Унгарският магистрат Виктория Майор (в средата) се срещна с председателят на Окръжен съд – Варна Марин Маринов и със своята колежка от Наказателно отделение Светла Даскалова

По покана на Окръжен съд – Варна до 13 декември на индивидуално работно посещение в съда е Виктория Майор, от Централния районен съд в Пеща, Унгария.  Виктория Майор е съдия от Наказателно отделение, като има допълнителна специализация за разглеждане на дела с участието на деца.  Припомняме, че Окръжен и Районен съд – Варна са  единствените съдилища в страната, където се обособиха специализирани съдебни състави за работа с деца по т.нар. детско правосъдие. Те бяха създадени през 2015г., когато съдии от гражданско и наказателно отделения преминаха специализирано обучение. След това беше променена организацията на работа и всички дела, по които участват непълнолетни деца се разглеждат от специализираните състави. Година по-късно, през 2016г. беше открито специализирано помещение, т.нар. „синя стая”, за щадящо изслушване на деца, чийто интереси са засегнати. Разпитите в него се водят от психолози, педагози, социални работници, като помещението се стопанисва от Окръжен съд – Варна и се ползва  от съдии, прокурори, полицаи и служители на Регионалната дирекция „Социално подпомагане” от града и региона.

В първия ден от едноседмичното посещение във Варна унгарският магистрат се срещна с ръководството на съдебната институция и съдии от Варненски окръжен съд. Те обмениха информация и дискутираха добрите съдебни практики в Унгария и у нас в областта на наказателното право. През седмицата чуждестранният магистрат ще има възможност да присъства на няколко дела, разглеждани от съда – домакин. Едното дело е въззивно наказателно производство срещу непълнолетен за нанасяне на средна телесна повреда. Другите две дела, които съдия Майор ще посети са граждански – за определяне на родителски права и режим на лични отношения. В програмата са включени посещения в Районен съд – Варна, Центъра за медиация към съдебния район на ВОС, както и т.нар. „Синя стая.

Обновяват градинката на бул. „Сливница“ и ул. „Отец Паисий“ във Варна

Завършиха Общинските ученически игри по баскетбол, тенис на маса, волейбол и хандбал. В залата на СУ„Елин Пелин“ се проведоха финалните срещи по баскетбол за ученици на възраст 5-7 клас. При доста оспорвани мачове при момичетата на първо място е ОУ „П. Р. Славейков“, следвано от ОУ „Ангел Кънчев“ и ОУ „Захари Стоянов“. При момчетата класирането е следното: първи е отборът на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, следван от СУ „Найден Геров“ и ОУ „П. Р. Славейков

В ОУ „Стоян Михайловски“ завърши хандбалният турнир за ученици на възраст 5-7 клас, участие взеха по 3 отбора при момичета и момичета. Класирането при момичетатка е – първо място за ОУ „Захари Стоянов“, второ – ОУ „Стоян Михайловски“ и трето – ОУ „Патриарх Евтимий“. Класирането при момчета: начело е ОУ „Стоян Михайловски“, втори – ОУ „Захари Стоянов“, и трети – ОУ „Патриарх Евтимий“. Първенците във всички спортове продължават за областните първенства, които ще се проведат напролет.

Ученическият турнир по тенис на маса бе в залата на Юнашкия салон за възрастови групи 5-7 клас. Отборното класиране при момичетата е следното: първи са спортистките от СУЕО“Ал.С.Пушкин“, следвани от ОУ“Васил Априлов“, а в индивидуалното класиране – първа е Ресена Памятних, след нея София Розамухамедова и Айа Павлова / Зорница Янчева. В отборното класиране при момчетата първи е тимът на СУ“Климент Охридски“, следван от VII СУ“Найден Геров“. В индивидуалното класиране първи е Траян Минков, след него Михаил Трифонов и Александър Градинаров / Виктор Димчев.

10 училищни отбора участваха в състезанията по волейбол за юноши 8-10 клас. Мачовете се играха в залата на Първа езикова гимназия, като победители са учениците от МГ „Д-р Петър Берон“, следва ПГТ „Проф. Асен Златаров“ и трети – СУЕО „А. С. Пушкин“.

Днешните т.нар. бози в пластмасови бутилчици нямат нищо общо с едновремешната вкусна, резлива домашна боза.

Боза с наркотик – някой може да си помисли, че с подобно заглавие просто се опитвам да провокирам интерес и ще сгреши. Действително има сведения, че във варненска бозаджийница през 1923 г. е установено наличие на наркотично вещество в питието, а собственикът е арестуван и осъден. Не само бозата, но и други „напълно невинни“ на пръв поглед питиета са били заклеймявани и обявявани за опасни от обществото и вестниците, а заедно с тях и заведенията, в които били предлагани. В кампанията срещу тях и влиянието, което оказвали върху подрастващите, през 1925 г. се включва дори и „Варненски общински вестник“, който в бр. 135 от 21 март с.г. излиза с уводен материал „Младежите и публичните заведения“:

„Когато е дума за възпитанието на децата, не може да се не държи сметка и за публичните заведения, които те посещават. Не е простено на едно дете да посещава кръчми и кафенета, особено кръчми. И наистина в тия заведения деца нема да видите, както нема да ги видите и в други публични заведения, в които детския крак не бива да стъпва.

Има, обаче, друг един вид публични заведения, които се пълнят с деца и в които детската душа се напластява с много отрицателни качества. На пръв поглед тия заведения представляват невинност, а като се вгледате по внимателно в това, което в тех се върши, ще видите, колко са те опасни за морала на децата.

Тия заведения са бозаджийниците и халваджийниците,

основно в крайните квартали на градът. В тех вие винаги ще видите насядали на мръсни пейки деца да консумират боза, халва и разни сладкиши и пасти от съвсем съмнителна чистота и в повечето случаи приготовлявана със захарин.

Нещо по възмутително: там децата, с разни зарове и други комарджийски способи, играят и на комар за добиване на съблазняющите ги сладкиши. Много от тех се кредитират от самите халваджии и бозаджии, между които има и некои със съмнителни морални качества. Не е никак за очудване, че задълженията си такива деца изплащат чрез кражби от джобовете на своите родители — най-първо — и с такива, от гдето им се падне. Езика, при това, с който се говори в такова заведение — безцензурен и банален — се усвоява от децата и от такива деца благовъзпитан говор е немислим.

Реклама на бозаджийницата на бай Цвятко в „Красота и здраве“, бр. 2 от 1 декември 1931 г. 

Зловредното пък влияние върху детския организъм от задушливата от тютюневи и други миризми атмосфера, както и от нечистите и със захарин приготовлявани напитки и сладкиши, е другото големо зло за младежа от такива, смятани за невинни заведения. Нужно е, прочее, и родители, и общества, и власти да обърнат сериозно внимание върху тия заведения и да не недопущат да ги посещават и да се застояват в тех деца“.

Като изключим моралния аспект на този материал, макар и той да е изключително важен, разбираме, че напитките, предлагани и/или приготвяни в такива заведения, са вредни за здравето поради две причини – липсата на хигиена и факта, че ги приготвяли със захарин.

По това време захаринът предизвиква изключително много спорове в здравните среди

За ползата и вредата от него се правят дори научни конференции. През 20-те години на ХХ век за българската кулинария захаринът е сравнително ново средство за подслаждане.

Създаден е в края на ХІХ век от руския емигрант от немски произход Константин Фалберг в лабораторията на американския професор А. Ремсен в университета „Джона Хопкинс”. Захаринът, или както е по-популярен сред производителите днес Е954, е изкуствен подсладител, чиято главна съставка, бензоичен сулфимид, няма никаква хранителна енергия и е 300 – 400 пъти по-сладка от захарозата. През 1884 г. Фалберг патентова способа за получаване на захарин и започва производството му, обаче първоначалният метод се оказва неефективен. Въпреки това след около 20 г. захаринът вече се използва масово за подслаждане на храни и напитки. Още с прохождането си в Америка сладкото Е не пропуска да „прескочи“ океана и да се нанесе и в Европа, а от там бързо пристига и в България. На въпроса защо захаринът бързо е масово анатемосан, ще се върна, след като разнищим и проблема с друга безалкохолна напитка, която се оказва сред „анатемосаните“ – бозата!

Бозата за всички от нашето поколение, както и за по-възрастните от нас, е свързана с уюта на кварталните сладкарнички, аромата на тулумби, тригуни, ореховки, баклава и, разбира се, на боза. Тя е връзката ни с детството, с онези първи трепети, свързани с преплетените погледи над порция саварини и две чаши резлива боза… Мисълта ми е, че за нас тя е символ на невиното и детското. Признавам си, че и за мен беше така, докато не прочетох една забележителна статия във вестник „Утринна поща“, бр.16 от 16 март 1923 г., със заглавие

„Полудели от боза, отровните билки на бозаджията“

Това е една изключително любопитна история от криминалната хроника, която ме наведе на сериозни размисли. Но първо ще ви представя материала:

„Много бозаджии, продавачи на лимонади и други пития, особено ония, които употребява по-бедното население, фалшифицират питиета, като ги приготвят със захарин, и ред други билки с които тровят населението. Санитарните власти са предприемали често ревизия на питиетата, от анализа на които се констатирало вредния им състав.

Имало е много често отравяния от употребяването на такива питиета. Завчера двама селяни се отбили в една бозаджийница да пийнат по една боза. Малко след това те полудяли и това състояние на временна лудост продължило два дни. Анализата установила, че бозата съдържала беладона, една отровна билка, която временно е причинила лудостта. Веднага бозаджията е бил арестуван и даден под съд“.

Беладоната или лудото биле, следи от което са намерени във въпросната боза, има дълга история на употреба като лекарство, козметичен продукт и отрова. Има съмнения, че съпругата на император Август и съпругата на Клавдий са използвали беладона за убийство. С нея различни племена мажели върховете на стрелите си. Още преди Средновековието лудото биле е било прилагано като упойка при операции и като наркотик.

Та да се върнем на бозаджията от 1923 г. с най-логичния въпрос: За какво му било да поставя беладона в питието?! За да си отговорим на него, трябва да се върнем още малко назад в историята. За бозата се знае, че преди повече от 8 хиляди години е била позната в древна Месопотамия, в земите между Тигър и Ефрат. Поради високите си хранителни качества и благотворно въздействие върху организма тя получава изключителна популярност в Османската империя, където била включена дори в задължителния порцион на войската – за сила и висок дух. Според знаменитите „Пътеписи“ на известния турски поет, историк и пътешественик Евлия Челеби през XVII век само в Истанбул е имало над 300 работилници за производство на боза. Тя се правела от просо, грис, захар и вода. Технологията била проста, но изисквала майсторлък и си имала свои тайни, които ревностно се пазели от множеството конкуренти, но в основата й била ферментацията.

Именно в Османската империя

за първи път върху сладкото питие е наложена и възбрана заради наличие на опиати

Това се случило през XVI век от султан Селим II – Пияницата, защото му донесли, че за да увеличат мющериите си, хитроумните производители на боза започнали да влагат в нея опиум.

Това е и обяснението за наличието на беладона в напитката, произведена от злополучния варненски бозаджия. При по-малка концентрация на билката питието носело на клиентите просто усещане за приятна възбуда и водело до известно пристрастяване, което се отразявало добре на продажбите му. Но, за съжаление, този път майсторът явно е „попрекалил“ с добавките. Или както е казал великият Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз: „Отровата е във всичко и няма нищо без отрова. Дозата я прави отрова или лекарство“.

Връщайки се към статията в „Утринна поща“, не може да не обърнем внимание и на още един любопитен абзац: „фалшифицират питиета, като ги приготвят със захарин“. Въпреки че вредите от захарина не са потвърдени на сто процента, и днес в някои страни захаринът е забранен за консумация. В други държави има специални предупреждения върху етикетите на храните и напитките, съдържащи захарин. През дългите години на неговата употреба това вещество е забранявано няколко пъти.

Реклама на Бозаджийница и сладкарница „Пчела“ в Младежко добруджанско списание „Стефан Караджа“, бр. 19 от 3 август 1932 г. 

Според статия в бр.19 от 1 юли 1888 г. на „Медицинско списание“ със заглавие „Две противоположни мнения за захарината“ през 1888 г. Комитетът за обществена хигиена на Франция го обявява за вреден, а в Париж е наложена забрана за ползването му.

Поради съвършено друга причина през 1902 г. е наложена забрана върху употребата му и в Германия. Правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин, защото били засегнати интересите му в захарната индустрия. По онова време годишното производство на захарин достига 175 000 кг и относително евтиният „сладък конкурент“ става твърде сериозен играч на пазара.

У нас замяната на захарта в напитките с изкуствения подсладител също не била разрешена, както научаваме от една публикувана във вестник „Светкавица“, бр. 43 от 29 януари 1911 г., бележка:

„Имаме сведения, че повечето от тукашните халваджии и бозаджии си служат със захарин вместо захар. Известно е, че захарина е извънредно и много вреден за здравното, поради което употреблението му е строго забранено. Дълг се налага на санитарната власт да направи нуждното!“

Старите хора казват, че бозата лекува 10 болести. Може би е вярно, а може и да е преувеличено, но със сигурност знам едно – и преди сто години, както и днес, човек трябва да внимава какво и най-вече от кого купува, защото не е луд, който слага захарин и беладона в бозата, а този дето я пие.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Злото във Варненската община

Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение

Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

По окръжните избори във Варна

По допущание жените във Висшето училище

Министерство на земеделието, храните и горите стартира благотворителна кампания за купуване на живи елхички под надслов „Посади надежда”. Държавните горски предприятия предоставят 10 000 коледни дръвчета, като пет лева от продажбата на всяко от тях ще бъдат дарени за каузата.

Тази година кампанията е в партньорство с Фондация „Искам бебе“ и има за цел да се подпомогнат двойки с репродуктивни проблеми. Продажбата на живи елхички ще продължи до навечерието на Коледните празници – 23 декември 2019 г.

Инициативата за подпомагане на значими каузи на министерството от предходните кампании през 2015 и 2016 г. – „Купи жива елхичка, помогни на дете“ бе за набиране на средства за работа с деца от фондация „Аутизъм Днес” и за лечение на дете в чужбина.

Във Варна дръвчетата ще се продават в сградата на стопанството на улица „Радко Димитриев“ 10.

Черно море

Румен Николов е новият главен директор на Главна дирекция „Аварийно- спасителни дейности” към Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Той е вицеадмирал ( о.з.).  Завършва ВВМУ през 1981 г. и голяма част от службата му минава през всички длъжности от  щурман до командир на противолодъчен кораб, командир на дивизион, командир на Военноморска база – Варна, командир на ВМС, началник на отбраната на Българската армия.

– С каква визия за морското спасяване заемате новата отговорна длъжност?

– Първо, искам да уточня, че към ангажиментите на дирекцията освен морското и речното търсене и спасяване трябва да допълним превенцията и борбата с разливите в отговорните ни райони на Черно море и река Дунав. Аз съм човек, който спазва традициите, старая се да ги доразвивам. Така че всичко, което имаме като наследство, ще го съхраня максимално до степен, в която то е ефективно. А по отношение на това какво трябва да се направи, безспорно трябва да се работи за осъвременяването и развитието на системата за търсене, спасяване, борбата с разливите в отговорните ни райони. И в тази връзка желанието ми е естествено, като ползвам опита и знанията си на военноморски офицер, сега да ги обогатявам в специфичните дейности, характерни за дирекцията и ИАМА както в национален, така и в международен аспект.

– Конкретно, какво набелязвате в плановете си за наближаващата 2020 година?

– На първо място това, което залагаме, е да обогатим системата за получаване на информацията. Да бъдат обогатени и начините за реакции, за планиране на операциите по търсене и спасяване. Това е в частта, чиято отговорност е на Морския координационен спасителен център. Тук искам да направя още една конкретизация. Вече е неправилно използването на наименованието „Морски координационен спасителен център“. Той е Съвместен авиационно-морски координационен спасителен център. И в подкрепа на това ще кажа, че двама оператора работят съвместно през денонощието – от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” и ИА „Морска администрация”. И те отговарят за своевременната реакция при възникване на авария, нещастен случай както със самолети, така и с плавателни съдове. Така че трябва да се уточни, говорим за съвместна дейност на тези две агенции.

– Откога е тази структура?

– Тази съвместна структура е сформирана с министерско постановление отпреди две и половина-три години, но досега не е била коментирана. И тъй като говорим за конкретни планове, ще кажа, че в момента е в процес на изготвяне и се надявам от следващата година, най- много до година и половина, да се реализира една разработка, която  издига на много високо равнище търсенето и спасяването в българския отговорен район. Какво имам предвид? Тази разработка ще даде възможност в реално време да се получава най- актуалната информация от сензорите, които разполагаме в нашата зона. И със съвременната технология, която ще бъде разработена и включена в тази дейност, ще имаме възможност със съвместната реакция на морските и авиационните специалисти да се гарантира в пълен обем решаването на задачите по търсене и спасяване. В тази връзка искам да допълня, че изключително сериозни са намеренията на ИАМА с активното съдействие на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация”  тази структура да бъде финансирана, изградена и да ни даде възможност във всеки момент да реагираме адекватно. Освен изграждането на необходимата инфраструктура залагаме ( говоря за още през следващите месеци) на първо място поддържане в добро състояние на съществуващите средства за търсене и спасяване. На второ място – евентуалното включване в състава на дирекцията на единия от спасителните кораби, „Мизар”, защото тук му е мястото. И още по-голямото желание, което имам, е придобиването на нови сили и средства за изпълнение на нашите дейности. Като тук ще допълня също едно иновативно желание, свързано както с търсенето и спасяването на човешкия живот в отговорния ни район, така и до голяма степен с откриването и въздействието срещу замърсителите на море. Говоря за безпилотни летателни апарати, които също да станат част от възможностите, с които ще разполага дирекцията като обединител на дейността по търсене и спасяване в района. Това са не само амбициозни, а и реално изпълними дейности.

– Съдбата на двата спасителни кораба „Перун” и „Мизар” от години е обект на дискусии, излиза, че за единия вече ще има решение?…

– Няма още решение, това е само наше намерение, тъй като „Мизар” е наистина специализиран кораб за буксировка (не толкова с възможностите на „Перун”), но и за извършване на противопожарни дейности на море. В момента тези два кораба са в структурата на ДП ”Пристанищна инфраструктура” и моето виждане е, че тяхното място не е там, а трябва да бъдат включени към структурата и състава на силите, които участват в търсенето и спасяването.

Що се отнася до „Перун”, ще кажа, че всяко нещо е с времето си. В момента има смисъл след известен ремонт да дадем бъдеще за „Мизар”. Трябва да се насочим повече към следващите платформи, които ще бъдат със съответните съвременни възможности, и те трябва да бъдат далеч по-млади. Не бих казал само новопостроени специално за нас, тъй като зависи от средствата, които можем да си позволим, но при всички случаи да бъдат актуални на времето ни. И затова не случайно включих в плановете ни перспективното използване на безпилотните летателни апарати.

– Тъй като сме европейска морска граница, може ли да се разчита и на европейско финансиране?

– Абсолютно. И не са за бъдещите ни планове, а и за тези, които вече се изпълняват. Но до каква степен всичко това, за което говоря, ще се финансира от там, зависи доколко ще успеем да докажем необходимостта му  за осигуряване на дейностите по търсене и спасяване. Тук влиза изграждането на системата за контрол и съвместни дейности, която вече става факт и  вероятно ще се помещава в сградата на бившата рейдова кула до морска гара. Споменах, че ангажиментите ни са не само на море, а и на река Дунав. В тази насока също говорим за реализацията на една конкретна идея за сътрудничество между България и Румъния, която да дава възможност за много бърза реакция при установяване на проблеми със замърсяването на Дунав, в борбата с евентуални пожари и за адекватна реакция за предотвратяване на възникналите неблагоприятни условия. Говорихме за идеи, свързани с европейско финансиране, и тук ще допълня за още една, по която работим – за трансгранично сътрудничество между България и Турция, свързано с борбата с нефтени разливи и  замърсявания на море.

– Битува мнението, че Черно море е особено рисково за инциденти с кораби, които в голямата си част са много стари, така ли е в действителност?

– Не може да се даде такава оценка за корабоплаването в Черно море. Това, че е рисково, то го носи в името си, което е от векове. Специфичните хидрометеорологически условия са го превърнали в „черно”. А по отношение характеристиката на корабите, не бих казал, че са на такива години, които да предразполагат към аварии. Коректните и перспективно мислещите корабособственици оценяват какво биха им донесли старите кораби. Освен, ако не са решили да ползват застраховките им, което почти е изключено. Инструментите, с които разполагат застрахователните компании, все по-малко дават възможности да можеш да се отървеш от стар кораб и да спечелиш от застраховката му. А иначе доказано е в световен мащаб, че най-евтин остава превозът на товари по море и всеки, който иска да използва тези характеристики, трябва да обновява флота си. Така че по отношение на рисковете до голяма степен те зависят от качествата на капитана, от задачите, които му се поставят от корабособственика. Разбира се, като изключим метеорологичните условия,  които не зависят от човека.

– Каква е динамиката на инцидентите в Черно море?

– Наскоро имаше среща на дирекциите или службите, ангажирани с търсенето, спасяването и борбата с разливите в Черно море. За съжаление, тази година тя мина без участието на Руската федерация по политически и икономически причини. Впрочем, когато се наложи в морето, международните конвенции налагат включването на всяка една страна. По отношение на броя на инцидентите не искам да дърпам дявола за опашката, като казвам дали намаляват, или не, стремежът на всички ангажирани в дейността по търсене и спасяване и борбата с разливите е те да намаляват. Искрено ще се радвам те да намаляват. Има един израз, който ще използвам като лично пожелание към всички пожарникари, лекари и към  нашите колеги в тази дейност: да нямат фактическа работа. А за бившите ми колеги, военните – дай Боже! – по- дългосрочно да нямат причини да изпълняват фактическите си дейности със своите оръжия на труда, защото ако това се наложи, означава нещо много страшно. Пък ние ще се готвим и затова са тези дейности, които се развиват от дирекцията, насочени  колкото е възможно по- бързо и по-ефективно да изпълняваме задачите по търсене, спасяване и борба с разливите.

– Как ще коментирате връзката и взаимодействието с ВМС, които също разполагат  със сили и средства за търсене и спасяване на море?

– Тук ще направя още едно допълнение по отношение на това кой и как действа при подобна ситуация. Национален координатор на дейността по търсене и спасяване на море е ИАМА и  в частност създадената ГД „Аварийно-спасителни дейности”, която оглавявам в момента. Това е по схемата на националния план за действията при бедствия и аварии. А по отношение на взаимодействието, за което питате, то е съществувало, съществува и вярвам, че винаги ще съществува за в бъдеще. И то не само между дирекцията и ВМС. В процес на подготовка са документи, които да конкретизират взаимодействието на ИАМА, респективно на дирекцията, със Сухопътни войски, тъй като отговорностите ни са и на река Дунав, където има само такива ( с ВМС е за морето). В допълнение смятаме да обвържем в тази дейност и МВР с неговите две структури-  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” и ГД „Гранична полиция”. В тази насока също правим сериозни контакти за подписването на договори или споразумения между министрите на отбраната, на транспорта и на вътрешните работи. В тях ще бъде изписано, че при еди-какви случаи се предоставят сили и средства за координиране с цел спасяване, предотвратяване или намаляване на щетите при дадената ситуация.

– Предполагам, че като вицеадмирал ще имате най-близко взаимодействие с ВМС?…

–  Не искам да детайлизирам. Много добре познавам както бившите, а и настоящите възможности на ВМС, което ми дава още веднъж увереност, че ако се наложи, дори още да не съществуват въпросните регламентирани дейности, имам чисто личностната възможност да контактувам с всеки един. И от хората във флота никога няма да срещнем отказ, що се отнася до спасяване на човешки живот и оказване на помощ където и да било в морето.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още: