Бул. „Мария Луиза“ през 20-те години на ХХ век. Сградите на Военния клуб, построеният от арх. Дабков дом на Д. Попов и аптекаря Грозев. Срещу Военния клуб е сградата на Ковчежничеството, съборена през 60-те години.

През лятото на 1906 г. варненският седмичник „Свободен глас“ започва все по-упорито да се плъзга по плоскостта на „жълтата“ журналистика. Във всеки брой на вестника гърмят заглавия от рода на „Жертви на разврата“ – материал, посветен на морала във Варненската девическа гимназия, любима тема на главния редактор Стефан Петков, „Чиновник грубиянин“, „Недобросъвестен чиновник“,  „Сигнал за неморално поведение на градски агент“, „Стрелба в бирария ХХ век“,  „Компрометирани варненски адвокати“, „Кой покровителствува скъпотията“, „Гламавщината на варненското кметство“, „Злото във Варненската община“ – жестока атака, изпълнена с обвинения в корупция и разхищение спрямо секретаря на общината Коста Иванов, основана на „факти“ от неизвестен източник, твърдящ, че го видял да ходи няколко пъти с общинския файтон до „своя бостан в „Гюндюз-чешме“, и т.н., и т.н.

Освен липсата на морал сред ученичките и техните възпитатели сред редовните „клиенти“ на жълтите дописки са кметовете на Варна и особено д-р Ангел Пискюлиев, полицията и нейните служители, по-видни граждани и представители на търговското съсловие, които по един или друг начин са влезли в полезрението на редакцията на вестника – било като са отказали да се рекламират в него, или просто да му станат абонати. Сред недолюбваните от „Свободен глас“ видни варненци бил и Дабко Дабков, който в периода 1905-1912 година е архитект и окръжен инженер на Варна.

Не е ясно защо Стефан Петков и неговите сподвижници са взели „на мушка“ архитект Дабков, човекът, който е оставил за поколенията емблематични и до наши дни варненски сгради – модерния кино-театър „Ранков“, зданията на ул. „Княз Борис I“ № 27 и 53, хотел „Лондон“, къщите на бул. „Мария-Луиза“ № 3 и 31, завършва строителството на Морската зоологическа станция с аквариум за живота в Черно море, сградата на Софийската банка на ул. „Преславска“ и Средното търговско училище – днес Икономически университет, и съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес щаб на Военноморските сили. Не е ясно, но е факт, че

вестник „Свободен глас“ редовно дава поле за изява на всеки, който е готов да се оплаче от арх. Дабков,

макар и да се налага в следващия брой да публикува опровержение или отговор на засегнатия. Ето няколко примера:

На 28 октомври 1907 г. в бр. 39 на вестника е публикувано „Оплакване от варненски бояджии срещу арх. Дабков относно високата цена на търга за боядисване на мъжката гимназия“, а след два броя на 11 ноември с.г. излиза опровержението – „Писмо – отговор от държавния архитект по повод оплакването на варненския бояджийски еснаф от завишените цени за боядисването на мъжката гимназия“.

Всъщност публикуването на този отговор не заличава вредата, която е нанесла първата статия, оставяйки публиката с впечатление за нарушения от страна на Дабков, чиято единствена вина в случая е, ако внимателно анализираме двата материала, че преследва високо качество на строителството.

Чрез тази си безкомпромисност, макар и жестоко критикуван от жълтите вестници, арх. Дабков постига целта си. Построеното и проектираното от него в голямата си част радва варненци и гостите на града и днес, а за злостните материали на „Свободен глас“ със заглавия „Инженер Марчев и архитект Дабков с актове за нарушение на „Закона за гербовия сбор“, публикуван в бр. 46 от 6 декември 1909 г., „Държавен чиновник и частните му предприятия“ (бр. 9 от 2 март 1908 г.) или „Съмнения за незаконна дейност от страна на варненския държавен архитект“ и т.н. едва ли някой е чувал, но чрез тях и редакторът Стефан Петков също успява да постигне успех – финансов.

Няколко месеца редовни „жълтини“ във вестника

и от средата на септември 1906 г. страниците на „Свободен глас“ се запълват с все повече и повече рекламни съобщения. В някои броеве се налага вестникът да излиза с допълнителни страници, за да побере платените реклами.

Не закъсняват и последствията от тази „печеливша дейност“ на Стефан Петков. Потърпевшите от „жълтите дописки“, обидените и „омаскарените“ започват да си търсят правата в съда, а други варненски вестници, чиито рекламодатели Петков е отмъкнал, не пропускат да публикуват постановените присъди. Особено активен в това начинание е вестник „Известник“, с който редакцията на „Свободен глас“ е в открит конфликт.

Първата присъда срещу Стефан Петков идва само няколко месеца след началото на „жълтините“ в неговата медия. На 27 февруари 1907 г. в бр. 41 на „Известник“ е публикувана следната дописка:

„На 22 того във Варненския окръжен съд, по едно углавно дело, редакторът на в. „Свободен глас“ биде осъден на два месеца затвор, 100 лева глоба и разноските по водене на делото“.

На следващата година редакторът на „Известник“ Глушков завежда дело срещу Петков. Присъдата е публикувана в бр. 20 от 24 декември 1908 г. на същия вестник:

Допълнителните пета и шеста страница на бр. 36 от 24 септември 1906 г. на „Свободен глас“. От края на лятото на 1906 г. вестникът все по-често излиза с допълнителни страници, предназначени за платена реклама.

„За нанесена обида чрез печат във в. „Свободен глас“ ние бяхме завели дело против редакцията му, като искахме наказанието на виновника. На 22 того делото за последен път се разгледа в тукашния Окр. съд и отговорникът по нанесената ни обида Стефан Петков, съдът призна за виновен и го осъди на един месец затвор и 50 лева глоба“.

През годините и със зачестяване на „провиненията“ се увеличава и размерът на присъдите и глобите,

които съдът налага на Петков. От бр. 119 на вестник „Светкавица“ (15 септември 1912 г.) става ясно, че „завчера на 12 того в окръжния съд се разгледа обвинението на г. Ив. К. Попов против „редактора“ на в. „Свободен Глас“ Ст. Петков за нанесената му обида и клевета чрез печата. Съда като е бил обеден напълно във виноватоста на този типичен редактор осъдил го на 1 година строг тъмничен затвор и 500 лева глоба. Ето последствията за хора като Ст. Петков, които грубите си материялни интереси държат много по-високо от честта на когото и да било“.

Стефан Петков обжалва тази вече доста сериозна присъда пред Русенския апелативен съд. Апелативният съд действително намалява присъдата, но налага на редактора на „Свободен глас“ едно допълнително „наказание“, което явно е било с цел обществено порицание. Той трябвало да публикува решението на съда на страниците на „Свободен глас“ (26 октомври 1914 г., бр. 54).

„Присъда № 65, гр. Русе, 4 февруарий 1914 г. В името на Негово Величество Фердинанд I, Цар на Българите, Русенския Апелативен Съд углавно отделение на първий февруарий 1914 г. в I открито съдебно заседание в следующия състав: подпредседател В. Ив. Начев, членове: М. Генчев и Д. Йосифчев, при подсекретаря Г. Ковачев, и в присъствието на прокурора В. Данчов, слуша доложеното от члена Генчева углавното дело № 62 по описа за 1913 г., заведено по апелативната жалба на Стефан Ив. Петков от гр. Варна, против присъдата на Варнен. Окр. Съд от 15 септ. 1912 г. под №…. В съдебното заседание присъствуваха: подсъдимия Стефан Петков с защитниците си — Русенските адвокати: Петър Карамиичев и Юрдан Хлебаров и частния обвинител Ив. Попов със защитника си Бончо Калев…“ – следват дълги обяснения на провинението на Петков, както и пледоариите на защитата и обвинението. Накрая присъдата е произнесена:

„На основание чл. чл. 460а и 465 п. 3 от углавното съдопроизводство Русенския Апелативен Съд Присъди: Изменява присъдата на Варн. Окр. Съд от 15 Септемврий 1912 г. под №… , така: Признава подсъдимия Стефан Ив. Петков от Македония, живущ в гр. Варна, за виновен в това, че като редактор стопанин на издавания в гр. Варна вестник „Свободен Глас“

със статиите под надслов „рафинирани мошеничества“, „проверител или ортак“,

„мошеничества и кражби в дружество Бъдещност“, „търговски морал ли?“ напечатани в броеве: 14, 16, 20 и 21 на издавания от него вестник „Свободен Глас“ от 16 и 19 Април, 19 и 26 Май 1912 година с изразите: „мошеник“, „криминален тип“, „носи позор на челото си“, „изхвърлен от обществото“, „безсрамните му грабителски инстинкти“, „банкерски бандит“, че като директор на д-вото Бъдещност плечкосал, ограбил, унищожил дружеството, вземал рушвет, правил шантаж с интересите на дружеството, крал най-вулгарно, до като изпразнил касата на дружеството и го докарал до дереджето: днес акциите му да не струват нищо, съзнателно е  нанесъл обида чрез печата на Иван Попов от гр. Варна, вследствие на което и на основание чл. 236 п. 5 от Наказат. Закон го осъжда на един месец тъмничен затвор и да заплати в полза на хазната (50) петдесет лева глоба, заменима в случай на несъстоятелност с десет дневен тъмничен затвор.

Присъдата е окончателна и подлежи на обжалвание пред Върховний Касационен Съд в двеседмичен срок считано от 4 февруарий 1914 год. когато ще бъде приготвена и обявена в окончателна форма“.

През октомври 1914 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата и вестник „Свободен глас“ е принуден да я отпечата, а десет месеца по-късно прекратява съществуването си.

Благодарение на него обаче знаем колко са стрували честта и достойнството на засегнатите от „обида в печата“ – между 50 и 100 лв. глоба (което във времето на цена на вестника от 10 ст. си е било доста сериозна сума) и между три дни и един месец „тъмничен затвор“. Така се наказвала клеветата преди повече от сто години.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още

Непознатата история: Кметът крадец и кметското отмъщение

Непознатата история: Защо кметът на Варна наби фотограф в Морската

Тротоарите във Варна се построяват от и за сметка на гражданите

Строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на Варна

Именуване на градските улици във Варна

По окръжните избори във Варна

По допущание жените във Висшето училище

Шестите ежегодни награди на “Фонд за финансово подпомагане на  талантливи студенти“ към Центъра за изследване  и прилагане на нови информационни и комуникационни технологии (ЦИПНИКТ) бяха връчени в Икономическия университет – Варна. Кандидатите се селектират по специална процедура от Експертния съвет на ЦИПНИКТ, а наградите се връчват преди студентския празник на тържествена  церемония. Призовете си отличените  студенти получиха от ректора на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. Фондът е учреден преди шест години от Георги Зеленков и проф. д-р Аврам Ескенази с благородната цел да подпомогне професионалното израстване на студенти от специалностите „Информатика“ и „Бизнес-информационни системи“ в ИУ – Варна с доказани качества и постигнати резултати в сферата на информационните технологии и софтуерния инженеринг. Средствата се набират единствено от дарения и се изразходват само за награди. Те са финансови, връчват се ежегодно на трима студенти, номинирани след специална селекция от Експертния съвет на центъра.

Всяка година фондът връчва една поименна награда от 1 000 лв. „Моис и Илко Ескенази“ (техните имена са свързани с историята не само на университета, но и на Варна). Наградата е учредена от проф. д-р Аврам Ескенази – дългогодишен преподавател в университета, в чест на неговите баща и брат. Други три награди от „Фонд за подпомагане на талантливи студенти“ ЦИПНИКТ връчва на студенти с отличен успех и достижения в информационните и комуникационни технологии, за да развият своя талант и да ускорят професионалното си израстване. За първа година е обявена награда за изявени студенти от специалност „Съдебна администрация“. Наградата е лично дарение от Миглена Тачева – директор на Националния институт на правосъдието, чиято воля е да бъде връчена еднократно на изявен студент от специалност „Съдебна администрация“ през настоящата 2019 г.

Лауреат на награда на изявени студенти от специалност „Съдебна администрация“, в размер на 1 000 лв., се връчва на:

Жасмина Иванова Райкова, 3 курс, спец. „Съдебна администрация“

Годишната поименна награда „Моис и Илко Ескенази“ се връчва на:

Любослав Александров Александров, 3 курс, спец. „Информатика“

Три награди на ЦИПНИКТ в общ размер на 1 800 лв. се връчват на:

Симеон Росенов Симеонов, 2 курс, спец. „Информатика и компютърни науки“ – 800 лв.

Марио Генчев Кошничаров, 3 курс, спец. „Бизнес информационни системи“ – 500 лв.

Георги Валентинов Ламбев, 4 курс, спец. „Бизнес информационни системи“ – 500 лв.

На дарителите, присъствали на тържеството, той връчи специални сертификати.

„Занимавам се професионално със софтуерна разработка и се интересувам от новите технологии, сподели един от наградените студенти – Любослав Александров, студент 3 курс, специалност „Информатика“. За мен наградата е огромна чест и възможност за развитие. Смятам да остана в България към този момент. Мечтая да имам фирма и да се занимавам със софтуерна разработка, както и аз да мога да дарявам средства за студенти след мен“.

Проф. Станимиров е сред дарителите на фонда. В знак на благодарност той също получи сертификат от проф. Ескенази. „За да си успял човек, трябва не само да имаш мечти, но и да се вдигнеш от леглото и да поработиш за тези мечти, отбеляза в словото си по време на връчването на наградите ректорът. От основателите на фонда, проф. Станимиров е научил, че щастлив си не само когато имаш много пари, а когато с тях накараш  млади хора да разперят криле и да полетят, а дори и да дръзнат да променят живота си. Солисти се търсят само в операта. Ние обаче, в университета работим екипно и само така успяваме да постигнем високи цели“, каза още ректорът на ИУ Варна.

Ели Маринова

Снимки Пламен Гутинов

Магистрала „Черно море“ ще започва от с. Слънчево и ще свършва при при бургаския кв. „Ветрен“

На 5 декември (четвъртък) от 11 часа във Военноморския музей ще бъде открита традиционната годишна изложба „По пътя към морската история 2019“, която представя постъпилите през годината дарения в музейният фонд.

Експозицията включва артефакти на емблематични и малко познати за българската история личности, техника и снаряжение. Сред експонатите се отличават рядък немски подводничарски знак от периода на Първата световна война, какъвто са имали някои от първите български подводничари, преминали подготовката си в Германия, прибор за управление на стрелба – част от оборудването на военни кораби в края на ХХ век и модел на китайски кораб тип „разрушител“.

Посетителите ще имат възможността да видят мъжки и дамски униформи на офицери от военния флот, на служители на СО „Воден транспорт“ и МВР, използвани в различни периоди от новата история.

Сред тях са униформи на адмирал Васил Янакиев, командвал флота от 1972 г. до 1990 г., и на капитан далечно плаване Ангел Прокопиев.

Историята на военноморския флот и водния транспорт е допълнена с любопитни снимки, документи и отличия.
Изложбата „По пътя към морската история 2019“ може да бъде разгледана във Военноморския музей до края на февруари 2020 г.

Черно море
 

От днес започнаха засилени проверки на обекти за отглеждане на аквакултури, за производство и търговия с риба и рибни продукти, заведения за обществено хранене, складове, пазари и борси в цялата страна. Тематичните проверки за Никулден са свързани с интензивното предлагане и търсене на храни за празника и се провеждат съвместно с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Комисията за защита на потребителите. Това съобщават от пресцентъра на БАБХ.

Обект на засиления контрол ще бъдат документите за произход и безопасност на рибата, спазването на сроковете и условията на съхранение, правилното етикетиране на продуктите, регистрацията на обектите, съответствието на сградов фонд и оборудване със законодателството за храните.

Специално внимание ще се обърне на случаи на продажбата на риба и рибни продукти на нерегламентирани места и от нерегистрирани търговци, за да се гарантира здравето на потребителите и безопасността на храните.

Съвети към потребителите за закупуване на прясна риба:

Върху повърхността на прясната риба има много тънък слой слуз. Ако слузта е обилна, а слоят плътен, това означава, че рибата е престояла по-дълго време. Люспите трябва да са блестящи, плътно залепени за тялото. Хрилете трябва да са с розово-червен цвят. Очите трябва да са бистри. При натискане с пръст, вдлъбнатината трябва да изчезне бързо.

БАБХ призовава хората да купуват риба от регистрирани обекти, за да не се излагат на риск.

При съмнения за нередности или за безопасността на храната потребителите могат да подават сигнали онлайн през сайта на Агенцията или на телефон 0700 122 99.

Четете още:  

Митнически служители от Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ откриха нелегален „ казан“ за варене на ракия и иззеха над 1 тон незаконно изварена ракия при проверка в селище край Варна.

Митническата проверка е извършена на 17 ноември 2019 г. в селище в  област Варна по оперативна информация за незаконно изваряване на етилов алкохол. В постройка, митническите служители откриват при проверката съоръжение за дестилиране на етилов алкохол в работен режим. В съседна постройка в същия имот са открити при проверката пластмасови бидони, съдържащи общо 1100 литра етилов алкохол с характеристики на ракия. За открития етилов алкохол не са представени никакви документи за платен или обезпечен акциз по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.

Части от нерегистрираното съоръжение за дестилиране и нелегалният етилов алкохол са иззети. По случая е образувано досъдебно производство по описа на ГД МРР, което се провежда под надзора на Районна прокуратура – Варна.

Общо 2094 литра нелегален етилов алкохол – ракия и три нерегистрирани съоръжения за изваряване на етилов алкохол са иззети от служителите на ГД МРР при извършените проверки на територията на ТД Северна морска през последните три месеца, при  засиления митнически контрол от началото на активния сезон за изваряване на домашна ракия.

Черно море

За  желанието сред българските моряци за сдружаване в Българската асоциация на морските капитани (БАМК), която да им дава по-голяма сигурност и в същото време да им помага в отговорната работа на мостика, за морската кауза и за ред още актуални въпроси разговаряме в навечерието на Никулден с к.д.п. Иван Цонев, председател на УС на организацията.

– Каква равносметка може да направи сдружението, което обединява морските ни капитани, пред Никулден, професионалния празник на морячеството?

– Най-новото е засилената вълна от млади колеги, които се интересуват  от асоциацията на морските капитани и стават нейни членове. И още нещо друго интересно. Вместо Бургас да се дели от Варна на принципа  „кой е по-по-най”, колегите от този морски град по инициатива на капитан Ивайло Пасков направиха звено към нас. Това е още едно доказателство, че между нас, моряците, няма делене, ние сме едно братство. Последно не мога с точност да кажа колко станаха бургаските колеги в него, защото под въпрос са още двама заявили желание, обаче още не са подали официално заявление за членство в асоциацията. Но до момента само от там имаме 15 нови членове. И забележете, това са все действащи морски капитани. Осъществена е връзка с новоизбрания кмет на Бургас Димитър Николов и общинската власт помогна да се намери подходящ офис, където тамошните ни членове да се събират и да осъществяват дейността си. От своя страна и ние ще се включим в някои идеи на общината.

Аз участвам активно в работата на Морски клъстер – България, разговаряхме с неговия председател Илзе Атанасова, която заяви готовност мероприятията, свързани със синята кауза, които се провеждат регулярно във Варна, занапред да ги има и в Бургас. Примерно, Дните на „сините кариери“, насочени към младите хора, завършващи средно образование и не само такива, да бъдат привлечени към морската идея.

-За в. „Черно море” Илзе Атанасова неведнъж е подчертавала желанието на клъстера Дните на „сините кариери“ да обхванат повече райони, дори от най-западните краища на страната…

– Така е. Ставаше дума на първо време и за Добрич, Ямбол и още няколко града. Като асоциация сме готови да оказваме всякаква нужна помощ на клъстера в усилията му да привлича повече млади хора към морската кауза, включително и с участие в презентациите по време на Дните на „сините кариери“. На последните „сини дни“, които се проведоха в Юнашкия салон във Варна при засилен интерес, презентация изнесе един от членовете на нашия Управителен съвет – кап. Петров. И мога да кажа, че тя беше приета като  най-добрата. На децата не може да се поднася само суха материя и те да губят интерес още на петата минута, докато той го направи така, че през цялото време го слушаха внимателно. Темата му беше за предимствата да си моряк, да работиш на кораб. Изнесе много интересни данни, които вълнуват всеки млад човек.

– Мнозина споделят, че не е задължително да си роден край морето, за да станеш морски капитан….

– Много е вярно. На един от корабите, на които бях капитан, имах втори помощник, родом от Благоевград. Сега вече е капитан, но там е домът му и досега. Друг колега, който е от изявените ни капитани в една от най-големите корабни компании, пък е от Велико Търново и продължава да живее там със семейството си. От срещите със завършващи морско образование и вече кандидати да стават офицери помня, че един от най-добрите кадети беше момче от Попово. Така че не е задължително да си роден край морето, за да приемеш за своя морската кауза….

Благодарение на дейността, която развиват отделни членове на нашия УС, успяваме донякъде да предизвикаме интереса у младите колеги. В същото време трябва да отбележа, че тези, които вече са пенсионери, не ги „хвърляме зад борда”. Напротив, искаме и те активно да участват в дейността ни, защото могат да я подпомагат със своя опит и натрупани знания, дори със своята житейска зрялост. Много е важно да не се къса връзката между поколенията, защото тя наистина е много важна.

– Колко млади свои колеги сте обхванали?

–  Не мога да се ангажирам с точност, но само тази година някъде към 20 млади колеги се присъединиха. Като бройка това никога не е бивало досега. Между другото нашият опит да привличаме интереса на все повече морски лица се изразява не само в това да ги убедим, че ако нещо стане с тях по време на плаванията им по различни краища на света, ще ги защитаваме, тоест, винаги сме техен гръб. Стремим се и да им организираме, докато са тук, на брега, срещи, разговори, семинари, дискусии, които да им помагат в работата. Мисля, че направихме доста в тази насока през годината. Имахме две презентации от специалист, който е на високо равнище в наша корабна компания и е много добре запознат с новите неща, които  навлизат. Ето, съвсем наскоро започна последният етап от въвеждането в сила на конвенцията за баластните води. А пък от 1 януари 2020 г. влиза в сила едно от приложенията на МАРПОЛ за ограничаване замърсяването на въздуха от корабоплаването и по-точно за ограничаване на серните емисии от корабните горива, което ще доведе до доста технически и организационни проблеми. Много морски хора още не са наясно как ще стане въвеждането на изискванията им.  Презентациите бяха направени много компетентно и ние ги разпространихме в нашия интернет сайт, за да могат да ги прочетат и тези колеги, които не успяха да присъстват. Пак със  съдействието на кап. Пасков на една от нашите срещи присъства млад, но много опитен юрист от София, който доста години работи в една от най-големите европейски корабни компании, но решава, че е по-добре да се върне в България и сега създава собствена юридическа компания с морска насоченост.  Той ще бъде официално номиниран като правен съветник на асоциацията на доброволни начала, също ще продължава да идва да изнася беседи по злободневните въпроси. Само преди няколко дни дойде специално при нас, за да изнесе презентация на тема, която е много актуална: отговорности и действия на капитана при санкциониране и задържане на кораба вследствие на обвинения за нарушения на екологичните изисквания, митнически и санкционни режими, откриване на бегълци и т.н. Направи силно впечатление с много добрата си подготовка по всички въпроси, свързани със санкционните режими и санкциите при тяхното нарушаване. А те вълнуват силно всеки колега, който е на кораб.

Надявам се с тези наши действия, което ще продължим да разширяваме, да събудим интереса на повече млади колеги. Сега на втората от презентациите, за които споменах, дойдоха двама, които не познавах като наши членове. Това означава, че все повече хора, които плават, проявяват интерес към дейността ни. Такава е посоката, по която вървим, и тя явно работи.

–  Какви са връзките на асоциацията с община Варна?

– Имаме много добри контакти с нея. Като резултат от тях общината задели в бюджета си за 2020 г.  немалка сума за Паметника на моряка. Не мога да не спомена и помощта й за осигуряването ни с офис, и то в центъра на града. Така че наистина имаме ползотворно тясно взаимодействие. Не е имало случай да се обърнем към община Варна и да не получим нейната подкрепа. Ние също сме готови да подкрепим и да подпомагаме всяка нейна инициатива, която е насочена към морето и моряците. Да не забравяме, че Варна е морски град и няма да преувелича, ако кажа, че  икономиката му до голяма степен се крепи на тях. Достатъчно е да спомена за средствата, които моряците вкарват под една или друга форма в хазната.

Когато говорим за контакти и помощ, ще добавя и ползотворните ни връзки с ДП ”Пристанищна инфраструктура”, което редовно ни предоставя Дома на моряка за форумите, които организираме, подпомага и други наши дейности.

Не можем да се оплачем от липса на съдействие от различни институции.

– Кажете нещо и за международната си дейност?

–  Наскоро бяхме двамата с кап. Димитър Димитров, който е заместник-председател на асоциацията, на годишната конференция на Международната федерация на асоциациите на морските капитани (IFSMA), която се проведе в Хелзинки. Тогава за неин член беше приета украинската асоциация на морските капитани. Домакин на следващата  асамблея на IFSMA ще бъде Одеса. Украинските колеги споделиха, че в момента оказват финансова помощ на семейството на техен морски капитан, срещу когото се води дело в Шри Ланка по обвинение, че корабът му превозвал оръжие. Нещо, в което той нямал никаква вина. Те са и  профсъюзна организация, така че разполагат с по-големи финансови възможности. Ние по устав сме изцяло неправителствена организация (НПО) , която не се занимава нито с профсъюзна, нито с политическа дейност.

– Значи вашата подкрепа е повече в оказване на правна помощ, както стана в нашумелия случай с кап. Собаджиев, осъден в Панама по скалъпено обвинение за трафик на наркотици?…

–  Подкрепата ни може да бъде всякаква. И в осигуряването на юридическа помощ, и финансова чрез събиране на средства от наши членове и въобще от морската общност. Между другото в случая с кап. Собаджиев юридическата помощ бе най-вече с това да му се намери подходящия защитник, което бе много важно. Защото дори да имате средствата, не е никак без значение на кого ще ги дадете и дали той може да ви представлява в такава държава, както бе в Панама. После като авторитетен член на международни морски организации търсим и тяхната подкрепа, което при кап. Собаджиев бе от решаващо значение. Тук не мога да не отбележа ролята, която изигра тогавашният председател на Българската асоциация на морските капитани кап. Димитър Димитров. С негово съдействие в кампанията за освобождаване на невинно осъдения български капитан активно се включи  дългогодишният генерален секретар на Европейската конфедерация на асоциациите на морските капитани (CESMA)  Фредерик ван Вайнен (за съжаление, вече покойник, още не е избран нов и кап. Димитров го замества като заместник-президент). Неговата помощ беше от решаващо значение.

–  Значи никак не е без значение за българските морски капитани да знаят, че могат да разчитат на сигурен гръб по време на плаванията си?…

– Така е. Но да продължа с отговора на въпроса за международната ни дейност. Имахме задача, поставена от CESMA, да агитираме румънските колеги да сформират своя асоциация. Те нямаха, но са узрели за идеята. Помагаме им с каквото можем за нейното организиране. Осигурихме и присъствието на техни членове на конференцията в Хелзинки, където ги запознахме с ръководителите на IFSMA и CESMA. И най-вероятно сега ще кандидатстват, за да станат техен член. Миналия месец бяхме поканени двамата с кап. Димитров да присъстваме на учредителното им събрание в Констанца, където изнесохме презентации и разговаряхме с много колеги. Така че продължаваме да им оказваме пълната методическа помощ за организиране на новата им структура. Следя с интерес развитието им, защото сега започват и са много ентусиазирани, имат и много идеи. Между другото техните идеи са много хубави и ще се опитаме някои от тях да реализираме у нас. За разлика от другите държави членки на европейската конфедерация с румънската сме най-близо и изпитваме еднакви проблеми по много въпроси.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още: