Като успешна определи настоящата година комисар Тихомир Тотев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна. Като основна причина за това той посочи обновената сграда на Втора районна Пожарна служба и проведеното мащабно учение за действие при паднал самолет на брега и в морето, провело се съвместно с ВМС, БЧК и Медицинския университет в морската столица. В сутрешния блок на ТВ „Черно море“ с водещ Иван Барбов комисар Тотев обобщи данните от настоящата година и отправи препоръки към гражданите за предстоящите празници и зимния сезон като цяло.

3 750 пожара са гасили варненските огнеборци през годината, като произшествията са с 200 повече от миналата година. Това увеличение обаче според комисар Тотев се дължи на пожари без материални щети, или т.нар. сухи треви, вследствие на сухия и горещ климат през отминалото лято.

„За съжаление имаме двама загинали повече в пожари през годината, общо 6 човека“, уточни той.

По думите му статистиката и в световен мащаб сочи, че над 90 % от пожарите са предизвикани от човека, независимо дали става въпрос за небрежност или неизправна автоматика. У нас нещата не стоят по-различно. 90 % от пожарите са предизвикани от техническа неизправност на уред или небрежност при боравене с открит огън. През летния сезон от изхвърлени цигари, а зимата от изхвърлена пепел с неизгасени въглени в контейнерите за смет.

В жилищата на хората причините най-често са електроуредите и оставени без наблюдение олио или други мазнини на скари и котлони, отбеляза комисарят.

„През зимния период честа причина за пожари е запалване на сажди в резултат на непочистени комини. Използването на неекологични горива води до запушване на комините и в резултат от високата температура на димните газове те се самозапалват. Имаме случай от един комин да изгори 300 кв.м. покривна конструкция“, предупреди комисар Тотев и отправи апел към хората да си почистят комините, ако възнамеряват да се отопляват на твърдо гориво. Що се отнася до електроуредите, той отново напомни преди употреба да бъдат прегледани и да се използват съобразно инструкциите на производителя.

„Миналата зима имаше бум на пожари от газови уреди, апелирам хората да си прегледат съединителните маркучи, скобите, предпазните винтили, да ползват бутилки, заредени само на оторизираните за това места и самите бутилки да се съхраняват на разстояние от котлони и нагревателни уреди“, предупреди комисарят.

Друго важно е да не се оставят малки деца и възрастни трудноподвижни хора сами с отопление с открити реотани или печки на дърва и въглища. Статистиката на загиналите сочи, че това са предимно възрастни и трудноподвижни хора, каза Тотев.

Той посочи още, че локални пожароизвестителни инсталации вече могат да бъдат закупени и у нас. В търговската мрежата се продават и маски, които биха могли да предпазят човека при задимяване на помещението, вследствие на пожар.

Що се отнася до използването на пиратки по празниците, комисар Тотев отбеляза, че те се водят като опасни средства и се контролират от служба КОС на МВР. Препоръча да се закупуват от магазини, които гарантират качеството им. „През годините сме се натъквали на хвърляне на пиратки от високи блокове без мисъл какво ще се случи на съседа. Имали сме случай на пожар на тераса от високите етажи след хвърлена пиратка. Младежи след купони хвърлят пиратки в контейнери за смет, което също води до пожар.“

Комисар Тотев отново увери, че службите са оборудвани и в готовност да посрещнат усложнена зимна обстановка. Като най-трудно достъпни при лошо време той посочи вилните зони около града поради високите огради и тесните пътища. Като най-тежък терен определи АМ „Хемус“ в района Ветрино и Вълчи дол, където стават най-големите навявания.

Създадена е организация за предстоящите празници, увери комисар Тотев. Екипи на пожарната ще дежурят на места, където се очаква струпване на повече хора в Новогодишната нощ, подкрепени от екипи „на повикване“ при нужда.

Мариана Стойкова

Целият разковор с комисар Тихомир Тотев може да видите тук: „Щрихи от утрото“ (17.12.2019) – За какво да внимаваме по време на отоплителния сезон?

Съдия Иваничка Славкова, ръководител на Наказателно отделение на Варненски окръжен съд е един от петте наказателни съдии, които проведоха срещи с осмокласниците от Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“.

Над 130 ученици от гимназията по туризъм обсъждаха правни теми със съдии от Окръжен съд – Варна

Кои институции са включени в съдебната власт? Може ли при престъпление съдът да започне разследване и да повдигне обвинение? Има ли доза наркотик за лична употреба? Как се определят наказанията? Носят ли децата наказателна отговорност?

Това бяха само част от въпросите, на които отговориха съдиите от Наказателно отделение Иваничка Славкова, Асен Попов, Светослава Колева и Яна Панева, които се срещнаха с над 130 ученици от 8-и клас на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“.

Те посетиха техни часове, за да ги запознаят с правата и задълженията им, да им разяснят важността на това да си правно образован и да имаш собствено информирано мнение. Изграждане на правна култура в подрастващите е целта на образователните програми „Час по правосъдие“ и „Съдебната власт отблизо“, по които съдебната институция работи. Двете програми обхващат реално всички деца в училищна възраст.

По- голямата част от осмокласниците в гимназията по туризъм бяха изненадани, че от 14-годишна възраст могат да носят наказателна отговорност, че съдът не може сам да се сезира и да започне разследване на извършено престъпление. Магистратите разискваха с тях темите за употребата на наркотици, заплахите, които дебнат чрез интернет, трафика на хора и към кого биха могли да се обръщат за помощ при необходимост.

Споделиха с тях реални истории от съдебните зали, а за финал отправиха покана към учениците да посетят съдебната палата, но с обучителна цел.

До края на годината магистратите ще се срещнат и с ученици от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“, като двете образователни програми ще продължа и през 2020г.  

Традиционните годишни награди на редакцията на националното морско списание „Клуб Океан” бяха връчени в Щаба на Военноморските сили. И тази година бяха отличени най-добър корабен екипаж, офицер, старшина, матрос и цивилен служител от ВМС. Носители на престижните награди, номинирани от командването на ВМС, тази година в различните категории станаха:

Екипаж на годината: екипажа на фрегата „Верни” с командир капитан ІІ ранг Теодор Кабаков от състава на в.ф. 22480 – Бургас.

Офицер на годината: капитан І ранг Камен Борисов Кукуров, началник на Щаба на Военноморските сили.

Старшина на годината: мичман Светослав Александров Аврамов, старшина на група мотористи в електро-механична бойна част на корвета във в.ф. 38920 – Варна.

Матрос на годината: матрос 3-ти клас Милчо Славчев Милков, рулеви на моторен катер от Отряд плаващи средства и съоръжения във в.ф. 28580 – Варна.

Цивилен служител на годината: цивилен служител Катя Маргаритова Лачкова-Неделчева, медицинска сестра в медицински пункт на в.ф. 32140 – Варна.

Наградите бяха връчени от отговорният редактор на списанието за град Варна капитан І ранг о.з. Валентин Димитров, в присъствието на командването на ВМС, военнослужещи, цивилни служители и представители на медиите.

Преди връчването на годишните награди на списание „Клуб Океан”, пред присъстващите беше обявена награда за офицер от ВМС. Контраадмирал Михайлов връчи на капитан II ранг Иван Йорданов наградата „NATO Meritorious Service Medal”. Това е най-високото отличие в Алианса и се утвърждава и подписва лично от генералния секретар. Наградата е присъдена на капитан II ранг Йорданов за неговата доблестна и всеотдайна служба по време на изпълнение на служебните си задължения в Щаба на Военноморското командване на НАТО, базирано в Нортууд, Великобритания, през периода 2016-2019 г. Приносът му за подобряването на работата на отдела, в който е назначен, както и като цяло за Военноморското командване, е оценен високо,  като през 2018 г. е награден от командира на Военноморското командване вицеадмирал Джонстън с командирска грамота.

ЕС ни ограничи улова на калкан и цаца в Черно море

Агенцията по безопасност на храните във Варна започна проверки на пчелния мед, който се предлага в търговската мрежа. Акцията на БАБХ ще обхване цялата страна.  Инспектори следят за документите за произход на продукта и етикетирането. Това разкриха д-р Ивалина Николова и д-р Даниела Минкова , които инспектираха обекти на Кооперативния пазар в морската столица.

Медът се проверява регулярно, като всеки друг хранителен продукт. Етикетите трябва да са в съответствие  с изискванията на нормативната уредба и да съдържат необходимата информация, трябва да е посочен видът на продукта, партиден номер, страна на произход и производител, отбеляза д-р Минкова. По думите на експерта досега при тях не са постъпвали сигнали за некачествени и съмнителни продукти.

Най-често заблудите по рафтовете на магазините са свързани с имитациите, които са с наименование „мед“, а всъщност в продукта има глюкоза и фруктоза, посочват експерти.

Проверяващите не откриха нарушения в магазина на Живко Цонев, който е и производител на мед.

Документацията ми е изрядна, имам всички сертификати и гарантирам за качеството на меда, каза Цонев. Търговецът и пчелар отглежда 120 кошера  във варненското село Доброглед.

Истинският мед струва не по-малко от 10 лв. за килограм. Масово  хората се хвърлят на евтиния,  посочи Цонев, като добави, че купувачите все още не могат да различат фалшивия.

Той припомни, че истинският мед кристализира, а този, който не се захаросва е менте, като направи уточнение, че само акациевият се сгъстява по-бавно.

Натурланият мед букет се предлага на цена от 9 лв. за кило, акациевият стига до 12-13 лв, каза още търговецът.

ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Коледари от началото на ХХ век

„През първите десетилетия на свободния ни живот във Варна се осмиваха българските обичаи и ние, малки тогава, не ги знаехме.“, споделя през 1940 година Емануил Мутафов в статията си „Преди и сега във Варна“, публикувана в бр. 6, от 20 февруари, на вестник „Варненски кореняк“. Според Мутафов „със засилието на българския елемент и на просветата Варна изгуби предишния си лик и стана модерен град“, в който българските традиции намират мястото си и стават неразделна част от живота на гражданите. Ето какво разказва още Мутафов за празнуването на Коледа във Варна през 1940 г.:

„Срещу Коледа и сутринта във Варна, сега, се чуват коледарски песни, пеени от хорове, често пременени в български национални носии. Все в този цикъл влиза и сурвакването на Василев ден, в навечерието на който ден се прави сладка пита, символизираща слънцето с лъчи на вси страни. Между начертаните лъчи домакините са скрили сребърна пара и клонченца от дрен с пъпки, на който домакинята е придала некакво значение, например, на къща, лозе и т. д.

На тази символистика се отдава известна интимност, семейния живот, затова разчупването на питата (понекога тя е баница) се очаква с интерес. Така също с интерес се очакват и първите сурвакари, за да се види: Кои ще са, какви ще са, от здраво семейство ли са и т. н.

Макар начинът, по който се провеждат сега тези обичаи във Варна, да не спазва обредния си характер, все пак те са обичаи, които с малко или повече изменение се спазват от българския народ.

Поддържането им във Варна извиква известни спомени, които не са без значение за историята на града, съвсем преобразен в последните 50 години. Ако некой, който е напуснал гр. Варна преди 40 години, се върне, той нема да познае града. Напраздно ще търси некогашните „Балък пазар“ (където е сега земеделската банка). „Ченгене  пазар“ (където е сега площад „Екзарх Йосиф“) с бакалници изложили стоките си до сред улицата и с продавачи, които се надвикват в устното рекламиране на стоките си.

На местото на кривите и тъмни улици, където прозорците на срещуположните паянтови двуетажни къщи надничат едни в други, той ще види прави, широки и светли улици с модерни къщи. Ако ли се случи по това време, когато денят почва да расте, то на место некогашното шумно

посрещане на новата година с гръцката песен  

„О айос  Вашили ерхете“, пяна от момчета с украсени фенерчета или свирена от латерни, обхождащи къщи и дюгени, той ще чуе хорове да пеят коледарски песни „Стани нине, Господине, чимшир порти отвори ни, че ти идат добри гости, добри гости – коледари, те ти носят добри вести…“

Посрещането на Коледа в четвъртия по големина след Освобождението град в България с гръцки песни било нещо обичайно, защото по това време българите са малцинство – едва 3500 души при  около 20 000 население.  Но през следващите години във Варна се заселват много българи. Преселниците идват предимно от селата и носят със себе си традиции, които постепенно се преплитат и адаптират към градския бит и култура. Така постепенно се изгражда една нова, градска, чисто варненска културна среда, която запазва в себе си духовното наследство на българските корени.

Материал подписан само с инициал В.,със заглавие „Коледа и коледари : Спомени за някога“, публикуван в бр.50, от 6 януари 1929 г., на вестник „Черноморска камбана“, описва традиционните коледни ритуали, които новите варненци донасят в града от родните си места:

„Един от най-хубавите и най-романтични празници през зимата в селата — това е Коледа. През дългите коледни пости, там, в къщата на коледния цар, избран от  селските момци, стават непринудените репетиции по заучване на коледарски песни. Тук пристигат вечер двама – трима старци, които помнят и владеят стотици песни.

Сборник коледарски хорови песни от Александър Кръстев, Панайот Бояров, Ганчо Колев, Беню Тотев, Хараламби Киряков., публикуван в списание „Педагогическа практика“ бр. 2 от 1 ноември 1935 г.

Сборник коледарски хорови песни от Александър Кръстев, Панайот Бояров, Ганчо Колев, Беню Тотев, Хараламби Киряков., публикуван в списание „Педагогическа практика“ бр. 2 от 1 ноември 1935 г.

Помня, това бе същинска музикална академия. Старците изпяват една част от някоя песен, а нататък й репетират само текста, защото нямат сили да я доизпеят.

Ние по-младите с жадност поглъщаме и музика, и текст, защото песните са хубави, мелодични и защото ни разкриват нови светове. Така минават десетки нощи. Разделени на групи, първата група по-добрите певци и по-възрастните, под  ръководството на коледния цар изпяваме десетки песни.

След първата група всека фраза се повтаря от втората – по-младите и по-неопитни певци. Хорът от момци левенти без пиано, без акомпанимент, срещу Коледа, обкичени с цветя, на чело с коледния цар с пъстра бъклица в ръка, тръгват от къща на къща и на всеко домакинство се изпява съответна песен.

Домакинът на чело на своята обикновено многобройна челяд с вит превит кравай посреща коледарите

На кравая шаракосани цветя и сребърна пара забучена. След свършека на песента коледният цар казва на домакина хубава благословия с най-нежни и поетични пожелания.

След  коледарите вървят „котките“, млади момчета, които маучат: „булйо, мяу месо“, „мау, сол“. Домакинките ги даряват и те отминуват.

След  „котките“ следва „мечката“. Обикновено тя се състои от трима души женени мъже. Единият е мечка, облекъл кужух с вълната на вън, вторият – мечкар, води мечката, а третият свирач на кавал или свирка, който я разиграва. „Мечката“ посещава къщите и весели домочадията.

Така до сутринта селото се огласява от песните на коледарите от свирките на „мечкарите“ от мяукането на „котките“.

Момите изготвят венци за своите изгори и често украсяват с тех витите краваи, а коледният цар, поемайки кравая, взема венеца и го слага на главата на момъка, любе на момата, и произнася съответна благословия. На самия ден на коледа целото село е на трапеза у коледния цар, където до късно под звуците на кавали и гайди продължават веселията и хората.“

Пренесен в града обичаят коледуване скоро придобива един съвършено друг смисъл. От народно веселие той се превръща в мащабна градска благотворителна акция, защото коледарите не обикалят домовете на гражданите просто за да дадат благословията си и да съберат средства и продукти за трапезата на коледния цар, а за да помогнат на определена кауза.

След първата национална катастрофа, която застига България в края на Балканските войни, във Варна се стича огромен поток от бежанци, особено от обезбългарената Източна Тракия. Броят на бедните и нуждаещите се рязко се увеличава и заради останалите без опора семейства на загиналите във войните варненци. Благотворителните дружества не могат да обхванат всички нуждаещи се и това кара през 1914 г. кмета Александър Василев да организира мащабна коледна акция в помощ на най-бедните граждани.

Повечето варненски вестници, подобно на в. „Свободен глас“ (бр. 61 от 23 декември 1914 г.), публикуват апела за събитието:

„Помогнете на бедните!

По случай настъпващите празници, съставени са по инициативата на г-н кмета три комисии, които събират помощи за бедните. Дълг християнски се налага на всички заможни граждани да отпуснат своята лепта.“

Коледари от „Варненската детска музикална китка“ и други хорове обикалят домовете на „по първите“ граждани, за да съберат дарения в полза на „Българското Дружество Червен Кръст“.

Варненски училищен хор – основан 1890 г. с диригент Стоян Бешков (1862 – 1930). Сред изпълнителите е бъдещият капитан І ранг Георги Купов

В края на 20-те години на ХХ век благотворителното коледуване на хоровете става традиция, която в края на 1927 г. кметът Никола Попов насочва в помощ за безплатните ученически трапезарии, където получават храна най-бедните ученици. В бр.153, от 1 януари 1928 г. на „Варненски общински вестник“ е публикуван материал, предоставен „от Кметството“, който разказва за начинанието:

„По инициативата на г. кмета, на 22 того вечерта беха поканени всички диригенти на коледарските хорове в града, директорите на гимназиите, училищния инспектор и представителите на некои организации.

1. Господин кмета очерта нуждата от помощ за трапезариите на учениците от основните училища, където се хранят крайно бедните ученици, задължени по силата на закона да се учат, а лишени от най необходимите средства. После като почерта, че коледуването имайки за цел да запази хубавите коледни народни обичаи требва да има за събираните подаръци една благотворителна или културна цел, апелира към господа диригентите да се съгласят и отстъпят половина от приходите, които ще събират при коледуването, в полза на ученическите трапезарии. Гледището на г-н Попов бе възприето единодушно. 

2. Също г-н кмета подчерта, че отиването в едно и също семейство на неколко хора ще създава големи неудобства на домакините и за това предложи, и събранието възприе, щото в една и съща къща да коледуват най много два хора. 

3. Избра се комитет от трима души: Окръжния училищен инспектор Д-р От. Чакъров, диригента на хора при катедралната църква Ал. Кръстев и един представител на общината, на който да бъдат представени от диригентите и организациите които ще коледуват списъци с означение №-ра и улицата, на гражданите които ще бъдат посетени. Комитетът ще нареди така, че в едно и също семейство да коледуват най-много два хора. Поради изложеното, умоляват се всички дружества и корпорации, които ще коледуват с хорове, да се отнесат до общината за разрешение до 26 ХІІ т. г. и да представят списък на гражданите, които ще се посетят.

Забранява се коледуването на хорове без разрешение. 

Гражданите, които ще бъдат посетени от хоровете, ще получат за това известие от комитета, а за дарението което ще дадат — официална кочанна квитанция“. 

Традицията в навечерието на най-светлите християнски празници варненци да помагат на своите нуждаещи се съграждани е жива и до днес. И не е най-важното кой и колко ще даде. Дарителството и спомоществователството са лично преживяване и съпреживяване. По-важното е, че го правим всички заедно, загърбили личните си пристрастия и амбиции, а това ни прави и по-добри хора.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Боза с наркотик е произвеждана във Варна

Злото във Варненската община

Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение

Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

По окръжните избори във Варна

По допущание жените във Висшето училище