид застраховка. Или дали в каузите на общата застраховка има покритие на рискове, свързани с изоставяне на кораба. Всъщност тази проверка ставала по-лесно  за българските корабособственици, тъй като всеки от тях подлежал на годишни проверки от администрацията на флага на кораба, тоест, от нашата морска администрация. Но не така стоял въпросът с чуждите кораби, които пристигат в наши пристанища. Оказвало се, че точно те най-много били застрашени от липсата на такава застраховка; масово се отнасяло за корабите с малък тонаж и с по 10 – 12 души екипаж, които посещават нашите пристанища. Затова било много важно в наредбата за проверка на корабите от задгранично плаване да има задължително изискването за такава проверка.

В общите документи, които се проверяват на кораба, има изискване за проверка на общото застраховане на кораба, но трябва да се наблегне и на новата клауза в нея – за отговорността на корабособственика в случаите, когато не може да се грижи повече за кораба си, за екипажа и за изплащането на заплатите, обясни още Иван Велков. Що се отнася до проверките по морската трудова конвенция от страна на портовите власти, това ставало обикновено, когато има сигнал било за неизплатени заплати или нещо друго. Според синдикалиста при всички случаи – не само по сигнал, а и при обща проверка на пристигналите кораби (тоест планирана) трябвало да стане задължително изискването морската ни администрация да проверява не само за наличието на застраховката, но и на нейното съдържание по всяка отделна клауза.  А когато това стане, тя ще може да изиска предварително оповестяване за наличието на такова покритие. Или след проверка да определи срок за изпълнението му и за извършване на последваща проверка в следващото пристанище, което ще посети корабът.  И ако не е направено, той да бъде задържан. По този начин корабособственикът ще бъде принуден да сключи пълната застраховка.

На въпроса за

изоставените кораби в пристанище Варна

Иван Велков отговори, че знаел за два особено тежки случая през миналата година. Единият бил за пристигнал кораб под панамски флаг с руски корабособственик, който останал повече от 7 – 8 месеца на терминал Варна- запад. Вторият кораб бил под български флаг със смесена италианска и българска собственост и по същия начин впоследствие се оказало, че няма застраховка. При  проверката, но вече по сигнал от самите моряци, и на двата била установена липсата на клауза в застрахователната полица, покриваща изоставянето. Потърпевши в тези случаи били не само моряците. След арестуването на кораба и с последвало съдебно решение той дори да бъде продаден за удовлетворяване на плащанията, които собственикът му дължи, можело да се окаже, че кредиторите няма да получат в пълен размер онова, което са дали. Защото за престой повече от 6 – 7 месеца на кораб, в което и да е българско пристанище, особено, ако той е малък, на практика след продажбата му неговата стойност не би покрила направените пристанищни разходи.

А дали вече се решава

станалия хроничен проблем

с изоставените кораби? Според Иван Велков още е рано за изводи, защото все още е минало малко време от влезлите в сила у нас нови изисквания в конвенцията. Решението било час по-скоро да се въведе действен контрол върху тяхното изпълнение.

Връщайки се към думите си в началото за осигурената защита на моряшкия труд, синдикалистът добави, че тя е на над 90 процента. Остава една малка част на неосигуреност за случаите, когато морякът може да бъде неприятно изненадан. Ако се вземе като база броя на всички български моряци, които пътуват, на такъв риск са изложени не повече от 3 – 4 на сто от тях. Но дори само един човек да е потърпевш, това става проблем за нас. Всеки трябва да е напълно сигурен, че когато се качи на кораб, неговият труд ще бъде защитен и ще получи това, което е заработил, подчерта Иван Велков.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още:  

Варненският клуб по тенис на маса „Комфорт“ запази третото място във временното класиране на държавния шампионат, след приключването на двубоите от първия турнир във втория етап. Пред собствена публика варненските тенисисти се наложиха с 4:1 над „Стоянстрой“ (Пловдив) и постигнаха три победи с резултат 4:2 – над „Боровец“ (Горна Оряховица), „Чоо“ Пловдив и „Металик“ (Перник) и вече имат 19 точки в актива си.
 

„Много съм доволен от представянето до момента, защото отборът наскоро го сформирахме, дори мога да кажа, че съм приятно изненадан от поредните победи, които момчетата правят“, коментира пред камерата на телевизия „Черно море“ почетният председател на СКТМ „Комфорт“ Атанас Костурков. 
 

„Задачата ни беше да не допускаме загуба в турнира във Варна, за да можем да отстояваме позициите си, заслужени от първите кръгове. Надявам се доброто представяне да продължи до края, а защо не и някоя победа над фаворитите да запишем. Тази година, освен за титлата при жените, ще се борим и за медал при мъжете“, допълни заместник председателят на СКТМ „Комфорт“ Антон Радушев. 

„Доста силно се представихме, постигнахме победи и дръпнахме с още две точки пред основния си конкурент за третото място, отборът на „Боровец“ (Горна Оряховица). Надявам се, че ще успеем да запазим позицията си и след последния кръг и ще приключим шампионата официално трети“, заяви играещият треньор в СКТМ „Комфорт“ Стоян Поппетров. 
 

„Дунав“ и „Марек Дигиеста“ (Дупница) продължават оспорваната битка за титлата, като тимът от Русе води с точка. И двата отбора завоюваха по четири победи от турнира във Варна. Тенисистите на „Дунав“ се наложиха с 4:1 над „Роко“ и „Стоянстрой“, с 4:2 над „Боровец“ и с 4:0 над „Чоо“, докато представителите на „Марек Дигиеста“ (Дупница) надделяха с 4:1 над „Чоо“ и „Роко“, с 4:0 над „Металик“ и с 4:2 над „Стоянстрой“.
 

„Още в следващия кръг играем директно с отбора на „Марек Дигиеста“, който е и шампион от миналата година, и се надявам да спечелим титлата още в Дупница“, коментира състезателят на „Дунав“ Теодор Александров. 
 

„Засега шансът на двата отбора е 50:50, те ни водят с една победа, но мисля, че ще имаме още един състезател, който ще ни подкрепи в следващите кръгове, така че според мен все още можем да дублираме титлата си“, заяви Петьо Кръстев  от „Марек Дигиеста“ (Дупница). 
 

Следващият турнир от втория етап на държавния шампионат е на 11 и 12 април в Дупница. През май надпреварата продължава с турнирите в Пловдив и Русе, съответно на 9-и и 10-и и 30-31-ви.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=eIGme4IbZcg]

Полина Петрова