Това е един от най-масовите спортове в България, във Варна го практикуват над 200 деца в трите клуба, заяви в рубриката „На спортна вълна“ главният треньор на СКТМ „Комфорт“
Стоян Поппетров е играещ треньор във варненския СКТМ „Комфорт“. Част е от мъжкия състав, който заема трето място във временното класиране на държавния шампионат по тенис на маса след изиграването на двубоите от първия етап. В първия кръг, на който СКТМ „Комфорт“ беше домакин, тимът постигна три победи и една загуба – варненци надделяха над „Стоянстрой“ (Пловдив) с 4:3, над „Металик“ (Перник) с 4:0 и над „Чоо“ (Пловдив) с 4:0 и допуснаха поражение единствено от горнооряховския „Боровец“ с 2:4. Във втория кръг, с който приключи и първият етап на шампионата, варненци записаха една победа – над „РОКО“(Шумен) с 4:2 и две поражения с по 2:4 – от миналогодишния шампион „Марек Дигиеста“ (Дупница) и от „Дунав“ (Русе).
Стоян, заедно с партньора му на двойки Иво Йорданов, са единствената непобедена двойка в шампионата до момента с актив от 7 победи от 7 мача! Първенството при мъжете ще се поднови на 15-16 февруари.
– Стоян, мъжкият състав на СКТМ „Комфорт“ заема трето място във временното класиране на държавния шампионат по тенис на маса след изиграването на двубоите от първия етап. Какви са амбициите ви до края на първенството?
– Целта ни е да запазим третото място до края на шампионата. Тази година сме осем отбора във Висшата лига и според регламента трябва три пъти да играем всеки срещу всеки. Ако успеем да постигнем победа срещу някой от първите два отбора, претенденти за титлата – „Марек Дигиеста“ (Дупница) или „Дунав“ (Русе), ще е чудесно. В отбора сме 7 състезатели, трима от които са в юношеска възраст, включихме ги да се обиграват, да трупат опит. Надявам се в края на сезона да успеем да постигнем целта, която сме си поставили, и да намерим място в тройката.
– СКТМ „Комфорт“ с доста голям успех развива и дамското направление в тениса на маса…
– Така е… Дамският отбор е многократен шампион на България в последните години, включително и през миналата. Тази година направихме някои промени, за в бъдеще ще залагаме изцяло на българки в състава, на млади състезателки от школата на клуба. Целта е след няколко години представители на нашия клуб да са в основата на националните отбори както при дамите, така и при мъжете.
– Колко деца тренират във вашия клуб, в какви възрастови групи са, кога е добре да се започне?
– В нашия клуб в момента тренират около 80 деца на възраст от 5-6 до 18-19 години. По-големите влизат в мъжките отбори. От сутрин до вечер водим тренировки, разпределили сме децата в групи, започваме от 10 сутринта и продължаваме до 20 вечерта. Четирима треньори сме и гледаме да осигуряваме пълноценни тренировки за децата.
– Как подбирате децата, които записвате, какви базови качества и умения трябва да притежават?
– Вече 5-6 години правим летен лагер, който се радва на голям интерес сред децата. Доста от тях и след него запазват влечението си към тениса на маса. Най-важните качества, които търсим, са бързина и ловкост, те най-много допринасят за развитието на един състезател в тениса на маса. Решаващо е също така да се запази интересът в детска възраст, след това вече може да се надгражда и да се постигат резултати.
– Какви качества развива спортът в подрастващите, след като започнат да се занимават с него?
– Физическите качества, които развива, както споменах, са бързина, ловкост, скоростна издръжливост. Спортът е важен за децата също и поради факта, че ги учи на ред и дисциплина, кара ги да бъдат организирани. Точно заради това в последните години все повече родители искат децата им да тренират, да бъдат в залите и по стадионите, отколкото да си губят времето след училище.
– Кое е решаващо за победата в един мач по тенис на маса?
– Тренировките… Трябва да има постоянство, за да дойдат резултатите. Несъмнено важна е психологическата нагласа, опитът също не е за пренебрегване, точно поради тази причина на по-малките им организираме непрекъснато някакви турнири. През лятото във Варна възстановихме международния турнир „Млади надежди“, който не беше провеждан от 10-15 години. Имахме гости от Румъния и Турция, включи се и европейската шампионка до 12 години. Поставили сме си за цел и догодина да организираме турнира и да го направим традиционен. През лятото нашите състезатели участваха също на международния турнир в Ардино, както и на този в Албена, който е доста силен и вече повече от 20 години събира деца от цяла Европа. Наблягаме върху това децата в клуба да водят целогодишна подготовка, за да има резултати.
– Виждаш ли вече сред децата, с които работиш, такива, които се отличават и които един ден ще бъдат основна част от националните отбори, за което каза, че е една от целите на клуба?
– При юношите до 18 години в разширения състав на националния отбор са включени Димитър Стефанов и Мартин Петров. Те са национални състезатели от няколко години.
Предстои им участие в контролните състезания на националния отбор, първото от които ще е на 12 декември.
Първа повиквателна за националния отбор до 15 години получи 13-годишният Траян Минков.
До 10 и до 12 години няма национални отбори, но и в тези възрастови групи имаме много талантливи състезатели, които вече постигат значителни успехи, и ние в клуба сме много радостни и горди с тях. 8-годишният Мирослав Шмидт постигна две победи на национално ниво във възрастовата група до 12 години. Той е безспорен талант и е много отдаден на спорта, всеки ден тренира по 3 часа поне. Миналата година, когато беше на 7, стана държавен шампион до 10 години.
Тази година на големия международен турнир за деца в немския град Дюселдорф постигна победи над представители на Германия, Франция и Русия, и то по безапелационен начин – с по 3:0 и 3:1 гейма, и се надявам да продължава по същия начин.
Виктор Димитров също показва добри резултати. Той е на осем и влезе в първите 12 на националните турнири до 12 години.
Людмил Димитров и Тома Николаев са други деца от нашия клуб, които се отличават. Те са 10-годишни и също се класираха във финалните етапи на турнирите в своята възрастова група. До 12 години сред нашите таланти се отличават също Даниел Кирилов и Александър Кирилов.
Тази година ще се борим за шампионските титли до 10, до 12 и до 18 години. Състезанията започват от началото на март за децата и от средата на февруари за мъжете. След това всяка седмица сме на състезание с някоя от възрастовите групи и така до средата на юни, когато приключва сезонът.
– Кое е най-важното, на което искаш да научиш децата, с които работиш?
– На първо място – на ред и дисциплина в тренировките. Да знаят как трябва да се държат, когато дойдат в залата. Много е важно да бъдат сплотени, защото не е лесно да се работи с голям брой деца, ако това условие не е спазено. В днешно време става все по-трудно да се изгради сплотен колектив, защото, за съжаление, в децата има много агресия и напрежение поради ред причини, но смятам, че тук, при нас, нещата вървят добре и децата, които сме подбрали, на този етап се разбират чудесно, тренират заедно, не пропускат тренировка през делничните дни, даже идват и в събота и неделя да играят свободно, тъй като залата е отворена всеки ден до 20 часа.
– На теб лично какво ти дава работата като треньор?
– Аз имам щастието работата да е и мое хоби. Започнах да се занимавам с тенис на маса седемгодишен, в момента съм на 28 и целият ми живот до момента е преминал по залите. Завърших бакалавърска и магистърска степен в НСА и веднага след това започнах да работя по специалността си във Варна, вече 6 години съм тук.
– Ти продължаваш и да се състезаваш. Коя роля ти се струва по-трудна и отговорна – на състезателя или на треньора?
– Все по-трудно ми става да ги съвместявам, защото се стремя да отделям повече време на децата. Опитвам се поне 2-3 пъти седмично да тренирам и аз, когато нямам състезание, почти не тренирам, а цялото време го посвещавам на децата. Доволен съм от себе си, защото колкото и да е странно, точно през последните години постигнах най-големите си успехи като състезател. Миналата година станах трети на държавното първенство индивидуално, както и на смесени двойки. Два пъти съм печелил медали и на двойки мъже, бил съм и отборен медалист. Имам 4-5 медала с различните клубове, за които съм играл. Като треньор ми е доста по-трудно, тъй като напрежението е по-голямо, вълнувам се повече. Бях чувал от треньорите си преди, че се чувстват така, но вече го изпитвам и аз.
– Кои са клубовете, през които си преминал, и как избра точно тениса на маса?
– Роден съм в Горна Оряховица. Преподавателката ми по физическо възпитание в началното училище ме насочи към тениса на маса. Първо реших като на шега да се запиша и да опитам. Започнах да тренирам в спортната зала в Горна Оряховица и така до 12 клас. След това отидох да уча в София, но продължих да се състезавам за родния си клуб – „Боровец“. За него играх 15 години – от 7- до 22-годишна възраст. През 2014 г. дойдох във Варна и в клуб „Корабостроител“ започнах кариерата си на треньор паралелно със състезателната. От лятото на тази година вече работя в СКТМ „Комфорт“. С Антон Радушев сме единодушни, че основната ни цел в клуба е да развиваме състезатели във всички възрастови групи.
– Изглеждаш доста отдаден на тениса на маса. Някога случвало ли се е да съжаляваш, че не си избрал някой по-популярен и съответно по-комерсиален спорт?
– Не съм се замислял, защото аз обичам тениса на маса. Както всяко дете и аз съм тренирал футбол, разбира се, но тенисът на маса ми хареса повече, защото е интелигентна игра, индивидуална е, всичко зависи от теб. Да, тенисът на корт е доста по-популярен спорт, но смятам, че тенисът на маса също набира популярност. В България е един от най-масовите. У нас се провежда един от най-големите турнири в световен мащаб, този в Панагюрище. Във Варна има три клуба по тенис на маса, в които тренират около 200 деца. Има достатъчно интерес сред децата, но е много важна и подкрепата на общината, която допринася за повишаването му. Почти във всяко училище има тенис маса, на открито също са поставени – в Морската градина и в парка в „Аспарухово“, което прави спорта достъпен за хора на всякаква възраст. Със сигурност тенисът на маса е в Топ 4 на най-популярните спортове в България.
– Какво ти даде и какво ти отне това решение да му се посветиш?
– Спортът ми е донесъл доста лишения, както и на всеки друг, който го практикува професионално. Пропуснал съм много рождени дни на приятели и празници в семейството, тъй като непрекъснато съм по лагери и състезания. Две години бях старши треньор на националния отбор за деца, имаше един период от два месеца, в които не се бях прибирал вкъщи заради балкански и европейски първенства. Но спортът носи невероятна емоция и удовлетворение. Неописуемо е чувството да си изкарваш прехраната с нещо, което обичаш.
– Кои са най-незабравимите емоции, които ти е създал спортът до момента?
– Доста от децата, които съм тренирал, са ставали шампиони – на национално и международно ниво. Техните успехи ме правят горд и безкрайно щастлив.
– Откакто работиш като треньор, изглежда повече мислиш и се радваш на успехите на децата, отколкото на твоите собствени постижения като състезател?
– Така е! Децата, които тренирам, са приоритет за мен. Радвам се, разбира се, и на моите постижения, особено на отборните, тъй като тогава отговорността е много по-голяма. Но в работата си с децата влагам много повече усилия, по 8 часа всеки ден прекарвам в залата за тренировки, всяка събота и неделя сме по състезания. Щастлив съм, че федерацията ни гласува доверие част от националните турнири да се провеждат в нашата зала.
– За какво мечтаеш оттук нататък, какви цели си поставяш?
– Засега всичко, което съм си пожелал, се е сбъднало. Надявам се да продължавам по същия начин в професионален план – децата, с които работя, да се развиват в спорта и да постигат още по-големи успехи. Всички в клуба сме много доволни от напредъка на най-малките, а той е сигурен знак за това, че сме на прав път.
ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ и ПЕТКО ПЕТКОВ
Още на тема тенис на маса в рубриката „На спортна вълна“:
