В последните години има лека тенденция държавите от Централна и Източна Европа да се намесват в идеите на гражданите, в свободата и правото им да се събират, да изразяват мнения и да бъдат контролен орган и партньор на правителствата.

Забелязва се и ограничаване ролята на гражданските организации в Унгария и Словакия. Това бе поводът за провеждането във Варна на международна конференция „Граждански пространства“, съобщи Любомира Колчева, председател на фондация „ЕкоОбщонст“ и организатор на форума.

Любомира Колчева

Успоредно с това ще говорим и за възможностите как да участваме като граждани в оперативните програми в следващия период. С колегите от Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Словакия ще обсъдим и проблемите на гражданското общество в отделните страни, добави тя. На форума ще бъдат дискутирани и възможностите за подобряване на комуникациите с обществеността и медиите.

В рамките на конференцията ще разкажем какви са новите оперативни програми за периода 2021 – 2027 г. и как неправителствените организации(НПО) могат да участват в тях. Това каза Виктория Николова от Областния информационен център във Варна, който в случая представлява дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет.

Виктория Николова.

През новия програмен период няма да има пряко финансиране за неправителствения сектор. Той ще може да кандидатства за мерки по оперативните програми в партньорство с други организации и общини. От активността на НПО зависи само дали ще могат да спечелят финансиране за инициативите си, каза още Николова.

Тя уточни, че сред новите оперативни програми е тази за електронно управление за сметка на „Техническа помощ“, която ще отпадне.   
 

Ставри Таргов

Снимки Пламен Гутинов

На официално посещение в Щаба на Военноморските сили на Република Полша бе командирът на Военноморските сили на България контраадмирал Кирил Михайлов. При визитата си от 30 септември до 3 октомври контраадмирал Михайлов имаше среща с полския си колега вицеадмирал Ярослав Зиемански – инспектор на ВМС на Република Полша. По време на разговорите във военноморския инспекторат контраадмирал Михайлов бе запознат от домакините с организационната структура на полския военен флот и задачите, които се изпълнявани от полските екипажи при участието им в международни учения.

Командирът на българските ВМС посети и Военноморска Академия на Република Полша, където бе запознат с базата и оборудването на военноморския университет, както и на полската военноморска въздушна бригада. По време на престоя си в Полша контраадмирал Михайлов се качи на борда на минния ловец ORP Kormoran и посети Европейския център за солидарност.

Кои са морските специалности на бъдещето

Британският боен кораб „Делхи“ в открити води. Снимка Wikipedia

Британският боен кораб „Делхи“ пристига във Варна на 2 септември 1937 г. За разлика от гостуването си преди години този път англосаксите далеч не са толкова миролюбиви. За щастие в своята настъпателност те не предизвикват военен конфликт, но за сметка на това отправят покана към българските моряци за провеждане на морски състезания.

Ето какво ни казва списание „Морски сговор“ от 1 октомври 1937 г. „От няколко години и нашите морски части, наследници на бившия български военен флот, създадоха традицията за устройване, макар и в по-малък мащаб, на морски състезания, в които се показват нагледно постиженията на българския моряк, обучаван и възпитаван в морското дело при така оскъдните и нищожни наши морски средства“.

Последните подобни упражнения се състояли между 3 и 5 септември, точно по време на престоя на британските гости. Предизвикателството, което гостите на града отправили, било обаче за

първото международно морско състезание,

в което взели участие български моряци. Противно на очакванията, българите  посрещнали поканата на британците с радост, но не и без известен страх. Страх, не защото ще се състезават, а защото се изправят срещу най-добрите спортисти на своето време.

Новината за морскитe състезания заляла града на 12 септември, четири дни преди самото мероприятие.  Ето какво пише „Морски сговор“:

„Състезанията трябваше да започнат в 9:30  обаче още от 8 часа вълноломът пред плувния басейн започна да се пълни с любопитни граждани. В 9:20 всички състезатели и оценителните комисии стояха готови по местата си. В 9:25 пристигнаха и официалните лица: командирът на английския кръстосвач „Делхи“ със своите офицери, началникът на варненския гарнизон г-н генерал Попов, началникът на морската и речна отбрана контра-адмиралъ Вариклечков, началник флота капитанъ I р. Иванов, началник Морската полицейска служба капитан 1 р. Тошев и др.“

Резултатите от морските състезания.

В точния час прозвучал английският национален химн. Всички станали на крака и запазили тишина, докато флагът на гостите се вдигал. След това прозвучал българският химн „Шуми Марица“, което засилило емоциите на гостите. „Вътърът като че нарочно започва да се усилва. Големият български трицвят започва силно да плющи. Това предава на картината още по-голяма тържественост. Националните флагове са вдигнати – състезанията открити“ – предава „Морски сговор“.

„В същия момент напрежението сред зрителите нараснало

Първото състезание било  плаване свободен стил на разстояние 100 метра. Плувците застанали на мястото си. Българските моряци били с червени плувни шапки, а англичаните със зелени. Чува се късото изсвирване на стартера и четири млади тела политат към водата. В началото първенството било в българския моряк, следван от англичанин, българин и англичанин. При обръщането обаче  английският моряк взел преднина. Въпреки усилията на нашенецът, британецът достигнал пръв до финала и гостите изтръгнали първата победа.

Засвирил английският национален химн, понесъл се шепотът „Англия печели“,

но веднага щом започнало второто съзтезание, станало ясно, че мълвата на зрителите не отговаря на истината. 5 български моряци се изправили срещу английските си колеги в 100 метра плуване с дрехи.

Раздава се отново острото изсвирване на стартера и в миг водата закипява под здравите мишци на състезателите. Картината е донекъде комична. Сините моряшки блузи, с които са облечени плувците, се постепенно надуват. Това затруднява плаването. Ръцете махат отчаяно, но телата се движат не така бързо“, пише изданието. Още при първите 50 метра българските плувци взели  преднина. Зрителите започнали да се вълнуват, чували се викове и ръкопляскания. На този фон българските моряци изхвръкнали още по-напред и грабнали победата. Прозвучали радостни викове, след което изведнъж всичко стихнало.

Започнал вторият рунд. И този път българите успели да удържат победата, което породило възторг у наблюдаващите. Радостните викове обаче били прекъснати от българския химн. На мачтата за победителя започнал да се издига бавно и тържествено българският трибагреник.

Следващата битка била скачане от 3 и 5 метра височина. Щом сигналът за начало е даден, съзтезателите започнали да се хвърлят във водата. След всеки един скок се чували ръкопляскания, а отвреме навреме те ставали по-силни, показвайки, че скокът е отлично направен.

В това състезание крайният резултат се забавил значително. Точно когато търпението на публиката привършвало, се разнесъл българският химн, което означавало, че

победата е за България

Успехът накарал публиката да ликува до началото на следващото състезание – гребане.

“Започва подготовката на това по гребане. На пръв план са лодките десеторни—българския тип. В тях се виждат здравите и мускулести тела на гребците, от които лъха здраве и сила. Интересът нараства още повече. И много естествено. Гребането е присъщият спорт на военните моряци. При това нашите съперници са опасни. Те са носители на купата, спечелена на общите състезания по гребане между корабите на третата британска ескадра в Малта. Те са, следователно, едни от първите между познатите в цял свят английски гребци“, пише „Морски сговор“.

Награждаване на участниците. Снимката е публикувана в списание „Морски сговор“.

Когато състезанието започва, настъпва тишина. Всички се взират в гребците. Вижда се как греблата се огъват и двете лодки изхвръкват бързо пред створната линия. Издръжливостта на българите изпъква и разстоянието между двете лодки постоянно се увеличава и нашенци грабват победата, докато английската лодка е на 300 метра назад.

Англосаксите обаче имат перфектната възможност за контраатака,

защото следващото състезание е  гребане с английски лодки –

петорни.  Щом сигналът за начало бил даден,  лодката на гостите взела преднина. „Но българският упорит дух и желязна издръжливост надделяват. Разстоянието между лодките бързо започва да намалява. Не след дълго англичаните са настигнати. Мощно „ура“ разцепва морския простор. Нашите вземат бързо преднина. Те правят първи и завоя на границата 1,000 метра. Английската лодка започва да изостава чувствително назад“, предава „Морски сговор“.  Нашенците успяват отново да вземат преднина от близо 300 метра, вземайки третата победа в надпреварата.

Дали в състезанието за плаване на разстояние 500 метра нещата са взели обрат? Не!

Българските плувци завоюват поредна победа

и екват викове „Нашите пак победиха!“, след което звукът на българския химн слага край на врявата. “Звуците на народния химн изпълват пак морския шир. Погледът на всеки е насочен към мачтата на победителя. И ето, разпъван от свежия морски вятър, българският трицвет заплющава силно, за да оповести и тоя път достойната победа на младия български моряк. Състезанията са свършени. Идва редът за раздаване на наградите“, пише списанието.

Първенците се строили в редица. С изключение само на един, те всички били българи. Началникът на гарнизона генерал Попов  поздравил победителите с топли думи. Един от британските също изказал своето възхищение от българските моряци с думите: „Вие имате отлично подготвен и трениран моряшки личен състав; той не отстъпва по нищо на нашите моряци. На тоя отличен български моряк българският народ трябва да даде модерни плавателни съдове, за да може, когато настъпи решителният момент, да се яви напълно подготвен и за истинското бойно състезание. А по всичко личи, че тоя момент се приближава. Той вече е надвиснал над забърканата Европа. И тежко томува, който го посрещне неподготвен“.

Може би всички си спомняме, че учайствайки в олимпийските игри, куцият Филип II Македонски печели във всяка една дисциплина, включително в бягането. Можем само да гадаем дали нашенците са се радвали на подарена победа, или тяхната воля е имала възможността да прави чудеса. Това, което знаем със сигурност, е, че тези морски игри са били живо събитие.

Aндрей Андреев

Четете още

Забравената българска царица

По окръжните избори във Варна

Посещението на английските военни кораби

Варненци не искат мол на мястото на Дупката. Това стана ясно при отчитането на резултатите от проведеното допитване за съдбата на терена в центъра на Варна. Те не желаят също там да има паркинг, жилищни или обществени сгради.

Мнението на участвалите в проучването експерти е там да се изгради многофункционален културен център. Повечето от гражданите също са изразили подобни предпочитания, като са поискали да има площадно пространство, парк, амфитеатър, край който да се запазят археологическите разкопки.

Целта на проучването бе да се подпомогне общината при взимането на решение.

Екипът на „Идея за Варна“ даде пресконференция, на която огласи конкретните резултати от проучването на нагласите за бъдещата функция на терена. В нея участва и главният архитект на общината Виктор Бузев.

Главният архитект на Варна Виктор Бузев каза, че идеите от допитването, извършено от екип на „Идея за Варна“, ще бъдат систематизирани до края на годината. Това ще се направи с цел хармонично съчетаване на всички предложения в анкетата в едно общо задание. Срокът е до края на годината.

След това ще се обяви и международен конкурс и участниците в него ще дадат предложенията си за окончателната форма на пространството на Дупката в центъра на морската столица. Щастлив съм, че с анкетата направихме първата стъпка за решаване на  проблема с това място, в което има стилово натрупване на 3 епохи. Набрали сме инерция и трябва да я използваме ефективно, каза още арх. Бузев.   

Допитването показва също, че и граждани, и експерти отдават голяма важност на пространството на Дупката. В него са участвали 2 859 души и 134 експерти. Всичко това доказва високата ангажираност на хората към проблема, обобщиха организаторите на допитването.

Ще припомним, че т. нар. Дупка се появява в края на 80-те години, след като местната власт събаря няколко къщи със статут на паметници на културата с идея на мястото им да бъде построен Търговски дом. В процеса на работа обаче били открити археологически пластове – част от крепостна стена и кула на античния Одесос от IV в. пр. н. е., които според археолозите са най-старият открит досега участък от укрепителните съоръжения на древната крепост. Подобни останки не са установени на други места в стария град. Пак на същото място са налични и руини от сгради от късната античност – IV – V в., както и от два отводнителни канала и три глинени тръбопровода от същия период.

Извън разкопаното пространство, но кореспондиращи с описаните старини, са открити и останки от втора крепостна стена. Според учените тези участъци от двете крепостни стени, запазени в центъра на един съвременен град, са рядко срещано явление в археологическата практика и са отлична предпоставка са превръщането им в туристическа атракция.

През 1989 г. комисия към Националния институт за паметници на културата (НИПК) излиза с категорично становище, че разкритите древни останки са уникални както за града, така и в национален мащаб. Препоръката е съхранението им да бъде на място, тъй като преместването им би било пагубно за тях.

Тази позиция довела до спиране на проекта за изграждане на Търговския дом. Оттогава това място в сърцето на археологическия резерват „Античен град Одесос – Варна” е останало като грозна дупка в центъра на града.

Ставри Таргов

Снимки Пламен Гутинов

Проф. Бойко Рангелов, проф. Андрей Корженков и археологът Тодор Димов от Историческия музей в Добрич на праисторическото селище на острова на Дуранкулашкото езеро.

Интересни открития са направени още на първия обект на българска територия от експедицията на българските и руските учени, която събира исторически, архео-сеизмологични и палео- сеизмологични данни за силни земетресения по морското ни крайбрежие и на Таманския полуостров. Тръгнахме от руините на античното селище на острова в Дуранкулашкото езеро, където открихме много ясни следи от природни бедствия и най-вече на земетресения в дълбока древност, съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Орлин Димитров от секция „Морска геология и археология” в Института по океанология при БАН. Той е ръководител от българска страна на съвместното изследване, а  за консултант е привлечен известният проф. Бойко Рангелов от Минногеоложкия университет. От руска страна са участвали авторитетни учени начело със световноизвестния учен проф. Рогожин от Института по физика на Земята към Руската академия на науките, който е партньор на ИО-БАН в това изследване. Сега в експедицията по нашите земи са се включили проф. Андрей Коржанков, доц. Александър Овсюченко и ас. Александър Ларков. Доц. Димитров изреди имената им, за да подчертае, че елитарен по мащабите си чуждестранен институт прави такива първи по рода си важни изследвания съвместно с наши учени, което е признание за доброто равнище на българската научна мисъл.

Доц. Орлин Димитров.

В броя на в. „Черно море” от 26 юни т.г. под заглавие „Стари крепости разкриват тайни за морски земетръси” информирахме за започналото изследване от български и руски учени с малко необичайна цел да проучи следите от катастрофични явления върху древните крепости и на други артефакти. То стартира с експедиция на Таманския полуостров, в което има нещо символично – на това място е била Велика България на хан Кубрат, там са руините на Фанагория, столицата на старите българи.

Сегашният втори етап на съвместното изследване включи провеждането на

експедиция по Северното ни Черноморие,

каза доц. Димитров. Той подчерта, че неслучайно са тръгнали от Дуранкулашкото антично селище. Имало обосновани предположения, че там артефактите са по-стари от тези във Варненския халколитен некропол. И дори, че това е може би едно от най-древните селища в Европа. От следите, които са открили по руините, и след консултации с археолога от Историческия музей в Добрич Тодор Димов, учените могли да направят точната датировка в историческо време на ставалите мощни земетръси, като ги съпоставили с вече установените данни по време на експедицията на Таманския полуостров. Оказало се, че за някои от природните катаклизми, за които открили следи по артефактите, няма никакви сведения в древните хроники.

Все още е само наша хипотеза, но не е изключено в района около Дуранкулак да има още неизучен хипоцентър на земетресения (начална точка на възникването му под земята), за който досега няма достатъчно сведения. И сега се надяваме да  определим с много по-голяма достоверност неговите характеристики, обясни доц. Димитров. Той не изключва тази възможност, тъй като досега не са правени в достатъчна степен неотектонски изследвания на младите скали по северното ни крайбрежие, а в акваторията такива почти няма. И припомни, че сега те извършват за първи път архео-сеизмологични изследвания по нашето крайбрежие.

Вторият интересен обект, който изследвахме по време на експедицията, е нос Калиакра, където открихме много данни в потвърждение на вече установени земетръси, каза още доц. Димитров.

Следващото място било Римските терми във Варна и там също се натъкнали на следи от древни земетресения. А на раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум”, която е изследвана от варненския археолог Александър Минчев, сега с негова помощ са стигнали до нови изводи за степента на станалите земетръси по пораженията върху руините. И още нещо много важно – открили по тях, че тук са идвали сеизмични вълни от посоки, за които засега няма сведения. И това давало основание за търсене на

неизвестни досега опасни епицентрове

Много поражения от природни катаклизми открили и по руините на Джанавара.

По време на нашите изследвания със сигурност фиксирахме следи от известното земетресение, станало близо до Варна през 543 г. и нанесло тежки поражения върху самия град; тогава той бил залят и от вълна на цунами, обясни още доц. Димитров. По неговите думи  открили са и много следи за катастрофични явления преди няколко хилядолетия, за които нямало сведения в историческите хроники. Това давало основание за нови важни научни и научноприложни изводи за земетръсната опасност по тези места.

И още нещо като чиста хипотеза, която направи доц. Димитров, е за връзката между природните бедствия и големите войни. В. „Черно море” вече информира за неговото предположение, основано на съпоставката между гибелта на полския крал Владислав по време на битката с османските нашественици край Варна с данните за станалото голямо земетресение през същата 1444 година. По време на експедицията руските колеги му показали списък, който потвърждавал предположението, че при нарушаване на природното равновесие (тоест, при земетръси) в района, където са станали, малко преди или след това са възниквали големи военни конфликти. Пресен пример било земетресението през 1988 г. в Армения и последвалата война в Нагорни Карабах. Списъкът бил дълъг и съдържал десетина известни исторически примера за връзката земетръс – военен конфликт. Споменатият списък бил преди всичко за събития на вътрешно-континентални територии. Имало основание да се мисли, че не са случайни всичките многобройни предания през вековете как по природни явления са правили

предсказания за последвали войни

Вярно, нищо от това не е доказано, но има факти, които са достатъчни за разсъждения в тази насока, подчерта доц. Димитров. Според него ставалите природни бедствия безспорно са оказвали голямо влияние върху живота и преселенията на хората в древността. Дори можело да се направи предположение, че изчезването на траките като общност от нашите земи има връзка с големи природни бедствия, за които можело да се съди само по следите, останали по руините и артефактите. Сегашните им изследвания били само по крайбрежието, където няма тракийски обекти.  При осигурено финансиране от държавата можело в бъдеще време да бъдат продължени, като обхванат и вътрешността на страната. В тази връзка доц. Димитров спомена за посещението на част от колегите му на Побитите камъни, където са открили следи от много поражения от земетръси в минали исторически времена. Тези данни не били достатъчни, но в бъдеще можело да се събере още информация, която със сигурност да хвърли нова светлина за ставали гео-катастрофални явления и връзката им с формирането на този природен феномен, както за и съществуването на човешки живот по това време. И още – дали Побитите камъни са изваяни само от природата, или има и човешка намеса.

На раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум” във Варна, изследвана от варненския археолог Александър Минчев (отпред вдясно ). До него са доц. Димитров, проф. Андрей Корженков и асистент Александър Ларков.

Изследването ще приключи през лятото на следващата година и първото, което ще направим, е да предоставим събраните нови данни за

актуализиране на сеизмичното райониране

на територията на България. А точно то дава основата за изготвяне на параметрите при проектирането на сградите и съоръженията, подчерта доц. Димитров. Второ, ще дадем на историците и най-вече на археолозите всички сведения, които събираме за станали природни бедствия, за да направят изводи за събития по нашите земи, които още не са напълно изяснени от историческа гледна точка, допълни ученият. Според него това, което правят сега, е типичен пример за интердисциплинарно изследване, което включва геофизици, географи, геолози, археолози и др.

От трета страна, резултатите от сегашното изследване ще бъдат

много полезни за туристическия бизнес,

ще дадем много нова информация, напълно неизвестна досега за нашите туроператори и екскурзоводи, с която ще могат да повишат интереса към нашето Черноморие, каза още доц. Димитров. И точно тук можели много да помогнат самите историци, особено археолозите, предлагайки атрактивни хипотези, с които да привличат вниманието на туристите. Красноречив пример давал вече покойният проф. Божидар Димитров, който от един открит скелет със забит в него кол направи международна сензация за гроба на созополски вампир и с това привлече много чуждестранни гости. За съжаление, той все още оставал неразбран от много свои колеги, които продължавали да го критикуват. Румъния с историите за Дракула (по света дори не са чували, че той е бил български владетел!) привлича милиони туристи. А да не говорим за легендите за митичния крал Артур на Острова.Така че археолозите ни могат много да помогнат на туристическия бизнес, което означава и повече приходи за държавата, заключи доц. Димитров. А че има много, което можело да бъде разказвано, говорел и фактът за изключително големия интерес, с който било посрещнато седемтомно луксозно издание за древната Фанагория, което тяхната съвместна изследователска група  направила на Варненската регионална библиотека.

СТЕФАН ДЕНКОВ

Гостуващата изложба „Гутенберг и славянският свят“ на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ –  СУ „Климент Охридски“, беше официално открита в Музея на Възраждането във Варна. Поводът е 60-годишнината от създаването на музея.

„Нашата изложба е едно допълнение към Музея на Възраждането, защото тя прави опит да представи една панорама на книгопечатането сред всички славянски народи, които са били в границите на Османската империя през  ХV и ХVІ век. Идеята е да покаже как си проправя път с модерното печатно слово и как се действа за развитието на определени социо-културни процеси, които довеждат в крайна сметка и до промяна на картата на България“, каза за тв „Черно море“ проф. дфн Вася Велинова – директор на Центъра за славяно-византийски проучвания.

Кулминацията на юбилея беше на 4 октомври, когато в зала „Одесос“ на Археологическия музей бе открита националната конференция „Музеят в историята и историята в музея“.

Във форума участваха учени от СУ „Климент Охридски“, Икономически университет – Варна, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Н. П. Антонио Таркуиньо, почетен консул на Италия за Варна, Русе и Бургас, както и музейни дейци от цялата страна.

Музеят на Възраждането е открит на 4 октомври 1959 г. в старинната сграда на Първото българско училище на ул. „27 юли” №9. Инициативата за създаването му е на тогавашния пръв уредник в отдел „Българските земи ХV- ХIХ в.“ проф. Велко Тонев. Сградата на музея е построена през 1861 -1862 г. със средства, събрани от родолюбивите български търговци и занаятчии. От юни 2006 г. музеят вече се помещава на ул. „Л. Заменхоф” 21, в специално ремонтирана сграда във възрожденски стил. Разполага с богат и разнообразен фонд, в който се съхраняват редки и ценни ръкописи, първи издания на важни за българската възрожденска история книги, сред които Рибният буквар, Стематографията на Хр. Жефарович и много други. В колекцията на музея са и картини на известни български художници, икони, църковна утвар. Сред атрактивните предмети са лични вещи на български опълченци и възрожденци, а револверната сабя на Х. Димитър е един от експонатите, който най-често участва в изложби извън музея. От 2017 г. музеят се сдоби с още един безценен предмет – едно от бойните знамена на Гарибалди, под което се сражават и много българи. Музеят е автор и на много изложби.

Емил Дамянов

Мариана Стойкова

Снимки Пламен Гутинов