10 фирми участват в младежката трудова борса, която се провежда в момента в Икономическия университет във Варна. Повечето от тях търсят кадри с английски и немски език за обслужване на крайни клиенти от чужбина.

Готови сме да наемем и младежи без опит с идеята да ги обучим за нашата дейност, каза Виктория Христова, представител на една от фирмите.

Младежката трудова борса бе открита от областния управител Стоян Пасев. Подобни срещи, организирани от Агенцията по заетостта, сами по себе си са уникални, каза той. Тези борси са път към бъдещето и към младите хора. Идеята е младите хора не само да идват да учат във варненските висши учебни заведения, но и да останат после на работа тук. Моята препоръка е тези борси да се провеждат по-често, отбеляза областният управител.

Тези срещи между работодатели и бъдещи работници се провеждат редовно вече пета година, каза шефът на Регионалната служба по заетостта във Варна Божидар Михайлов. Целта е младите, работили през лятото на плажа, да намират сериозно препитание и през останалите сезони.

Срещаме и сериозна подкрепа от страна на варненските университети студентите им да се запознаят с условията на труд още по време на следването. Неслучайно младежката безработицата във Варна е с толкова нисък процент. За това помогнаха много и назначените в бюрата по труда кейс мениджъри, които съдействат на млади незаети хора в търсене на работа. От този месец стартира и програмата „Старт в кариерата“ за заетост на младежи в областната и общинската администрация.

Заплащането не е високо, но работата в тях е сериозна школа за младите хора без опит, обясни Михайлов.
Сред официалните гости на есенна трудова борса бе и зам.кметът Пейчо Пейчев.   

Ставри Таргов

Снимки Пламен Гутинов

Иван Иванов

Мнозина го знаят като Иван, водолаза на флота. Преди години  офицер в 18-и дивизион  на ВМС ( школата за подготовка на водолази, после главен специалист по подводни аварийно–спасителни дейности), той въвежда понятието водолазен специалист, тоест,  да има достигната степен на квалификация за една или друга работа под водата. И сега в своя разказ „на капитанския мостик”  кап. II ранг (о.р.) Иван Иванов първо уточнява, че това „водолаз на флота”, което му е станало нещо като титла,  го приема  за най- високата неписана степен, до която е стигнал.

Преди това ще вмъкна нещо, което вече е позабравено –  той е сред водолазите, които спасиха 18 души, паднали в ледените води на стария плавателен канал, след като се обърна временният понтонен мост към кв. „Аспарухово“.  За това спасяване и за още много други мъжки работи тогава капитан-лейтенант Иван Иванов беше награден с ордена „За гражданска доблест и заслуга”.

През дългите си години като водолаз разбрах, че тази работа под водата, за която няма никакво училище, е  необозримо поле, като океана, пълно с неразгадани тайни, неоткрити техники, чакащи своите откриватели.

Подводният свят е безкраен,

подобно на Космоса и дори по-малко изследван от него. С право може да се нарече подводен Космос – разказва Иван Иванов. Такова е и усещането в него; водната среда има голяма плътност и движенията в нея са пълна имитация на безтегловността в Космоса. Може да не ти е известно, но в най- напредналите страни и досега обучават космонавтите в басейни под водата, за да свикват в безтегловна среда. Под водата можеш да заемаш всякакво пространствено положение; много често се налага да работиш с главата надолу или в друга причудлива поза и трябва да свикваш с това. После там винаги се получават изненади от течения, от всевъзможни странични фактори, особено ако си в техническо съоръжение, било потънал кораб или нещо друго. Трябва да успееш да възприемеш всички тези условия, да се адаптираш към тях, също да адаптираш и техниката, с която си служиш. Точно това успявам, на което се дължат моите успехи, ако мога така да ги нарека.

Тук става дума за цяла философия,

която и досега изповядвам. Че човек трябва да може детайлно да опознае средата, в която работи под водата. Да я наблюдаваш, да се съобразяваш с нея. Така ще можеш и да съхраниш себе си и другия до теб, защото обикновено сте двама – единият работи, другият те осигурява. Аз винаги съм изпитвал голям респект към подводната среда с нейния страховит живот, който съвсем малко познавам. И никога не съм си и помислял, че мога да бъда нещо над и повече от нея.

Както ти казах, водолазното дело е безкрайно поле с неразгадани тайни.  През 70-те години, че и малко по-късно, имаше силно залитане да се слиза на все по-големи дълбочини. Хвърлиха се много сили и средства. Спусканията на водолази стигнаха до 400, 500, 600  метра, което се отчиташе за голям успех. Добре, но когато в най- напредналите в технологично отношение страни започнаха да го анализират, какво констатираха? Слизаш на голяма дълбочина, обаче нищо не можеш да направиш там. Затова говоря за непознатото, в което се луташ. И започна сериозно връщане нагоре от дълбочините. Тогава казаха – дайте да мислим как да разширим техническите възможности за работа под водата. Да можем да правим това и онова на познатите ни 60,100,120 метра. Ето, нашата държава има изключително сериозна шелфова зона на 100-120 метра дълбочина, след което от 180 метра следва много стръмен континентален склон до 2200-2300 метра. В тази зона има изключително много подводни богатства, които още не сме открили. Колко хора се замислят, че българската граница започва не от брега, от плажа, а е на 25 км навътре в морето? А би трябвало всеки българин да знае, че в тази наша морска „нива” има много да се прави.

Какво ме накара да се определя, че ще съм водолаз? Връщам се към нещо дълбоко лично. Родът ми е добруджански и преди мен (бел. ред. – брат му е адм. Коста Андреев)  в него няма нищо морско, което да съм наследил. Баща ми беше офицер в Сухопътни войски.

Първият ми сблъсък,

и то много сериозен, с морето стана, когато бях на 9-10 години. Поделението, където служеше баща ми, имаше лагерна база на Шкорпиловци и веднъж двамата с него отидохме там, за да се изкъпем в морето. На пръв поглед нямаше големи вълни. Влизаме и откъде да знаем, че има мъртво вълнение? Баща ми се опитва да излезе, но не може, аз съм малко по-встрани от него – и с мен става същото. Вълната се обръща, събаря баща ми, събаря и мен, дърпа ни навътре. Абе, гледаш отвън морето с нищо особено не ти прави впечатление, а излиза, че вътре в него се крие нещо непознато, много силно, готово да те погълне. Ей, това силно впечатление от непознатото, скрито вътре във водната среда, ми остави белег в съзнанието за цял живот…Баща ми, голям мъж, продължи да се мъчи да излезе, аз успях да го направя по-бързо, като наблюдавах движението на вълната, как се обръща и се разбива с пяна в пясъка. Няколко пъти се отпусках на гребена й и така  постепенно тя ме изтласка до брега, което си беше чисто сърфиране.

Пожарът на танкера „Ерма” във варненското пристанище е най-тежкият инцидент в съременната ни морска история.

Това беше детското пламъче, което запали в мен интереса към подводната среда, а не от гледката на неговата красива, романтична страна, както някои твърдят. Избирайки после водолазната професия, го направих съвсем убедено и целенасочено още в курса на обучение на Морското училище, за което има заслуга и небезизвестният Кирил Лясков, единственият ни преподавател по подводно дело. Бях от първите, които  питаха какво е желанието ни да станем, като завършим? Заедно с един колега заявихме – водолази.  И това се случи. И нищо повече не можеше да ме отклони от него. Когато бях втора година млад офицер във водолазната школа на дивизиона, ме извикаха от ВКР (военното контраразузнаване) с предложение да постъпя на служба при тях (престижно беше, пък и разбирах какво можеше да стане, ако откажа!), обаче правих-струвах, успях да се измъкна, за да продължа професията водолаз.

Отрано ми тръгна да се занимавам със спасяване

Бях още съвсем млад офицер, командир на разчет във водолазната школа, когато за първи път участвах в оказването помощ при пожар на кораб. Оказахме се първите, които стъпиха на горящия танкер „Ерма”. Най- тежкият инцидент, който остана и досега в съвременната ни морска история. Бях дежурен по рейд, разполагахме с катер и група, която можеше да реагира при възникване на инцидент. На мое дежурство получавам сигнал по телефона за подпалването на танкера. В същото време започват да се чуват и гърмежите от експлозиите в малки резервоари на кораба в пристанището. Качваме се на катера група от трима-четирима души, разстоянието е късо и за 10-15 минути стигаме до „Ерма”. Той е застанал на стария канал, срещу базата на „Петрол”, където са цистерните с гориво, съвсем наблизо са наредени и военните кораби, заредени с боеприпаси. Не мога и да си помисля какво може да стане! Бордът на кораба е висок, а катерът ни е малък, заобикаляме и по сходнята (трапа) се качваме на палубата. Наоколо  се събират хора. Пожарът започва  интензивно да се разгаря…

Преди да продължа, само да вмъкна, че по стечение на обстоятелствата цялата ми служба продължи в аварийно-спасителната служба. Тогава и после в моя живот винаги съм се ръководил от писаните и неписаните правила, първо да се спасяват хората и чак след това техниката, колкото и да е модерна и скъпа.

На „Ерма” машинното се намира на кърмата, там е и надстройката. Получаваме информация от моряците, които излизат отвътре на палубата, че точно от там тръгва огънят.Те обаче не знаят дали всички са успели навреме да се измъкнат. Ние сме екипирани с изолиращи средства, които ни дават възможност да влизаме в горящи и задимени помещения. Тъй като сме първите на борда, за мен най-сериозната задача е да проверим за хора, които да спасим.  Това, което можем да направим, е да обходим коридорите към машинното, от там към изхода за пострадали. Слава Богу! – няма. В това време се задействат нашите служби със спасителния противопожарен кораб „Юпитер” и започва гасенето.

Питали са ме за психологическия шок

от това първо за мен, и то най-тежко, изпитание. Имах време да мисля и през следващите години, да  съпоставям и да подреждам мислите си, така че сега мога да бъда пределно ясен. Когато човек обича професията си, нещо, което определено мога да кажа за себе си, и стабилно се подготвя за нея, това му дава възможност да следва правилните стъпки, когато изпълнява задачи, дори в такава сложна ситуация. Влизайки в нещо, което ти е неизвестно, виждаш пламъци, чуваш взривове буквално пред теб и около теб, идва сериозният психологически момент – ами сега да влезеш ли или да не влезеш? Откъде да минеш, от тази или от другата страна? Това са нещата, които лично преживях, а те са повече  въпроси на психология, на настройка да се съобразиш с реалната обстановка и да прецениш къде и какво да правиш. Затова и до днес продължавам да изповядвам философията, че човек трябва да умее да се адаптира към средата в природата. И че всички тези приказки за борба, да победим природата и т.н. могат да ги говорят само  хора, които реално не са се сблъсквали и не знаят какво представлява морската стихия, пожарите. Виждате и сега при съвременните условия какво чудо става. Най-големите пожари в историята на човечеството се регистрират по света в момента.

Следва продължение.

Стефан Денков

  Павел Адамов е един от ключовите състезатели в отбора на МФК „Спартак“ (Варна), който за четвърта  поредна година спечели шампионската титла на България по плажен футбол. Част е от тима от 2012 г. и е известен с атрактивните си задни ножици, след които нерядко поразява противниковата врата.

Срещаме се след края на държавното първенство, в което тази година МФК „Спартак“ надделя без загубен мач. На старта в редовния сезон МФК „Спартак“ победи в Бургас последователно отборите на „Любимец-13“ с 8:3 и СА-МВР с  6:2. Във втория етап от първенството в Стара Загора МФК „Спартак“ се наложи с 6:3 срещу ФК  Русе, с 11:1 срещу „Свети Никола“ и с 10:0 срещу домакините от „Верея“. В последния трети етап пък бяха победени и тимовете на „Локомотив“ с 11:3  и на Медицинския университет с 15:2, като по този начин МФК „Спартак“ завърши редовния сезон с пълен актив от 21 точки, с 6 повече от втория в класирането. В директните срещи за титлата на игрището за плажни спортове във варненския квартал „Аспарухово“ МФК „Спартак“ започна с успех с 15:1 срещу „Свети Никола“, след което се наложи с 8:2 и срещу ФК Русе. В последния си двубой от суперфиналите МФК „Спартак“ победи и СА-МВР с 4:3, с което закръгли на десет от десет победите си през сезон 2019 година при голово съотношение 94:20 и спечели общо осма титла в историята си.

Зад радостта от спечеления трофей обаче прозира и горчивина – заради отнетия шанс на националния отбор за поредна година да представи достойно България във финалите на Евролигата. Плажните лъвове заслужиха квотата за турнира на най-добрите във Фигейра да Фош, след като завършиха втори в предварителна група 1 на надпреварата.

„Трикольорите“ победиха Дания с 4:3 и Норвегия с 5:1 и отстъпиха на Грузия с 3:4, което бе достатъчно за българите да продължат към финалната фаза, но бяха принудени да се откажат в последния момент поради „административни“ причини, въпреки че по-рано през годината получиха уверение, че ще имат подкрепа за участие в Евролигата за сметка на пропуснатите световни квалификации. За всичко това вижте коментара на Павел Адамов в рубриката  „На спортна вълна“…

– Павел, с отбора на МФК „Спартак“ спечелихте шампионската титла по плажен футбол, без да загубите и мач. Толкова ли лесно беше, колкото изглежда отстрани?

– Не бих казал, че успехът дойде лесно. Резултатите, които постигаме, са плод на многобройните часове, прекарани в тренировки, и отдадеността на всеки един от отбора за общата кауза.

– С какво превъзхождахте останалите отбори през тази година?

– Най-вече с енергията, която всеки от нас влага в плажния футбол, а колкото повече енергия отделяш за  нещо, толкова по-добър ставаш в него. Няма как, без да тренираш, да се надяваш на резултати. Нашият отбор направи над 60 тренировки този сезон. Другите отбори не знам дали имат и 5.

– Кой от съперниците ви затрудни най-много? 

– Отборът на МВР, както и миналата година.

– За поредна година с МФК „Спартак“ прекрачихте груповата фаза на Шампионската лига. Доволен ли си от представянето?

– Прекрачването на групите само по себе си е успех, разбира се,  но имахме шанса и качествата да се класираме и по-напред.

– Ти си част и от националния отбор, няма как да не те попитам за достойното представяне в предварителната фаза на Евролигата и проваленото участие във финалите…

– Това е много болна тема за мен и за останалите момчета от отбора. Всички ние месеци наред живяхме и тренирахме с едничката цел да представим достойно родината на тези финали и, вярвайте ми, имахме качествата, волята и вярата да го направим. Не само е жалко, а дори е срамно да се класираш на финали на Евролигата и федерацията ти да не те изпрати поради “административни“ причини. Това класиране е плод на много усилия и много лишения от наша страна. Постигнахме го за сметка на  времето, откраднато от  нашите семейства, работа и приятели.  Отделихме това време за плажен футбол с вярата, че го правим не само от любов към спорта , а и за да можем да представим родината по най-добрия начин. Ако погледнете резултатите на националния отбор, ще разберете, че тези лишения и отдаденост не са напразни. Но сме безсилни пред решенията на хора, които от офисите си си поставят за цел да погребат единствения национален футболен отбор с възходящо развитие.

– Ще продължите ли с плажния футбол?

– Времето ще покаже…  След действията на тези родоотстъпници се запитвам дали да отделям енергията и времето си за нещо, което други с лека ръка захвърлят и се опитват да заличат.

– Ти самият защо се насочи към този спорт и преди колко време?

– Футболът винаги е бил моята страст, а плажният футбол ме привлече със своята атрактивност преди 9-10 години.

– Коя от победите, които сте постигнали до момента с МФК „Спартак“ и с националния отбор, ти е най-скъпа?

– Всички победи са скъпи, особено постигнатите с националната фланелка. Всяка победа с националния екип те кара да се гордееш, че си допринесъл за това България да е все по-разпознаваема на международната карта на плажния футбол.

– Вашите успехи със сигурност привличат към плажния футбол все повече фенове. Какво според теб трябва да се направи още за популяризирането на този спорт у нас?

– Най-вече хората, от които зависи плажният футбол – „администрацията“, трябва да го пожелаят истински и да осъзнаят переспективата за развитие на този спорт. След това е всичко останало. Ще се намерят и спонсори, и млади спортисти, но хората на върха, от които зависи плажният футбол, трябва да работят безкористно, с вяра в бъдещото на спорта и желание за неговото развитие.

– Освен намирането на финансиране кои са другите трудности, които срещате?

– Административните причини много пречат (смее се).

– Какво ти дава и какво ти отнема решението да се занимаваш с плажен футбол? Как успяваш да го съчетаваш с другите си ангажименти?

– Не е лесно… Често любимите ми хора са лишени от присъствието ми заради плажния футбол. Работата също понася „жертви “ от моето отсъствие. Искам да благодаря на семейството си и на всички, с които работя,  за разбирането, помощта и съпричастността към моите спортни изяви. Нека знаят, че имат принос за всеки един успех на отбора както на национално, така и на клубно ниво.

– Какви качества трябва да притежава един футболист, за да успее на пясъка?

– Да има желание да се развива и воля да се усъвършенства.

– На какво се дължи силният отборен дух на МФК „Спартак“, респективно и на националния отбор? 

– На отдадеността  и волята на всеки един от нас. На вярата в съотборника, застанал рамо до рамо с теб, готов да поправи грешката на другия. От сърце благодаря  на всеки един от отбора и знам, че без приятелството и подкрепата помежду ни нямаше да сме това, което сме.

– Как се изгражда добрият колектив?

– С постоянство, с искреност, с вяра…и с треньор като Симеон Христов…

ПОЛИНА ПЕТРОВА 

Още на тема плажен футбол от рубриката „На спортна вълна“:

 

Откриха тялото на 58-годишен мъж  в изоставен строеж в квартал „Кайсиева градина“ във Варна. За това потвърдиха от полицията.

Сигналът е подаден в неделя към 21,30 ч.

Направен е оглед на местопроизшествието, като не са открити следи от насилие. Образувано е досъдебно производство.

По информация на „Фокус“ 58-годишният мъж е живеел отскоро в строежа. От известно време здравето му е било влошено, а наскоро е загубил зрението си, вероятно вследствие на алкохолна интоксикация. Мъжът не е бил агресивен.

Жители на квартала са подавали сигнал до полицията и Бърза помощ, но мъжът е отказвал да бъде хоспитализиран.

Четете още:  

Предлагането на жилища във Варна ще надвиши търсенето с вдигане на лихвените проценти по кредитите. Такава прогноза направи Валентин Градев – собственик на агенция за недвижими имоти, в студиото на предаването „Посоки“ с водещ Елена Кирова.

На пазара на имоти в морската столица все още превес има търсенето. През 2018 г. са дадени разрешителни за строеж за 500 000 кв. метра жилищна площ, които са в процес на завършване, а това допълнително обуславя интереса на купувачите, обясни експертът,  като изказа предположение, че тенденцията ще се обърне в близко бъдеще. Опасенията му са, че с края на ниските лихви по ипотечните кредити ще намалеят и купувачите.

Във Варна все пак няма да има свиване на жилищното строителство заради университетите, а покупките на имоти с инвестиционна цел ще се задържат, обобщи Градев.

Засилено строителство има в районите „Младост“, „Възраждане“ и „Кайсиева градина“, посочи експертът.

Градът държи второ място по цени на имотите след София, отбеляза още той, а ръстът от 5 % на годишна база е нормален  при съществуващите икономически условия.

Годината започна добре, като предпоставки за това са положителните макроикономически фактори, които обуславят един по-спокоен пазар – ръстът на работната заплата и намаляване процента на безработица. В сравнение с предходното тримесечие има незабележим ръст на цените на жилищата от половин процент, поясни Градев.

Според него във Варна няма оттегляне на руснаци от имотния пазар, както се случва по Южното Черноморие, където се разпродават недвижимости заради девалвацията на рублата, и все още много руски семейства си купуват домове тук заради хубавия климат.

ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА

ЕЛЕНА КИРОВА

Целия разговор с експерта по недвижими имототи вижте тук.

Четете още:  

След проведен избор РЗИ – Варна, сключи договор с ДКЦ 3 (бившата поликлиника в кв. „Вл.Варненчик“)  за провеждането на 500 акушеро-гинекологични прегледа на жени от ромски произход и на такива със затруднен достъп до лечебни заведения в населени места на област Варна. Това съобщават от Здравната инспекция.

Изборът на лечебно заведение е във връзка със заповед № РД–01-192/01.07.2019 г. на министъра на здравеопазването. Дейността е част от Националния план за действие за периода 2015-2020 г. за изпълнение на Национална стратегия на република България за интегриране на ромите 2012 – 2020г., приоритет Здравеопазване“.

Ето и графикът за прегледите:
 

Центърът за спешна медицинска помощ (ЦСПМ)във Варна получи още 2 нови линейки, съобщи за Медийна група „Черно море“ директорът д-р Мая Рашева. И двата реанимобила са с пълно медицинско оборудване. Единият, който е с висока проходимост, е предоставен на филиала на ЦСМП – Варна, в Дългопол, вторият – в Провадия.

До 2021 г. автопаркът ни ще е обновен на 100%. Такива са уверенията от Министерството на здравеопазването(МЗ), каза още д-р Рашева. Само през т.г. доставените нови линейки са вече 6.

Те са по линия на проекта за модернизиране на спешната помощ у нас, който е на стойност близо 164 млн. лева.
Досега в ЦСМП в страната са осигурени 82 нови линейки, като до края на тази година се очакват още 70, съобщи здравният министър  КирилАнаниев. Общият брой реанимобили, предвиден по проекта, е 400, припомни той и увери, че те ще бъдат доставени до октомври 2021 година.

Към момента МЗ е сключило три договора за доставка, гаранционно и сервизно обслужване на общо 358 санитарни автомобила, като предстои да бъде обявена нова процедура за 42 високопроходими линейки, тъй като постъпилите оферти по поръчката не са отговаряли на изискванията. Всички линейки разполагат с най-съвременно медицинско оборудване за оказване на спешна помощ, а гаранционният срок и на колите, и на апаратурата в тях, е 5 години, посочи още Ананиев, цитиран от пресцентъра на МЗ.

Големият инвестиционен проект се реализира на територията на цялата страна, като освен закупуването на 400 санитарни автомобила, са предвидени строителство, реконструкция, ремонт, преустройство и подобряване на достъпа в 237 обекта от системата на спешна медицинска помощ (спешните отделения в 34 лечебни заведения за болнична помощ, 27 Центъра за спешна медицинска помощ и разкритите към тях 170 филиали и 6 изнесени екипа).

Като отделна дейност по проекта ще бъдат модернизирани и всички помещения в структурите на спешната помощ, като за целта ще бъде осигурено ново оборудване и ново обзавеждане, стана ясно още от думите на здравния министър, който допълни, че вече е обявена процедура за извършване на строително-монтажни дейности на спешната помощ на територията на Северен централен район, а скоро ще бъдат публикувани и обществените поръчки за останалите райони на страната.
 

Ставри Таргов

Снимки Пламен Гутинов